Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 31.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА,
като разгледа гр. д. № 1412/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба,
предявена от М.С.В., ЕГН **********, с адрес *** против „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. Средец № 11, представлявано от управителя Иван Витанов.
Ищецът твърди, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от
ответника, е било образувано ЧГД № 2077/2014 г. по описа на ПРС. Исканата
заповед за изпълнение е била издадена, а въз основа на нея, на 24.06.2014 г. е
издаден и изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 1437.96 лв., представляваща стойността на доставена и отведена
питейна вода през периода 18.12.2012 г. – 15.01.2014 г., ведно с обезщетение за
забава върху нея в размер на 72.99 лв., считано за периода 01.03.2013 г. –
07.03.2014 г., както и сумата от 30.21 лв., представляваща разноски.
Твърди, че по така издадения
изпълнителен лист, на 21.10.2014 г. било образувано изп. д. № 17712014 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ОС – Перник. С молба от
30.10.2014 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение, което не е сторено, поради отсъствие на вземане по трудово
правоотношение. От този момент не са предприемани други действия по
изпълнителното дело. Ищецът твърди, че изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона, а вземанията негов предмет са погасени по давност.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
1437.96 лв., представляваща стойността на доставена и отведена питейна вода
през периода 18.12.2012 г. – 15.01.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху
нея в размер на 72.99 лв., считано за периода 01.03.2013 г. – 07.03.2014 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2014 г. до
окончателното плащане и сумата от 30.21 лв., представляваща разноски, за които
вземания е издаден изпълнителен лист на 24.06.2014 г. по ЧГД № 2077/2014 г. по
описа на ПРС и е образувано ИД № 1771/2014 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев.
Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. Х. поддържа предявения иск. Моли съда да го
уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът
редовно призован не е изпратил представител.
Съдът като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетото като
доказателство ИД № 1771/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на
действие ОС – Перник. От него е видно, че за процесното вземане в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 24.06.2014 г. въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл.
410 от ГПК по ЧГД № 2077/2014 г. по описа на ПРС. За събирането му по
принудителен ред на 21.10.2014 г. е образувано изпълнително дело № 1771/2014 г.
по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
Разгледан по същество искът е
основателен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи, че след издаването на изпълнителният лист, в който е
обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените
правопогасяващи, правопрекратяващи или правоисключващи факти.
Ищецът твърди, че вземането на
ответника е погасено, поради изтичане на предвидената в закона давност.
Видно от приетото като
доказателство ИД № 1771/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на
действие ОС – Перник, въз основа на издадена в производството по чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2077/2014 г. по описа на
ПРС., в полза на ответника срещу ищеца, на 24.06.2014 г., е издаден
изпълнителен лист за сумата от 1437.96 лв., представляваща стойността на доставена
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода 18.12.2012
г. – 15.01.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху в размер на 72.99 лв.,
считано за периода 01.03.2013 г. – 07.03.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.03.2014 г. и разноски в размер на 30.21 лв.
Вземанията, обективирани в
изпълнителния лист, са периодични по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД, тъй като
са за заплащане на парични суми, с единен правопораждащ факт – доставка на “В и
К” - услуги, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от
време, а размерът им е определяем. /в този смисъл ТР от 18.05.2012 г. по т. д.
№ 3/2011 г. по описа на ВКС/. Затова за погасяването им по давност е приложим
тригодишният срок по чл. 111, б. В от ЗЗД. Той започва да тече от настъпване
изискуемостта на вземанията. Последните са за периода 18.12.2012 г. –
15.01.2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от действащите към този момент
Общи условия за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор – гр. Перник,
одобрени с Решение № ОУ-021 от 09.06.2006г. на ДКЕВР,
общодостъпни на официалната страница на В и К – Перник - /http://www.vik-pernik.eu/documents/Conditions.pdf/,
операторът издава ежемесечни фактури, а потребителите са длъжни да заплащат
услугите в 30 – дневен срок от датата на
фактуриране. Затова и предвид отсъствието на доказателства за датата на
издаване на всяка фактура, съдът приема, че изискуемостта на всяко от
вземанията е настъпила най - късно на конкретни дати в периода 01.03.2013 г. – 01.04.2014
г.
Съгласно чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД давностният срок спира и прекъсва при наличие на изчерпателно посочени в
закона основания, като съответно след отпадането им продължава или започва да
тече нов срок. В настоящото производство са наведени твърдения и ангажирани
доказателства за прекъсване на давностния срок.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД
давността прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск,
с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Не представлява основание за
прекъсване на давността нито по чл. 116, б. А от ЗЗД, нито по чл. 116, б. В от ЗЗД подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
и издаването на изпълнителен лист въз основа на нея. Такова е само предявяването на иск за установяване на
вземането по чл. 415 от ГПК и то при условие, че същият бъде уважен. / В този
смисъл ТР от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС/. Затова подаденото
заявление от ответника, въз основа, на което е било образувано ЧГД № 2077/2014
г. по описа на ПРС и издадения въз основа на него изпълнителен лист не са
прекъснали започналата да тече давност, считано от датата на изискуемост на
всяко от вземанията.
Видно от приложеното ИД № 1771/2014
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, ответникът е предприел първото действие по
принудително изпълнение на 21.10.2014 г. с подаване на редовна молба за
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземането, в която
са посочени и желаните изпълнителни способи. След извършено проучване на
длъжника с молба от 30.01.2015 г. ответникът е поискал налагане на запор. С
посочените действия давността е прекъсната на основание чл. 116, б. В от ЗЗД
съответно на 21.10.2014 г. и на 30.01.2015 г. , след което съгласно чл. 117,
ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност, считано от 30.01.2015 г. След тази дата изпълнителни действия не са
извършвани. На 30.01.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството
по изпълнителното дело е прекратено ex lege.
Към момента на приключване на
съдебното дирене – 18.05.2018 г. е изтекъл три годишният давностен срок за спорното
вземане. На основание чл. 119 от ЗЗД са погасени и
начислените върху главницата обезщетения за забава.
Затова предявеният
иск е основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
размер на 107.60 лв. – заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от ЗА в полза на адв. М.Х. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 340 лв.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД, че М.С.В., ЕГН **********,
с адрес *** не дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, поради погасяването
и по давност, сумата от 1437.96 лв./хиляда четиристотин тридесет и седем лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на доставена и отведена
питейна вода през периода 18.12.2012 г. – 15.01.2014 г., както и обезщетение за
забава върху нея в размер на 72.99 лв./седемдесет и два лева и деветдесет и
девет стотинки/, считано за периода 01.03.2013 г. – 07.03.2014 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2014 г. до окончателното
плащане и сумата от 30.21 лв., представляваща разноски, за които вземания е
издаден изпълнителен лист на 24.06.2014 г. по ЧГД № 2077/2014 г. по описа на
ПРС и е образувано ИД № 1771/2014 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11 да заплати на М.С.В., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 107.60 лв. /сто и седем лева и шестдесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.
2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения “Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11
да заплати на адвокат М.М.Х.,*** сумата от 340 лв. /триста и четиридесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: