РЕШЕНИЕ
№ 3031
гр. Варна, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110109007 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Б.П. С., сг. *, срещу Х. М. И., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В., ж.к. Вл. В. № * искове с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 216,66 лв., представляваща неплатени абонаментни такси
и използвани мобилни услуги за очетен период 20.10.2018 г. - 19.01.2019 г. дължими по
договор от 18.11.2018 г. за мобилен номер +*; сумата от 46,93 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за очетен период 20.10.2018 г. -
19.01.2019 г. дължими по договор от 15.08.2018 г. за мобилен номер +*; сумата от 159,39
лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за очетен
период 20.10.2018 г. - 19.01.2019 г. дължими по договор от 16.05.2018 г. за мобилен номер
+*; сумата от 271,80 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.11.2018
г. за предоставено устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Gold; сумата от 139,04 лв. -
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.07.2018 г. за предоставено
устройство SAMSUNG Galaxy А6 Black, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д.
№ * г. по описа на ВРС.
1
В исковата молба ищецът чрез адв. В. Г. излага, че страните по делото са страни и по
следните договори: 1) Договор за мобилни услуги от 16.05.2018 г. за мобилен номер +* и
Допълнително споразумение към него от 16.05.2018 г. с абонаментен план Тотал с месечна
такса от 36,99 лв. и срок до 09.07.2020 г.; 2) Договор за мобилни услуги от 15.08.2018 г. за
мобилен номер +* с абонаментен план Интернет+ с месечна такса от 16,99 лв. със срок до
15.08.2020 г.; 3) Договор за мобилни услуги от 08.11.2018 г. за мобилен номер +* с
абонаментен план Тотал с месечна такса 49,99 лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца,
до 08.11.2020 г.; 4) Договор за лизинг от 19.07.2018 г. за предоставено устройство
SAMSUNG Galaxy А6 Black за период от 23 месеца срещу месечна лизингова вноска от 8,69
лв. с правото абонатът да придобие собствеността върху лизинговата вещ след изтичане на
срока на договора срещу допълнителна вноска от 13,59 лв.; 5) Договор за лизинг от
08.11.2018 г. за предоставено устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Gold за период от 23
месеца срещу месечна лизингова вноска от 13,59 лв., с правото абонатът да придобие
собствеността върху лизинговата вещ след изтичане на срока на договора срещу
допълнителна вноска от 13,59 лв. Сочи се, че потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № 00615671. Излага се, че съгласно чл. 26 от ОУ заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя и е платима в срока по чл. 27 от ОУ Сочи, че за потребените от абоната-
ответник услуги за отчетния период 20.10.2018 г. до 19.01.2019 г. е издал: 1) фактура № * г.
за отчетен период 20.10.2018 - 19.11.2018 г. на стойност 164,09 лв. платима в срок 05.12.2018
г., 2) фактура № * г. за отчетен 20.11.2018 г. - 19.12.2018 г. на стойност 132,50 лв. платима в
срок 04.01.2019 г.; 3) фактура №* г. за отчетен период 20.12.2018 г.- 19.01.2019 г. на
стойност 126,25 лв. платима в срок 04.02.2019 г. Сочи се, че задължението по фактурите от
422,84 лв. не било платено в уговорения срок, поради което на основание чл. 11 от
договорите и чл.75, вр. чл. 19б, „в“ от ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника и издал крайна фактура * г. Поддържа
се, че на основание т.12, ал.2 от ОУ към договорите за лизинг, поради прекратяване на
договорите за мобилни услуги всички оставащи лизингови вноски са обявени за предсрочно
изискуеми, дължими от месеца на издаване на крайната фактура, като за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А6 Black останали дължими 15 бр. лизингови вноски на обща
стойност 139,04 лв., а за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Gold се формирало
задължение от 19 бр. лизингови вноски. в размер на общо 271,80 лв. Сочи, че за процесните
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № * г. на ВРС, която
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Х. М. И., чрез назначения от съда особен
представител адв. Л. Б. е депозирал писмен отговор, с който сочи, че исковете са частично
основателни. Сочи, че по отношение на задълженията не е изтекла тригодишната давност.
Излага, че вземанията не са безспорно установени, оспорва се ответникът да е получавал
лизинговите вещи, както и да е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от
лизинговите вноски, която да е обявена на ответника. Оспорва договорите да са прекратени
2
едностранно от ищеца, поради неизпълнение на задълженията, като сочи, че липсва
отправено предупреждение по реда на чл. 87 от ЗЗД. Поддържа се, че липсват доказателства
за стандартната цена на устройствата, за които са сключени договорите за лизинг. Сочи се,
че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и на основание чл. 78,
ал.2 от ГПК не дължи разноски, а в евентуалност да му се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената
позиция по спора чрез писмена молба докладвана от съда.
В о.с.з. ответникът поддържа изразената позиция по спора чрез назначения от съда
особен представител адв. Л. Б..
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответникът е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Същевременно установителните искове са предявени в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и
правен интерес от воденето му за ищеца.
В производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1/ наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по Договор за мобилни услуги от 16.05.2018 г. за мобилен
номер +* и Допълнително споразумение към него от 16.05.2018 г.; Договор за мобилни
услуги от 15.08.2018 г. за мобилен номер +*; Договор за мобилни услуги от 08.11.2018 г. за
мобилен номер +*; 4) Договор за лизинг от 19.07.2018 г. за предоставено устройство
SAMSUNG Galaxy А6 Black; 5 ) Договор за лизинг от 08.11.2018 г. за предоставено
устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Gold; 2/ реалното предоставяне на
телекомуникационни услуги и мобилните устройства, 3/ изпадането на ответника в забава и
размера на задълженията на ответника за мобилни услуги и лизинговни вноски; 4/
изпълнение на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение.
За установяване на твърдяните облигационни правоотношения между ищеца и
наследодателя на страните като доказателства по делото са приети: 1) Договор за мобилни
услуги от 16.05.2018 г. (л. 10 - 13) за мобилен номер +* и Допълнително споразумение към
него от 16.05.2018 г. (л. 23 - 25) при месечна абонаментна такса от 36,99 лв. с избран
абонаментен план „Тотал 36,99“ със срок до 19.07.2020 г.; 2) Договор за мобилни услуги от
15.08.2018 г. (л. 14 - 17) за мобилен номер +* при месечна абонаментна такса от 16,99 лв. с
3
избран абонаментен план „Интернет + 16,99“ със срок до 19.07.2020 г.; 3) Договор за
мобилни услуги от 08.11.2018 г. (л. 18 - 19) за мобилен номер +* при месечна абонаментна
такса от 49,99 лв. с избран абонаментен план „Тотал 49,99“ със срок до 08.11.2020 г.; 4)
Договор за лизинг от 19.07.2018 г. (л.25 - гръб) за предоставено устройство SAMSUNG
Galaxy А6 Black с цена 374,87 лв. и месечна лизингова вноска от 8,69 лв.; 5) Договор за
лизинг от 08.11.2018 г. (л. 20) за предоставено устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Gold с
цена 312,57 лв. и месечна лизингова вноска от 13,59 лв. Потребителят не е оспорил
подписите положени във визираните по-горе договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към договорите, поради което съдът намира, че същите валидно са породили
уговорените в тях права и задължения за страните по тях по повод доставка на електронни
съобщителни услуги от ищеца на ответника. С оглед на това съдът намира за установено
възникването на задължението на последния да заплаща уговорените абонаментни такси и
цени на потребените услуги по трите отделни правоотношения.
В тази връзка уговорените според избрания план месечни абонаментни такси по
договорите не са обвързани от потреблението и заплащането им за процесните периоди се
дължи от потребителя единствено с оглед свързването с мрежата на оператора и независимо
от това дали той се е възползвал от предоставената му възможност да ползва осигуряваните
от мобилния оператор услуги.
На следващо място съдът намира, че реалното доставяне на фактурираните от ищеца
в представените по делото (л. 28 – 34) фактури № № * г., № * г., № * г., № * г количества
мобилни услуги извън абонаментните такси се установява и от фактът, че ответникът не
твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания от нея чрез
потребителските устройства трафик на услуги. Това е така защото с оглед спецификата на
доставяната услуга ищецът - оператор носи по закон задължението да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на
потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на
заявените чрез потребителското устройство (абонат) телекомуникационни услуги (пренос на
глас, на данни). Това означава, че мобилният оператор, извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от
потребителя трафик на информация, респективно наследодателят на ответниците като
страна по договорите за мобилни услуги не е материалноправно легитимиран да възразява,
че не е ползвал предоставените мобилни услуги, след като не твърди по делото, че
мобилният оператор по някакъв начин е възпрепятствал ползването им от него,
едновременно с което не спорят, че потребителят е бил свързан с мобилната мрежа за
релевирания отчетен период.
