Р Е Ш Е Н И Е
919/22.10.2018г.
гр. Шумен 22.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд,
в публичното заседание на двадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при
секретаря П.Николова, като разгледа докладваното от районният съдия
гр.д. №2552 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано въз основа на субективно и обективно съединени искове предявени от С.В.Б. с ЕГН: **********,
Д.Х.Б. с ЕГН: **********, В.Д.Б. с ЕГН: ********** и Х.Д.Б. с ЕГН: **********
срещу С.П.И. с ЕГН: ********** и Уникредит Булбанк
АД-гр.София с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с искане да бъде установено
от съда, че ищците са собственици на част 3/18ид.ч. за първия ищец и по
1/18ид.ч. за другите ищци/ от недвижим имот, представляващ Апартамент №4 с площ
94 кв.м., намиращ се в гр.Шумен, ул.*** №8, ет.3, ап.4 с идентификатор №***.
Предявен е и втори главен иск с правно основание чл.26 ал.1 предложение първо
за прогласяване на нищожността на Договорна ипотека по нотариален акт №79 т.1
рег.№813 от 04.07.2017г. на Нотариус с рег.№ 716 със страни ответниците,
в частта, която била собственост на ищците- 1/3ид.ч., поради противоречие със
закона- чл.167 ал.3 от ЗЗД. Ищците твърдят, че са собственици на имота по
силата на наследствено правоприемство. Твърдят, че
имотът бил придобит от общия наследодател на ищците- В. В.Б. по време на
гражданският му брак с П.И. Б., наследодател на ответника С.И. и като такъв бил
в режим на съпружеска имуществена общност. В съдебно заседание, с оглед на
представени доказателства от Община Шумен беше направено уточение
на исковата молба по отношение на идеалните части собственост на ищците, без да
се прави отказ или оттегляне на исковете. Прави се твърдение за наличие на
частична трансформация на лично имущество.
На основание чл.131 ал.1 от ГПК на
ответника И. е изпратен препис от исковата молба и доказателствата, като му е
предоставен едномесечен срок за отговор. Във
визирания срок ответникът депозира отговор, като твърди че искът е
неоснователен, понеже П. Б. е била обезщетена с процесния
апартамент за отчужден неин имот и същия представлявал нейна лична собственост.
На основание чл.131 ал.1 от ГПК на
ответника „Уникредит Булбанк“ АД е изпратен препис от
исковата молба и доказателствата, като му е предоставен едномесечен срок за
отговор. Във визирания срок ответникът
депозира отговор, като твърди че искът е неоснователен, понеже имотът
бил лична собственост на наследодателя Б. и кредитната институция е действала
добросъвестно при учредяването на ипотека по отношение на недвижимия имот. Правният интерес от предявяване
на установителен иск за собственост
е налице по отношение на втория
ответник-
кредитна институция, като дружеството изрично оспорва иска и в чиято полза с Нотариален акт №79 т.1 рег.№813 от
04.07.2017г. на Нотариус Х.И.Т. с рег. №716 е била учредена договорна
ипотека върху целия недвижим имот- предмет на
делото, за обезпечаване на предоставен на първия ответник банков
кредит/в този
смисъл е Решение № 419 от
7.04.2006 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2004г./
Иска се конституиране на трето лице помагач- Нотариус Х.Т., което е било
уважено с Определение от 14.12.2017г. Постъпил е отговор от третото лице,
в който се посочва, че съобразно
представените документи
и направените служебни справки се установява,
че ипотекарния длъжник С.И. е едноличен собственик на имота.
След
като се запозна със събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от фактическа страна:
Наследодателите
на страните- П.И. Б. и В. В.Б. били съпрузи, сключили граждански брак на
12.09.1969г. в гр.София с Акт №1234/1969г. Двамата нямали общи деца. Ищците С.В.Б.,
Д.Х.Б., В.Д.Б. и Х.Д.Б., видно от приложеното Удостоверение за наследници №2408
от 04.08.2014г., са наследници на съпруга В. Б., починал на 26.02.2009г.
Последните трима ищци са наследници по заместване на неговия син Д. В.Б.,
починал на 12.12.2016г.- негови съпруга и двама сина.
Ответникът С.П.И. е наследник на П.И. Б., починала на 19.03.2012г. Тя била
наследена от низходящите на своя брат- И.М.К.-дъщеря, Е.М.Л.- дъщеря, починала
на 26.10.2004г., наследена от двамата си сина- ответника С.И. и П. П.И..
По
време на брака си, наследодателите придобили недвижим имот, представляващ Апартамент
№4 с площ 94 кв.м., намиращ се в гр.Шумен, ул.*** №8, ет.3, ап.4 с
идентификатор №***., заедно с изба № 3; гараж №2 и таванско помещение №5, както
и и съответните припадащи се части от общите части на сградата и от правото на
строеж, намиращ се в сграда в поземлен имот с идентификатор № №***, подробно
описан в Нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя №
166, том I, дело № 310/1973г. В Нотариалния Акт била посочена стойност на имота-
11 010.00лв. Същият бил издаден на основание чл.17 от ПЖСК, само на името
на П. Б., в качеството й на член-кооператор по право поради факта, че по реда
на ЗПИНМ(отм.) за кооперативно жилищно строителство, бил отчужден имот- дв.пр.№4334, нейна лична собственост в размер на 2/3 ид.ч. и 1/3 ид.ч.- собственост на
нейния брат- М.Е., като наследници на И.Е.К.. С Решение №40 по Проколол №3 от 25.02.1970г./стр.55 по делото/, П. Б.
следвало да бъде обезщетена с един апартамент в жилищния блок, който ще се
построи на същия терен. С Протокол на
комисията по §85 от ПП на ЗПИНМ от 19.05.1970г. била извършена оценка на
посочения имот, ведно с всички подобрения и насаждения в него, като оценката била
на обща стойност- 3877,02лева.
Имотът бил деклариран в Община Шумен
последователно от П. Б. през 2009г. и от ответника С.Б. през 2016г., като в
графа „собственици“ са посочени всички наследници. С Нотариален Акт № 183
том.9, рег.№6729 н.д.№1182 от 2016г., ответникът С.И. купупил
от другите двама наследници на П. Б.- И.К. и П. И. 2/4ид.ч. и съответно
3/4ид.ч. от процесния имот, които са повече от
притежаваните от тях. По отношение на идеалните части, които не са тяхна
собственост, този акт не е породил своето вещно-правно действие. На
05.04.2017г., пред Община Шумен, ответникът отново декларирал имота, но вече като
изцяло негова собственост. С Нотариален акт №79 т.1 рег.№813 от 04.07.2017г. на Нотариус
Х.И.Т. с рег. №716, била учредена договорна
ипотека върху целия недвижим имот- предмет на
делото, за обезпечаване на предоставен на първия ответник, като кредитополучател и ипотекарен длъжник от втория ответник, като кредитодател,
банков кредит в размер на 33 000,00лв.
Съдът установи така изложените факти, въз основа на всички приобщени доказателства, като по отношение на тях липсва спор между страните. От правна страна, е налице различие в становищата, по отношение на твърдението за частична трансформация, което доведе до липса на споразумение, въпреки предоставената възможност. С оглед на фактическата обстановка по делото и трайната съдебната практика, съдът намира следното от правна страна: По отношение на процесния недвижим имот е била налице съпружеска имуществена общност на наследодателите на страните. Съгласно ТР № 44/1975 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 3/12.11.1983 г. по гр.д. № 1/1983г., т.2, собствеността на отделните жилища и обекти в новопостроената от ЖСК сграда преминава след издаване на Нотариален Акт, който има транслативен ефект, тъй като от този момент вещните права върху обектите преминават в патримониума на член-кооператора и ако това се е осъществило по време на брака, то от този момент възниква имуществена общност върху имота. Съгласно задължителните разяснения на т.3 от Решение на ППВС № 5/1972г., ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на ЗПИНМ, бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът- собственик на отстъпения имот запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Настоящият казус не е такъв, видно от събраните доказателства. Когато срещу отстъпения имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на ЗПИНМ, като тогава е налице частична трансформация. Или за да възникне пълна или частична трансформация на лично имущество е необходимо от доказателствата по делото да се установи по безспорен начин, че вещта е придобита с лични средства на единия съпруг, като под лични средства следва да се разбират и такива от обезщетение за отчуждаване на личен имот. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че имот лична собственост на П. Б. бил отчужден, като собственика била обезщетена с един апартамент в жилищния блок, построен на терена. Съгласно разпоредбата на §169 и 91от Правилника за приложение на ЗПИНМ, при обезщетяване на правоимащия с жилище, което ще се построи, същото се оценява по Тарифа по чл.55б от ЗПИНМ, като от стойността на жилището по тази оценка се приспада стойността на сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в отчуждения имот по оценка по същата тарифа и частта от жилището, която евентуално остава, се заплаща по стойността й по сметната документация. Разликата между стойността на двата имота в полза на държавата се плаща в определен срок. По делото беше безспорно установено, че Апартамент №4, ведно с гараж, избено и таванско помещение, били придобити от П. Б. през 1973г., по време на брака й с В. Б., поради което презумпцията на чл.13 ал.1 СК от 1968г. е приложима спрямо имота. Съгласно чл.13 ал.1 СК, съпружеска имуществена общност са недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.
