№ 6743
гр. София, 14.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110146576
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до топлоснабден
имот на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и по размер, в т.ч. с
твърдения за изтекла давност.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
1
заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/
за топлоснабден имот.
Не се спори по делото между страните и от представените писмени
доказателства се установява, наличието на валидно правоотношение между
страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота е доставена топлинна енергия. Не е спорно и това, че през процесния
период ищцовото дружество е начислявало суми за доставената ТЕ, като
стойността /съгласно представеното извлечение от сметка /възлиза на исковите
суми, които не са платени.
Като последица от заявеното от длъжника възражение за изтекла
погасителна давност обаче, част от тези задължения са погасени. С оглед
задължителната практика на ВКС / ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/,
задълженията се погасяват с тригодишна давност. Непогасени по давност са
вземанията за доставена топлинна енергия, които са станали изискуеми три
години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е станалите
изискуеми суми след м.05.2019г. Размерът на тези вземания, съгласно
представеното извлечение от сметка и определен с оглед разпоредбата на чл.162
от ГПК, е 430.66 лева главница и 52.46 лева лихва за забава върху главните
вземания на ищеца, които не са погасени по давност.
Поради това, исковете следва да се уважат за процесния период само в
непогасената им част - след м.03.2019г. Ответникът дължи претендираните суми
за извършено дялово разпределение /главница и лихви/, както и законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,, което е
постановено с издадената заповед за изпълнение.
От страна на ответника е направено искане за разсрочване на задължението,
основано на чл. 241, ал. 1 ГПК. С оглед финансовото му състояние, признаващ, че
може да заплаща месечно по 100 лева, и липсата на законова забрана за
разсрочване, искането му следва да се уважи. Ответникът следва да заплаща сума
в размер на 100 лв. месечно до пълното издължаване на сумите, включително и
дължимата законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до съда
до окончателното плащане.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, страните
имат право на разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от
исковете.
Ищецът е извършил разходи в размер на 75.00 лева в заповедното и 150.00
2
лева в исковото производство, от които се присъждат 110.42 лева в исковото и
55.21 лева в заповедното производство, при юписконсултско възнаграждение в
минималните размери по чл.25 и чл.26 от Наредбата а заплащане на правната
помощ.
Ответницата не претендира заплащане на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Е. К. А. с
ЕГН: ********** и адрес: **************, дължи на ********, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление ***********, сумата 430.66 лева - главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2022 г. за аб.№ ********, ведно със законна лихва за период от
02.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 52.46 лева - мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 17.02.2023 г., 47,67 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 8,37 лева - мораторна лихва за период от 31.03.2020 г.
до 17.02.2023 г, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 11568/2023 г. на СРС, 124 с-в, като за разликата до пълните им
предявени размери ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
РАЗСРОЧВА на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК задължението на Е. К. А. с ЕГН:
********** и адрес: **************, като определя присъдените суми да бъдат
заплатени в полза на ********, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ***********, чрез заплащане на минимална месечна вноска в размер
на 100 лв., платими до десето число на всеки месец, считано от влизане в сила на
настоящото решение до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Е. К. А. с ЕГН: ********** и адрес: **************, да заплати
на ********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***********, сумата от 55.21 лева – разноски в заповедното, както и 110.42 лева -
разноски в настоящото производство.
Решението е постановено с участието на ************ като трето лице
3
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4