Отчитайки горното, а и предвид липсата на предприето от ответникът оспорване по
основание и размер на визираните задължения съдът намира, че претендираните от ищеца
суми начислени в горепосочените, неоспорени фактури установяват валидно възникнали
задължения за потребителя Х. М. И. за заплащане на месечни задължения за абонаментни
такси и потребени извън тях услуги в следните размери - 180,01 лв. за отчетен период
4
период 20.10.2018 г. - 19.01.2019 г. за мобилен номер +*, 50,95 лв. за отчетен период период
20.10.2018 г. - 19.01.2019 г. за мобилен номер +* и 147,92 лв. за отчетен период период
20.10.2018 г. - 19.01.2019 г. за мобилен номер +*. Респективно искът за реално изпълнение
на задължението за абонаментни такси и потребени услуги за номер +* следва да се уважи
изцяло за сумата от 46,93 лв. при спазване на диспозитивното начало, а за мобилни номера
+* и +* до посочените размери, а за раликата до пълните претендирани размери от 216,66
лв., съответно 159,39 лв. да се отхвърлят като неоснователни.
На следващо място неоспорените подписи положени за ответника в горепосочените
договори за лизинг представляват и извънсъдебно признание на неизгодния за потребителя
факт, че е получил лизинговите вещи – мобилни устройства SAMSUNG Galaxy А6 Black и
SAMSUNG Galaxy А6 Plus Gold, поради което и съдът приема, че лизингодателят е
изпълнил това си задължение по съответните договори за лизинг. Респективно съдът
намира, че по делото се установява пълно и главно не само, че същите валидно обвързват
страните, но и че ищецът е изправна страна по лизинговите правоотношение, поради което и
при липса на твърдения за насрещно плащане или оспорване на общия им размер, съдът
приема, че начислените за срока на договорите лизингови вноски са дължими така както са
претендирани с исковата молба – 139,04 лв. по Договор за лизинг от 19.07.2018 г. и сумата
от 271,80 лв. по Договор за лизинг от 08.11.2018 г. Касае се за вземания с настъпил падеж
към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което уведомяването за
предсрочната изискуемост на дълга не е необходимо.
В обобщение съдът намира, че исковете за реално изпълнение на задълженията за
заплащане на месечни абонатментни такси, ползвани услуги и дължими лизингови вноски
се явяват основателни и спазвайки диспозитивното начало следва да се уважат изцяло до
претендираните размери, ведно с акцесорната претенция за лихва за забава връху главниците
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни,
като съдът следва да съобрази обстоятелството, че ответникът реално не е сторил такива,
доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 145,00 лв., които
с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената поради
неоснователност част от исковете до размер от 136,63 лв., която сума следва да се присъди
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество представя доказателства за сторени разноски за държавна такса от 225,00 лв.,
депозит за особен представител от 300,00 лв. и платено адвокатско възнаграждение от
180,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно
уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 664,31 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. М. И., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В., ж.к. Вл. В. № * дължи на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Б.П. С., сг. *, следните суми: сумата от
180,01 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за
очетен период 20.10.2018 г. - 19.01.2019 г. дължими по договор от 18.11.2018 г. за мобилен
номер +*; сумата от 46,93 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги за очетен период 20.10.2018 г. - 19.01.2019 г. дължими по договор от
15.08.2018 г. за мобилен номер +*; сумата от 147,92 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани мобилни услуги за очетен период 20.10.2018 г. - 19.01.2019
г. дължими по договор от 16.05.2018 г. за мобилен номер +*; сумата от 271,80 лв. -
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.11.2018 г. за предоставено
устройство SAMSUNG Galaxy А6 Plus Gold; сумата от 139,04 лв. - незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 19.07.2018 г. за предоставено устройство SAMSUNG Galaxy
А6 Black, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на
Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС , на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над уважената претенция от 180,01 лв. до пълния претендиран размер от
216,66 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за очетен период
20.10.2018 г. - 19.01.2019 г. дължими по договор от 18.11.2018 г. за мобилен номер +*, както
и за разликата над уважената претенция от 147,92 лв. до пълния претендиран размер от
159,39 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода период
20.10.2018 г. - 19.01.2019 г. дължими по договор от 16.05.2018 г. за мобилен номер +*, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Х. М. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ж.к. Вл. В. № * да
заплати на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Б.П.
С., сг. * сумата 136,63 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 664,31 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6