МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1003/19г.
ПО ОПИСА НА СГС,НК ,18 СЪСТАВ
Против
подсъдимите И.И.Д. и В.Д.Т. са повдигнати обвинения за извършено престъпление
по чл.123 ал.1 от НК,първият за това
,че на 22.11.2015г. в гр.София на
строителен обект Северна скоростна тангента,в района на мост над Челопешко шосе
в качеството си на машинист пътно-строителни машини към дружеството И.-***ЕООД
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност-строителни
монтажни работи на обекта в нарушение на разпоредбите на чл.34,чл.33 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд и чл.94 от ППЗДВП при полагане на
асфалт,представлявайки източник на повишена опасност е причинил смъртта на В.В.Х.,а вторият подсъдим
за това че 22.11.2015г. в гр.София на строителен обект Северна скоростна
тангента,в района на мост над Челопешко шосе в качеството си на технически
ръководител асфалтополагане към дружеството И.-***ЕООД поради немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност-строителни монтажни работи на
обекта в нарушение на разпоредбите на чл.26 т.1,3,4 и 10 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР, при полагане на асфалт,представлявайки източник на повишена
опасност е причинил смъртта на В.В.Х..
В
съдебно заседание,по искане на подсъдимите и техните защитници делото бе
разгледано по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК.Подсъдимите признаха фактите и
обстоятелствата,описани в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт.
В хода
на съдебните прения,представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение,като счита ,че
същото е доказано по безспорен начин.Предлага
на подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода в близък до минимума
размер ,изпълнението на което да бъде отложено за срок от четири години.
Защитника
на подс.Т.,счита ,че обвинението не е доказано по несъмнен начин и пледира за
оправдателна присъда по отношение на подсъдимия.Изтъква ,че подс.Т. не е
виновен за настъпилия тежък инцидент, а отговорността е изцяло на подс.Д..Посочва
,че е налице съпричиняване ,тъй като пострадалият Х. не е осигурил собствената
си безопасност.Алтернативно моли за максимална снизходителност към подс.Т. при
определяне на наказанието му.
Защитника
на подс.Д. също приема ,че е налице съпричиняване от страна на пострадалия,поради
което моли за приложение на чл.55 и чл.66 от НК по отношение на подс.Д..
Подсъдимите
Т. и Д. изразяват дълбокото съжаление за случилото се.Признават вината си и
молят за по-леко наказание.
Съдът
,след като обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност ,намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимия
И.И.Д. е роден на ***г. в гр.Смолян.Със средно
образование,женен,машинист,неосъждан.С положителни характеристични данни.
Подсъдимия
В.Д.Т. е роден на ***г***, със средно образование,неженен,неосъждан.
Подсъдимият
И. Д. бил назначен в дружество „И.-***“
ЕООД с трудов договор № 736/09.05.2014 год. на длъжност „Машинист
пътно-строителни машини“.С встъпването му в длъжност бил проведен начален
инструктаж .Съгласно длъжностна характеристика на длъжността „Машинист
пътно-строителни машини“,с която .Д. бил запознат и му е бил връчен екземпляр
от нея на 10.05.2014 год. , извършвал
посредством пътно-строителната машина пътно-строителни видове
работи-изкопи,насипи, фрезоване на стари настилки, валиране,асфалтополагане е
други видове.
Подс.В. Т. бил назначен в дружество „И.-***“ ЕООД с
трудов договор № 1529/26.06.2012 год. на длъжност „Технически ръководител
асфалтополагане.Бил проведен начален инструктаж на подсъдимия ,за което му била
издадена служебна бележка за проведен начален инструктаж от № 240/26.06.2012
год.Съгласно длъжностната му характеристика на длъжността „Технически
ръководител асфалтополагане“,с която подс.Т. бил запознат и му е бил връчен
екземпляр от нея на 26.06.2012 год. , техническия ръководител
организира,планира,ръководи и контролира асфалтополагането на строителния
обект, извършва техническото и технологично ръководство при асфалтополагането
,решава възникналите производствено-технически въпроси и ги съгласува с
длъжностното лице,на което е пряко подчинен, осъществява контрол по спазването
на производствената и и технологична дисциплина ,качеството на поддръжката и
ремонта на строителната механизация ,автомобилите и оборудването за
асфалтополагане, контролира качеството на асфалтополагането и други.
Постр.В.В.Х.
бил назначен в дружество „И.-***“ ЕООД с трудов договор № 688/31.03.2014 год.
на длъжност „Машинист пътно-строителни машини“. На Х. бил проведен начален
инструктаж ,за което му била издадена служебна бележка за проведен начален
инструктаж № 621/01.04.2014 год.Съгласно длъжностна характеристика на
длъжността „Машинист пътно-строителни машини“,с която постр.Х. бил запознат и
му е бил връчен екземпляр от нея на 01.04.2014
год. , Х. е извършвал посредством пътно-строителната машина пътно- строителни
видове работи-изкопи,насипи,фрезоване на стари
настилки,валиране,асфалтополагане и други видове..
На 22.11.2015 год. постр. В. Х.
се явил на работа на обект-Северна скоростна тангента от км 0+000 до км
16+540,съоражение-мост над Челопешко шосе.Работното време на Х. било от 07,30
часа сутринта до 19,00 часа вечерта. Същият изпълнявал трудовите си задължения
като машинист пътно- строителни машини,конкретно управлявал асфалтополагач.Съгласно
методологията на работата по полагането на асфалта,пострадалият с машината
асфалтополагач осигурявал подгряване на
дъската за полагане на асфалта.За уплътняването на положената асфалтова
смес,подс.Д. извършвал валиране с валяк.В края на работния ден,около
18,20-18,30 часа постр.Х. започнал да полага асфалт на половината платно-вляво
на съоражението-мост над Челопешко шосе.Подс.Т. технически ръководител на същия
обект му наредил да премести
управляваната от него машина в дясната локална лента, от другата страна на
мантинелата и да изчака. Постр.В. Х. изпълнил разпореждането на подс.Т. и се
преместил с машината на указаното от подс.Т. място.По същото време,подс.Д.
започнал работа с управлявания от него валяк марка „ Д. „ с инв. № С04376 . като
валирал върху положения от пострадалия Х. асфалт.Подс. Д. се движел с валяка
назад към края на отсечката,където вече бил положен асфалт непосредствено преди
това . След края на отсечката имало бетонна преходна плоча с лек наклон, с
дължина около 4-5 метра.Върху тази плоча били поставени дървени греди с дължина
около 2-2,5 метра като ограничители-ако валяка излезе извън асфалтираната зона
да се удари в тях и да спре.След бетонната плоча имало покритие от чакъл.
Постр.В. Х.,след като преместил
управлявания от него асфалтополагач на мястото, указано му от обв.Т.,слязъл от
машината и застанал в зоната на действие на управлявани от подс.Д. валяк. Междувременно
започнал валеж от дъжд и постепенно смрачаване.Заради топлината,излъчвана от
полаганата топла асфалтова смес се образували изпарения и видимостта в района намаляла.Въпреки
това подс.Т. не дал указания за преустановяване на работата на обекта,а подс.Д.
продължил работата си по уплътняване на положената асфалтов смес, движейки се
назад,без да предприеме мерки за безопасно извършване на маневрата движение на
заден ход.Поради липса на добра видимост и лице ,което да му осигурява
безопасността на маневрата на заден ход подс.Д. ударил управлявания от него
валяк в надлъжно разположените дървени гради в края на участъка,определен за
валиране.От удара,валякът се хлъзнал по гредите и задната му част
пропаднала.Пропадайки назад,валякът притиснал пострадалия Х.,който продължавал
да се намира в зоната на действие на валяка и не бил забелязан от подс.Д..При
затискането му от валяка,пострадалия Х. получил травматични
увреждания,несъвместими с живота.Работата била незабавно преустановена, а повикания
екип на спешна помощ констатирал смъртта на пострадалия.Същият получил съчетана
травма на тялото-черепно-мозъчна,гръдна,коремна и разкъсване на жизнено важни
органи и травма на крайниците.
Смъртта му се намира в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с инцидента.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До гореустановената фактическа
обстановка,съдът достигна след прецизен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства:показанията на свидетелите А.Х.,,Е.Д.,,М.М.,,Д.Л.,,Ю.И.,,Р.Р.,,П.
Г.,,В.Х.,,З.Х.,И.Т.,,С.п.,С.Х.,,К.,В.М.,В.Д., Ш.Г.,М.А.З.У.,Е.М.,Д. Х.-,М.Б.,Ф.К.,Ж.С.,В.К.-
,Л.К.,Ж. С.,В. Г.-л, СМЕ на труп -л. 143-147, том първи, СМЕ-л.159-160, том
трети, комплексна тройна съдебно-медицинска и техническа експертиза- л. 19-39,
том шести, Съдебно-биологична експертиза на веществени доказателства-л.76-79,
том шести, Техническа експертиза- л.82-84, том шести, Допълнителна комплексна
тройна съдебно медицинска и техническа експертиза-л.30-47, том седми,както и от
самопризнанията на подсъдимите Т. и Д..
Съдът прие,че събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност установяват по несъмнен начин механизма
на настъпилия инцидент и противоправното поведение на подсъдимите лица. Както
гласните доказателства ,така и писмените такива са еднопосочни и
безпротиворечиви относно механизма на извършеното престъпление,предпоставките
довело до осъществяването му и последиците от него.
Несъмнено се установява ,че
пострадалия Х. е работил на трудов договор към процесното дружество ,след проведен
инструктаж.Х. е бил запознат както с инструкциите за безопасност,така и
действията ,които следва да предприеме при възникване на такава опасност..Безспорно
се установява ,че след като Х. е изпълнил нареждането на подс.Т. да премести
асфалтополагащата машина е слязъл от нея и е застанал в зоната на действие на
управлявания от подс.Д. валяк в нарушение на трудовата дисциплина,без да има
поставена задача или друга обективна причина за това..Според депозираните в
хода на досъдебното производство заключения на КСМТЕ ,Х. не е осигурил
собствената си безопасност,тъй като се е намирал извън асфалтополагащата машина
в зоната на действие на валяка.Според експертите по технологията на работата по
полагане на асфалта,пострадалия е следвало да бъде в машината и да осигурява
подгряване на дъската за полагане на асфалта.Въпреки това той е слязъл от нея,без
да има поставена задача или друга обективна причина за това.
Безспорно се установява,,че
подсъдимият Д. е бил правоспособен да управлява пътно-строителни машини и в
частност двубандажен валяк марка Д. с инв. № С 04376.Управлявания от него
двубандажен валяк е бил технически изправен към момента на процесния инцидент.В
този смисъл са изводите на назначените в хода на досъдебното производство
технически експертизи,заключенията на които съдът кредитира изцяло.От същите
експертни заключения и свидетелските показания на А. Х.,,З.Х.,,С.Х.,В.К.се
установява,че подс.Д. е предприел маневри на заден ход с управлявания от него
валяк ,без да се убеди,че маневрата е безопасна,че пътят зад него е бил
свободен и без да си осигури друго лице,което да сигнализира за възникнали опасности.Въпреки
дъжда и изпаренията не е преустановил работата си,а и не уведомил подс.Т. за
намалената видимост на обекта.
От своя страна,подс.Т. не е наредил работата
на обекта да бъде прекратена и работещите на обекта да го напуснат,въпреки започналите
валежи и изпаренията водещи до намаляване на видимостта и смрачаването.Не е
определил сигналист при придвижването на валяка на заден ход,така че да се
избегнат трудови злополуки.
Изводите си относно вида и
характера на травматичните увреждания ,получени от пострадалия и довели до
смъртта му,съдът основа на депозираните в хода на досъдебното производство
СМЕ,комплексна СМЕ ,които възприе като изцяло компетентни.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка,съдът прие,че подсъдимите Т. и Д. са
осъществили състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК ,както от обективна
,така и от субективна страна.
Разпоредбата
на чл.123 от НК предвижда наказателна отговорност за причиняване на смърт
другиму,поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана
дейност,представляваща източник на повишена опасност.Дейността или занятието трябва
да представляват източник на повишена опасност.Те са общественополезни и поради
това позволени от закона.От тази категория са занятията или дейностите,при
които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение, създава опасност за
живота и здравето на други лица.Безспорно е,че те могат да обхващат, както
действия на пряко изпълнение,така и дейност от организационен,ръководен или
контролен характер,когато правилното й извършване е свързано с правилното
ръководство,организацията и контрола на същата.
Също така безспорно е ,че
дейности и занятия, представляващи източник на повишена опасност са строително-монтажните
дейности.Правилата,които ги регламентират осигуряват тяхното безопасно
упражняване или поне свеждат риска от увреждане на хората до минимум,приемлив,
от гледна точка на обществения интерес.По тази причина, изпълнителното деяние
на престъплението трябва да нарушава норма от нормативен акт,уреждащ правилата
за безопасното им упражняване и именно нарушаването на тези правила прави
дейността опасна.
Изхождайки от тези принципни
положения,съдът ,счете,че в конкретният случай и двамата подсъдими притежават правоспособност да извършват
конкретната дейност.Същите са притежавали знанията ,уменията и опитност,за да
извършват тази дейност.И двамата са консумирали състава на престъплението по
чл.123 от НК,тъй като не са предприели задължителните действия,които е следвало
да предприемат,което е довело до настъпване на смъртта на пострадалия Х..
Подс.Т. като технически
ръководител на обекта не е упражнил
достатъчен и ефективен контрол по спазването на условията за безопасност на
труда,като е допуснал извършване на
работни дейности с валяк при намалена
видимост и не е определи сигналист при придвижването на валяка.В случаят е
следвало и да прекрати работата на обекта и да изведе работниците,тъй като са
били налице условия за спирането й-дъжд,намалена видимост.С поведението си е
нарушил чл.26 т.1,3,4,9а 10 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословно и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни
работи.
От своя страна, подсъдимият Д. не
е предприел всички мерки ,които предотвратяват нараняване на пешеходци на
обекта,повишено внимание при движение на заден ход,преустановяване на работата
при липса на видимост,използване на светлина или звукова сигнализация,каквито
задължения има съгласно чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд.Съгласно чл.34 от същия закон,подс.Д. е бил длъжен да информира незабавно
подс.Т. за възникналите неблагоприятни условия за работа.Подс.Д. е нарушил и
чл.94 от ППЗДвП,тъй като маневрирането му на заден ход изобщо не е било
съобразено с изискванията за безопасност на маневрата и осигуряването на
сигналист.
Законодателят
е вменил задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд
на широк кръг от лица-възложител,строител,технически ръководители,началници на
бригади,което иде да подчертае засилената защита на работещите и изключване на
възможността за безотговорност от страна на всички лица ,упражняващи
организационни,ръководни и контролни функции.В такава хипотеза, всяко едно от
задължените лица допринася за настъпването на вредоносния резултат ,независимо
от останалите.По тази причина,установяването на конкретно виновно поведение на
едно лице не изключва ангажирането на наказателната отговорност на останалите и
обратното,тъй като се касае за независимо извършителство.В този смисъл доводите
на защитата на подс.Т.,че процесният инцидент
се дължи на виновно поведение единствено на действията на подс.Д. не могат
да бъдат споделени,тъй като подс.Т., с поведението –бездействие също е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат.Указания от негова страна за незабавно
преустановяване на работата поради намалена видимост и лошо време,би
предотвратило настъпването на процесния инцидент.
Съдът
счита ,че сам пострадалия Х. е допуснал нарушения на условията на безопасност
на труда,като е първо е излязъл от машината,без да има разпореждане за това или
обективна причина да го направи и второ е застанал в опасната зона за работа на
валяка,управляван от подс.Д. в нарушение нат.2.14 от Инструкцията за общите
правила по безопасност и здраве при работа и чл.33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд,като не е положил грижа за здравето и безопасността
си,заставайки в зоната на действие на валяка,без да има поставена задача и обективна
причина за това.С действията си,пострадалият сам е поставил в опасност здравето
и безопасността си,поради което е допринесъл за настъпването на злощастния
инцидент.
Действията на пострадалия
обаче,не изключват виновното поведение на подсъдимите,тъй като всеки от тях е
могъл да предотврати настъпването на смъртта на пострадалия, ако беше изпълнил собствените
си задължения.
Престъплението е извършено от
подсъдимите по непредпазливост,при условията на небрежност като форма на непредпазливостта.Подсъдимите
са познавали нормативните изисквания за безопасни и здравословни условия на
труд,но са ги нарушили,като не са
осъществил задължителните по нормативните правила действия,което е довело да
настъпване на вредоносния резултат-смъртта на пострадалия Х...
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като прецени тежестта на
деянието и данните за подсъдимите,съдът прие,че са налице всички законови
предпоставки за налагане на наказанието им при условията на чл.58 А ал.4 вр. 55
от НК.Подсъдимите са с положителни характеристични данни,не са осъждани,от
датата на деянието до постановяване на присъдата е изтекъл значителен период от
време/четири години/ и не на последно място-налице е съпричиняване на
вредоносния резултат,доколкото действията на пострадалия също са допринесли за
настъпването на смъртта му.Гореизложеното, според настоящият съдебен състав
налага извода ,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,когато
и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.Приложението
на чл.55 от НК се явява по-благоприятно за дейците от нормата на чл.58А ал.1 от НК.
Съдът
прие,че и двамата подсъдими имат еднакъв принос за настъпването на процесния
инцидент, и независимо от длъжностното им качеството носят в еднаква степен
отговорност за това той да не бъде предотвратен,поради което им определи
еднакво по размер наказание от осем месеца лишаване от свобода,изпълнението на
което беше отложено за срок от три години.
Съдът
счете ,че за постигане на целите на наказанието не е необходимо подсъдимите да
търпят наложеното им наказание ефективно.Наказателното производство и
наложеното им наказание са от естеството да окажат необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху тяхното поведение и предупредително върху
останалите членове на обществото.
. ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 към
ЗДТ,подсъдимите бяха осъдени да заплатят направените разноски в размер на 3410лв
по сметката на СГС,представляващи възнаграждение за вещи лица,,както и по пет
лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Воден от
гореизложените съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател: