№ 12382
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110155929 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т. Г.“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу „Б.С. И.“ ЕООД, ЕИК *********, с която се моли от съда да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 6767 лв., представляваща възнаграждение за извършени
софтуерни дейности, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.09.2024 г., до окончателното й заплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили договор за
изработка, по силата на който ищецът е инсталирал софтуерни продукти и монтаж по
задание на ответника, за което били издадени фактури и подписани двустранни протоколи за
приемане на извършената работа от 02.10.2023 г. Поддържа, че ответникът е осчетоводил
процесните фактури, но не е заплатил дължимото възнаграждение. Моли за уважаване на
иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв. Я. Г.,
с който оспорва иска като недопустим, евентуално – като неоснователен. Оспорва наличието
на валидно облигационно правоотношение при посочените параметри. Сочи, че ответникът
не е подписал процесните фактури. Не било налице изпълнение по договора, респ. –
приемане на твърдяната работа. При условията на евентуалност поддържа нищожност на
процеснип договор поради абсолютна симулация. Моли за отхвърляне на иска.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание правно основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 258 -
чл. 269 от ЗЗД, е неформален и писмената му форма не е условие за неговата
действителност. Поради това неговото сключване, респективно възлагането на конкретна
работа, може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя /чл.
264, ал. 1 ЗЗД/. Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото
получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното
съответства на поръчаното. Законът не съдържа формални изисквания за начина на
приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички
допустими от ГПК доказателствени средства.
Във връзка с установяване на наличието на облигационна връзка по посочения
договор за изработка ищецът е представил Фактура № ********** от 03.06.2024 г. с
Доставчик: "Т. Г." ЕООД, ЕИК:********* и Получател: "Б.С. И." ЕООД, ЕИК: ********* за
сумата от 4026.00 лева с ДДС и Фактура №1000200*** от 03.06.2024 г. с Доставчик: "Т. Г."
ЕООД, ЕИК:********* и Получател: "Б.С. И." ЕООД, ЕИК: ********* за сумата от 2741,00
лева с ДДС
Съгласно практиката на ВКС (В този смисъл са постановени РЕШЕНИЕ № 218 ОТ
06.01.2017 Г. ПО Т. Д. № 3572/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 46/27.03.2009 г.
по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; РЕШЕНИЕ №
62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; РЕШЕНИЕ № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.
на ІІ т. о.; РЕШЕНИЕ № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; РЕШЕНИЕ №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; РЕШЕНИЕ № 109/07.09.2011 г. по т. д №
465/2010 г., ІІ т. о. РЕШЕНИЕ № 103/11.07.2014 г. по т.д. № 2334/13 г. на ІІ т. о. и др.)
фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор в случаите,
когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач,
време и място на съставянето й, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на
продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и
изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена.
Съгласно друга практика на ВКС (виж решение № 67/31.07.2015 г. по т.д. № 631/14 г.
на ІІ т. о., решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д.
№ 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по
т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. Фактурата е частен
свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да
оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за
извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък
доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални
договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без
представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея
е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица
действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ.
Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете
страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС
и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява
получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, като
2
пълно, подробно, всеобхватно, задълбочено и съответно на останалия доказателствен
материал, се установява, че И двете фактури (№ 1000200*** и № ********** от 03.06.2024
г.) са включени в дневника за покупки към подадената справка-декларация по Закона за ДДС
за юни 2024 г. от "Б.С. И." ЕООД. За тях е подадена коригираща декларация на основание
покана по чл. 103 от ДОПК. И двете фактури са включени в дневника за продажби към
подадената справка-декларация по Закона за ДДС за юни 2024 г. от "Т. Г." ЕООД. "Б.С. И."
ЕООД е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактура № 1000200*** от 03.06.2024 г.
в размер на 456,83 лева, и по фактура № ********** от 03.06.2024 г. в размер на 671,00 лева.
Съгласно счетоводните записвания на "Б.С. И." ЕООД, сметка 4011 „Доставчици“ за
доставчик „Т. Г." ЕООД е с кредитно салдо в размер на 6767,00 лева и отчита задължение
към ищеца по процесните фактури.
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд Отразяването на
фактурата в счетоводството на възложителя, включването й в дневника за продажби,
ползването на данъчен кредит по ЗДДС са признание на задължението и доказва
съществуването му. /В този смисъл Решение № 178/13.10. 2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС,
2-ро Т.О.; Решение № 160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О., Решение №
216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 198/13.05.2016г. по т.д.
№ 274/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 121/21.07.2016г. по т.д. № 1622/2015г. на ВКС, 1-
во Т.О.; Решение № 71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на ВКС, 2-ро Т.О., всички
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
При това положение следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължение
по посочените фактури във връзка с договора за изработка. Тези задължения са признати от
него и е ползван данъчен кредит.
Ето защо исковете се явяват основателни изцяло а именно за сумата от 6767 лева.
Тук съдът държи да посочи че не следва да коментира свидетелските показания на
разпитаните в хода на производството свидетели, тъй като техните показания не са
необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.
Дори и да беше разпитан исканият от страна на процесуалния представител на
ответника свидетел неговите свидетелски показания не биха могли да опровергаят
направеното от ответника признание на задължението.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който е представил
доказателства за сторени разноски в размер на 270,68 лева държавна такса в исковото
производство, 400 лева депозит по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза както и 1397
лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Б.С. И." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С....., представлявано от управителя: Д. Р. Д., М. А. М. К., Р. К. Д. Д., ДА ЗАПЛАТИ на "Т.
Г." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н. И. .......,
представлявано от К. Г. Г., на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), във връзка с чл. 258 от ЗЗД, сумата от 6767 (шест хиляди седемстотин
шестдесет и седем) лева, представляваща възнаграждение за извършени софтуерни дейности
по фактури № 1000200*** от 03.06.2024 г. и № ********** от 03.06.2024 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2024 г., до
3
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "Б.С. И." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С....., представлявано от управителя: Д. Р. Д., М. А. М. К., Р. К. Д. Д., ДА ЗАПЛАТИ на "Т.
Г." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н. И. .......,
представлявано от К. Г. Г., на основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) сумата от 2067,68 (две хиляди шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки)
лева, представляваща направени разноски по производството, включващи 270,68 лева
държавна такса, 400 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 1397 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4