№ 397
гр. Бургас, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201496 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Н., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба № **********, издаден от АПИ, с който за нарушение по чл. 139, ал. 6 от
ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 300 лв.
Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, поддържа подадената жалба и
моли за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По
делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.01.2022 г., в 11:59 ч., в общ. Бургас, на път II-79, км 81+925, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e установено нарушение, като за
лек автомобил с рег. № А ......, собственост на жалбоподателката, не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и
пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство
е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
1
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето
лице.
Неизпълнението на горното задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 300 лв. А съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Посочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите, на
пътни превозни средства да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение
на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение
може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани със заплащане
на пътните такси. По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е
жалбоподателката. Нарушението е установено по безспорен начин въз основа на събраните
по делото писмени и веществени доказателства.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, по утвърдения образец и в
законоустановения срок. По отношение на възражението за неспазване на срока по чл. 34 от
ЗАНН, съдът намира да отбележи, че са спазени всички срокове за издаване на ЕФ, като на
първо място са неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка,
съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Това предполага изключване на приложението, спрямо електронния фиш, на разпоредби,
отнасящи се специфично до АУАН или до НП. Така например неприложим се явява 3-
месечият срок от откриването на нарушителя по ал. 1 на чл. 34 от ЗАНН, тъй като същият се
отнася до издаването на АУАН, а фишът има и характеристиките на НП. Неприложим е и 6-
месечният срок по ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН, тъй като същият се отнася до издаването на НП,
а фишът има и характеристиките на АУАН (Решение № 185/26.03.2019 г. на АдмС - Хасково
по № 902/2018 г., Решение № 1772/16.10.2018 г. на АдмС - Бургас по № 1863/2018 г.). На
следващо място, не са изтекли и давностните срокове за преследване, като в конкретния
случай обикновената давност за преследване е 3 години, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
респ. абсолютната давност е 4 години и половина, а от установяване на нарушението,
извършено на 22.01.2022 г., до настоящия момент не са изминали посочените срокове.
В случая обаче съдът намира, че електронният фиш следва да бъде отменен по
следните съображения. По отношение на въпроса дали предвидените в българското
законодателство фиксирани размери на глобата и имуществената санкция за процесното
нарушение, както и предвидената компенсаторна такса, са в съответствие със
законодателството на ЕС и в частност с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, е било постановено
Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024 г. във връзка с отправено преюдициално
запитване от Административен съд - Хасково. С посоченото решение СЕС е приел, че член
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.,
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
2
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Следователно относимата в
настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е в противоречие с
принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В
тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в преюдициалното
запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът при разглеждане на делото по
обжалване на електронния фиш няма право да изменя размера на санкциите, предвидени в
член 179, алинеи 3-3б от ЗДвП, в зависимост от характера или тежестта на нарушението. По
тази причина правилно е било отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да
извърши преценка на съразмерността на тези наказания и да отчете различните
характеристики на конкретните случаи, като например дали дължимата такса не е заплатена
изцяло или частично, какво е изминатото разстояние без заплащане на такса или дали
деянието е извършено при условията на умисъл, или при непредпазливост.
След като е налице конкретно произнасяне на СЕС за противоречие на националното
законодателство на общностното право, се налага извод, че посочената санкционна норма не
следва да се прилага, като несъответна на принципа на пропорционалността на наказанието,
предвиден в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.
Издаденият електронен фиш е незаконосъобразен предвид приложението на
санкционна норма, която е в противоречие с правото на ЕС. В случая не е налице
нормативно установен механизъм в българското законодателство, за изменение на фиша от
съда в санкционната му част в производството по неговото обжалване. Както се установи
по-горе в изложението при определена санкция във фиксиран размер, съдът е лишен от
възможността да извърши преценка дали наказанието е съразмерно на тежестта на
извършеното нарушение във всеки конкретен случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, принципно разноски се дължат в полза на
жалбоподателката, но доколкото не е направено искане за присъждане на такива, то и съдът
не може да присъди разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба № **********, издаден от АПИ, с
който за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателката М. М. Н. е наложена глоба в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3