Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058/26.1.2022г.
гр.Варна, 26.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в
открито съдебно заседание проведено на осемнадесети януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№2224/2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищеца „В.и к." ООД, сочи че в качеството си на В
и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на Е.Б. за имот на адрес ***, която в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и
К услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер *** (включващ
задълженията по партида с абонатен номер *** и задълженията по партида с
абонатен номер ***), чийто титуляр е ответницата.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега
ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 16.11.2020г. В и К операторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Е.Д.Б.,
въз основа на което било образувано ч.гр.д.№14721/2020г. по описа на ВРС, ГК-31
състав.
На 17.11.2020г. съдът издал заповед №261662 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Б. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 201.90лв., представляваща главница
за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 28.03.2018г. до
16.09.2020г., отчитани по партида с абонатен номер ***, и сумата от 344.31лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 21.02.2018г.
до 15.10.2020г., отчитани по партида с абонатен номер ***; сумата от 14.74лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 201.90лв., дължима за
периода от 24.12.2018г. до 10.11.2020г., и сумата от 28.47лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 344.31лв., дължима за периода от
24.12.2018г. до 10.11.2020г.; ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-16.11.2020г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 14.01.2021г. заявителят бил уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Претендираните суми за главница за абонатен номер *** и по абонатен
номер *** представлява цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот
в гр.Варна, ** чрез използването на електронен
карнет (таблет).
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във
връзка с чл.415 ГПК за „В.и к." ООД моли съд да признае за установено, че
ответницата, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес
гр.Варна, **, дължи на „В.и к." ООД
следните суми: сума в общ размер на 201.90лв., представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
Ответницата по реда на чл.131 от ГПК чрез назначения и
особен представител е подала възражение в което сочи, че ответницата няма
качеството потребител и респективно спрямо нея Общите условия не са приложими и
респективно облигационно правоотношение между страните по делото не е
възникнало. Същото обуславя извода, че исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана.
При условията на евентуалност, твърди, че процесната ВиК услуга не е
ползвана от нея. Същата не живее в имота, доказателство за което е и факта, че
не може да бъде призована на съответния адрес. Чл.33, ал.2 от Общите условия
сочи, че „Потребителите са длъжни да заплащат ПОЛЗВАНИТЕ
ОТ ТЯХ ВиК услуги“.
Следователно, ако ВиК
услугата се ползва от трето лице, то същата не следва да бъде заплащана от
Потребителя. При всички случаи обратното тълкуване би довело до неоснователно
обогатяване и респективно договорът сключен при общи условия би бил нищожен в
тази му част съгласно правилата на чл.26, ал.1, хипотеза III. от ЗЗД, а именно
поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана.
При условията на евентуалност оспорва иска по размер с
твърдение, че фактурираните суми не отговарят на реалното потребление на
питейна вода.
Неоснователността на иска досежно
претендираната главница обуславя и неоснователността
на претенциите за мораторна лихва.
По изложените съображения моли да се приеме, че процесното вземане не съществува и в този смисъл да се
отхвърли иска.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си
основание чл.422 от ГПК.
Решаващия състав след като се запозна със събраните по
делото доказателства и твърденията на страните при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено гр.д.№14721/20г. на ВРС, ХХХІ
състав в рамките на което по заявление подадено от ищцовото
дружество в негова полза срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за
сумите от 201.90лв. главница за времето от 28.03.2018г. до 16.09.2020г. за аб.№***, 344.31лв. за времето от 21.02.2018г. до
15.10.2020г. за аб.№***, 14.74лв. лихва за времето от
24.12.2018г. до 10.11.2020г. по първата главница, 28.47лв. лихва за времето от
24.12.2018г. до 10.11.2020г. по втората главница, заедно със законната лихва
върху главниците от датата на сезиране на съда-16.11.2020г. до окончателното им
изплащане и сторените по делото разноски в размер на 75лв., но тъй като длъжникът
не е открит на заявените от него адреси на заявителя е указано, че следва да
предяви иск за установяване дължимостта на процесните суми.