Законовата презумпция определя доказателствената
тежест, като оборването й е изцяло в тежест на страната, която твърди, че
придобитият през време на брака имот не е станал СИО, и следва да бъде
осъществено при условията на пълно, пряко главно доказване на фактите,
изключващи приноса на другия съпруг по повод придобиване на конкретното вещно
право. Ответниците не представиха никакви
доказателства оборващи презумпцията.
За установяване на разликата,
доплатена за имота, представляваща СИО и личните средства на съпругата, вложени
в процесния имот, съдът сумира всички стойности,
посочени в Протокол на комисията по §85 от ПП на ЗПИНМ от 19.05.1970г.,
приложен на стр.173, за дворно място, ведно с постройките и подобренията с
материалите/няма данни за приложение на
§86 от ППЗПИНМ и съдебно производство по оспорване на
оценката/, както и насаждения от плодни дървета, лози и рози, при което се получава
стойност в размер 3877,02лв. От същата следва да се извади 1/3, която е делът
на братът на наследодателката, за да се получи
обезщетението дадено на П. Б. в размер на 2584,68лв.Това
е сумата, представляваща стойността на отчуждения имот, която е била вложена и
приспадната от общо дължимата цена на новопридобития
имот, посочена в Нотариалния акт за придобиването му- 11010,00лв. Презумпцията за съвместен принос за придобитото по
време на брака имущество относно 8425,32/11010 ид.ч.
от имота, не се явява оборена, поради което за същите следва да се приеме, че
са в режим на СИО между двамата съпрузи, наследодатели на страните по делото.
Общността била прекратена със смъртта
на съпруга през 2009г., като преживялата съпруга по силата на чл.9 ал.1 от ЗН, наследила част, равна на
частта на всеки от двамата му сина- В. и Д.
или всеки от тях по 1404,22/11010ид.ч. от имота. Установи се, че вложената сума,
получена от стойността на отчуждения имот е била лична собственост на наследодателката и е налице частична трансформация, поради
което наследодателката на ответника е притежавала 8201,56/11010
ид.ч. от имота, от които 6797,34/11010ид.ч.- на
собствено основание след прекратяване на СИО и 1404,22/11010ид.ч.- по
наследствено правоприемство от починалия съпруг, а
другите 2808,44/11010ид.ч. са
наследени от двамата му сина, съответно от ищците. Съобразно изчисленията на
съда, първия ищец С.Б. притежава 1404,22/11010ид.ч., а Д.Б., В.Б. и Х.Б., наследили
от починалия син Д. Б. по 468,07/11010ид.ч. всеки. За тези идеални части следва
да бъдат уважени предявените искове, като доказани.
По отношение на втория предявен главен
иск за прогласяване на нищожност на сключената от ответниците
договорна ипотека, съдът установи следното: От естеството и предназначението на договорната ипотека следва, че тя
може да се
учреди само върху имот, който
принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се
учредява, съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. Поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален,
относно действителността на законната ипотека.
Ако последната е учредена върху имот, който
към момента на вписването й, не принадлежи на лицето,
в чиято тежест тя се учредява и чийто дълг се обезпечава
с нея, тя е недействителна на основание чл. 170 от ЗЗД.В този смисъл е и
константната съдебна практика/ Решение №
983/22.10.2007 г. по
гр. дело
№ 1025/2006 г. на I-во гр. отд.
на ВКС, решение №
98/15.03.2011 г. по
гр. дело
№ 659/2010 г. на III-то гр. отд.
на ВКС/. Липсата на собственост на ипотекарния длъжник по
отношение на 2808,44/11010ид.ч., води до нищожност
на договора за ипотека, на
основание чл.26 ал.1, пр.първо ЗЗД, поради противоречие със закона, и по-конкретно с разпоредбата на чл. 167 ал.
3 ЗЗД/ Решение № 114 от 21.04.2016г. на
ВКС по гр.д. №4370/2015 г., IVг.о.,ГК/ и искът следва да бъде уважен в
тази част.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно
уважената част от исковете и представения списък на разноските, ответниците дължат на ищците направените деловодни разноски
в размер на 2052,53 лева. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от исковете и представения списък на разноските, дължат ищците на ответника
С.И. направените деловодни разноски в размер на 307,53лева, на ответника „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 308,70лв. На осн.чл.78 ал.10 от ГПК на третото лице помагач, не се
присъждат деловодни разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.П.И. с ЕГН: ********** *** и „Уникредит
Булбанк“ АД-гр.София, с ЕИК ***, пл.***№7, представлявана от изп.директори Е.М. и Л.Х., че С.В.Б. с ЕГН: ********** ***, ж.к.***, бл.177,
вх.Е, ет.1, ап.38 е собственик на 1404,22/11010ид.ч.; Д.Х.Б. с ЕГН: **********
*** е собственик на 468,07/11010ид.ч.; В.Д.Б. с ЕГН: ********** *** е
собственик на 468,07/11010ид.ч. и Х.Д.Б. с ЕГН: ********** от гр.София,
ж.к.*** 2, бл.236, вх.ѝ, ет.3, ап.8 е собственик на 468,07/11010ид.ч.
от недвижим имот, представляващ Апартамент №4 с площ 94 кв.м., на
втори жилищен етаж от дясно на входа на сградата, с административен адрес:
гр.Шумен, ул.*** №8, ет.3, ап.4, самостоятелен обект с идентификатор №***., заедно
с изба № 3; гараж №2 и таванско помещение №5, както и и съответните припадащи
се части от общите части на сградата и от правото на строеж, намиращ се в
сграда в поземлен имот с идентификатор № №***, подробно описан в Нотариален акт
за собственост на жилище, строено върху държавна земя от ЖСК № 166, том I, дело
№ 310/1973г., като отхвърля исковете в останалата им част за признаване
за установено, че ищеца С.В.Б. е собственик на разликата до претендираните
от него 3/18 ид.ч., а Д.Х.Б., В.Д.Б. и Х.Д.Б. с ЕГН: **********
за разликата до претендираните от тях по 1/18ид.ч.
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, между С.П.И. с ЕГН: **********
от гр.Шумен, ул.*** №11, вх.5, ет.8, ап.118 и „Уникредит
Булбанк“ АД-гр.София, с ЕИК ***, пл.***№7, представлявана от изп.директори Е.М. и Л.Х., сключен с Нотариален акт №79 т.1 рег.№813 н.д.№59 от 04.07.2017г. на Нотариус Х.И.Т. с рег. №716 с район на действие
РС-гр.Шумен в частта му относно 2808,44/11010ид.ч.
от имота, на основание чл. 26 ал.1
пр. първо ЗЗД, във вр. чл. 167 ал. 3 ЗЗД, като отхвърля искът в останалата му част до пълния предявен
размер 1/3 ид.ч.
ОСЪЖДА С.П.И. с ЕГН: ********** да заплати на С.В.Б. с ЕГН: **********, Д.Х.Б. с ЕГН: **********, В.Д.Б. с ЕГН: **********
и Х.Д.Б. с ЕГН: ********** направените деловодни разноски в размер на 1026,26 лева /хиляда двадесет и шест лева и
двадесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД-гр.София, с ЕИК *** да заплати на С.В.Б. с ЕГН: **********, Д.Х.Б. с ЕГН: **********, В.Д.Б. с ЕГН: **********
и Х.Д.Б. с ЕГН: ********** направените деловодни разноски в размер на 1026,26 лева /хиляда двадесет и шест лева
и двадесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА С.В.Б. с ЕГН: **********, Д.Х.Б.
с ЕГН: **********, В.Д.Б. с ЕГН: ********** и Х.Д.Б. с ЕГН: ********** да
заплатят солидарно на С.П.И.
с ЕГН: ********** направените
деловодни разноски в размер на 307,53лева
/триста и седем лева и петдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА С.В.Б. с ЕГН: **********, Д.Х.Б.
с ЕГН: **********, В.Д.Б. с ЕГН: ********** и Х.Д.Б. с ЕГН: ********** да
заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“
АД-гр.София, с ЕИК *** направените деловодни разноски в размер на 308,70лв /хиляда двадесет и шест лева и
двадесет и седем стотинки/.