№ 33
гр. С., 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900198 по описа за 2021 година
Производството е по чл.238 и сл ГПК.
Ищецът Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.” №*
ет.* е предявил срещу В. Г. ВЛ. ЕГН********** с адрес: гр.П., ул.С.Р. №*, обл. Софийска,
иск с правно основание чл.288, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 167821,98лв., представляваща обезщетение по щета
№210247/14.08.2015г., присъдени и по гр. д. №758/2016г. по описа на СОС, в.гр.д.
№3794/2017г. по описа на САС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.)
сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане, изплатил по щета №
210247/14.08.2015г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 167 821.98 лв.,
присъдени и по гр.д. № 758/2016г. по описа на СОС, I- 2 с-в и гр.д. № 3794/2017 г. по описа
на САС 2 с-в. на М.Д.П. и В.Д.П., в качеството им на деца и законни наследници на С.Ц.И.,
загинала при ПТП, настъпило на 22.12.2014г.
По цитираните по - горе граждански дела ответникът по настоящето дело е бил трето -
лице помагач на страната на Гаранционен фонд.
Виновен за катастрофата, влязла в сила Присъда № 27/16.11.2016 г. по НОХД № 83/2016
по описа на СОС е ответникът, който управлявал л.а. „Ауди А6“ с ДК11 С03137АМ, без
действаща задължителна застраховка „ГО“ към датата и часа на ПТП, съгласно справка на
ИЦ ГФ.
На 22.12.2014г. около 08:20 часа в гр.П., на ул. „А.С.“, срещу дом № 12, водачът В. Г. ВЛ.,
управлява л.а. „Ауди А6“ с ДКН С03137АМ, в нарушение на правилата за движение по
пътищата, предприемайки маневра за движение на заден ход, не се уверява в безопасността
на същата и удря находящата се зад автомобила С.Ц.И., като така причинява процесното
ПТП.
1
В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното
ПТП.
М.Д.П. и В.Д.П., в качеството им на деца и законни наследници на С.Ц.И. се
обърнали към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 557 от Кодекса за застраховането - без действаща задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а. „Ауди А6“ с ДКН С03137А и по образувана щета №
210247/14.08.2015г., УС на ГФ отказал определянето на обезщетения, поради непредставяне
на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на исканото обезщетение.
Поради постановения отказ от изплащане на обезщетение, молителите образуваха
против ГФ гр.д. № 758/2016г. по описа на СОС, I- 2 с-в и гр.д. № 3794/2017г. по описа на
САС 2 с-в. Въз основа на решения по горните дела Гаранционен фонд доброволно изплатил
суми в общ размер на 157 353,98лв. /78 799,49 лв. за М.Д.П. и 78 554,49 лв. за В.Д.П./ по
банковата сметката на В.Д.П. и на адв. Петър Шекеров, съгласно пълномощно.
На 22.04.2019г. Гаранционен фонд заплатил по сметка на СОС сума в размер на
5 376,00 лв. - държавна такса.
На 25.04.2019 г., въз основа на изпълнителен лист, Гаранционен фонд заплатил по
сметка на адв. Петър Шекеров сума в размер 5 092,00 лв. - адвокатски хонорар.
Ищецът счита за безспорно, че ответникът със свое конкретно виновно извършено
противоправно действие е причинил на 22.12.2014г. ПТП на територията на в гр. П., в
резултат на което е настъпила смъртта на С.Ц.И. и неимуществени вреди на М.Д.П. и
В.Д.П.. Вредите, за които е изплатено обезщетението от страна на Гаранционен фонд са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, причинено по вина на
ответника ПТП. Досежно вината, по отношение на чието доказване в случаи на
извъндоговорна отговорност, произтичаща от непозволено увреждане, приложение намира
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Следователно вината се доказва по общия ред с всички
допустими от закона доказателства и доказателствени средства. От писмените доказателства
и влязлата в сила Присъда №27/16.11.2016 г. по НОХД № 83/2016 по описа на СОС смята за
безспорен механизма на настъпване на процесното ПТП и причините, довели до ПТП, както
и вината на ответника, още повече ответникът по настоящето дело е бил трето - лице
помагач на страната на Гаранционен фонд.
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят физическите лица
(какъвто е ответникът), които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия. Съгласно общата разпоредба на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай презумпцията за
вина няма как да бъде оборена.
Ищецът Гаранционен фонд поканил ответника В. Г. ВЛ. да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът В. Г. ВЛ. не е подал писмен отговор, не е
взел становище по исковата молба, не е представил доказателства и не е направил искания
по доказателствата
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца Гаранционен фонд
поддържа предявения иск и моли съда същият да бъде уважен като основателен и доказан.
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид направеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на ищеца Гаранционен фонд искане за постановяване на неприсъствено
2
решение за основателно.
Налице са предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК, а именно: ответникът В. Г. ВЛ. е
редовно уведомен на 23.12.2021г. за първото по делото заседание на 11.03.2022г. и не
изпраща представител, не е депозиран писмен отговор в законоустановения срок, не е
постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и кумулативно предвидените
предпоставки на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, а именно: видно от върнатата разписка от
съобщение изпратено до ответника В. Г. ВЛ. и получено на 19.10.2021г. на ответника е било
редовно връчено разпореждане от 08.10.2021г., с което са връчени преписи от исковата
молба и приложените към нея доказателства, както и са му дадени подробни указания за
неспазването на сроковете за размяна на книжа и не изпращането на представител в съдебно
заседание, както и за възможността съдът да постанови неприсъствено решение при наличие
на предпоставките на чл.239 от ГПК.
На трето място съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 т.2 ГПК, а
именно: предявените искови претенции се явяват вероятно основателни, с оглед на
приложените към исковата молба писмени доказателства и изложените в обстоятелствената
част на същата твърдения, поради което и искането за постановяване на неприсъствено
решение се явява основателно.
От приложените писмени доказателства по делото е видно, че Присъда №
27/16.11.2016 г. по НОХД № 83/2016 по описа на СОС, приключило с одобрено от съда и
влязло в сила споразумение и съгласно чл.300 от ГПК, постановеното от наказателния съд
споразумение има сила на влязла в сила присъда и обвързва гражданския съд, разглеждащ
гражданско правните последици от деянието относно това, дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. С посочената присъда се установява, че на
22.12.2014 г. около 8,20 ч., управлявайки л. а. марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СО 3137
АМ, в нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се на заден ход, по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката С.Ц.И., поради което на осн. чл. 343а,
ал. 1, б.“б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК, вр. чл. 54 от НК, е осъден
на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и е отложено изпълнението на
наказанието за срок от три години.
Със съдебно решение №230 от 13.06.2017г. по гр. д. №758/2016г. по описа на СОС е
осъдил Гаранционен фонд да заплати на М.Д.П. обезщетение в размер на 67200,-лв. и на
В.Д.П. обезщетение в размер на 67200,-лв. и направените по делото разноски. С решение
№1174 от 14.05.2018г. по в.гр.д. №3794/2017г. по описа на САС е потвърдено съдебно
решение №230 от 13.06.2017г. по гр. д. №758/2016г. по описа на СОС.
Представиха се доказателства за плащането на присъдените суми. Тези факти съдът
приема като безспорно установени по делото. Не се установи по никакъв начин от страна на
ответникът В. Г. ВЛ., че е заплатил на Гаранционен фонд платените обезщетения и
разноски.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника В. Г. ВЛ. да
заплати и направените от ищеца Гаранционен фонд деловодни разноски в размер общо
7062,88лв., представляваща държавна такса 6712,88лв. и както и юрисконсултско
възнаграждение 350,-лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл.288, ал.1 и ал.12 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по
чл.86 ЗЗД В. Г. ВЛ. с ЕГН********** с адрес: гр.П., ул.С.Р. №*, обл. Софийска да заплати
на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.” №* ет.* по
банкова сметка с IBAN BG66 UNCR 7630 1009 5185 01 сумата от 167 821,98лв. (сто шестдесет
и седем хиляди осемстотин двадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение по щета №210247/14.08.2015г., присъдени и по гр. д. №758/2016г. по описа на
СОС, и в.гр.д. №3794/2017г. по описа на САС, в резултат на непозволено увреждане,
причинено от В. Г. ВЛ., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата
искова молба 06.10.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В. Г. ВЛ. ЕГН********** с адрес: гр.П.,
ул.С.Р. №*, обл. Софийска, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г.И.” №* ет.* по банкова сметка с IBAN BG66 UNCR 7630 1009 5185
01 сумата от 7062,88лв. (седем хиляди шестдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща деловодни разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, чл.239 ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, чл.240 ГПК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4