№ 62
гр. К., 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на шестнадесети август през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело №
20235130100070 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.04.2022г. между Д. С. В., с ЕГН **********, и „Сити Кеш“
ООД бил сключен договор за паричен заем № 665069 въз основа на молба за сключване на
договор за паричен заем, чрез кредитен посредник „Кеш Пойнт“ ООД, ЕИК *********
съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят,
съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя, е предоставил своите
лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период
на погасяване), две лица за контакт. По този начин заемателят е обективирал волята си, че
желае да сключи договор за потребителски кредит със „Сити Кеш“ ООД. Параметрите и
условията на сключения договор за потребителски кредит били описани и в предоставените
на заемателя от заемодателя договор и стандартен европейски формуляр към договора , с
които заемателят се е съгласил. Сочи, че сумата била получена от заемателя в брой в деня на
сключване на договора,като договорът служил за разписка за получената/предадената сума .
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил
дължимите суми.
Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу
длъжника и е образувано ЧГД № 37/2023 г. по описа на Pайонен съд - К. и е издал заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало
правото по чл.415 от ГПК - да предяви установителен иск за описаните по- горе суми.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Д. С. В., че дължи на ищеца „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, следните суми:
604,50лв. – главница, 62,94лв. - възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода от
20.04.2022г. до 30.11.2022г. и 34,96лв - законна лихва за забава, дължима и неплатена за
периода от 01.08.2022г. до 01.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2023г. до
датата на окончателно изплащане на задължението.
Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство -
1
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса по настоящото дело, както и направените
по ЧГД № 37/2023г. по описа на РС-К. разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез адв. Н. М. от АК - Ямбол в
който сочи, че предявения иск е неоснователен и недоказан, като е изложил съображения за
това. Счита, че процесния договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК,
поради което е недействителен. Иска да се възложат в тежест на ищеца всички разноски по
производството.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява . В писмена
молба процесуалният представител поддържа предявения иск.
Ответникът Д. С. В., редовно призован чрез пълномощника си адв.М., не се явява и
не се представлява. С писмено становище моли съда да отхвърли иска.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 20.04.2022г. между ищеца като кредитор и
ответника като потребител е сключен договор за паричен заем № 665069, за сумата от
650лв., дата на последно плащане 30.11.2022 г., с поето задължение за връщане на общо
дължима сума от потребителя в размер на 753,42лв., платима на 16 вноски, съгласно
погасителен план по договора.
Възразената от ответника като длъжник заповед №10/24.02.2023. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ЧГД №37 / 2023г. по
описа на Районен съд - К. е издадена общо за сумата 1240,96лева, от която: 604,50лв. –
главница, 62,94лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2022г. до 30.11.2022 г.,
292,56лв. – договорна компенсаторна неустойка за периода от 20.04.2022г. до 30.11.2022г.,
34,96лв. – законна лихва за забава за периода от 01.08.2022г. до 01.01.2023г., 96лв –
неустойка за забава, начислена еднократно на 27.09.2022г., 150лв.- такса за администриране
на просрочен кредит начислена за периода 25.05.2022г. до 17.09.2022г. представляващи
неизпълнени парични задължения по договор за паричен заем № 665069/20.04.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2023г. – датата на подаване на
заявлението в съда до датата на окончателно изплащане на задължението, както и сумата
75лева разноски по делото, от които 25лв. за държавна такса и 50лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
За установяване дължимостта на посочените в заповедта парични вземания за
главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава е предявен и иска по чл.422, ал.1
от ГПК.
От неоспореното по реда на чл.200, ал.3 от ГПК заключение на съдебно-счетоводната
експертиза и разпита на вещото лице И. Н. в съдебно заседание се установява, че
непогасения остатък по главницата по процесния договор е в размер на 355,95лв.,
непогасения остатък по възнаградителната лихва по процесния договор е в размер на
17,47лв., непогасения остатък на законната лихва по процесния договор е в размер на
7,13лв. и непогасените задължения по процесния договор са съответно главница - 355, 95лв.,
договорна лихва – 17,47лв., законна лихва за забава за периода 01.08.2023 г. до 01.01.2023г. е
7,13лв. и общия размер на задълженията е 380,55лв. От отговорите дадени в съдебно
заседание, се установява, че са налице плащания, след което е изчислен остатъка, има 2
вноски платени по кредита в размер на 380 лева и когато е изчисляван дължимия остатък
тези суми са взети предвид и налице като задължение единственото, което може би трябва
да се вземе предвид, тъй като се вижда, че няма искане по отношение на неустойката, с
първите две вноски е осчетоводена сума и за погасяване на неустойка. Следователно сочи,
че ако бъдат преразпределени тези суми към главница и договорна лихва, тогава вече
остатъка би бил различен. На следващо място вещото лице сочи, че е изчислила, сумата
2
която е осчетоводена като неустойка на стр.3, таблица №3, колона 12, там тези четири суми
са осчетоводени като неустойка и техния размер е 234,02лв. После сочи, че ако тази сума се
приеме, че следва да бъде разпределена, като главница и лихва в този случай ще бъдат
изцяло покрити вноска № 9 от 24.08.2022г. Също така сочи и че частично ще бъде покрита
главницата от вноска №10 от 07.09.2022г. После сочи, че сумата, която би могла да се
покрие от тази главница е 39,70лв. При това осчетоводяване дължимата главница ще бъде в
размер на 355,95лв. .
Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Когато кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята
търговска или професионална дейност, то е потребител по смисъла на чл.2 б. "б" на
Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и §13
т.1 от ЗЗП и се ползва от потребителската защита по тях, относно всички клаузи в договора,
които не са били предмет на индивидуално уговаряне и са в предмета на договора, тъй като
не е бил в състояние да влияе върху съдържанието им като изготвени предварително,
особено в случаите на договор при общи условия/чл.3 на Директива 93/13/ЕИО и чл.146,
ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които са индивидуално уговорени, са изключени от потребителската
защита - чл.146,ал.3 от ЗЗП. Клаузи относно основния предмет на договора, съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи са ясни и
разбираеми, също са извън предметния обхват на потребителската защита- чл. 145, ал. 2 ЗЗП
/съответстващ на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/. Неравноправна е клауза, която не
отговаря на изискването за добросъвестност, създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, и е във вреда на потребителя - чл.3,
пар.1 на Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146,ал.1 от ЗЗП.Неравноправните клаузи са
посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и списъкът е неизчерпателен, в съответствие с
Директивата.За порочност на клаузата се преценя видът /характерът/ на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани със сключване на договора,
към момента на сключването, всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който зависи, основен предмет на договора, съответствие между цената/възнаграждението и
стоката/услугата - ако не са ясни и разбираеми, и дали клаузите са ясни и разбираеми/ чл. 4,
§ 1 и § 2 на Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/.Клаузите с акцесорен характер не
попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на Директивата, като например тези за едностранно
изменение на лихвения процент, механизъм за промяна на разходите, комисионна за риск,
освен ако те не са ясни и разбираеми/арг. и от чл.145, ал.2 от ЗЗП/.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с
установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно формата и
съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в
този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по
ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10,ал.1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител и шрифт. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.1-6 и т.8-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
3
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Не е спазено изискването договорът да е съставен на ясен и разбираем език съгласно
чл.10, ал.1 от ЗПК, който установява забрана договорът да съдържа неравноправни клаузи
по арг. от чл.145, ал.2, вр. чл.147 от ЗЗП. Договорът не отговаря на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.35%., но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В тази връзка са основателни възраженията на ответника, че както в договора, така и
в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). В договора е указано,
че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да
заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно
Тарифата за таксите на заемодателя. Следователно при липсата на данни за наличие на
други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя
е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е
формиран ГПР от 49.62%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен
лихвен процент - 40.05%. Фактически неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.
В настоящото производство вземане за неустойка въобще не е претендирано. Също
така е основателно възражението на ответника, че съгласно уговорената клауза в чл. 11.1 от
договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 526,58лв. при
неизпълнение на задължението по чл.5 за осигуряване, в тридневен срок от датата на
усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което
отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от ТР №1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В тази връзка е основателно възражението на ответника, че по посочения начин се
заобикаля законът - чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно който, при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. В
случая с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
4
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди и подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК като подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Все в тази връзка, следва да се отбележи, че е основателно възражението на
ответника, че ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването
на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да
се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят
и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните
последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка. Нещо повече, „неустойката“ е вписана в т.4.4., част III
Разходи по кредита от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, а непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при
което разходите по кредита могат да се повишат и този факт е индиция, че предоставянето
на обезпечение е условие от което зависи размера на разходите по кредита, т.е.
„неустойката“ се явява разход по кредита, а не обезщетение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че Договор за
потребителски кредит №665069, сключен на 20.04.2022г. не отговаря на изискванията на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен.
При съобразяване последиците на тази недействителност на основание чл. 23 от ЗПК,
потребителят - ответник ще дължи връщане само на чистата стойност по кредита, в случая
355,95лв., но не и лихви или други разходи. Действително ищецът основава претенциите си
за дължимост на предоставената главница по сключения процесен договор за кредит, но с
оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка за
присъждане на сумата и при направен в хода на делото извод за недействителност на същия.
Целта на цитираната разпоредба е да уреди отношенията между страните по договора за
потребителски кредит при недействителност на последния, включително като намери
приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения
договор, тъй като въпросът за недействителността на договора обичайно възниква и се
разглежда именно в производството по такъв иск. Да се приеме противното означава, че
самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като
същата определено възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха
могли да намерят приложение.
Ето защо, следва да се признае за установено дължимо задължение от 355,95лв.
съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото лице, съставляващо остатък от
неплатената главница по недействителен договор за потребителски кредит, ведно на
основание чл.86, ал.1 от ГПК и със законна лихва върху тази сума за поискания период – от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
31.01.2023г. до окончателното й изплащане, като за разликата от 355,95лв. до 604,50лв. –
главница, следва да се отхвърли като неоснователна както и за сумата от 62,94лв. -
възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода от 20.04.2022г. до 30.11.2022г. и за
сумата от 34,96лв. - законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода от 01.08.2022г.
до 01.01.2023г..
Съдът, като съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в т.12 на ТР №
4/18.06.2014г., постановено по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, счита, че следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив за дължимостта на направените в производството
5
разноски. При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и съобразно уважената
част на претенцията, се следват разноски на ищеца за заплатената от него държавна такса, за
възнаграждение за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
първоинстанционното производство, в следните установени размери: за заповедното
производство в размер на 38,01лв.; за първоинстанционното производство в размер на
367,43лв.
Ответникът на осн. чл.78, ал.3 от ГПК има право на направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно, заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 197,28лв..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.С.З., ул. „П.Р.С.“ ******* и настоящ адрес: с.А., общ.К., обл.К., че
съществува вземането на “СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., община Столична, район Средец, ул. „Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от законния си представител Н. Пенчев Пенчев - управител, чрез
пълномощник юрисконсулт С. Б. К., в размер на 355,95 лева / триста петдесет и пет лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляващо главница по договор за потребителски кредит
№ 665069 от 20.04.2022г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2023г. до датата на окончателно изплащане
на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 10/24.02.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 37/2023г. по описа на Районен съд – К.,
като ОТХВЪЛЯ искането за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ищеца по
отношение на главницата за разликата от 355,95лв. до сумата 604,50лв., като неоснователно
и недоказано.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., община Столична, район Средец, ул. „Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от законния си представител Н. Пенчев Пенчев - управител, чрез
пълномощник юрисконсулт С. Б. К. срещу Д. С. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С.З., ул. „П.Р.С.“ ******* и настоящ адрес: с.А., общ.К., обл.К., установителен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, за следните суми по Заповед № 10/24.02.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 37/2023г. по описа на Районен съд – К.,
произтичащи от неизпълнение на парични задължения по договор:
1. 62,94лв. – възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода от 20.04.2022г.
до 30.11.2022г..
2. 34,96лв - законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода от 01.08.2022г.
до 01.01.2023г..
ОСЪЖДА Д. С. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.З., ул. „П.Р.С.“
******* и настоящ адрес: с.А., общ. К., обл.К. да заплати на “СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., община Столична, район Средец, ул.
„Славянска“ №29, ет.7, представлявано от законния си представител Н. Пенчев Пенчев -
управител, чрез пълномощник юрисконсулт С. Б. К., заплатената от ищеца държавна такса,
разноски за възнаграждение за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и настоящото производство, в следните размери: за заповедното производство
в размер на 38,01 лв. / тридесет и осем лева и една стотинка/ , за производството по
установителния иск в размер на 367,43 лв. / триста шестдесет и седем лева и четиридесет
6
и три стотинки/, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., община Столична, район Средец, ул. „Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от законния си представител Н. Пенчев Пенчев - управител, чрез
пълномощник юрисконсулт С. Б. К. да заплати на Д. С. В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.С.З., ул. „П.Р.С.“ ******* и настоящ адрес: с.А., общ.К., обл. К., сумата в размер на
197, 28 лева / сто деветдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - К. в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на съдебните им адреси за призоваване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7