Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75 от 13.03.2020 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар С. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 453 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Делото е
образувано след изпращане по подсъдност от Административен съд – София град на
административно дело № 8984/2019 г. по описа на същия съд, образувано по жалба
от „В.У.” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Т.Д.Г.– управител, срещу Решение № РД-16-981/27.05.2019 г.,
издадено от главния директор на Главна дирекция (ГД) „Европейски фондове за
конкурентоспособност” в Министерството на икономиката (МИ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 –
2020 (ОПИК), с което е отказано
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на дружеството по проектно
предложение с рег. №BG16RFOP002-2.024-2119
и наименование „Създаване на модерно и актуално радио за района на
Кюстендил от „В.У.” ЕООД” по втори краен срок по процедура за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на
предприемачеството”, Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж
на МСП”, Инвестиционен приоритет 2.1. „Достъп до финансиране в подкрепа на
предприемачеството”, ОПИК. В жалбата се твърди, че с невръчването на
оценителния доклад са нарушени правата на дружеството като участник в
процедурата. Изразява се несъгласие с получения брой точки по критериите по т.
1, 2 и 6 от раздел І „Ефективност на предприемаческата идея” и по т. 3 и 4 от
раздел II „Опит и образование на предприемача и на екипа на кандидата”. По
изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението се иска
неговата отмяна.
Изложените
в жалбата съображения се поддържат в съдебното заседание по делото и в
представените писмени бележки от процесуалния представител по пълномощие на дружеството
жалбоподател адвокат Г. Г..
Ответникът – главният
директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност” в МИ и ръководител
на УО на ОПИК, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М. Д.а
изразява писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-16-237/01.03.2018 г. министърът на икономиката и УО на ОПИК е определил изпълняващия длъжността главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност” в МИ да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПИК по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на ОПИК. Със Заповед № РД-16-785/17.05.2019 г., изменена със Заповед № РД-16-1459/02.09.2019 г., министърът на икономиката и УО на ОПИК е определил С.К.– главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност” да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПИК по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на ОПИК.
Със Заповед № РД-16-769/20.06.2018 г. на изпълняващия длъжността главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност” в МИ и ръководител на УО на ОПИК е утвърден пакет документи за провеждане на процедурата за подбор на проекти ВG16RFОР002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството” по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП”, Инвестиционен приоритет 2.1. „Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството”, ОПИК, включващи: условията за кандидатстване по процедура за подбор на проекти ВG16RFОР002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството”, заедно с приложенията към тях, и условията за изпълнение на одобрените проекти по цитираната процедура, като е утвърдена и обява за откриване на процедурата. Със Заповед № РД-16-1038/05.09.2018 г. на ръководителя на УО на ОПИК е посочен нов краен срок за подаване на проектните предложения.
В раздел II „Критерии за техническа и финансова оценка” на Критерии и методология за оценка на проектни предложения по ОПИК – Приложение Ж към Условията за кандидатстване (приложението не е представено с административната преписка, но е публикувано на интернет адреса на оперативната програма: www.opic.bg), са посочени допустимият максимален брой точки и източникът на проверка, като общия брой точки е 85. Проектните предложения, получили минимум 51 точки на етап „Техническа и финансова оценка”, се класират в низходящ ред съобразно получената оценка, като за финансиране се предлагат всички или част от проектите по реда на класирането до покриване на общия размер на бюджета по процедурата.
Със Заповед № РД-16-1590/27.12.2018 г., изменена и допълнена със Заповед №РД-16-246/14.02.2019 г., ръководителят на УО на ОПИК е определил състава на Оценителната комисия за разглеждане, оценка и класиране на подадените проектни предложения в рамките на втори краен срок за кандидатстване по процесната процедура, като е посочил поименно председателя (без право на глас), секретарите (без право на глас), членовете и резервните членове, и е указал техните права и задължения.
„В.У.” ЕООД е подало проектно предложение с рег. № BG16RFOP002-2.024-2119, попълнено съгласно указания в съобщението формуляр за кандидатстване и изпратено по електронен път. Към попълнения формуляр за участие са изпратени и прикачени електронно подписани документи, съставляващи приложения към проектното предложение. Последното е допуснато до техническа и финансова оценка и е оценено от двама членове на оценителната комисия с право на глас – Г. П. Ш. и К. В.Г. (независимо една от друга), в съответствие с критериите от раздел II „Критерии за техническа и финансова оценка” на Критерии и методология за оценка на проектни предложения по ОПИК – Приложение Ж към Условията за кандидатстване, като Г. Ш. е оценила проектното предложение с 42.50 точки, а К. Г. – с 39.50 точки. В резултат на извършената техническа и финансова оценка проектното предложение е получило общо 41 точки, формирани като сбор от средноаритметичния брой точки, присъдени от двамата членове на оценителната комисия с право на глас по всеки от критериите за техническа и финансова оценка. С оглед обстоятелството, че в Условията за кандидатстване е регламентиран минимален праг за преминаване 51 точки, проектното предложение на „В.У.” ЕООД е вписано в списъка на предложените за отхвърляне проектни предложения по втори краен срок за кандидатстване по процедура „Насърчаване на предприемачеството”.
По делото е представен одобрен коригиран оценителен доклад на работата на оценителната комисия, назначена със Заповед № РД-16-1590/27.12.2018 г., изменена и допълнена със Заповеди № РД-16-246/14.02.2019 г. на ръководителят на УО на ОПИК (волеизявлението на административния орган за одобряване на оценителния доклад е обективирано чрез поставяне на неговия подпис и датата 15.05.2019 г. под думата „одобрявам”). В същия е посочено, че оценителната комисия е разгледала по същество на етап „Техническа и финансова оценка” 1078 предложения, от които са предложени за финансиране 161 предложения. Във връзка с одобрения оценителен доклад ръководителят на УО на ОПИК е постановил оспореното в настоящото производство Решение № РД-16-981/27.05.2019 г. В мотивите на решението е посочено, че в резултат на извършената техническа и финансова оценка проектното предложение е получило 41 точки, като подробно са посочени разделите и критериите, по които същото е получило по-малко точки от максимално допустимия брой или не е получило точки. Решението е изпратено на дружеството жалбоподател по електронен път на 11.07.2019 г. Жалбата срещу същото е входирана в Административен съд – София град на 16.07.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален
административен акт, от надлежен правен субект с право на обжалване по смисъла
на чл. 147, ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането
ѝ съд, в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК. Разгледана
по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по
чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (в относимата към момента на постановяване на оспорения акт редакция) е указано, че управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Съгласно чл. 5, т. 13 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката въз основа на Конституцията на Република България и в изпълнение на законите министърът организира дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г., на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г. и на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020. С оглед посочените норми на ЗУСЕСИФ и Устройствения правилник на Министерството на икономиката се обосновава извод, че управляващият орган на ОПИК е именно в структурата на това министерство и се ръководи от министъра или оправомощено от него лице. Както бе посочено по-горе, със Заповед № РД-16-785/17.05.2019 г., изменена със Заповед № РД-16-1459/02.09.2019 г., министърът на икономиката и УО на ОПИК е определил С.К.– главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност” да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПИК по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на ОПИК, поради което обжалваното решение е постановено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Решението е издадено в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 38, т. 1 от ЗУСЕСИФ писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително тези по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите и правните основания за издаването му. Съдът не констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на решението.
Неоснователно е възражението на дружеството жалбоподател, че са нарушени правата му на участник в процедурата, доколкото не му е връчен оценителния доклад. За проектните предложения, които са отхвърлени (както е в настоящия случай), одобряването на доклада и на приложения към него списък по чл. 35, т. 3 от ЗУСЕСИФ поражда задължението на ръководителя на управляващия орган да издаде мотивирано решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ – чл. 38, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Това означава, че за тези проектни предложения актът на ръководителя на управляващия орган по чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ сам по себе си не засяга субективни права – законодателят изисква издаването на нов нарочен акт, който засяга законни интереси на кандидата, представил отхвърленото проектно предложение. Именно този втори акт – актът по чл. 38, т. 1 от ЗУСУСЕИФ, по силата на изричната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ подлежи на съдебен контрол, чрез което се гарантира правото на кандидата на съдебна защита, предвидено в чл. 74 (3) от Регламент № 1303/2013 (вж. в т. см. Определение № 11847/09.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10020/2017 г., VII о.).
Оценяването на проектните предложения чрез подбор се извършва в специално административно производство, при строго регламентирана процедура, разписана раздел втори на глава трета от ЗУСЕСИФ. С оглед равнопоставеността на кандидатите, проектните предложения се оценяват съобразно единни одобрени условия за кандидатстване и приети критерии и методология за оценка – чл. 26, ал. 1 и 4 от ЗУСЕСИФ, и Постановление № 162 на Министерския съвет от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (ПМС № 162/2016 г.). Основните изисквания за провеждане на процедурата чрез подбор са регламентирани в чл. 29 – 38 от ЗУСЕСИФ. Компетентен да определи на кои проектни предложения следва да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ, както бе посочено по-горе, е ръководителят на управляващия орган– чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, съответно чл. 37, ал. 3 и чл. 38, т. 1 от ЗУСЕСИФ, но с цел компетентна оценка на предложенията законодателят е възложил оценъчната дейност на нарочна комисия – чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Комисията по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, т. нар. оценителна комисия, не е самостоятелен административен орган с властнически правомощия. Тя е помощен орган на ръководителя на управляващия орган. Има установени в закона правомощия – да оцени и да класира проектните предложения, но не е овластена да издава завършени юридически актове. Нейният структурен състав, изисквания към участващите лица, както и правилата на нейната работа се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ – в настоящия случай ПМС № 162/2016 г. Следователно комисията по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е законово установен помощен орган на ръководителя на управляващия орган, чиято дейност е нормативно регламентирана, и която е част от процедурата по подбор. По силата на изрична правна норма – чл. 35 от ЗУСЕСИФ, комисията изготвя и нарочен акт – оценителен доклад, който заедно с резултатите от оценката става мотив на акта на ръководителя на управляващия орган по чл. 36, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35 от ЗУСЕСИФ, съответно чл. 37, ал. 3 и чл. 38, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Този характер на комисията – на помощен орган, характерът на нейната дейност – на част от процедурата по подбор, и характерът на значението на нейните актове – на мотиви на крайния, пораждащ права и засягащ законни интереси индивидуален административен акт, предпоставят и необходимостта от проверка спазването на нормативните изисквания относно комисията в хода на съдебното производство по контрол за законосъобразност на акта по чл. 36, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 35 от ЗУСЕСИФ, съответно чл. 37, ал. 3 и чл. 38, т. 1 от ЗУСЕСИФ.
Съдът
е длъжен да извърши проверка за спазване на правилата за формиране на
оценителната комисия – спазени ли са изискванията на чл. 33, ал. 1
и 3 от ЗУСЕСИФ
във вр. с чл. 12,
13,
15
и 16 от ПМС № 162/2016
г.; правилата за извършване на оценъчната дейност – изискванията на чл. 17,
18
и 19 от ПМС № 162/2016
г., правилата за документиране и отчет на дейността на комисията – изискванията
на чл. 20 от ПМС
№ 162/2016 г. Съдът не може да извършва контрол за законосъобразност
на самата оценъчна дейност на комисията. Оценъчната дейност и актът, в която
тази дейност е обективиран, не са административна дейност и административен
акт. Актовете на комисията не са и юридически актове. Нито дейността, нито
актът произвеждат пряко правни последици, защото не са правотворчески
волеизявления, а материални (оценителни) действия и акт. Оценителната дейност
се осъществява в рамките на нормативно и административно установени правила, но
сама по себе си тя няма административен, а експертно-оценъчен характер.
Експертно-оценъчната дейност изисква притежаването на специални знания, които
не са част от компетентността на органа и именно поради това законодателят е
предвидил нейното използване при издаването на акта. Тъй като дейността на
оценителната комисия не е административна, а експертно-оценъчна (материална),
по отношение на нея не са приложими понятията, свързани с видовете
компетентност на административния орган – обвързана компетентност и оперативна
самостоятелност. Следва да се прави разлика между правила, въз основа на които
се извърша определена оценъчна (материална) дейност, и правила за упражняване
на компетентност. За законосъобразността на един административен акт, който по
силата на закона е обоснован с резултата от оценъчна дейност на нарочен помощен
орган, е важно да се провери спазени ли са правилата за оценъчната дейност, но
не и да се проверява и още повече да се замества оценъчната дейност,
обективирана в мотивите на акта, с преценката на съда. Ако съдът можеше да
замени оценъчната дейност на оценителната комисия и да определи вместо нея броя
на точките за всяко от проектните предложения, то следва, че въпросът за това
кои проектни предложения каква оценка трябва да получат не е предоставен на
преценката на административния орган (чрез помощния орган), а следва пряко от
приложимостта на правно (нормативното и/или административно) предписание.
Именно това правно предписание ще е регламентирало всички релевантни юридически
факти за определянето на проектните предложения, които следва да получат
безвъзмездна финансова помощ. Това означава, че за издаването на акта органът
няма да се нуждае от експертно-оценителната дейност на комисията по чл. 33, ал. 1
от ЗУСЕСИФ, защото става въпрос за пряко разпореждане от правната
норма на действията на органа. В разпоредбата на чл. 36, ал. 1
от ЗУСЕСИФ е указано, че самият административен орган има
правомощието да одобри предложението на оценителната комисия или тогава, когато
прецени, че в процедурата са допуснати съществени нарушения, да я върне или да
я прекрати. Следователно самият административен орган не може да
замества експертно-оценителната дейност, а може само да прецени спазени ли са
правните изисквания при нейното осъществяване. Той не може да замества
експертно-оценителната дейност на комисията и да определя вместо нея броя на
точките по отделните критерии (вж. в т. см. Решение № 1096/28.01.2019 г. на ВАС
по адм. д. №8206/2018 г., VII о., Решение № 12423/16.10.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 3573/2018 г., VII о. и Решение №
1150/25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №12792/2017 г., VII о.).
От събраните по делото доказателства се установява, че са спазени правилата за формиране на оценителната комисия, както и правилата за организиране на работата ѝ, в т. ч. и за документиране и отчет на дейността ѝ.
С оглед събраните по делото доказателства, в това число оценителните листове, съдът намира, че оценките на проектното предложение са извършени съобразно утвърдените Критерии и методология за оценка на проектни предложения по ОПИК – Приложение Ж към Условията за кандидатстване. Видно от оценителните листове, всеки от двамата оценители е формирал оценката си само и единствено въз основа на утвърдените от УО на ОПИК критерии, като е мотивирал дадената оценка. Оценителите не са включвали други критерии, не са нарушили методологията за оценка и правилно са оценили фактите. Оценителната комисия не е приложила различен подход към дружеството при оценката на проектното предложение. По отношение на критериите по т. 1 „Пазарна приложимост на предприемаческата идея”, т. 2 „Социален ефект от реализацията на предприемаческата идея” и т. 6 „Устойчива заетост в резултат от реализацията на предприемаческата идея” от раздел І „Ефективност на предприемаческата идея”, и по отношение на критериите по т. 3 „Образователно-квалификационно ниво на екипа на кандидата” и т. 4 „Професионален опит на екипа на кандидата в областта на предприемаческата идея” от раздел II „Опит и образование на предприемача и на екипа на кандидата” оценителите са се съобразили с информацията, изложена съответно в т. 11 „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение” и т. 9 „Екип” от формуляра за кандидатстване, както е указано в Критериите за техническа и финансова оценка. Съдът намира, че не е допуснато нарушение при оценяването на проектното предложение по критериите по т. 1, 2 и 6 от раздел І „Ефективност на предприемаческата идея” и по критериите по т. 3 и 4 от раздел II „Опит и образование на предприемача и на екипа на кандидата”. По раздел І „Ефективност на предприемаческата идея” оценителите са дали 24 точки (К. Г.) и 27 точки (Г. Ш.) при максимален праг от 43 точки, а по раздел II „Опит и образование на предприемача и на екипа на кандидата” – по 0 точки при максимален праг от 26 точки, като присъждането на конкретен брой точки по всеки един от критериите, независимо дали са по-малко или съвпадат с максималните, е мотивирано. И двамата оценители са посочили, че критериите по т. 2.2 „Кандидатът е наел (преди подаване на проектното предложение) или предстои да наеме (по време на изпълнението на проекта) лице/лица с трайни увреждания” и т. 6 „Устойчива заетост в резултат от реализацията на предприемаческата идея” от раздел І „Ефективност на предприемаческата идея”, и по т. 3 „Образователно-квалификационно ниво на екипа на кандидата” и т. 4 „Професионален опит на екипа на кандидата в областта на предприемаческата идея” от раздел II „Опит и образование на предприемача и на екипа на кандидата” не подлежат на оценка, тъй като разходите за възнаграждения на предприемача и екипа – обект на оценка, се премахват от бюджета на основанието, посочено в поле „Забележка”. В същото е посочено, че в т. 9 и в цялост във формуляра не е описана задължителната информация по б. „в” от т. 14.2 на Условията за кандидатстване – отговорности и задължения по проекта на всяко от четирите лица, заети с изпълнението на същия. Съгласно т. 14.2 от Условията за кандидатстване при непредставяне на задължителната информация по б. „в” от т. 14.2 във формуляра за кандидатстване оценителната комисия служебно премахва съответните разходи от бюджета на проекта.
Както условията за кандидатстване, така и критериите, и методологията са стабилни актове, утвърдени за конкретната процедура, поради което като задължителни правила не подлежат на самостоятелна преценка нито в процедурата по оценяване на проектното предложение, нито в съдебното производство. Комисията не може свободно да анализира проектното предложение, а е длъжна – при наличие на изчерпателно определените юридически факти, да постави точно определен брой точки (вж. в т. см. Решение № 12423/16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2018 г., VII о.). При оценката на процесното проектно предложение оценителната комисия не е допуснала нарушения на установените правила за оценяване, поради което възприемането на оценката от административния орган и превръщането ѝ във властническо волеизявление е материално законосъобразно.
По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК и с оглед нормата на чл. 144 от АПК същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100,00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „В.У.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Д.Г.– управител, срещу Решение № РД-16-981/27.05.2019 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на дружеството по проектно предложение с рег. № BG16RFOP002-2.024-2119 и наименование „Създаване на модерно и актуално радио за района на Кюстендил от „В.У.” ЕООД” по втори краен срок по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството”, Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП”, Инвестиционен приоритет 2.1. „Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството”, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014– 2020.
ОСЪЖДА „В.У.” ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Д.Г.– управител, да заплати на Министерството на икономиката сумата в размер на 100,00 (сто) лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: