№ 5616
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110141354 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на деветнадесети май 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
41354/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ.
Ищецът Ч. АТ. Д., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. .. твърди в депозираната искова
1
молба, че на 24.07.2016 г. в гр. .., подпомагащата ответника страна АТ. АЛ. Д., ЕГН:
**********, адр. гр. .., ул. „.., при управление на МПС марка „мерцедес ЦЛК” с ДК № UL
42А в нарушение на правилата за движение по ЗДвП, виновно удря и причинява смъртта на
сестрата на ищеца .. Д.а. Твърди, че с влязла в сила присъда по нохд № 243/2019 г. на БОС,
внохд № 10/2020 г. на БАС и дело № 446/2020 г. на ВКС, АТ. АЛ. Д. е признат за виновен
извършител на деянието и му е наложено наказание лишаване от свобода от 15 г. Твърди, че
при извършване на ПТП, за АТ. АЛ. Д. не е имало сключен договор за застраховка срещу
гражданска отговорност. Твърди, че с починалата си сестра бил в изключително близки
отношения, поради което от смъртта и преживял силна тревога и стрес, които и към
завеждане на делото не преминавали. Твърди, че тъй като за причинилия ПТП водач на
МПС не е имало сключен договор за застраховка срещу гражданска отговорност, то
обезщетение за причинените му неимуществени вреди следвало да плати ответника Г... Ето
защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 24 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано то датата на
ПТП до окончателното изплащане на главницата. Претендира деловодни разноски.
Ответникът оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
по съображения, включително съпричиняване, изложени в писмен отговор на исковата
молба.
Подпомагащата ответника страна оспорва изцяло иска.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Установено е с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно вината,
противоправността и факта деянието по силата на чл. 300 от ГПК, а и не се оспорва от
страните, че на 24.07.2016 г. в гр. .., подпомагащата ответника страна АТ. АЛ. Д., при
управление на МПС марка „мерцедес ЦЛК” с ДК № UL 42А в нарушение на правилата за
движение по ЗДвП, виновно удря и причинява смъртта на сестрата на ищеца .. Д.а. С влязла
в сила присъда по нохд № 243/2019 г. на БОС, внохд № 10/2020 г. на БАС и дело № 446/2020
г. на ВКС, АТ. АЛ. Д. е признат за виновен извършител на деянието и му е наложено
наказание лишаване от свобода от 15 г. В присъдата конкретно е описана фактическата
обстановка по деянието, като настоящият граждански състав нямам да я преписва в
решението си, само ще посочи, че наказатеният съд е установил, че при виновното
извършване на деянието от ТЛП, сестрата на ищеца е застанала пред колата на дееца и не го
е пускала да премине по път, който не е бил затворен от надлежните органи, сложила е
ръцете си на капака на МПС и на висок тон е започнала да убеждава извършителя да се
върне назад. Пострадалата е била част от празнуваща група от ромски произход, за която,
приема наказателният съд, е характерен подобен шумен начин на празнуване със затваряне
на улици и не пропускане на коли и градски транспорт да преминава по тях. Безспорно е, че
2
при извършване на ПТП, за АТ. АЛ. Д. не е имало сключен договор за застраховка срещу
гражданска отговорност. Видно от свидетелските показания на съпругата на ищеца Д.а от
откритото съдебно заседание от 10.03.2022 г. , с починалата си сестра ищецът е бил в
изключително близки отношения, поради което от смъртта и е преживял силна тревога и
стрес, които и към завеждане на делото не са преминали. Приетата по делото СМЕ /л.л. №№
117-124/ изключва психически заболявания у ищеца след процесното деяние, а само посочва
за стрес и тъга.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, увреденият, спрямо който
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите,
спрямо Гаранционния фонд, когато за делинквента няма сключен договор за задължителна
застраховка ГО. В конкретния случай тези предпоставки се установиха в обстоятелствената
част– деликтът – процесното ПТП от 24.07.2016 г. и липсата на договор срещу гражданска
отговорност със застраховател ответнвика, осигуряваща гражданската отговорност на
делинквента. Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС и конкретната норма на чл. 493а, ал. 4
от КЗ – ищецът – брат, който е в силна емоционална връзка с починалата, е сред лицата,
които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди. Нормата, обаче, посочва, че
обезщетението е в размер по приета Наредба, каквато липсва към настоящия момент. В тази
хипотеза, празнотата се попълва с §96, ал. 1 и ал. 2 от ПЗРКЗ, която лимитира
обезщетението на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ до 5 000 лв. С разпоредбата на §96, ал. 3 от
ПЗРКЗ, дори, обезщетението на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ , се лимитира до 5 000 лв. и с
обратна сила – за случаи, за които са заведени дела в периода от 21.06.2018 г. Следователно,
разсъжденията за справедливото обезщетение следва да се направят в рамките на законовия
лимит от 5 000 лв.
След като се установиха материално-правните предпоставки за ангажиране на
застрахователната отговорност на ГФ, съдът преценява размера на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Съдът преценява размера на вредите по реда
на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост, и като взима предвид фактите по делото във връзка с
определянето на еквивалентен размер, като израз на справедливост. При преценката си
съдът взима предвид и направеното от ответника по конкретното дело възражение за
съпричиняване във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, определящ намаляване на
обезщетението при съпричиняване на вредите. В този смисъл, съдът приема за основателно
възражението за съпричиняване на вредите от сестрата на ищеца, изразило се в
неоснователно непропускане на колата на делинквента да премина по незатворен път, което
е направено с груб тон и като част от едно очевидно обществено укоримо и
незаконосъобразно „празнуване” от масова група на обществена улица. Разбира се, това
3
съпричиняване следва да е в значително по-малка степен предвид избраното поведение от
делинквента. Ето защо, съдът приема съпричиняване от пострадалата в размер на 20 %. .
Въз основа на гореизложеното, и на основание чл. 52 от ЗЗД, като взе предвид установените
в обстоятелствената част от решението вид психически травми на ищеца, породени от една
изключително тясна емоционална връзка с починалата му сестра, съдът приема максималния
размер по горепосочения законов лимит - 5 000 лв. , като имуществен еквивалент на
претърпените от ищеца страдания. Съдът, обаче, взима предвид възражението за
съпричиняване, направено от ответника съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, взема предвид
горепосоченото съотношение на съпричиняването и намалява обезщетението от 5 000 лв. с
120 % , за да приеме сумата от 4 000 лв. като граница на основателността на предявения иск
по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ. Или, искът по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ следва да се
уважи до размера от 4 000 лв. и отхвърли в останалата част до пълния предявен размер от
24 000 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, и с оглед направеното искане, на ищеца следва да се заплатят
деловодни разноски в размер на 250 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, и с оглед направеното
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплатят на ответника сумата 858,33 лв. –
деловодни разноски. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, и с оглед на факта, че ищеца е освободен
от внасянето на държавна такса по това дела на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на СРС сумата 160 лв. – деловодни разноски.
Като прилага чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът уважава частично възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца в
размер на 2 500 лв. , като намалява последното до 1 500 лв. Съдът процедира така,
доколкото приема делото за изяснено фактически в наказателното производство, като
предмет на гражданското остава само изясняване на неимуществените вреди; взема предвид
и минимума на възнаграждението по Наредба № 1, който възлиза на 1 250 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Г.. да заплати на ищеца Ч. АТ. Д., ЕГН: **********, адр. гр. София,
ж.к. .., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, сумата от 4 000 лв. , ведно със законната
лихва, считано от 24.07.2016 г. , до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска
в останалата част до пълния предявен размер от 24 000 лв.
ОСЪЖДА ответника Г.. да заплати на ищеца Ч. АТ. Д., ЕГН: **********, адр. гр. София,
ж.к. .., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 250 лв. деловодни разноски.
4
ОСЪЖДА ищеца Ч. АТ. Д., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. .. да заплати на
ответника Г.., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 858,33 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника Г.. да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 160
лв. деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на подпомагаща ответника страна АТ. АЛ. Д., ЕГН:
**********, адр. гр. .., ул. „...
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6