Съдът намира, че по същество ищецът претендира
заплащане на сума представляваща потребено и
незаплатено количество вода. В тежест на ищеца е да докаже възникване на
задължението за плащане и размера на дължимата сума, като в тежест на ответника
е да докаже плащане или други правопогасяващи или правоизключващи факти.
Съгласно представените по делото Общи условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от В и К операторите, чл.2 ал.1 потребители са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят В и К услуги. В конкретния случай процесуалния представител на
ответника е направил възражение, че последния няма качеството на потребител на ВиК услуга по смисъла на чл.2 от ОУ на ищеца, тъй като
ответницата не живее на адреса, като сдчита, че това
се доказва и от невъзможността тя да бъде призована на него за съдебно заседание.
От друга страна от представеното от ищеца
доказателство – справка №1334389/29.10.2021г. се установява, че съгласно
регистрите на агенция по вписванията ответницата е била собственик на имота до
30.06.2021г., когато той е продаден на трети лица. Настоящия състав намира, че
факта на собственост се установява от представената справка, като при липсата
на доказателства за противното следва да се приеме, че ответницата е и ползвала
имота. Твърдението на Б., че тя не е ползвала имота и че това се установява от
невъзможността да бъде открита за призоваване на адреса се явява несъстоятелно,
тъй като причините да не бъде открита тя могат да бъдат разнородни, като на
последно място дори да се приеме, че тя отсъства от адреса това не означава, че
в имота няма консумация от течове поради неизправна инсталация.
От представените справки за недобора на частен абонат
е видно, че ищцовото дружество е правило редовни
засичания на ползваната от ответницата ВиК услуга в
имота, като дадените показания за времето от 24.11.2018г. до 10.11.2020г. са
различни за отделните месеци, което води на извода, че е извършвано реално
засичане, а не служебни начисления. Освен изложеното вещото лице по приетата ССчЕ е посочило, че изчисленията за лихва отговарят на
истината.
При посочената фактическа обстановка съставът приема,
че се е установило договорно отношение между ищеца и ответницата.
Съгласно заключението на в.л. по приетата по делото ССчЕ в обекта има два водомера, като и двата видно от
представените доказателства са на името на ответницата.
Предвид изложеното по-горе съставът приема, че е на
лице основание да се ангажира пасивната материалноправна
легитимация на ответницата.
Що се отнася до размера на дължимите се суми съдът
счита, че следва да се съобрази с даденото от вещото лице по ССчЕ заключение, което е за дължимост
на суми идентични с претендираните.
Воден от по-горното съставът приема, че предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло, като се приеме, че ответницата дължи на ищеца
сумите от
201.90лв. главница за времето от 28.03.2018г. до
16.09.2020г. за аб.№***, 344.31лв. за времето от
21.02.2018г. до 15.10.2020г. за аб.№***, 14.74лв.
лихва за времето от 24.12.2018г. до 10.11.2020г. по първата главница, 28.47лв.
лихва за времето от 24.12.2018г. до 10.11.2020г. по втората главница, заедно
със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда-16.11.2020г.
до окончателното им изплащане.
Предвид извода за основателност на претенцията и
направеното искане ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
сторените разноски в следните размери:
75лв. по заповедното производство
и
575лв. по исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца ”В. И К. В.” ООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:*** и ответника Е.Д.Б. ЕГН********** ***, че
физическото лице дължи на търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№14721/2020г.
на ВРС, 31 състав:
201.90лв., представляваща сбор от незаплатени главници
за ползвани В и К услуги за периода от
ОСЪЖДА Е.Д.Б. ЕГН********** *** да заплати на ”В. И К. В.” ООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:*** сумите от 75лв. разноски в заповедното
производство и 575лв. разноски в исковото производство, на осн.
чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: