№ 248
гр. Враца, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20221400500291 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР - гр.Враца,
представлявана от директора Ц. Н. Н., чрез юрисконсулт Д. П. М., срещу решение
№260037/16.06.2022 год. по гр. дело №1008/2021 год. по описа на Районен съд - Враца, с
което е уважен предявеният от С. М. В. от гр.Враца иск с правно основание 178, ал.1, т.3 във
връзка с чл.179, ал.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за
заплащане на сумата от 1184.32 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.03.2018 год. до 06.07.2020
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2021 год. до
окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата от 353.64 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018 год. до предявяване на иска -
10.03.2021 год. С решението съдът е възложил в тежест на жалбоподателя и направените в
производството пред него разноски.
Във въззивната жалбата са изложени оплаквания, че атакуваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.Според въззивника,
неправилното приложение на материалния закон се извежда от извода на районния съд, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 от
1
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като за
процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 год., обнародвана на
02.08.2016 год.
Въззивникът изразява несъгласие с приетото от първата инстанция, че не следва да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
на МВР часове нощен труд в дневен, и че забраната би поставила тези служители в по-
неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение на заплащането
на допълнителните възнаграждения. С оглед посоченото от районния съд, че съгласно чл.9,
ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощни часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, въззивникът настоява, че работното място в случая е МВР,
където за служителите на МВР е предвиден 8 часа нощен труд /чл.179 ЗМВР/, т.е. налице е
разлика от останалите държавни служители или лица, работещи по трудово правоотношение
- 7 часа нощен труд.
В жалбата се цитира практика на ВКС, развиват се правни съображения във връзка с
приложението на закона и със спецификата на работата на държавните служители -
полицейски органи, и се поддържа, че по отношение на последните НСОРЗ е неприложима.
Въззивникът настоява, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е
работил над рамките на установеното за него работно време по график и не може да иска
заплащане на извънреден труд, какъвто не е положен. На следващо място в жалбата се
поддържа, че дори да се приеме, че за положения нощен труд, след преизчисляването му в
дневен с коефициент 1.143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, такова увеличение
не е поискано, тъй като искът е предявен за заплащане на извънреден труд. Поддържа се
също, че разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима по отношение на нощния труд,
полаган от служителите на МВР, тъй като предвидените в тази разпоредба изчерпателно
уредени четири предпоставки не са налице.
Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се
разноски. Доказателствени искания пред тази инстанция не се заявяват.
Чрез пълномощника си адв. Г. Г. от САК въззиваемият е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като излага
правни съображения за неоснователност на изложените оплаквания.
С отговора не се заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
В открито съдебно заседание по делото въззивникът Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр.Враца, представлявана от директора Ц. Н., редовно
призована чрез юрк. Д. П. М., не се представлява.
Въззиваемият С. М. В., също редовно призован за откритото съдебно заседание по
2
делото, се представлява от адв. Г. Г., който оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и
моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районен съд – Враца е бил сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
266282/07.04.2022г. от С. М. В. срещу ОД на МВР гр.Враца с искане на основание чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР във вр. чл.50а, ал.2 ЗДСл вр. чл.140, ал.1 и чл.143, ал.1 КТ вр. чл.9, ал.2
НСОРЗ ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2544.00 лева, представляваща
обезщетение за неотчетен и неизплатен извънреден труд за периода от 10.03.2018г. до
06.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден на основание
чл.86 ЗЗД да му заплати сумата от 394.37 лева., представляваща мораторна лихва за забава
върху посочената главница за периода от 01.04.2018г. до датата на завеждане на исковата
молба.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че в процесния период
ищецът е работил на длъжност "***, ***" в сектор "Охранителна полиция"-РУ-АЕЦ-
