№ 19814
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Д. Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110170693 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Т., чрез адв. М.,
срещу „..“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта
на сума в общ размер на 2058 лева, от която 603,86 лева – главница за периода от
24.07.2008 г. до 24.10.2011 г., както и 123,39 лева - мораторно обезщетение за периода
от 23.08.2008 г. до 01.09.2011 г., за които сума е издаден изпълнителен лист от
18.06.2012 г. по ч.гр.д. № 915/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ,
както и законна лихва в размер на 770,34 лева за периода 12.01.2012г. – 03.04.2024г.,
разноски по гражданско дело – 75 лева, разноски по изпълнителното дело – 50 лева,
436,17 лева – дължими такси по тарифата към закона за ЧСИ, поради изтекла
погасителна давност.
Ищецът твърди, че на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 915/2012 г. по описа на СРС, 113 с-в, бил издаден изпълнителен лист от 18.06.2012
г., въз основа на който срещу него било образувано изпълнително дело № .. по описа
на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ. Сочи, че приложимата погасителна давност е три
години, като счита че същата е изтекла преди образуване на изпълнителното дело.
Моли съда да признае за установено, че не дължи изпълнение на вземанията, предмет
на процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по давност. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. .., е подал отговор на исковата
1
молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че въз основа на
процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № .. по описа на
ЧСИ .., което действително било перемирано, но последното изпълнително действие
по същото било извършено на 11.10.2018г., като намира че до образуване на новото
изпълнително дело с молба от 26.03.2024г. не била изтекла погасителната давност за
вземанията, тъй като давността е била спряна, съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, като срокът не е текъл в
продължение на 2 месеца и седем дни. Претендира разноски, прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява
само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от
18.06.2012г. по ч.гр.д. № 915/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, по който е
образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ с район
на действие СГС, поради изтекла погасителна давност.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е
обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото
доказателства се установява, че срещу Д. К. Т. е бил издаден изпълнителен лист от
18.06.2012г. по ч.гр.д. № 915/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, по който е
образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ с район
на действие СГС. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез
принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен
2
интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по
гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага,
когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В
случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното
вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана
след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги
предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. №
903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г.,
III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и
Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/. Това
решение е дадено по въпроса и в т.3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д.
№2/2023г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му е изложено, че „Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното
дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на
взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши
сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.“.
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело № .. по описа
на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ с район на действие СГС се установява, че същото е
образувано по молба от 26.03.2024г., подадена от „..“ АД с искане за образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по ч.гр.д. №
915/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, издаден в полза на „..“ АД въз основа на
3
влязла в сила заповед за изпълнение по същото дело. С молбата от 26.03.2024г. е
поискано ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начин
на изпълнение.
Не се оспорва от ответника и се установява от представения препис от
изпълнително дело №.. на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ с район на действие СГС, че
същото е образувано въз основа на същия изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по ч.гр.д.
№ 915/2012 г. по описа на СРС, 113 състав по молба на взискателя „..“ АД от
17.03.2016г., както и че същото е прекратено с постановление на ЧСИ . от 31.01.2024г.,
а последното изпълнително действие по него е предприето на 11.10.2018г., когато е
изпратено запорно съобщение до Изипей АД.
С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за това от
страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането, която както вече
бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече нов давностен срок. В
т.10 от Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.“.
За периода от 11.10.2018г. до датата на подаване на молба за образуване на
изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при КЧСИ от 26.03.2024г. са
изтекли повече от пет години, поради което към момента на образуване на второто по
ред изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по
ч.гр.д. № 915/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, вземането вече е било погасено по
давност. Съдът е съобразил и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.,
и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са
страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с
пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44
от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
4
13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два
месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. При съобразяване
спирането на давностния срок, то същият е изтекъл на 19.10.2023г., считано от
11.10.2018г.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция се явява доказана,
доколкото възраженията на ответника за прекъсване на погасителната давност не се
доказаха.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на
ищеца. Не е представен е списък по чл.80 ГПК за сторени от него разноски, нито
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, както
и договор за правна защита и съдействие. Следва да бъдат присъдени сторените
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 80 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО по предявен от Д. К. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. .., срещу „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, Бизнес център Интерпред, бул. „Цар Борис III“ № ..,
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, че Д. К. Т. не дължи на „..“ АД вземането в размер на 2058
лева, от която 603,86 лева – главница за периода от 24.07.2008 г. до 24.10.2011
г., както и 123,39 лева - мораторно обезщетение за периода от 23.08.2008 г. до
01.09.2011 г., за които сума е издаден изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по
ч.гр.д. № 915/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ .., с рег. № 863 при
КЧСИ, както и законна лихва в размер на 770,34 лева за периода 12.01.2012г. –
03.04.2024г., разноски по гражданско дело – 75 лева, разноски по
изпълнителното дело – 50 лева, 436,17 лева – дължими такси по тарифата към
закона за ЧСИ, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..“ АД, ЕИК .. да заплати на
Д. К. Т., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 80 лева/ осемдесет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6