№ 1189
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110214336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
021870/26.10.2022 г., издадено от началник сектор при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на Б. Б. Н., с ЕГН **********, са наложени две
административни наказания, както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 100 лева,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца.
Недоволен от НП е останал Н., който го обжалва в срок чрез адв. К. Ч. от
САК. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
НП, като се сочи, че нарушението било недоказано, а описанието на
нарушението – недостатъчно и неотговарящо на критериите на ЗАНН. Изцяло
се оспорва фактическата обстановка и се иска от съда да отмени НП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Ч.,
която пледира пред съдебния състав за отмяна на НП, като преповтаря
1
изложените в жалбата аргументи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 10.08.2022 г., около 10:53 часа, жалбоподателят Н. управлявал
микробус „Ивеко“ с рег. № СА **** ТС, като се движил по бул. „Европа“, с
посока на движение към гр. Банкя. Отпред, на дясната седалка се возил
свидетелят И. Л.. В същата посока на движение се движил и лек автомобил
БМВ, с рег. № ****, управляван от лице на име М.Б..
По неустановен по делото начин, автомобилът на Бингьол получил
повреда на задната броня, поради което той подал сигнал за настъпило
произшествие.
На място били изпратени полицейските служители С. и Б.. Същите
установили на мястото на произшествието само автомобила БМВ, като по
данни на неговия водач, БМВ-то било ударено от микробус с рег. № СА ****
ТС.
Полицейските служители забелязали, че лицето е чужденец, като същите
нямаха спомен по време на разпита им пред съда по какъв начин са снели
обяснения от този водач, а по делото липсват писмени негови волеизявления.
Освен това, по делото липсва декларация от водача на ударения автомобил,
поради което не може да се приеме и че нарушението е установено по реда на
закона, защото липсват писмени сведения и от двамата водачи още на
мястото на ПТП.
На по-късен етап била осъществена справка за собствеността на
микробуса Ивеко, с рег. № СА **** ТС, в резултат на което в сградата на
ОПП СДВР се явил жалбоподателят и попълнил декларация, че той е
управлявал процесния автомобил в посочените ден и час, но не е причинявал
ПТП и не е участвал в такова.
На базата на събраните материали, служителят С. издал АУАН срещу
жалбоподателя, като намерил, че са налице данни за две осъществени
нарушения на ЗДвП – по чл. 20, ал. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в‘ от ЗДвП.
2
Въз основа на констатациите в АУАН, АНО е издал процесното НП с №
22-4332-021870/26.10.2022 г., издадено от началник сектор при СДВР, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, на Б. Б. Н., с ЕГН **********, са наложени две
административни наказания, както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 100 лева,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели С., З., К., Л., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК.
По отношение на показанията на свидетеля С., съдът намира, че той не е
очевидец на процесното ПТП, нито е участвал в установяването му на
мястото на инцидента. Той е работил само по документи и е съставил акта, на
базата на събраните по преписката документи.
На следващо място, съдът счита, че показанията на З. и на К. не дават
почти никаква информация, която да е от полза за установяване на фактите по
случая – те нямаха никакъв спомен за генезиса на процесното ПТП, освен
това нямаха спомен за начина, по който са комуникирали със заварения на
мястото чужд гражданин, нито помнеха на какъв език са говорили, нито са
налице писмени данни от лицето М.Б..
Единственият свидетел, който е имал преки наблюдения в процесния
ден, е Л., който сочи, че не е възниквало никакво ПТП, че няма щети по
техния микробус, че нищо от посоченото от чуждия гражданин не било
истина. Съдът намира, че неговите твърдения не са оборени по никакъв начин
от доказателствата по делото, защото по делото липсва снимков материал,
липсва декларация от другия водач, в която да се посочат причините за ПТП
и по този начин липсват годни доказателствени източници за фактите, които
следва да се докажат в производството.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Съдът намира, че по делото няма доказателства, които да доказват
извършено нарушение от страна на жалбоподателя Н.. Това е така, защото
нито са налице данни от свидетел очевидец, нито са налице други обективни
находки, които да сочат, че именно Н. е автор на възникнало с посоченото
БМВ ПТП. Не са налице и записи от видео камери. Освен това, по делото
няма дори елементарна декларация от останалия на мястото водач и не са
налице никакви писмени сведения от това лице на какъвто и да било език. Ето
защо съдът счита, че описаното в АУАН и НП нарушение е недоказано,
защото цялото административно обвинение се крепи на устни твърдения на
чуждестранен гражданин, неговорещ български език, който по незнайно
какъв начин е обяснил на полицейските служители кой точно микробус го е
ударил.
Доколкото за това лице М.Б. не са налице данни за адрес в България и
няма телефонен номер, то съдът бе в невъзможност да го призове за разпит,
което в още по-голяма степен води до недоказаност на обвинението.
Поради тези съображения и като взе предвид, че нарушението е
недоказано по категоричен начин, съдът намира, че АНО е приложил
неправилно материалния закон, поради което издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло.
При този изход на делото, съдът намира, че следва да присъди разноски
на жалбоподателя, като предвид липсата на възражение за прекомерност от
страна на въззиваемата страна, то следва да се присъди в претендирания
размер от 500 лева, на основание на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 22-4332-021870/26.10.2022 г., издадено от
началник сектор при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Б. Б. Н.,
с ЕГН **********, са наложени две административни наказания, както
следва:
1. За извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП - „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 100 лева,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Б. Б. Н., с ЕГН **********, сумата от
500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5