Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….07.2016 г.
гр. В.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар
К.М.
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 41 по описа за 2016 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 729/12.01.2016 г., с която е предявен иск от М.А.К. срещу
„Български къщи 2010“ ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване несъществуване на вземане на ответника от ищеца за плащане на
остатъка от цената по нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в СВ В.
с вх.рег. № 33003, акт 191, том CIV, дело № 26157/2008 г., в размер на 13 650
евро, равняващи се на 26 697,08 лева. Поискано е от съда да постанови и
заличаване на осн. чл. 179 от ЗЗД на вписаната за обезпечаване на вземането
законна ипотека вх. рег. № 33007, акт № 289, том II от 14.11.2008 г. на СВ при
Агенция по вписванията.
Ищцата твърди, че е закупила от
„Дейтрон“ ЕООД с ЕИК:*********, Апартамент № 3, находящ се в гр.В., ж.к.***, с
площ от 37,80 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 3 с площ от 1,80 кв.м., заедно с прилежащите му 4,5458 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 7, 07 кв.м.,
както и 10,64 % ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, върху
който е построена сградата, съставляващ ПИ с идентификатор № 10135.3511.232, с
адрес: гр.В., ул.***, подробно описани в нот.акт № 124, том III, дело №
478/14.11.2008 г. на Нотариус С.С. с per. № 193, вписан в СВ В. с вх.рег. №
33003, акт 191, том CIV, дело № 26157/2008 г. Между страните било уговорено, че
част от цената в размер на 13 650 евро, равняващи се на 26 697,08 лева, ще се
изплати в срок до 30.04.2009 г. За неизплатената част от продажната цена е
вписана законна ипотека в СВ В. с вх.рег. № 33007, акт № 289, том II от
14.11.2008 г. С уведомление с изх. № 460/30.09.2011 г., подписано от А.Й. –
управител и представляващ продавача „Дейтрон“ ЕООД, ищцата била уведомена, че
на 01.09.2011 г. между продавача и ответника „Български къщи 2010“ ЕООД е
подписан договор за цесия, обект на който е посоченото по-горе вземане. За
вземането е била издадена заповед за незабавно изпълнение от 09.05.2011 г. по
гр.д. № 17040/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 31 състав. Във връзка
с подадено от ищцата възражение по чл.414 ГПК било образувано производство по
гр.д.№ 16794/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав. С влязло в сила
на 01.10.2014 г. Решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 16794/2011 г. на Софийски
градски съд, I ГО, 7 състав, бил уважен предявеният иск с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК, от продавача и цедент „Дейтрон“ ЕООД срещу М.К., за
признаване за установено, че вземането по издадената заповед за изпълнение
съществува. Решението било постановено при участие на трето лице помагач на
ищеца – цесионера, ответник в настоящото производство, „Български къщи 2010“
ЕООД. Ищцата заплатила задължението, ведно с всички лихви и разноски, по
образуваното изп.дело № 20117130400261 по описа на ЧСИ Л.Т.. Въпреки извършеното
пълно погасяване на задължението, нито цедентът „Дейтрон“ ЕООД, нито ответникът
и цесионер „Български къщи 2010“ ЕООД, са дали нотариално заверено съгласие за
заличаване на вписаната законна ипотека. Счита, че в резултат от извършеното
прехвърляне на вземането по силата на договора за цесия от 01.09.2011 г. между
„Дейтрон“ ЕООД и ответника „Български къщи 2010“ ЕООД, кредиторът, който следва да даде
съгласие за заличаването, е именно ответникът. Тъй като ответникът отказвал да
даде такова съгласие, за ищцата бил налице правен интерес да иска установяване
по исков ред несъществуването на обезпеченото вземане, което е и основание за
заличаване на вписаната за обезпечаването му ипотека. Искането е за признаване
за установено в отношенията между страните, че вземането по нот.акт № 124, том
III, дело № 478/14.11.2008 г. на нотариус с per. № 193 в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в СВ В. с вх.рег. № 33003, акт 191, том CIV, дело №
26157/2008 г., в размер на 13 650 евро, равняващи се на 26 697,08 лева, не
съществува, поради погасяване чрез плащане извършено по изп. дело №
20117130400261 по описа на ЧСИ Л.Т.. На основание чл.179 ЗЗД и чл. 19, ал.1 от
ПВ, иска от съда да постанови да се заличи законната ипотека върху процесния
имот, вписана в книгите за вписвания при Служба по вписванията гр. В., вх.рег.
№ 33007, акт № 289, том II от 14.11.2008 г., с която е обезпечено описаното
по-горе вземане. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
адвокатски хонорар и заплатени държавни такси. С допълнителна искова молба
пояснява, че е правила опити за доброволно решаване на спора. Адвокатът и
съпругът на ищцата са се свързвали с представители както на „Български къщи
2010“ ЕООД, така и на „Дейтрон“ ЕООД на телефон **********, обявен в търговския
регистър за телефон за контакт с ответното дружество, в т.ч. на 28.09.2015 г. и
12.10.2015 г. от процесуалния представител на ищцата. Последният е водил и други разговори, включително и с адв.
Г.. На 27.09.2015 г., адвокатът на ищцата изпратил електронно съобщение с
документи нужни за оформяне на молба за заличаване на законовата ипотека, до
адв.Т.Г., както и до официално посочения адрес на електронна поща на ответното
дружество в Търговския регистър. Предвид обстоятелството, че двете дружества се
представляват от един и същи адвокат, както и че са изпратени всички нужни
документи по имейл, проведени са разговори и по телефона, счита твърденията на
ответника, че не е станал причина за завеждане на делото, за неверни, а
искането да не бъде осъден за разноските – изцяло неоснователно. Моли за постановяване на
решение при признание на иска. Поддържа искането за присъждане на разноски като
уточнява, че адвокатският хонорар следва да се присъди на основание чл.38, ал.1,
т. 2 и ал.2, във връзка с чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, за оказаната
на ищцата безплатна правна помощ.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът
депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на иска, не
оспорва неговата основателност, но оспорва реда, по който се прави искането,
тъй като „Български къщи 2010“ ЕООД за първи път е узнало за искането за
заличаване на ипотеката с получаване на исковата молба. Не оспорва наличието на
предпоставки за заличаване, но оспорва реда по който това се прави, тъй като за
да се пристъпи към искане по съдебен ред, първо ищецът е следвало да отправи
писмена покана до своя кредитор и едва при наличие на отказ или не явяване пред
нотариус за удостоверяване на съгласието му, да пристъпи към искане за
заличаване на законната ипотека от надлежния съд. Поради това оспорва
претенцията за присъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В допълнителния отговор
оспорва наличието на свързаност между дружествата цесионер и цедент, на
основание ползване на един и същи адвокат. Счита, че държавната такса в размер
на 1117.88 лева е неправилно платена, тъй като установителният иск бил
неоценяем по аналогия с обезпечителното производство. Претенцията за адвокатски
хонорар, намира за неоснователна, първо, защото не е дал повод с поведението си
да се образува дело и, второ, тъй като страната
не е заплатила възнаграждението. В представено преди първото по делото
открито съдебно заседание становище заявява, че не оспорва иска и не претендира
за наличие на права, произтичащи от законна ипотека, тъй като вземането,
обезпечено със същата е събрано по цитираното в исковата молба изпълнително
дело, по което ответникът е удовлетворен и е съдействал за заличаване на
възбраните наложени върху имота на ищеца.
По делото са представени и приети като
доказателства: нот.акт № 124, том III, дело № 478/14.11.2008 г. на Нотариус С.С.
с per. № 193, вписан в СВ В. с вх.рег. № 33003, акт 191, том CIV, дело №
26157/2008 г.; молба за вписване на законова ипотека с нот.заверка на подписите
с № 3410, акт 125, том III от 14.11.2008 г., вписана в СВ В. с вх.рег. № 33007,
акт № 289, том II от 14.11.2008 г.; уведомление по чл.99, ал.З ЗЗД с изх. №
460/30.09.2011 г. от "ДЕЙТРОН" ЕООД; решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 16794/2011
г. на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав, влязло в сила на 01.10.2014 г.;
Удостоверение с изх.№ 1642/29.05.2015 г. по изп.дело № 20117130400261 по описа
на ЧСИ Л.Т. с per. № 713 в КЧСИ, с район на действие ОС В.; съобщение за
вдигане на възбрана от ЧСИ Л.Т. с изх. № 1231/15.04.2015 г., отбелязано в СВ В.
с вх.рег. № 8236/15.04.2015 г., акт № 90, том VI/2015 г.; справки от АПИС -
Регистър, за актуалното фирмено състояние на "ДЕЙТРОН" ЕООД и "БЪЛГАРСКИ
КЪЩИ 2010" ЕООД; справки по персоналната партида на ищцата и по имот от СВ
В.; копие от кадастралната карта с данни от КРНИ за самостоятелния обект в
сграда и за/ поземления имот с № 1378 и 1380/06.01.2016 г.; изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение,
издадени по ч.гр. д. № 17040/2011 г. по описа на Софийския районен съд; решение
по в. гр. дело № 3468 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-С., ГО; решение по гр.
дело № 3809 по описа за 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, ІІІ г.о.; нотариална покана
рег № 1181/10.05.20111 г. на нотариус В. Дякова; извадки от месечна телефонна
сметка на адв. С.Х., справка Б, с извлечение от проведени разговори; справка за
телефона и имейла на ответното дружество обявени в TP; ел.съобщение от 27.09.2015
г.; пълномощно на адв. Г. пред TP.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и
„Дейтрон“ ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот.акт № 124, том III, дело № 478/14.11.2008
г. на Нотариус С.С. с per. № 193, вписан в СВ В. с вх.рег. № 33003, акт 191,
том CIV, дело № 26157/2008 г., по силата на който М.К. е закупила от „Дейтрон“
ЕООД подробно описания в акта апартамент № 3, находящ се в гр.В., ж.к.***, ул.***,
4-ти етаж. Част от цената в размер на 13 650 евро, равняващи се на 26 697,08
лева, ищцата се задължила да изплати в срок до 30.04.2009 г. За неизплатената
част от продажната цена е вписана законна ипотека в СВ В. с вх.рег. № 33007,
акт № 289, том II от 14.11.2008 г. На 01.09.2011 г. между продавача и ответника
„Български къщи 2010“ ЕООД е подписан договор за цесия, по силата на който
посоченото по-горе вземане било прехвърлено на ответника. По този въпрос
страните не спорят, а прехвърлянето на вземането е установено по безспорен
начин и с влязлото в сила Решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 16794/2011 г. на
Софийски градски съд, I ГО, 7 състав, постановено с участието на ответника в
настоящото производство. Ищцата е уведомена за прехвърлянето на вземането от
цедента с уведомление с изх. № 460/30.09.2011 г. За вземането е била издадена
заповед за незабавно изпълнение от 09.05.2011 г. по гр.д. № 17040/2011 г. по
описа на Софийския районен съд, 31 състав, като след упражнено право на
възражение от страна на длъжника е предявен установителен иск от заявителя и
цедент „Дейтрон“ ЕООД. Искът е уважен с влязло в сила на 01.10.2014 г. Решение
от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 16794/2011 г. на Софийски градски съд. Ищцата
заплатила задължението, ведно с всички лихви и разноски, по образуваното
изп.дело № 20117130400261 по описа на ЧСИ Л.Т.. Този факт изрично се признава
от ответника в представеното писмено становище от 14.07.2016 г. Не се спори, че
както към датата на предявяване на иска, така и към момента на приключване на
съдебното дирене нито цедентът „Дейтрон“ ЕООД, нито ответникът и цесионер
„Български къщи 2010“ ЕООД, са дали нотариално заверено съгласие за заличаване
на вписаната законна ипотека. С електронно писмо от 27.09.2015 г., изпратено на
електронните адреси на адв. Т. Г. и на ответното дружество – tijinguler@abv.bg и bgkashti@bisk2012.eu,
упълномощеният от ищцата адвокат С.Х. е поканил управителя на ответното
дружество да съдейства за заличаване на законната ипотека чрез даване на
писмено съгласие, тъй като вземането е изплатено напълно, като е заявил, че
длъжникът ще заплати всички разноски.
С оглед установените по делото факти, съобразявайки
становищата на страните и приложимите законови разпоредби, от правна страна
съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЗД ипотеката
следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако то се
погаси. Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД, прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В
случая няма данни да е уговорено противното, а и не се твърди от ответника, че
вземането му е прехвърлено без обезпечението, т.е. без правата по вписаната
законна ипотека.
От цитираните законови разпоредби
следва, първо, че ипотеката има акцесорен характер и с погасяване на
обезпеченото вземане по който и да е от предвидените в закона способи за
погасяване на задължения се погасява и самото ипотечно право. Второ,
прехвърлянето на обезпеченото вземане поначало прехвърля в патримониума на
новия кредитор и ипотечното право, а старият кредитор престава да бъде носител
на това право, независимо, че формално ипотеката е вписана в негова полза.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане,
обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да е извършено в писмена форма
с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. В случая няма
данни в каква форма е сключен договорът за цесия, а от представените разпечатки
по партидата на М.А.К. от Службата по вписванията, се установява, че прехвърлянето
на обезпеченото вземане не е вписано към законната ипотека. Липсата на такова
вписване обаче би имало значение единствено по отношение на тези трети лица,
които имат интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката – например,
че вземането не е обезпечено с ипотека и следователно – не е привилегировано по
отношение на техните вземания (така Решение № 291 от 18.11.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2193/2014 г., IV г. о., ГК). Поради акцесорния характер на ипотечното
право, след като кредитор на длъжника М.К. за вземането за плащане на остатъка
от цената по договора за покупко-продажба на недвижим имот се явява „Български
къщи 2010“ ЕООД, то вземанията на последното, произтичащи от този договор, са
обезпечени с процесната ипотека.
От горното следва, че именно цесионерът,
бидейки приобретател както на вземането, така и на ипотечното право, е длъжен
да предостави на ипотекарния длъжник, ищец в настоящото производство, необходимото
съдействие за заличаване на ипотеката по силата на общото изискване за
добросъвестност в договорните отношения, закрепено с разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от ЗЗД.
Страните не спорят, а и от
представеното удостоверение с изх.№ 1642/29.05.2015 г. по изп.дело №
20117130400261 по описа на ЧСИ Л.Т. се установява, че обезпеченото с процесната
ипотека вземане е изцяло погасено. С погасяването на вземането по силата на
закона е погасено и акцесорното му ипотечно право. По силата на чл. 179 от ЗЗД,
за да бъде приведено вписаното в ипотечните книги обстоятелство с
действителното правно положение, т. е за да бъде заличена вписаната законна
ипотека, е необходимо съдействието на обезпечения кредитор.
Видно от изявленията на ответника,
такова съдействие не е предоставено. Твърди се, че причина за това била липсата
на отправено до него искане от страна на ипотекарния длъжник преди завеждане на
делото. Това твърдение се опровергава от събраните по делото доказателства. Наистина,
разпечатките от телефонни обаждания и отправените до адв. Г. искания не могат
да установят факта, че ищцата се е обърнала към ответното дружество с искане за
заличаване на ипотеката. От приетото като доказателство по делото (л. 63) копие
от електронно съобщение от 27.09.2015 г., отправено и на адреса на „Български
къщи 2010“ ЕООД, обаче, е видно, че ответникът е бил поканен да заличи
ипотеката, като в писмото изрично е посочено, че ищцата е готова да заплати
дължимите за това нотариални и държавни такси. Ответникът не е оспорил нито
получаването, нито съдържанието на това писмо, поради което съдът приема за
доказан факта, че ответникът е бил поканен от ищцата да даде необходимото
съдействие за заличаване на ипотеката. Въпреки това, не е отговорил на искането
на ищцата и с поведението си е предизвикал настоящия процес.
Исковете са основателни и ще бъдат
уважени.
С оглед изхода от спора, в тежест на
ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
съгласно представен списък – л. 98-99 от делото, от които държавни такси в
размер на 1180,58 лева. Пред настоящата инстанция също се претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съобразно материалния
интерес на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди сумата 1630,91
лева, представляваща минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.
1, т. 4 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че разноските следва да се присъдят в тежест на
ищцата. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая, ответникът не е направил изрично признание на иска. Дори да се
приеме, че неоспорването на иска по същество е равносилно на негово признание,
то не е налице второто кумулативно условие за освобождаване на ответника от
отговрност за разноски – да не е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между М.А.К., ЕГН **********, адрес: *** и „БЪЛГАРСКИ КЪЩИ 2010“
ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.***, ул. ***,
партер, че вземането по нот.акт №
124, том III, дело № 478/14.11.2008 г. на Нотариус С.С. с per. № 193 в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие PC В., вписан в СВ В. с
вх.рег. № 33003, акт 191, том CIV, дело № 26157/2008 г., в размер на 13 650 евро, равняващи се на 26 697,08 лева, прехвърлено
от „ДЕЙТРОН“ ЕООД, ЕИК ********* на „БЪЛГАРСКИ КЪЩИ 2010“ ЕООД, ЕИК № *********,
по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 01.09.2011 г., е погасено чрез плащане по изп.дело №
20117130400261, на основание чл. 124 от ГПК и
ПОСТАНОВЯВА заличаване
на законна ипотека, вписана в книгите за вписвания при Служба по
вписванията – гр. В. по молба на "ДЕЙТРОН" ЕООД, ЕИК131171922, с вх.рег. № 33007, акт № 289, том II от
14.11.2008 г., с която е обезпечено задължението на М.А.К., ЕГН **********,
в размер на 13 650 евро, равняващи се на 26 697,08 лева, по нот.акт № 124, том
III, дело № 478/14.11.2008 г. на Нотариус С.С. с per. № 193 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие PC В., вписан в СВ В. с вх.рег. №
33003, акт 191, том CIV, дело № 26157/2008 г., на основание чл. 179, ал.1 пр.
второ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ КЪЩИ 2010“ ЕООД с ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.***, ул. ***, партер, да заплати на М.А.К., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 1180,58 лева, представляващи направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ КЪЩИ 2010“ ЕООД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.***, ул. ***, партер,
да заплати на адвокат С.И.Х., ЕГН **********,
личен № ********** в Националния регистър на адвокатите, САК, адрес: гр.С., ул.
***, партер – процесуален представител на ищцата М.А.К., ЕГН **********, сумата
от 1630,91 лева на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: