Р Е Ш Е Н И Е
29.03.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО-V-ти
Районен съд – Дупница състав
15.03. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1964 2017
дело № по описа за година.
Х.П.Ю., И.Й.Ю. и М.П.А. са предявили срещу Г.М.Т. и Н.Г.Т. обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.59, ал.1, вр. с чл.86 от ЗЗД. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да предадат на ищците владението на 130 кв.м. от собствения им поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-58/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с. Яхиново, ул. „Д-р Петър Берон“ № 8, с площ от 757 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 68, квартал: 41, парцел: 1, при съседи: 87727.201.39, 87727.201.42, 87727.201.37, 87727.201.36, която площ ответниците владеят откъм страната на имоти 87727.201.39 и 87727.201.36; да осъди ответниците да предадат на ищците владението на собствения им гараж с идентификатор 87727.201.38.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, както и да ги осъди да им заплатят солидарно сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за ползването на същите за периода от 03.10.2012г. до 28.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендират разноски.
Ищците твърдят, че са собственици, на Поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-58/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с. Яхиново, ул. „Д-р Петър Берон“ № 8, с площ от 757 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 68, квартал: 41, парцел: 1, при съседи: 87727.201.39, 87727.201.42, 87727.201.37, 87727.201.36, ведно с построените в него: сграда с идентификатор 87727.201.38.7, със застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 87727.201.38.9, със застроена площ 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184, том І, рег. № 1683, дело № 166/2003г. на Нотариус Ася Радкова, с район на д-вие РС-Дупница, както и на построените в поземления имот сграда с идентификатор 87727.201.38.2, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор 87727.201.38.3, със застроена площ 17 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, въз основа на удостоверение за търпимост № 114/03.09.2010г. на община Дупница. Първите двама ищци са придобили собствеността върху имота в режим на СИО. Твърдят, че ответниците са собственици на сграда с идентификатор 87727.201.38.6, със застроена площ 84 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в собствения им гореописан поземлен имот, на основание отстъпено право на строеж.
Ищците твърдят, че отпреди 8-9 години ответниците, без правно основание и без съгласието на ищците, владеят и ползват неправомерно собствения им гараж с идентификатор 87727.201.38.2, в който складират автомобилни гуми, различни съдове, както и зимнина, като по този начин ищците са лишени от възможността да ползват същия. Освен това ищците са лишени и от ползването на част от собствения им поземлен имот, с площ около 130 кв.м., с граници: поземлен имот с идентификатор 87727.201.39, сграда с идентификатор 87727.201.38.6 и 87727.201.36-улица, която част от имота също се владее от ответниците без основание, като в посочената площ не се включва площта, осигурена от ищците за достъп до изградената в имота жилищна сграда на ответниците. Последните използват площта за засаждане на сезонни насаждения и две-три овощни дръвчета. На 01.12.2009г. ищците отправили нотариална покана до ответниците да освободят посочената част от недвижимия им имот и гаража, като ги уведомили, че ако не ги освободят, ще претендират обезщетение за неоснователното им ползване. Въпреки това, ответниците продължили да ползват както посочената част от дворното място, така и гаража, без да плащат никакво обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв. М.Д., в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответниците не оспорват, че ищците са собственици на описания в исковата молба поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, но оспорват твърденията на ищците, че владеят и ползват посочената част от него и гараж с идентификатор 87727.201.38.2.
Ответниците твърдят, че са собственици на еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел І-68 в кв. 41 по плана на с. Яхиново, общ. Дупница, която сграда е с идентификатор 87727.201.38.6, със застроена площ 84 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в поземлен имот с идентификатор 87727.201.38. През 2009г. ищците им отправили нотариална покана да освободят притежавания от последните имот, във връзка с което била проведена среща между тях. На срещата се разбрали каква част от имота да ползват ответниците, а именно по три квадратни метра от всяка страна на къщата, собственост на ответниците, както и къде да бъде поставена оградата. През 2010г. ищците започнали да строят ограда, но не на уговореното място, а плътно до къщата на ответниците. През пролетта на 2010г. ответниците се преместили да живеят в друго населено място и от тогава не живеят в притежаваната от тях къща и не ползват процесната част от поземления имот, нито засаждат сезонни насаждения в него. Ползват единствено това, което им е необходимо за достъп до собствената им къща, а именно по три квадратни метра от всяка външна стена на къщата.
На основание чл.64 от ЗС, ответниците правят възражение, че като собственици на сграда с идентификатор 87727.201.38.6 имат право да ползват част от поземления имот, в който е построена, която част е необходима за достъп и обслужване на къщата им. Ответниците твърдят, че не владеят и не ползват посочения в исковата молба гараж от 2003г. и не складират в него нищо. Не притежават автомобил, поради което няма как да складират автомобилни гуми; освен това гаража не се заключва и всеки може да влезе в него, поради което е безсмислено в него да се съхранява каквото и да било. Претендират разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.
На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-58/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с. Яхиново, ул. „Д-р Петър Берон“ № 8, с площ от 757 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 68, квартал: 41, парцел: 1, при съседи: 87727.201.39, 87727.201.42, 87727.201.37, 87727.201.36, ведно с построените в него: сграда с идентификатор 87727.201.38.7, със застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 87727.201.38.9, със застроена площ 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, като собствеността са придобили въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184, том І, рег. № 1683, дело № 166/2003г. на Нотариус Ася Радкова, с район на д-вие РС-Дупница, като първите двама ищци са придобили собствеността върху имота в режим на СИО (видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак от 17.02.2002г.; както и че ответниците са собственици на сграда с идентификатор 87727.201.38.6, със застроена площ 84 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, на основание учредено им право на строеж, съгласно констативен нотариален акт № 28, том ІІ, рег. № 378, дело № 36/2000г. на Нотариус Ефтим Китов, с район на д-вие РС-Дупница. Не е спорно между страните, а се установява и от приетото като доказателство по делото Удостоверение за търпимост № 114/03.09.2010г., че ищците са собственици на построения в поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 гараж с идентификатор 87727.201.38.3, на основание чл.92 от ЗС.
От приетата като доказателство по делото Нотариална покана от 01.12.2009г. по описа на нотариус Ася Радкова, връчена на Г.М.Т. и Н.Г.Т. на 03.12.2009г., се установява, че ищците Х.П.Ю. и М.П.А. са поканили ответниците, в 7-дневен срок от получаване на поканата, да освободят незастроената част от поземления имот, както и ползваните от тях стая и гараж, находящи се в дворното място, като си запазят ползването върху дворното място в размери, необходими за достъп до собствената им жилищна сграда с идентификатор 87727.201.38.6, а именно по три метра от всяка външна стена.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Лиляна Нупетова, Стоян Динин, Марийка Христова и Софка Скоклева.
Свидетелката Лиляна Нупетова сочи, че ответниците ползват част от дворното място за градина, която част се намира между тяхната къща и къщата на съседа Иван Т. и е с площ около 100 кв.м., както и че гаражът, построен в имота откъм тяхната страна на къщата, се ползва от ответниците. Споделя, че живее в гр. Дупница, но често ходи в с. Яхиново, предимно през летния период. Относно спорния гараж, дава показания, че същият е строен през 1985г. от Пламен-бащата на ищците Х.Ю. и М.А.. Никога не е виждала ответниците да имат кола. Казва, че е виждала ответницата Н.Т. в градината, но не я е виждала да сади зеленчуци.
Свидетелят Стоян Динин свидетелства, че знае, че ответниците ползват част от дворното място на ищците за овощна градина, която част е с площ около 100 кв.м. Виждал е ответниците да засаждат, окопават и берат зеленчуци. Свидетелства, че гаражът, който се намира откъм страната на къщата на ответниците е строен от родителите на ищците Х.Ю. и М.А., но се ползва от ответниците, както и че лично е видял през 2010г. как ответниците са складирали буркани и плоскости от шкафчета в гаража, който се намира откъм тяхната къща. Споделя, че живее в с. Овчарци, като в село Яхиново ходи веднъж годишно. След 2010г. не е виждал ответниците да вкарват или изкарват нещо от гаража. Последно е виждал ответницата Н.Т. да работи в градината през 2010 или 2011г., след което не е виждал лично ответниците да работят в имота.
Свидетелката Марийка Христова дава показания, че ответниците притежават само къща в имота на ищците, но не живеят в нея. Майката на ответницата Н.Т. починала през 2009г. и от тогава ответниците живеят в нейната къща, която се намира в същото село. Ответникът Г.Т. само преспивал нощно време в къщата, за да не я оберат, но от една година вече не ходи, защото е болен. Свидетелства още, че мястото около къщата е необработваемо и пустеещо. В имота има два гаража, които са построени от двамата братя (ответникът Г.Т. и Пламен Т.-баща на ищците Х.Ю. и М.А.), но гаражите не се ползват изобщо, защото ответниците нямат кола. Гаражът от страната на къщата на ответниците е празен, има врати, но те не са заключени и вътре няма нищо. Сочи, че дворното място не е обработвано от ответниците, защото нямат интерес да го обработват-в другата къща, където живеят понастоящем, е с дворно място от около два декара. Не ползват и гаража, тъй като в другата къща си имат достатъчно голямо мазе. Сочи, че живее в същото село и лятно време почти всеки ден минава покрай процесния имот и от 2009г. дворното мястоне се обработва, в него има само бурени и една саморасла праскова.
Свидетелката Софка Скоклева, Кмет на село Яхиново, дава показания, че минава често покрай имота, който се намира на главния път на селото. Сочи, че ответниците не живеят в къщата от около 10 години, откакто починала майката на ответницата Н.Т. и те се преместили да живеят в нейната къща, която се намира в същото село. Ответникът Г.Т. само преспивал понякога в къщата, за да не я оберат. Откакто ответницата Н.Т. се преместила да живее в къщата на майка си, дворното място около къщата в процесния имот е запустяло, няма дори цветя. Не е виждала въобще да се обработва градината. Ответникът Г.Т. рядко се мяркал в къщата, а от около година е болен и не е ходил изобщо. Свидетелства, че не знае някога ответниците да са имали кола. За гаража свидетелства, че пред вратите му е обрасло с растителност и си личи, че не са отваряни от години и съответно гаражът не се ползва от никого.
От заключението на вещото лице Л.В. по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че от претендираните с исковата молба 130.00 кв.м., която част се намира откъм ПИ с идентификатор 87727.201.39 и ПИ с идентификатор 87727.201.36-улица, ответниците ползват 67 кв.м., от които, при условие че се приспаднат 3-те метра от южната фасада на сградата, съгласно постигнатото между страните споразумение, то площта на мястото, което се претендира от ищците ще е с площ от 23 кв.м.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че средният месечен пазарен наем за ползването на поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 по КККР на с. Яхиново е 0.13 лв. на квадратен метър месечно, а средният месечен пазарен наем за ползването на построения в поземления имот гараж с идентификатор 87727.201.38.2 е 38.00 лв. месечно.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и
чл.59, ал.1, вр. с чл.86 от ЗЗД. Ответниците са направили възражение с правно
основание чл.64 от ЗС, че като собственици на сграда с идентификатор
87727.201.38.6 имат право да ползват част от поземления имот, в който е
построена, необходима им за ползване на постройката по предназначение.
За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо ищците да докажат при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че са собственици на процесния поземлен имот и построения в него гараж на твърдяното от тях придобивно основание, че собственият им гараж и част от собствения им поземлен имот се намират във владение на ответниците, които ги владеят без правно основание, поради което ищците са лишени от ползването им. Ищците следва да докажат и размера на претендираното от тях обезщетение поради лишаването им от ползване на процесните имоти.
В настоящия случай, не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, ведно с построените в него: сграда с идентификатор 87727.201.38.7 и сграда с идентификатор 87727.201.38.9, като собствеността са придобили въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от Соня и Пламен Томови-родители на ищците Х.Ю. и М.А.. Ищците Х. и И. Югови са придобили собствеността върху имотите в режим на СИО.
Безспорно е между страните и се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ответниците са собственици на сграда с идентификатор 87727.201.38.6, построена в собствения на ищците поземлен имот, на основание учредено им право на строеж. Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че ищците са собственици на построения в поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 гараж с идентификатор 87727.201.38.3, на основание чл.92 от ЗС.
Съдът намира, че ищците са собственици по приращение и на другия построен в имота гараж с идентификатор 87727.201.38.2, тъй като съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички находящи се в нея постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключваното на договора т.е., ако постройките не са изключени изрично от предмета на разпореждането (в този смисъл решение № 529/09.07.2010г. на ВКС по гр.д.№1129/2009г., І г.о.). В настоящия случай, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184, том І, рег. № 1683, дело № 166/2003г. на Нотариус Ася Радкова, продавачите изрично не са си запазили правото на собственост върху находящите се в имота гаражи, които са в режим на търпимост.
Не се установи обаче по безсъмнен начин наличието и на третата предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен иск, а именно, че собственият им гараж и част от собствения им поземлен имот с площ от 130 кв.м. се намират във владение на ответниците, които ги владеят без правно основание, поради което ищците са лишени от ползването им.
Свидетелските показания относно владението на процесните имоти са противоположни. Съдът кредитира показанията на свидетелите Марийка Христова и Софка Скоклева, които живеят в същото село (а свидетелката Скоклева е и кмет на селото) и имат непосредствени наблюдения върху процесните имоти, докато свидетелите Лиляна Нупетова и Стоян Динин споделят, че живеят в други населени места и рядко посещават с. Яхиново. Показанията на свидетелките Христова и Скоклева са еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. От тях се установява, че въпреки, че ответниците притежават къща в имота на ищците, те не живеят в нея, считано от 2009г., когато е починала майката на ответницата Н.Т. и те са се преместили да живеят в нейната къща, също находяща се в с. Яхиново. След като се преместили в другата къща, само ответникът Г.Т. преспивал от време на врезме в къщата, находяща се в процесния имот, за да не я оберат, но от около една година вече не ходи там, защото е болен. Установява се още, че мястото около къщата е необработваемо и пустеещо. Преди 2009г., ответницата Н.Т. садила цветя около къщата, но откакто се преместили да живеят в другата къща, няма дори и цветя. Дворното място не е обработвано никога от ответниците, защото нямат интерес да го обработват-другата къща, където те живеят понастоящем, е с дворно място от около два декара, където имат възможност да отглеждат необходимите им земеделски култури.
Свидетелката Христова сочи още, че в поземления имот има два гаража, но те не се ползват изобщо, а ответниците въобще нямат кола. Гаражът от страната на къщата на ответниците е празен, има врати, но те не са заключени и вътре няма нищо. Ответниците не ползват гаража, тъй като в другата къща си имат достатъчно голямо мазе. Свидетелката Скоклева дава показания, че пред вратите на гаража е обрасло с растителност и си личи, че те не са отваряни от години и съответно гаражът не се ползва от никого.
Свидетелят Динин също сочи, че последно е виждал ответницата Н.Т. да работи в градината през 2010 или 2011г., след което не е виждал лично ответниците да работят в имота. Сочи също така, че е видял през 2010г. как ответниците са складирали буркани и плоскости от шкафчета в гаража, който се намира откъм тяхната къща, но след 2010г. не е виждал ответниците да вкарват или изкарват нещо от гаража. Свидетелите Динин и Нупетова също сочат, че не знаят ответниците някога да са имали кола.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Нупетова относно ползването на дворното място за градина. Същата твърди, че мястото се ползва от ответниците за зеленчукова градина, а същевременно казва, че е виждала ответницата Н.Т. в градината, но не я е виждала да сади зеленчуци.
Освен гореизложеното, съдът намира за основателно и направеното от ответниците възражение по чл.64 от ЗС, че те, като собственици на построената в поземления имот жилищна сграда, имат право да се ползват от земята, доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение. Разпоредбата на чл. 64 ЗС изрично установява право на собственика на постройка да ползва земята доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение /да складира строителни материали върху мястото и да го използва като строителна площадка през време на строежа, да го използва при ремонт на постройката, да преминава през това място, да прекара през него водопровод, канализация, тръби за отопление и др., както и да го използва като дворно място за домакински нужди, за отдих, за засаждане на декоративни цветя и др./. Следователно вещното право на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещното право на строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване на дадена постройка не може да се осъществи без известно използване и на мястото в поземления имот около нея, в който е построена. По този начин се установява ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на сградата да я ползва. Това ползване се ограничава само до достъп до сградата, доколкото това е необходимо за ползването с оглед на физическите характеристики на постройката, като елемент на градоустройството. Правата на собственика на земята трябва да се ограничават в минимална степен, тъй като това право на ползване върху терена е безсрочно и безвъзмездно, а последният не може да има подчинено на сградата предназначение. Ползването от мястото извън сградата, за нуждите на нормалното използване на постройката, е необходим акцесориум към основните елементи от вещното право на строеж /в този смисъл е Решение № 300/07.05.2009 г., ГД № 30/2008г., по описа на І г. о. ВКС/. Останалата част остава в разпореждане и ползване на собственика на земята. По същество се обособява за ползване част от чуждия имот, но тъй като суперфициарния собственик няма права в собствеността на терена, неговото право е със статут на сервитут, като ограничение на собствеността, за разлика от правото на съсобственика по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС. /В този смисъл Опр. № 259/10.03.2011 г., по ГД № 1310/2010 г., 2 г. о. на ВКС/.
Правото на ответниците, като суперфициарни собственици да
ползват част от терена, в който е построена сградата, е признато и от ищците с
отправената от тях Нотариална покана покана
от 01.12.2009г. с която ищците са поканили ответниците, в 7-дневен срок
от получаване на поканата, да освободят незастроената част от поземления имот,
като си запазят ползването върху дворното място в размери, необходими за достъп
до собствената им жилищна сграда с идентификатор 87727.201.38.6, а именно по три метра от всяка външна
стена.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №
4/14.03.2016г., постановено по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, искът за
собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ съдържа в себе си две искания
за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. Предмет на делото по този иск
е правото на собственост на ищеца. За да бъде решен предявеният с иска по
чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор
в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на
силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК
на ВКС. Ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но
ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна
защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на
имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за
предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма
да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
С оглед на всичко гореизложено, съдът следва да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на претендираната площ от 130 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, както и на построения в него гараж с идентификатор 87727.201.38.2 и да отхвърли иска за предаване на владението на процесните имоти.
С оглед отхвърлянето на главния иск за предаване владението на гореописаните недвижими имоти, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и обусловения от него иск с правно основание чл.59, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имотите за периода от 03.10.2012г. до 28.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците сторените разноски в производство в размер на 545.00 лв., съразмерно с уважената част от иска с правно основание чл.108 от ЗС и направеното от ответниците възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците сторените разноски в производството в размер на 300.00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.Т., ЕГН ********** и Н.Г.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че Х.П.Ю., ЕГН **********, И.Й.Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици на 130 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-58/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с. Яхиново, ул. „Д-р Петър Берон“ № 8, с площ от 757 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 68, квартал: 41, парцел: 1, при съседи: 87727.201.39, 87727.201.42, 87727.201.37, 87727.201.36, която площ е със следните граници: поземлени имоти с идентификатори 87727.201.39 и 87727.201.36 и сграда с идентификатор 87727.201.38.6; както и на сграда с идентификатор 87727.201.38.2 със застроена площ 16 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо гараж, находяща се в поземлен имот с идентификатор 87727.201.38.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.П.Ю., ЕГН **********,
И.Й.Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.П.А., ЕГН **********, с адрес:
*** срещу Г.М.Т., ЕГН ********** и Н.Г.Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** иск
за предаване владението на 130 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 по КККР, одобрени със
Заповед № 300-5-58/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с. Яхиново,
ул. „Д-р Петър Берон“ № 8, с площ от 757 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 68, квартал: 41,
парцел: 1, при съседи: 87727.201.39, 87727.201.42, 87727.201.37, 87727.201.36,
която площ е със следните граници: поземлени имоти с идентификатори 87727.201.39
и 87727.201.36 и сграда с идентификатор 87727.201.38.6; както и на сграда с
идентификатор 87727.201.38.2 със застроена площ 16 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: хангар, депо гараж, находяща се в поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.П.Ю., ЕГН **********, И.Й.Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Г.М.Т., ЕГН ********** и Н.Г.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000.00 лв., дължимо за ползването на 130 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 87727.201.38 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-58/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с. Яхиново, ул. „Д-р Петър Берон“ № 8, с площ от 757 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 68, квартал: 41, парцел: 1, при съседи: 87727.201.39, 87727.201.42, 87727.201.37, 87727.201.36, която площ е със следните граници: поземлени имоти с идентификатори 87727.201.39 и 87727.201.36 и сграда с идентификатор 87727.201.38.6; както и на сграда с идентификатор 87727.201.38.2 със застроена площ 16 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо гараж, находяща се в поземлен имот с идентификатор 87727.201.38, за периода от 03.10.2012г. до 28.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Г.М.Т., ЕГН ********** и Н.Г.Т., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на
Х.П.Ю., ЕГН **********, И.Й.Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.П.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 545.00 лв., съразмерно с уважената част от иска с правно
основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Х.П.Ю., ЕГН **********, И.Й.Ю., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** и М.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на Г.М.Т., ЕГН ********** и
Н.Г.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 300.00 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: