Решение по дело №897/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1067
Дата: 8 юни 2023 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20237180700897
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта

      Р Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№ 1067/8.6.2023г.

Гр.Пловдив

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

          Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                  СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ  

при секретаря Таня Костадинова и прокурора от Окръжна прокуратура гр.Пловдив Чавдар Грошев, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 897 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

                            

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗБППМН.

Делото е образувано по жалба на Ф.А. Х. Ш., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка М.Р.T.-Ш., чрез адв.Д., с посочен адрес ***, против Постановление № 3897/02.04.2023г. на заместник районен прокурор при Районна прокуратура – Пловдив.

В жалбата се излагат аргументи защо се приема същото за незаконосъобразно и неправилно, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от адв.Д., който излага подробни аргументи за отмяна на оспореното постановление. В предоставения срок не представя писмени бележки.

          Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, не взема становище по делото.

          Контролиращата инстанция Окръжна прокуратура гр.Пловдив се представлява от прокурор Грошев, който излага аргументи за потвърждаване на оспореното постановление на зам.районен прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив. В предоставения срок не представя писмени бележки.

          Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата, счита следното :

          Оспореното постановление следва да се приеме за индивидуален административен акт. Такова становище се застъпва в мотивите на Решение №11 от 04.10.2016 на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 7 по описа за 2016 година. Според това решение  съдържанието на правомощието, предоставено с чл. 37 ЗБППМН е коренно различно в своята същност. В този случай прокурорът не изпълнява, нито осигурява изпълнението на конституционните функции на прокуратурата, а действа като административен орган. В тази особена хипотеза даденото от него разрешение следва да се третира като управленско (административно), поради което няма основание да се ползва с друг конституционен режим, различен от установения в чл. 120 от Конституцията за всички административни актове. В това се състои и специфичността на прокурорския акт, издаден на основание на законовата разпоредба. Съобразявайки се с гореизложените принципни положения, КС е приел, че по своята правна същност разрешението на прокурора за удължаване на престоя в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни над 24 часа не се отличава от акта на съответния специализиран орган на МВР за първоначално настаняване. И в двете хипотези чрез изрично волеизявление на овластен със закон държавен орган с обвързваща сила се ограничава личната свобода и неприкосновеност на засегнатото лице. В този аспект прокурорското разрешение съдържа всички признаци на легалното определение за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Тези изводи не се променят в конкретния случай от обстоятелството, че постановлението е издадено по неприключило досъдебно производство, независимо че съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, т.1 от НПК прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор. Предвид на това и независимо, че ЗБППМН не предвижда изрично обжалване на този акт, то същият подлежи на съдебен контрол от настоящата съдебна инстанция. Това от своя страна води на извод за допустимост на подадената жалба. По отношение на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима с оглед горните аргументи и подаването и в срок, а разгледана по същество - за основателна.

          В хода на съдебното производство се констатира следната фактическа обстановка :

Досъдебно производство № 203/2023 год. по описа на VI -ро РУ - ОДМВР - гр.Пловдив, пр. пр. № 3897/2023 г. по описа на РП - Пловдив, е образувано на 01.04.2023 г., на основание чл. 212 ал.2 от НПК и се води за престъпление по чл. 326 ал.1 от НК.

В хода на разследването е установено, че на 27.03.2023 г. в отдел „Кибер атаки и финансови измами в интернет“, с-р „Кибератаки“ към Дирекция „Кебирпрестъпност“ при ГДБОП - МВР е получена информация, че различни училища от територията на Р. България получават бомбени заплахи по електронната поща. Веднага е сформиран екип, в който участвали Г.К.И. и В.О.М.- служители на ГДБОП - МВР. Първоначално се установило, че източник на бомбените заплахи са администратори на «Телеграм» група с наименование “FMUL“. На последващ етап е анализирано електронното съобщение, което е получено от, както следва: “plovdiv24.bg; plovdiv24.com; btv.bg и електронната поща на ГДБОП-МВР- *****@***.**”. При анализиране на мрежовите данни от съобщението се установило, че същото е изпратено от e-mail: “********@*********.********”. Въпросната електронна поща използва е-мейл услугите на компанията “Curvix.com”, регистрирана на територията на Великобритания. Изпратено е запитване до въпросната компания, която своевременно върнала отговор, поради факта, че се касае за бомбена заплаха. От получения отговор се установило, че при изпращане на е-мейла неизвестното лице е използвало анонимизиращите услуги на “NordVPN” с цел прикриване на реалния IP адрес. При последвалия анализ се установило, че пощата е регистрирана с IP адрес на компанията „А1 България“ ЕАД. Били проведени оперативно-издирвателни мероприятия и компютърно-разузнавателни мероприятия, от които се установил физически адрес на територията на гр.Пловдив, а именно гр.Пловдив, ул. „Къпина“ №11.

          При допълнителни издирвателни мероприятия се установило, че се касае за жилище, находящо се на този адрес на ет.8, ап.23, което се обитавало от жалбоподателя Ф.А. Х. Ш., родителите му М.Р. J=-T= и А. Х. Ф.  Ш. и сестра му Р. А.-Х. Ш., които били адресно регистрирани на друг адрес. В жилището, находящо се в гр.***било проведено претърсване и изземване, като били открити и иззети вещи. Проведените процесуално-следствени действия по претърсване и изземване били одобрени по законоустановения ред от Районен съд гр.Пловдив.

          Жалбоподателят Ф.А.-Х. Ш. бил задържан по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа със заповед на полицейски инспектор към Шесто РУ на МВР Пловдив от 01.04.2023 г.

          На 02.04.2023 било издадено оспореното постановление на зам.районен прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив, в която била описана гореописаната фактическа обстановка и било прието, че са налице основанията на чл.35, ал.1, б. „г“ от ЗБППМН и чл.8, ал.1, т.4 от ПОРДВНМН и било постановено настаняване на Ф.А.-Х. Ш. в ДВНМН при ОД на МВР Пловдив за срок от 15 дни считано от датата на привеждането му в дома.

          На 03.04.2023 г. била извадена справка за съдимост, от която се установило че Ф.А.-Х. Ш. не е осъждан. На същата дата били направени справки в масивите на Централния полицейски регистър и за лица – български граждани, установени извършители на престъпления, от които не се установили криминалистични регистрации на лицето.

          На 03.04.2023 г. била подадена жалба срещу соченото постановление на зам.районен прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив, към която били приложени удостоверения за раждане на жалбоподателя и неговите брат и сестри, уверение от ПГМТ „Проф.Цветан Лазаров“ от 23.03.2023 г., както и ЕР на ТЕЛК по отношение на баща му А. Х. Ф.  Ш.. Тези писмени доказателства са приети в хода на съдебното производство.

          В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан бащата на жалбоподателят, чиито показания съдът кредитира с оглед обстоятелството, че не се оборват от други доказателства по делото. Ето защо, макар да се констатира заинтересованост от изхода на делото, показанията на св. А. Х. Ф.  Ш. не могат да бъдат приети за необективни.

          При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, но са налице основания да се приеме че не са спазени административнопроизводствените правила за неговото издаване и е налице неправилно приложение на материалния закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Разпоредбата на чл.35, ал.1, б. „г“ от ЗБППМН предвижда, че в домовете се настаняват малолетни и непълнолетни, извършили противообществена проява и изпаднали в такова състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или при лицата, които ги заместват. Другата цитирана като основание за настаняване в дома разпоредба – тази на чл.8, ал.1, т.4 от Правилника за организацията и работата на домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни предвижда, че в ДВНМН се настаняват малолетни и непълнолетни на възраст от 6 до 18 години, които са извършили престъпления или противообществени прояви и изпаднали в състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или лицата, които ги заместват. И двете разпоредби съдържат в себе си две предпоставки, които следва да се установят кумулативно, за да се предприеме настаняване в ДВНМН. На първо място следва да се установи, че лицето е осъществило противообществена проява или престъпление /ако лицето е наказателно отговорно и деянието осъществява състав на престъпление от Особената част на НК/. На следващо място задължително е да се установи състояние на безнадзорност, в което да е изпаднал извършителя и тази безнадзорност да е от такова естество, че да води на извод за нецелесъобразност на оставането му при родителите му или при лицата, които полагат грижи за него.

В конкретиката на настоящия случай се установяват само частично изискуемите от закона предпоставки за настаняване на жалбоподателят Ф. ш. в ДВНМН при ОД на МВР Пловдив. Изложените факти в постановлението се установяват от представените материали от досъдебното производство, което се води за престъпление по чл.326, ал.1 от НК. Събраните до момента доказателства водят на извод за съпричастност на Ф. ш. към подаване на заплахи за поставени бомби в училища, като са събрани и веществени доказателства за това. Действително липсват данни за повдигнато обвинение на това лице, но разпоредбата на чл.35, ал.1, б. „г“ от ЗБППМН не изисква наличието на такова, за да е възможно да се предприеме настаняване в ДВНМН. Достатъчно е да е налице обосновано предположение за осъществяване на противообществена проява, която от своя страна може въобще да не осъществява състав на престъпление от Особената част на НК. Основание за този извод дава липсата на законово изискване за налагане на санкция по реда на чл.21, ал. 1 от ЗБППМН и произнасяне на решение от съответната МКБППМН. Това действително дава основание да се приеме, че настаняването в ДВНМН е близко по правната си природа до мерките за процесуална принуда по НПК, а там не е задължително при предприемането им да е налице пълна доказаност на обвинението повдигнато на обвиняемия. С оглед на това и настоящата съдебна инстанция приема, че към момента на издаване на постановлението прокурорът е имал основание да приеме, че Ф. ш. е съпричастен към осъществяване на противообществено деяние, т.е. въз основа на конкретни установени факти е приел наличието на първата предпоставка по чл.35, ал.1, б. „г“ от ЗБППМН за настаняване в ДВНМН.

Не така стоят нещата по отношение на втората предпоставка – лицето да е изпаднало в състояние на безнадзорност, което да е от такъв характер, че да води на извод за нецелесъобразност на оставането му при родителите му или при лицата, които полагат грижи за него. В материалите по досъдебното производство /които в случая се явяват и административна преписка/ не се съдържат доказателства за наличие на безнадзорност от родителите спрямо непълнолетния Ф. ш.. Установява се, че същият е неосъждан, ходи на училище и по отношение на него липсват криминалистични регистрации. Не са налични доказателства и да са били налагани преди мерки по ЗБППМН. Освен това в хода на съдебното производство са ангажирани и свидетелски показания, които не са оборени и водят на извод, че за непълнолетния грижи полагат родителите му. Освен това при проведените процесуално-следствени действия лицето е открито в жилището, което обитава  и липсват данни по делото същото да пребивава само по изключение в дома си. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че не са налице данни, които да дават основание да се приеме, че е налице втората кумулативна предпоставка за настаняване на непълнолетния Ф. ш. в ДВНМН. Това от своя страна е достатъчно да се приеме, че е налице основание за отмяна на оспореното постановление, тъй като материалния закон е приложен неправилно.

За пълнота следва да се посочи, че са налице и процесуални нарушения, които също са основание за отмяна на оспореното постановление. В това постановление не се откриват въобще мотиви, които ясно да сочат наличието на аргументите на административния орган, за да приеме наличието и на двете предпоставки. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Такива биха могли да се извлекат и от административната преписка, но както вече се каза по делото липсват доказателства, които да водят на извод, че има наличие на безнадзорност от родителите спрямо непълнолетния Ф. ш.. Ето защо настоящата инстанция приема, че е налице и немотивираност на акта, независимо от това, че от доказателствата по делото се установява една от двете кумулативни предпоставки за настаняване в ДВНМН – съпричастност към извършване на противообществена проява.

Следователно процесното постановление е незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.      

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Ф.А. Х. Ш., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка М.Р. J=-T=, чрез адв.Д. Постановление № 3897/02.04.2023г. на заместник районен прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, с което било постановено настаняване на Ф.А.-Х. Ш. в ДВНМН при ОД на МВР Пловдив за срок от 15 дни считано от датата на привеждането му в дома.

         Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаването му.

 

                               

 

 СЪДИЯ:/п/