РЕШЕНИЕ№
261562
гр. Пловдив, 25.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 1181 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД против Л.Г.Г. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните претизания,
за които е издадена Заповед № 9007/15.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16523/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХII граждански състав, а именно: сумата от 785, 61 лева – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.07.2016
г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ
се в гр. П., ул. Г. Р. Д.***, както и обезщетение за забавено плащане за
периода от 02.09.2016 г. до 13.10.2019 г. в размер на сумата 124, 75 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед, а именно 14.10.2019 г., до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия
(ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр.
П, ул. Г. Р. Д.***. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна
енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на
ответната страна топлинна енергия на стойност от 785, 61 лв., представляваща
топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Твърди, че претендираната енергия, отдадена за сградна инсталация е
за сумата от 237, 73 лв., а доставената енергия за отопление е за сумата от
529, 14 лв. Претендира и такса дялово разпределение от 18, 74 лв. Доставената
услуга на посочената стойност, която не е заплатена, поради което и длъжникът е
изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на
паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени
в заповедното и исковото производство.
Ответната
страна Л.Г.Г.
е депозирала в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й
от съда особен представител адв. А.Ш.. Твърди, че от изложените в исковата
молба обстоятелства не става каква сума се претендира по компоненти и какво е
начисленото количество топлинна енергия по компоненти, което обстоятелство не
било конкретизирано и в представените към исковата молба фактури. Оспорва
предявените искове по основание и по размер. Твърди, че ответната страна няма
качеството на потребител на топлинна енергия, като оспорва обстоятелството, че
до имота е доставено и потребено твърдяното количество топлинна енергия.
Оспорва истинността и верността на приложените препис – извлечение от сметка и
справка за доставена топлина енергия, като счита, че последните не установяват
твърдените в исковата молба факти и обстоятелства. Прави възражение за
погасяване на претендираните вземания по давност, като счита, че в случая
намира приложение кратката тригодишна давност. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен
с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото
доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите
условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в
Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество
От представения по делото **** на ****Д.А.с ***, се установява, че Г.Л.Г.и
С.Н. Г. са дарили в полза на дъщерите си – Н.Г.Г. и Л.Г.Г., при равни права за
двете, самостоятелен обект, представляващ апартамент с идентификатор № ***.,
находящ се в гр. П., ул. Г.Р.Д. ***.
Следователно в производството по делото се установява, че ответната
страна е собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост по отношение на
топлоснабдения обект, поради което последната е страна по породеното между
страните продажбено правоотношение. Поради тези правни доводи неоснователно е
възражението на ответника, че между страните по делото не е породено продажбено
правоотношение за доставка на топлоенергия.
Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният спор по
настоящото
Правното действие на
сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като
учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като
негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг.
чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да
прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да
предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от
ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на
ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2017 г. Тази справка не представлява
доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като
тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като
компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за
разпределение и за битово горещо водоснабдяване – в процесната абонатна станция
и в апартамента на ответната страна, вещото лице изяснява, че отчитането на
постъпилата топлинна енергия в абонатната станция се извършва по топломера,
като отчетената енергия след приспадане на технологичните разходи се сумира и
се разпределя между потребителите в съответствие с действащите нормативни
правила. Установено е, че топлинното счетоводство на сградата в режим на етажна
собственост се води от „Техем Сървисис“ ЕООД. Експертизата установява, че през
процесния период отоплителните тела в апартамента на ответницата са били
демонтирани, като е останала една щранг - лира с мощност 756 W, която не
се отчита с уред. Установено е, че през процесния период в имота на ответника
водомерните устройства за отчитане на изразходвано количество топлинна енергия
за битово-горещо водоснабдяване са демонтирани и последният не ползва тази
услуга. Посочено е, че преминаващата през имота щранг-лира не е снабдена с
уреди за отчет и потребената от същите топлинна енергия се начислява по
максимална мощност на отоплително тяло, като изчисленията са съобразени с
изискванията на т. 6.7 във вр. с т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение
на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приета на основание чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за щранг-лири без
уред за отчет. Вещото лице е изяснило, че доколкото в имота на ответната страна
всички отоплителни тела са отсъединени от отоплителната система, на същите не е
начислявана топлинна енергия за отопление. Прието е, че проектният отопляем
обем на имота е 108 куб.м. Вещото лице е установило, че за процесния период е
била разпределена топлинна енергия за отопление, за и за сградна инсталация, като
е установило, че начинът на начисление и разпределение е съобразено със
специалната нормативно установена методика за това.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от
съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество начислени
количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена
за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната главница
и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че
стойността на отдадената топлинна енергия е в общ размер от 785, 61 лв., с
включена такса за услуга „дялово разпределение“. Вещото лице е установило, че
процесните фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводството на ищеца,
като не са установени осъществени плащания от страна на длъжника за погасяване
на начислените задължения. Вещото лице е определило обезщетението за забава за
периода от 02.09.2016 г. до 13.10.2019 г. в размер на сумата от 124, 75 лв.
Вещото лице при съобразяване на тригодишната погасителна давност, по задача,
служебно поставена от съда, е определило, че непогасеното по давност задължение
за главница е за периода от 01.09.2016 г. (с падеж на 02.11.2016 г.) до
30.04.2019 г. е в размер от 784, 67 лв., а обезщетението за забава е за сумата
от 124, 49 лв. за периода от 02.11.2016 г. до 13.10.2019 г.
При така установените факти и въз основа на извършения
анализ, съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът достигна до извод, че реално доставената топлинна енергия за
процесния период е на цена от 766, 67 лв., представляваща сборът между продажната
цена за разпределена топлинна енергия за отопление и сградна инсталация.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от
трето на процесното материално
правоотношение лице – „Техем Сървисис“ ЕООД, като съдебно-техническата
експертиза е установила, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на
доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон,
изчислява реално доставеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.
Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна
енергия е описана в заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза.
Съдът не възприема възраженията на процесуалния
представител на ответната страна за недължимост на претендираната от ищцовото
дружество стойност на толинна енергия, разпределена за отопление с доводи, че
отоплителните тела в имота са демонтирани през процесния период. Вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е установило, че в имота отоплителните тела са
били премахнати, но е посочило, че в последния има един брой щранг-лира, през
която преминава топлинна енергия и която е изчислена съобразно нормативно
установената за това методика. Вещото лице е установило и каква е мощността на
всяка една от монтираните в имота щранг-лири. Съгласно клаузата на чл. 70, ал.
1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването във вр. с т. 6.9 от
Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата щранг-лирата представлява отоплително тяло, което служи за отдаване
на топлина и при наличието й в сградата се начислява енергия за отопление.
Начисленият разход за щранг-лирата е в пряка зависимост от нейните размери и
мощност. Тя е част от отоплителната инсталация на имота, а не от сградната
инсталация, поради което топлинната енергия, отдадена от нея се заплаща като
дял от енергията за отопление на имота. Следователно, предвид установеното, че
се касае за отоплително тяло, което през отоплителните сезони е действащо, се
налага извод, че се дължи заплащане на топлинна енергия за отопление, във
връзка с неговата работа.
Основателна е и исковата претенция за присъждане на
стойността на топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, в който
смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, изложени в отговора на
исковата молба. Съдът при достигане до този правен извод съобрази
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна
енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата,
на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна
собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите,
подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и
Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.
В последното се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. В цитираното решение, при обсъждане на приложимото
национално и общностно право, е прието, че в сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти
немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено
що се отнася до сградната инсталация и
общите части. Посочено е, че елен 9, параграф 3, трета алинея от Директива
2012/27 предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни
правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или
топла вода, така че в частност да могат да разграничават разходите за топла
вода за битови нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация и с цел отопление на общите помещения, и съответно разходите с цел
отопляване на апартаментите, като е прието, че разглежданата в главните
производства национална правна уредба видимо отговаря на съдържащите се в тази
разпоредба насоки, тъй като предвижда, че разходите за топлинна енергия се
разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за
топлинната енергия за отопление на имотите.
Следователно, реално доставената до процесния имот
през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата от 766, 67 лв.
Към тази сума следва да се включи и сумата от 18, 74 лв. за извършваната услуга дялово
разпределение за процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ
на дружеството месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои
от две компоненти - сума формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума
формирана по цената за услугата дялово разпределение. Следователно таксите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, поради което и предявеният иск
следва е доказан по основание за сумата от 785, 61 лв.
Тъй като потребителят на
топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди,
изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В
чл. 34, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава
върху главницата от 785, 61 лв. в размер на сумата от 124, 75 лв. за периода от
02.09.2016 г. до 13.10.2019 г., определен от вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
В отговора на исковата молба, ответникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по
отношение на дължимите главница и лихва, поради което същото следва да се
разгледа като въведено в процеса в преклузивните за това срокове, установени в
разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението на потребителите за заплащане на
цената на топлинна енергия е такова за периодични плащания по смисъла на чл.
111, буква "в" ЗЗД, тъй като касае повтарящи се през определен период
от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с
еднакъв размер, предвид обстоятелството, че същите зависят от консумацията на
абоната. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
С оглед изложеното, в конкретния случай
следва, че за периода от началния търсен с исковата молба момент до три години
преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство – т.е.
претендираните до 23.10.2016 г. - вкл., задължения за заплащане на главница и
лихва са погасени по давност.
В производството по делото е приета без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като
компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен отговор на поставените за
разрешаване въпроси, поради което съдът цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които е достигнало вещото лице. Експертизата е установила, след
проверка в счетоводството на ищцовото дружество, че всички начислени от ищеца
вземания по посочените фактури, са редовно осчетоводени и са останали
незаплатени от длъжника.
Вещото лице е посочило, че задълженията на
ответника за главница, с оглед момента на настъпване на тяхната изискуемост
(падеж), са дължими за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2019 г. в размер на
сумата от 784, 67 лв., а размерът на дължимото и непогасено по давност
обезщетение за забава е в размер на сумата от 124, 49 лв. за периода 02.11.2016
г. до 13.10.2019 г.
Следователно предявените искове са основателни
за сумата от 784, 67 лв. – главница, дължима за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2019
г. и обезщетение за забава за периода от 02.11.2016 г. до 13.10.2019 г. за
сумата от 124, 49 лв., като за разликата до пълния им предявен размер
задълженията са недължими, заради погасяването им по давност.
Съдът намира, че ответникът, като установен
собственик на ½ ид.ч. от имота носи отговорност за задълженията във
връзка с ползването на имота, съобразно дела му в съсобствеността.
По делото е представен нотариален акт за
дарение, от който се установява, че процесният имот е дарен на ответната страна
Л.Г.Г. и Н.Г.Г. при равни дялове или по ½ ид.ч. При съобразяване на така
представените доказателства съдът намира, че ответникът е собственик на
½ ид.ч. от процесния недвижим имот. При спор кой е собственикът на
процесния имот, т. е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение,
респ. кой е купувач по договора за продажба на топлинна енергия (арг. чл. 110,
ал. 2 ЗС), ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на
чл. 154, ал. 1 ГПК да установи този правнорелевантен факт, като не съдът не
може да се позовава на индиции.
При предявен от кредитора срещу един от
съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни разноски,
свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният
иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците
отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в
съсобствеността. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и
постановките, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че следното: „Когато ползващият
бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови
нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от
другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото
жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен,
двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността,
независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното
решение само на единия бивш съпруг“. В случая при съобразяване на
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото тълкувателно
решение, съдът намира за необходимо да изясни, че по делото не са ангажирани
доказателства, че продажбеното правоотношение за доставка на топлинна енергия е
възникнало само с един от съсобствениците, който да е депозирал заявление за
откриване на партида на негово име. Следователно страни по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие в качеството си на клиенти на топлинна
енергия са двамата съсобственици по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
В производството по
делото не са представени доказателства, че по заявление на ответника е
открита партида на негово име, поради което следва да се приеме, че последният
в качеството му на собственик на съответната идеална част, отговаря съобразно
дяла си в съсобствеността.
По така изложените съображения задължението за
заплащане на продажната цена за доставените услуги за релевантния период, в
частта им, която не е погасена по давност, до процесния апартамент, следва
да бъде заплатено от ответника наполовина (разделно), съобразно притежаваната
от него идеална част от правото на собственост върху този имот, т. е. 392, 34 лв. (1/2 от 784, 67 лв.), до който размер предявеният иск следва да
бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната от 785, 61
лв. По този начин следва да се определи и отговорността за заплащането на
обезщетение за забава, като предявеният иск следва да се уважи до размера от 62,
25 лв. (1/2 от 124, 49 лв.), като за разликата до пълния му предявен размер
от 124, 75 лв. следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор, с оглед
уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и
тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 16523/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на
75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 37, 45 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 75 лв., депозит за вещо лице в размер на 100 лв. и
за назначаване на особен представител на ответника от 300 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът
на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 575 лв., от които с оглед
уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 287, 13 лв.
При този изход на делото в полза на ответника
се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се
присъждат, тъй като такива в производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Л.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на сумата от 392, 34 лв. – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.09.2016 г. до
30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
гр. П., ул. Г. Р. Д.***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от
02.11.2016 г. до 15.10.2019 г. в размер на сумата 62, 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно
14.10.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена
Заповед № 9007/15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 16523/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХII граждански
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.
318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 392, 34 лв. до пълния
предявен размер на главницата от 785, 61 лв. и за разликата над 62, 25
лв. до пълния предявен размер на обезщетението за забава от 124, 75 лв.
ОСЪЖДА Л.Г.Г. да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 37, 45 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 16523/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII
граждански състав, и сумата от 287, 13
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 1181/2020 г. на Районен
съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ПК