Решение по дело №684/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К. С. А. от [населено място], [жк], [адрес], против Решение № 717/18.07.2023г., постановено по адм.дело № 2312/2023г. описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против издадената спрямо него Заповед за задържане на лице рег.№ 3388зз-180/04.06.2023г. от полицейски орган в Пето РУ на МВР Бургас.

Съдебно решение се обжалва като неправилно. Касаторът възразява, че съдът не е обсъдил възражението, че заповедта е била издадена в несъответствие с дейностите, регламентирани в чл.6 от ЗМВР и на това основание претендира нейното противоречие с целта на закона. Счита също така, че заповедта е немотивирана и постановена при липса на фактически основание за издаването й. Възразява още за липса на реквизити като се позовава на липса на посочен закон, към който принадлежи посочената в заповедта норма на чл.131. Посочва също, че в хода на извършеното задържане спрямо него е било употребено насилие от полицейските органи. Иска се отмяна на решението и на издадената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - старши полицай в Пето РУ на МВР [населено място], издал процесната заповед, се явява лично, като моли за отхвърляне на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество съдът счете за неоснователна.

Установява се по делото, че на 04.06.2023г., касаторът К. А. е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ 3388зз-180/04.06.2023г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган в Пето РУ на ОД на МВР – Бургас. Посочено е, че е причинил лека телесна повреда – болка и страдание на бременна жена. Вписано е, че заповедта е издадена във връзка с чл.131, ал.1, т.4. Видно от изпратеното до районния съд становище на издателя на заповедта, за случая е било образувано бързо ДП № 3388зз-296/04.06.2023г. при наличието на данни за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 от НК, тъй като на посочената дата, в игрална зала „Елитбет“, А. е причинил лека телесна повреда - болка и страдание на служител в игралната зала – бременна жена, поради което органът се позовава на дадената му оперативна самостоятелност за издаване на заповедта. К

Районен съд – Бургас е потвърдил процесната заповед, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити. По същество е обосновал извод, че задържането е законосъобразно, като посоченото в заповедта основание се подкрепя от събраните доказателства и се установява наличието на данни, които разкриват съпричастност на задържаното лицето към извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4 от НК.

Решението е правилно.

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е съпричастно към извършването на престъпление. В случая, такива данни са били налице, образувано е бързо производство за извършено посегателство от страна на К. А. спрямо друго лице, причинявайки болка и страдание и с оглед посоченото в заповедта фактическо основание, счита се, че заповедта е била мотивирана в достатъчна степен. Действително, относимата правна норма, даваща яснота какви именно действия е извършило задържаното лице, която да обоснове необходимостта от задържането му, е посочена като чл.131, ал.1, т.4 без уточнение на нормативния акт, което съдът не преценява като съществено процесуално нарушение, доколкото лицето се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР и в тази връзка достатъчно е по преписката да има определени данни, от които може да се направи извод/предположение за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, а въпросът дали това престъпление ще се докаже, респ. дали лицето е неговия извършител, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство. В настоящия случай процесната заповед е била издадена за целите на изясняване на фактите, свързани с физическо посегателство спрямо друго лице. Чрез мерките, налагани по този ред, органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления, които действия, предприети в случая, са в съответствие с чл.6 от ЗМВР. Що се отнася до твърденията за нанесен му побой и насилие по време на задържането, те са неотносими към законосъобразността на административния акт, поради което съдът не обсъжда.

Н. основание изложените мотиви и чл.221, ал.2 от АПК, А. съд Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 717/18.07.2023г., постановено по адм.дело № 2312/2023г. описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.