Козлодуй при ОДМВР гр.Враца. Осъществявал трудовата си дейност по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени при сумирано изчисляване на работното
време съгласно чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР, като графиците били организирани на 24-часови
и 12-часови смени, в рамките на които попадали "нощни смени" от 22.00 до 6.00ч. Изложени
са доводи, че през процесния период ищецът полагал нощен труд по 8 часа за всяка 12-
часова нощна смяна. Заявено е, че при липса на механизъм за преизчисляване на
извънредния труд за работа през нощта в повече /т.е. с продължителност 8 часа/, приложим е
чл.9, ал.2 НСОРЗ. Изложил е, че според този чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време за държавните служители на МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично, а нормалната продължителност на нощното работно време следвало да бъде
7 часа при субсидиарното прилагане на чл.140, ал.1, изр. 2-ро КТ. От 10.03.2018г. до
06.07.2020г. ищецът положил 1856 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент
1.143, стават 2121 часа. Разликата между положения и преизчисления извънреден труд била
265 часа, за които ищецът не получил възнаграждение. Посочено е, че основното му месечно
възнаграждение възлиза в размер на 1126.00 лева, а допълнителното възнаграждение по
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР се заплащало с 50 на сто увеличение върху основното съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР. Според ищеца средната месечна норма от часове труд е
176 часа, което означава часова ставка от 6.40 лева, а след увеличението 9.60 лева. При това
положение счита, че неплатеното му възнаграждение възлиза на 2544.00 лева за 265 часа
положен, но незаплатен извънреден труд за периода 10.03.2018г.-06.07.2020г. При тези
доводи е поискано предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който е оспорил
исковете като неоснователни. Заявил е, че не оспорва факта, че в процесния период ищецът
е бил служител на РУ-АЕЦ-Козлодуй при ОД на МВР гр.Враца, осъществяващ дейността си
3
по утвърдени протоколи и графици, с работно време на сменен режим на работа – 24 часа и
при сумарно изчисляване на работното време. Посочил е, че през исковия период ищецът е
бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, поради което и съгласно ал.2 на същата
разпоредба статуса му се определя само от този закон, но не и от ЗДСл и НСОРЗ. Посочено
е, че съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР е предвидено за работещите на смени работното време да
се изчислява сумарно, а съгласно ал.5 работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Изложени са
твърдения, че в случая не е налице извънреден труд. Липсата на празнота, респ. уреждане на
статуса на ищеца, е обоснована с довода, че през процесния период са действали относимата
за въпроса Наредба №8121з-776/29.07.2016, обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в която липсвала
изрична норма, съответстваща на Наредба №8121з-407/11.08.2014г., както и Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. Твърди се, че по тази причина към случая е неприложима НСОРЗ и по
аналогия същата не е приложима. Сочи се, че в издадените наредби е уредено, че за всеки
отработен час през нощта /между 22.00 и 6.00ч./ на държавните служители се заплаща
нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е. налице била специална нормативна уредба за отчитане
и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред.
Посочено е, че НСОРЗ не се прилага в случая и заради изричната разпоредба на чл.2, ал.3,
която изключвала приложението към "служители по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а КТ", а от там и за държавните служители с
полицейски функции. В отговора е посочено, че производството по делото е било спряно,
заради преюдициалността му с висящо пред СЕС дело С-262/2020, като са възпроизведени
поставените въпроси и отговори. Направено е заключение, че от тях може да се изведе, че
прерогатив на държавата е възможността да решава каква да бъде нормалната
продължителност на нощния труд в зависимост от естеството на работа при отчитане на
особеностите й и зачитане на стандарта на Директива 2003/88. Направено е възражение, че
на ищеца са заплащани както нощен, така и извънреден труд. Претендираната лихва е
оспорена като неконкретизирана по период. При тези доводи е поискано исковете да бъдат
отхвърлени, като се присъдят направените по делото разноски.
Изготвен е доклад по делото, срещу който страните не са възразили както пред
районния съд, така и във въззивната жалба. В първото по делото заседание ищецът е
направил изменение на иска с оглед изготвената съдебно-счетоводна експертиза и такова е
допуснато, като е прието намаляване размера на иска, който да се счита предявен за сумата
от 1184.32 лева, представляваща главница и 353.64 лева лихва за забава, а в останалата част
до пълния искан размер производството е прекратено.
С решението, предмет на проверка в настоящото производство, районният съд е
уважил изцяло предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че спорен между
страните се явява само въпроса дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за
положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен. За решаването на
въпроса районният съд първо е посочил, че ЗМВР предвижда в чл.176, чл.178, ал.1, т.3 и
чл.179 ЗМВР заплащането на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
4
МВР, сред които такива за извънреден и нощен труд. Констатирал е, че в процесния случай
за организацията и разпределянето на работното време, за отчитането му, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, за режима на дежурства, времето за отдих и
почивка на тези служители е приложима Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, тъй като първата действаща преди това наредба е изрично отменена с
приемането на втора, която от своя страна е отменена с решение с ВАС. Посочил е, че в
последните две действащи наредби, включително в приложимата в случая, няма разпоредба,
каквато е имало в първата действаща Наредба № 8121з-104 от 11.08.2014 г., която дава
възможност за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 0.143. Счел е, че
подобна липса не представлява законова пречка за преизчисляване на положените от
служителите на МВР часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била
противоконституционна – би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители по отношение изплащането на допълнителни
възнаграждения, а представлява празнота в тази специална уредбата, изискваща да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на чл.9, ал.2 НСОРЗ, където е предвидено такова
преобразуване. Приложимият коефициент съдът е определил, позовавайки се на чл.140, ал.1
КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, или до 7 часа за една нощ, поради което е
изчислил коефициента като частно при деление на нормалните им продължителности от 8
часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 ЗМВР/ и 7 часа за първия. Решаващият състав е
приел, че работниците имат право да получат възнаграждение за положения нощен труд, а
от друга страна е приел, че работодателите са длъжни да превърнат нощният труд в дневен,
за да съобразят общата продължителност на работното време, след което и при
надвишаването му, да заплатят извънреден труд за разликата, респ. е приел, че са налице две
различни основания за дължимост на допълнително възнаграждение, като едно от тях било
отчетено от работодателя. В тази връзка съдът е посочил конкретни разпоредби от
трудовото законодателство и подзаконовата правна уредба, приетото в т.2 от ТР
№8/14.11.2014г. по т.д.№8/2013г. на ВКС, ОСГК, и решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело
С-262/20, образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит. С тези мотиви исковете са
уважени, а тяхната основателност е обусловила уважаването и на искането за присъждане на
мораторна лихва.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, основавайки се
на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че през процесния период - от 10.03.2018г. до
06.07.2020г. са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което
ищецът-въззиваем С. М. В. е изпълнявал длъжността "***, ***" в сектор "Охранителна
полиция"-РУ-АЕЦ-Козлодуй при ОД на МВР гр.Враца, както и че е полагал труд на смени
при утвърдени графици на труд - 24-часов сменен режим при сумарно изчисляване на
работното време, като е полагал и нощен труд от 22.00 до 6.00ч.
5
Представените по делото платежни бележки установяват, че за процесния период на
С. М. В. е отчетен и заплатен положеният от него нощен труд.
От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза е видно, че за процесния период отработените часове нощен труд от С. М. В. са
1233, няма приравняване на този нощен труд към дневен; а преобразувани на дневен и от
там на извънреден труд и умножени със съответната ставка, след приспадане на заплатеното
му от ответника, вещото лице е дало отговор, че остават неплатени суми за извънреден труд
в размер на 1184.32 лева чиста главница за получаване и мораторна лихва в размерна 353.64
лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от лице с правен интерес в законоустановения
срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите на Министъра на
вътрешните работи, издадени по реда на чл.187, ал.9 ЗМВР, уреждащи реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не трудовото законодателство. Поради това се счита от въззивника, че
районният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, в т.ч. и нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Определението за извънреден труд се съдържа в
нормата на чл.143, ал.1 КТ, според която "извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време". Следователно при извършването на преценката дали е положен извънреден труд
следва да се съобрази това каква е установената от закона нормална продължителност на
работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството на държавен служител –
полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, поради което нормалната
продължителност на работното му време се определя от същия закон. Съгласно
приложимата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР към процесния период (изм. и доп. ДВ, бр.81
от 2016г.), нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. При
6
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл.187,
ал.3, изр.3 ЗМВР. В чл.179, ал.1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00ч., а
в чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР (приложима редакция– изм. и доп. ДВ, бр.81 от 2016г. ) е
предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Както бе посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл.187, ал.3
МВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между
22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. От анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа труд са
максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени като нормална
продължителност на работното време през нощта, тъй като законодателят е използвал
именно термина "средно 8 часа" за всеки 24-часов период. Поради това, не могат да бъдат
споделени доводите на въззивника, че нормалната продължителност на работното време
през нощта за държавните служители по ЗМВР е била 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време. Съдът намира, че за процесния период в
ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на този извод е и това, че едва след изменението на чл.187, ал.1
ЗМВР с ДВ бр.60/2020г. вече нормативно е определена нормалната продължителност на
работното време през нощта от 8 часа.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР (сега ал.10). За
процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи –
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г, в които липсва
изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в предходната
/първа по реда на приемане/ Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е.
преизчисляването е с коефициент 1.143.
Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при
сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е предмет на подзаконова нормативна
уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения уредбата е в Наредбата за
7
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй
като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното – 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1.143.
Съгласно чл.9а, ал.4 НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните
часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл.9, ал.2
НСОРЗ. Съответно чл.9г НРВПО предвижда отработените часове от работника/служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл.9г НРВПО е в сила от
01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е с това съдържание от 2007г., когато е
приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на
изменението на НРВПО. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014г., не
съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени
по КТ и по-конкретно НСОРЗ. Ето защо и поради липсата на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители (до
изменението на закона през 2020г.), вкл. и тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, настоящият съд
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта (чл.46, ал.2 ЗНА). В случая става дума за
непълнота, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните
актове.
Предвид горното и с оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни
служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия
закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните
указания на ВКС, дадени в ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР
и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй
като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители
в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма
законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, както е било в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото законодателство по КТ. Така,
съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
8
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, като чл.50а, ал.2 ЗДСл също
препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния
труд.
Предвид горното и при безспорната липса на изрична уредба в специалните
наредби, издадени от министъра на МВР, в случая за процесния период субсидиарно
приложение намира чл.140, ал.1 КТ относно нормалната продължителност на работното
време през нощта – 7 часа при 5-дневна работна седмица, както и правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на районния съд са
правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето
защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно правоотношение на
установения в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в
дневен.
Горните изводи на настоящия съд не се променят и от постановеното Решение на
СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициалното запитване, отправено
от РС-Луковит. В решението е прието, че чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. В
случая, в българското законодателство до 2020г. не съществува норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на
МВР, поради което отговора на въпроса по т.1 от решението на СЕС не променя
становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в мотивите. От друга
страна, въззивният съд намира, че предвиденото заплащане на нощния труд от 0.25 лв. за
всеки отработен час и ободряващи напитки, на което се позовава въззивника, не може да
компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС.
Следва да се има предвид, че посочената ставка от не по-малко 0.15 лв. е определена и в
чл.8 НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до извод, че в
това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
9
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. А това
означава, че посоченото допълнително заплащане на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служителите в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по
трудово правоотношение. Ето защо се налага извод за липсата на такъв механизъм за
гарантиране защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР с оглед по-
голямата продължителност на нощния труд. Наличието на други придобивки като ранно
пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на
служебното правоотношение в по-голям размер и др., не могат да бъдат възприети от съда
като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд, респ. да
обусловят неприложимост на по-дълго работно време през нощта.
Изложените по-горе изводи на настоящия съд не се променят и от приетото по т.2 в
решението на СЕС, че чл.20 и чл.31 ХОПЕС допускат определената в законодателството на
държава-членка нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците
от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел. Тук следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена
нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно.
Специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, с което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Точно обратното, специфичният
характер на работата изисква съблюдаване на работното време подобно на това, определено
за работниците от частния сектор, за които КТ не предвижда разграничение независимо от
вида и характера на извършваната работа, ерго по-кратно работно време през нощта
съгласно КТ е предвидено и за работа при тежки и/или специфични условия на труд.
Неприлагането на нормалната продължителност на нощния труд спрямо работниците от
публичния сектор не може да се обоснове и с предоставените им придобивки, защото те
касае специфичния характер на работата, а не конкретното полагане на нощен труд.
Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016г. наредбите на министъра на МВР са
предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че
подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са
предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
10
По отношение размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и
неоспорена от страните съдебно-счетоводната експертиза, от която е видно, че за процесния
период отработените часове нощен труд от С. М. В. са 1233, няма приравняване на този
нощен труд към дневен, а преобразувани на дневен и от там на извънреден труд и
умножени със съответната ставка, след приспадане на заплатеното му от ответника, вещото
лице е дало отговор, че остават неплатени суми за извънреден труд в размер на 1184.32 лева
чиста главница за получаване и мораторна лихва в размерна 353.64 лева.
Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер
от 1184.32 лева, поради което следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба. Основателността на този иск прави основателна и
претенцията за мораторна лихва.
Предвид горното, Окръжен съд - Враца намира въззивната жалба за неоснователна, а
поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, когато адвокат е
оказал безплатна помощ и съдействие на материално затруднено лице, съдът следва да му
определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвиденият в Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да осъди другата страна да го
заплати. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА пред
съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗА, като не е необходимо страната да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ
/в този смисъл Определение №685 от 19.11.2019г. на ВКС по ч.т.д.№154/2019г., II т. о., ТК/.
В случая, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 02.09.2022г.
оказаната адвокатска помощ се изразява в процесуално представителство пред Окръжен съд
– Враца на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, каквото е осъществено. Съгласно приложимия в
конкретния случай чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за тези действия предвиденото възнаграждение с оглед
материалния интерес е в размер на 337.66 лева. Тази сума въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Г.Г..
По делото е приложен и списък на разноските по чл.80 ГПК, в който са описани
разноски от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист, но към настоящия момент такива не
са направени по делото, поради което не следва да бъдат присъждани в полза на
въззиваемия.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжен съд –
Враца в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение №260037/16.06.2022 год. по гр. дело №1008/2021 год.
по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. П. Г., АК-
София, адрес гр. ***, сумата от 337.66 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство по процесуално представителство на С. М. В., оказано по реда на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280,
ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12