№ 487
гр. Силистра, 14.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500358 по описа за 2022 година
Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4863/22.11.2022 г. при РС – Тутракан
от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано заедно от Светослав Николов и Цветелина Станева против
Разпореждане № 852/08.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 499/2022 г. по
описа на РС - Тутракан, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 235.91 лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода 05.09.2021г. –
05.09.2022г., 171.09лв. - обезщетение за забава за периода 06.09.2021г. –
05.09.2022г., дължими по договор за потребителски кредит №40005424920 от
18.08.2021г.
В частната жалба се инвокират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че
заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството
да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
В договора ясно са посочени процент на ГЛП и ГПР, както и точният размер
на дължимите суми от длъжника. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно,
поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за
отговор.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване
акта на РС – Тутркан.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
Производството по ч. гр. д. № 499/2022 г. по описа на РС - Тутракан е
1
образувано по подадено от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, гр. София срещу К. Й. К., ЕГН **********, заявление за издаване
на заповед за изпълнение за сумите, както следва: сумата от 1785.91лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
40005424920/18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 235.91 лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода 05.09.2021г. –
05.09.2022г., 240 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст”, 480лв.
– възнаграждение за пакет допълнителни услуги „Флекси”, 30 лв. - такса за
извънсъдебно събиране на вземането, 171.09лв. - обезщетение за забава за
периода 06.09.2021г. – 05.09.2022г., 25.72лв. – обезщетение за забава за
периода 05.09.2022г. – 27.10.2022г., дължими по договор за потребителски
кредит №40005424920 от 18.08.2021г.
Районен съд - Тутракан е издал заповед за изпълнение единствено за
сумата от 800 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит №40005424920 от 18.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.10.2022
г. до окончателното погасяване на сумата, като е отхвърлил заявлението за
останалата част от претенциите. За да направи това заповедният съд е приел,
че разходът по услугата „Фаст” и „Флекси” е трябвало да се включи в ГПР,
който би станал 228.84%, вместо посоченият в договора – 48.83 %. С оглед
заблуждаването за действителния размер на ГПР, съдът е приел, че договорът
е недействителен, на основание чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е
приложил последиците на чл.23 от ЗПК.
Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е
постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение за договорно
възнаграждение и обезщетение за забава за периода 06.09.2021г. до
05.09.2022г., с оглед на което настоящият състав дължи произнасяне по
правилността на обжалвания акт, единствено в частта за сумите, предмет на
частната жалба.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир
за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът
на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до
неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е
потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде
разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и
всички негови компоненти.
В процесния случай, потребителят е закупил допълнителни услуги, от
които „Фаст”, с която получава право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, а „Флекси” му се предоставя право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит.
Възнаграждението за допълнителна услуга не е включено в годишния
процент на разходите, определен на 48.83% видно от договора за кредит.
2
Настоящият състав намира, че възнаграждението за допълнителни услуги
следва да се включи в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Доколкото задължението за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги е свързано неразделно с договора за кредит, тъй като
без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част от общия
разход по кредита. Този извод се налага и от факта, че същото е включено в
погасителния план към договора за кредит. При включването на
възнаграждението като компонент от ГПР обаче се стига до резултат, при
който ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и е различен
от посочения в договора.
Настоящият състав споделя извода на РС - Тутракан, че на основание чл.
22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита
съгласно чл. 23 от ЗПК.
Като неоснователно съдът оценява възражението на жалбоподателя, че
заповедният съд няма правомощие да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права.
В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила,
въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при
основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива
задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се
санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде
заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по
общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на
валидността на клаузите/договора, ползващ/и кредитора след провеждане на
пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.
Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на
районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 852/08.11.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 499/2022 г. по описа на РС - Тутракан, в частта, с която е отхвърлено
заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните
суми: 235.91 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода
05.09.2021г. – 05.09.2022г. и 171.09лв. - обезщетение за забава за периода
3
06.09.2021г. – 05.09.2022г., дължими по договор за потребителски кредит
№40005424920 от 18.08.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4