МОТИВИ към Присъда № 22/09.06.2021г. постановена по НЧХД № 123/2020г.
по описа на РС гр.Разград.
Обвинението
против подсъдимия Р.Х.О. *** е за
това, че на 28.08.2019г. около 20.30ч. в землището на с.Трапище е нанесъл на Д.П.Д.
клевета, като му е приписал публично пред сина му и пред С.Б.С. престъпление палеж
- престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Частният тъжител Д.П.Д. *** е предявил и граждански иск
срещу подс. Р.Х.О. за сумата от 3000лв. като обезщетение за причинени
неимущестевни вреди, който е приет за съвместно разглеждане. Повереникът му -
адв. Р.М. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установяват твърдените от тях факти, поради което обвинението е
доказано както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо моли подс. О.
да бъде признат по така повдигнатото му обвинение, за което му се наложи
съответно наказание, да бъде уважен гражданския им иск, както да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият Р.Х.О. *** не се признава за виновен, като
дава подробни обяснения по случая. Заявява,
че не е отправял клевети към тъжителя, а за случая със запаления имот на Ш. е
станало още през м. април когато на събрание при кметицата между тъжителя и Ш.
е станала разпра. Последния заявил пред всички, че го е запалил. Впоследствие,
през м.август действително се срещнали с тъжителя при чешмата, като повода бил,
че Д. се скарал с чобанина им. Отишли с брат си, като му казали да не се
занимава с чобанина им. Защитникът му адв. М.М. счита обвинението за недоказано
по един безспорен и несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установява съставомерност на действията на подс. О.
по повдигнатото обвинение. Ето защо счита, че подзащитният му следва бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, като бъде отхвърлен и
гражданския иск.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Тъжителят Д.П.Д. и подсъдимият Р.О. се познават, тъй като
са земеделски производители в с. Трапище. Последният отглежда около 40 крави,
заедно с брат си.
На 12.01.2018г. около 23.30 часа в местността Кумджълък в
землището на с. Трапище Била запалена селскостопанска постройка, собственост на
св. Ш.У., също земеделски производител. Изгорели около 7000 бали люцерна. За
случая било образувано ДП № 296 ЗМ-4/2018г. по описа на РУ МВР Лозница за
престъпление по чл.331, ал.1 от НК. В хода на работа по ДП били проведени
оперативно - издирвателни мероприятия от служители на РУ-Лозница за
установяване на извършителя на деянието, свидетели на относимите за
разследваното деяние обстоятелства и събиране на данни относно механизма на
извършването му. В тази връзка били снети обяснения от живущи в населеното
място, сред които били тъжителят Д.П.Д. и сина му св. П.Д.Д., които заявили, че
вечерта, когато е възникнал пожара са били в гр. Разград по повод новозакупено
от Д. жилище. По това ДП не е разпитван като свидетел подс. Р.О. и същият не е
давал показания.
Въпреки това на последвало събиране при кмета на с.
Трапище- св. И. на земеделските производители от селото, на която присъствали
също освен тъжителя и подсъдимия, и свидетелите А.И., М.О., Ибрахим У., М. У., В.
К., Ш.У.. На тази среща в разговор между последния и тъжителя Д. Д. и сина му
П.Д. станало на въпрос за възникналия по-рано пожар, при което св. Ш.У. открито
заявил, че именно Д.Д. и сина му са поръчали запалването на имота му.
Свидетелят разбрал това от момчето, което фактически е запалило сеновала на име
К., по прякор П., което обаче е невменяемо. Свидетелят Ш. У. е категоричен, че
е разговарял лично с това момче и впоследствие е заявил същото и при разпита си
в полицията по повод пожара.
Това обстоятелство- че тъжителят Д.Д. е запалил имуществото
на Ш.У., било възприето и от останалите, присъствали на срещата, като мълвата
се носела дълго из селото.
На 28.08.2019г. вечерта подс. Р.О. и брат му- св. М. О.
се срещнали случайно на черен път в местността Паметника с тъжителя Д.Д., който
се прибирал от паша с овцете си. Двамата братя искали да разговарят с Д. по
повод техния чобанин, който бил притесняван и заплашван от Д.. Възникнал спор
между тримата, при който според тъжителя и сина му св. П. Д., подс. Р.О. отново
казал на Д. Д., че е запалил Ш. и е гледал пожара от църквата. Според
подсъдимия и брат му св. М.О. действително е имало разправия за техния чобанин,
но не са казвани тези думи. Били са тримата, като по едно време е дошъл сина на
Д. с камиона.
Впоследствие, на 30.08.2019г. тъжителят Д. Д. подал жалба
до Районна прокуратура гр. Разград за случилото се и била образувана
предварителна проверка, приключила с постановление от 07.02.2020г. за отказ да
се образува ДП.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства- обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите, материалите по преписка № 296
ЗМ-135/2019г. на РУ Лозница, материалите по ДП № 296 ЗМ-4/2018г., справка за
съдимост, характеристика и др. писмени доказателства. Всички те като цяло са единни
и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и
възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Съдът не кредитира показанията на св. С.С. тъй като
намира, че същият не е присъствал, а показанията му са заучени, преповтарящи
възприети от други факти и противоречиви. Същият едновременно твърди, че
тъжителят няколко дни се е чувствал депресиран, а в същото време заявява, че не
го е виждал в следващите дни. Ясно заявява точните думи отправени към
работодателя му Д. Д., а в същото време не си спомня за палежа и отражението му
върху жителите на селото, при положение, че всички останали разпитани по делото
свидетели са категорични, че пожара дълго време е бил коментиран между жителите
в селото. Освен това имената на този свидетел не са посочени от тъжителя в
депозираната непосредствено след случилото се жалба до Районна прокуратура.
В тази връзка съдът не кредитира и приложения протокол за
предупреждение от 02.10.2019г., тъй като в него липсва адресат и не е ясно на
кого е съставен.
Въз основа на кредитираните от съда доказателства по
несъмнен начин се установява, че подсъдимият Р.О. на инкриминираната дата- 28.08.2019г.
около 20.30ч. в землището на с.Трапище не е нанесъл на Д.П.Д. клевета, като му е
приписал публично пред сина му и пред С.Б.С. престъпление палеж и по този начин
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148,
ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение с тъжбата.
Съгласно чл.146, ал.1 от НК обидата се определя като казване
или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Непосредствен обект в случая са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната
оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност. Унизителният
характер следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми
за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго.
В тази връзка следва да се отбележи разграничителният критерий
между обидата и клеветата, който е в характера на информацията, отнасяща се до пострадалия.
В първия случай деецът дава своята негативна оценка за личността на пострадалия
под формата на епитети, квалификации, сравнения и др., които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират
с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват
позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва престъпление,
което не е извършил.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че подс. О. не му е приписал престъпление, а е повторил възприетото
както от него, така и от другите свидетели земеделски стопани, „обвинение“
отправено много преди инкриминираната дата към Д. на събранието през м.април
2019г.
От изложеното следва, че липсва осъществено от обективна и
субективна страна престъпление от страна на подс. О., поради което същият следва
да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.148, ал.1, т.1 във вр.
с чл.147, ал.1 от НК.
Предявеният граждански иск се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен, тъй като не се доказа противоправно поведение от страна
на подс. О.. В случая не се доказа по безспорен и несъмнен начин както деликт от
страна на същия, както и вреда спрямо тъжителя Кум, които да са в причинно- следствена
връзка между тях.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: