№ 546
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20221110200314 по описа за 2022
година
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР
и е образувано по жалба на П. ЛЮБ. Т. от гр.София чрез адв.В., срещу
Заповед за задържане рег.№230зз-30/10.01.2022г., издадена от полицейски
орган при 06 РУ-СДВР - мл.инспектор Д.П. И..
Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.В. и адв.Р. поддържат
жалбата и молят за отмяна на заповедта, както и за присъждане на разноски.
Представят писмено становище, с което поддържат, че заповедта не е
съобразена с целите на закона и не е мотивирана.
Ответникът - полицейски орган при 06 РУ-СДВР, чрез юрк.Хр. взема
становище за неоснователност на жалбата, с оглед на което, моли за
отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ответника. Направил е възражение за прекомерност на разноските.
Представя писмени бележки, според които заповедта е издадена в кръга на
компетентността на инспектор И., в предвидената форма и съдържание, както
1
и е добре мотивирана, като набляга на факта, че мотивите може и да не са
изложени в самата заповед, а в конкретиката на казуса се намират в
множеството докладни записки.
Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:
На осн. чл.212, ал.3 от НПК е образувано ДП №22/2022г. на 06 РУ-
СДВР срещу неизвестен извършител, за това, че за времето от 17:00 часа на
03.01.2022г. до 11:20 часа на 06.01.2022г. в гр.София, ул.**** противозаконно
е отнел чуждо МПС – лек автомобил ****, рег.№**** от владението на *****,
собственост на „*****, без тяхно съгласие с намерение да го ползва –
престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
В ДП са разпитани лицето, от чието владение е отнет автомобила и
неговия собственик.
Изготвена е Заповед за задържане рег.№230зз-30/10.01.2022г. на П.
ЛЮБ. Т., издадена от полицейски орган – Д.П. И. – мл.инспектор при 06 РУ-
СДВР по чл.72, ал.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, считано от 15:05 часа на
10.01.2022г., за установяване на съпричастност към извършено престъпление
по чл.346 от НК.
Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на 06 РУ-СДВР, а Т.
бил освободен на 11.01.2022г. в 12:20 часа.
Според докладна записка /ДЗ/ на полицай от 06 РУ-СДВР от
11.01.2022г., на 10.01.2022г. по разпореждане на ОДЧ при 06 РУ-СДВР
лицето П. ЛЮБ. Т. е установено на адрес и е отведено в 06 РУ-СДВР без
белезници.
Според ДЗ от инсп.Х. от 18.01.2022г., задържаният по ЗМВР П. ЛЮБ. Т.
за установяване на престъпление по чл.346, ал.1 от ЗМВР е освободено след
проведена беседа, тъй като не е придобита конкретна информация или
оперативно значима такава, на когото е съставен и протокол за полицейско
предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
Видно от удостоверение от СДВР с рег.№513р-8590/31.01.2022г., Д.П.
И. е преназначен на длъжност старши полицай в Грепа „Охрана на
обществения ред“, Сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ-СДВР, на която
длъжност работи към датата на удостоверението.
Според справка, изпратена от СРП срещу П. ЛЮБ. Т. са водени две ДП,
2
по които той е бил привлечен в качеството на обвиняем с друго лице за
престъпление по чл.346, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, като към момента
е висящо само ДП №117/2018г. на СДВР, пр.пр.№20822/2018г. на СРП, а ДП
322/2019г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№3162/2019г. на СРП е прекратено.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид липсата на указание в административния акт, пред кой орган
може да се подаде жалба /бланката на Заповедта е стара, преди измененията
на чл.72, ал.4 от ЗМВР/ и в какъв срок, както и предвид липсата на данни за
датата на връчване на Заповедта, съдът приема, че жалбата е подадена в
предвидения в чл.140, ал.1 от АПК срок, от надлежна страна и при наличието
на правен интерес от оспорването. Ето защо, жалбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената Заповед не съдържа задължителните реквизити по чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР - фактическите и правните основания за задържането.
В Заповедта е посочено, че лицето се задържа на осн. чл.72, ал.1 от
ЗМВР за установяване на съпричастност към престъпление по чл.346, ал.1 от
НК, но това не може да се приеме като изпълнено съдържанието с
фактическите основания за задържането, за да е наясно задържано лице, по
каква причина са предприети действията срещу него, както и да може да
организира защитата си. Трябва да се има предвид и това, че не е
конкретизирана хипотезата на чл.72, ал.1 от ЗМВР за задържането – по коя от
точките от т.1 до т.7 е задържането. Само може да се предполага, при така
изписаното основание, че става въпрос за т.1 – за лицето има данни, че е
извършило престъпление. Дори и при издаване на Заповед за задържане на
това правно основание – данни за извършено престъпление, макар да не е
необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице
престъпление, а само данни, обосноваващи предположение в посочения
смисъл, категорично е необходимо да се опишат подробно фактическите и
правни основания за задържането, за да може да се запознае лицето, за какво
е задържан. Става въпрос за описване на конкретни фактически
обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо
което се постановява задържането, може да е извършило престъплението, за
което се води разследване или да е съпричастно с него. В този смисъл е
3
Решение от 24.06.2014г. по жалби №50027/08 и №50781/095 – П. и П. срещу
България на ЕСПЧ, според което не е достатъчно Заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи
съпричастност към престъпно деяние.
Всъщност от материалите по посоченото в Заповедта ДП №22/2022г. на
06 РУ-СДВР не се установиха данни за съпричастност на Т. към извършеното
престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Нито свидетелите са го посочили с име,
или описание, или месторабота, нито телефонния му номер и дружеството, за
което работи, отговарят на неговите, според снетите при задържането
сведения. Дори към материалите от ДП не е налично постановление на
наблюдаващ прокурор или постановление за възлагане на ОИМ и ПСД от
разследващ полицай за задържане на Т., заради съпричастно към извършване
на престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Няма призовка, която да е насочена до
Т., няма данни той да се е укривал, да не се е явил на разпит, когато е
призован по ДП.
Единственото, което съдът намери е разпореждане на ОДЧ при 06 РУ-
СДВР, според докладната записка на полицай от същото РУ за отвеждане на
Т. при неговото установяване на посочен адрес в 06 РУ-СДВР, когато е
задържан.
Съдържанието на Заповедта за задържане не може да се попълва в
съдебно производство по оспорването й, тъй като се ограничава правото на
защита на задържания да е наясно с фактическите и правните основания за
задържането си и да организира защита си.
Това, че полицейският орган е имал данни за съпричастност на Т. към
такива престъпления в миналото, не го освобождава от задължението при
съставянето и издаването на Заповедта за задържане да посочи фактическите
и правни основания на конкретното задържане за конкретно деяние, за което
е образувано ДП, за да може лицето да разбере, още в момента на
ограничаване на правото му на свободно придвижване, за кое деяние му се
налага конкретното ограничение. Информираността на лицето е важна и с
оглед ефективно упражняване на останалите права и в частност по чл.74, ал.2,
т.6, б. "б" и "г" от ЗМВР.
Данните следва да са налични преди постановяването на
4
Заповедта, респ. преди задържането на лицето, а не да се установяват след
това, каквито доводи излага юрк.Хр. относно наличните ДЗ, съставени след
освобождаването на Т.. Обратното би довело по-скоро до произвол при
прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което
противоречи на целта й - не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в
извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или
да осуети наказателно преследване. В случая изобщо не е ясно, защо е
задържан жалбоподателя, има ли достатъчно данни за негово участие в
извършване на престъпление и какви. Казаното не противоречи на
постановеното в ТР №16/31.03.1975г. ОСГК на ВС, че мотивите не е
необходимо да съвпадат по време с издаването на административния акт,
каквото е становището на юрк.Хр.. Магистратите подчертават, че е възможно
мотивите, както да предхождат издаването на акта, така да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт,
но също и не съществува пречка мотивите да бъдат изложени допълнително,
даже отделно от самия акт, но така, че в достатъчна степен да са защитени
правата, свободите и законните интереси на лицето. Това означава, че
задържаното лице, трябва да е запознато с мотивите за неговото задържане,
без значение дали те ща са в самата заповед, документ, съставен с оглед на
нейното издаване или в други допълнителни документи, както и в ДЗ. Само че
в случая няма такива мотиви, нито в ДЗ, съставена на датата на задържане на
Т., нито в ДЗ, съставена след неговото освобождаване.
Оспорената Заповед не съответства с целта на закона - ЗМВР.
По своята правна същност Заповедта по чл.72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.22 от ЗАНН. За
прилагането, на която е необходимо осъществяването на фактическия състав
на нормата, който включва наличие на данни за извършено престъпление и
данни то да е извършено конкретно от задържаното лице. Следователно, за да
бъде законосъобразна наложената ПАМ, се изисква да има данни, от които да
може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност
или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към
извършването на конкретно престъпление. Като всяка ПАМ, задържането за
срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на правно определен резултат. Тази мярка в зависимост от
5
конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен
характер и се предприема, било с цел да се предотвратят вредните последици
от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на
престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител.
Доколкото по реда на чл.72 от ЗМВР се ограничава правото на свободно
придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по
изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да
задържат за срок до 24 часа, следва да се упражняват само, когато резултатът
не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В
конкретният случай, Т. е задържан, без да е налице предположение да е
съпричастен към разследваното по ДП престъпление, защото такива не се
откриха в материалите. Лицето е установено и отведено за задържане в 06
РУ-СДВР само защото срещу него има регистрации и е привлечен като
обвиняем по ДП за престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Подобно проверяване
на криминалния контингент, без наличие на конкретни данни за
съпричастност е самоцелно, води до необоснована полицейска репресия, а
налага и задържане на всички лица, които имат подобни криминални
регистрации, което е още по абсурдно. Така се нарушава принципа на чл.6,
ал.2 от АПК за съразмерност, т.е. административният акт и неговото
изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава.
По делото не са налице данни жалбоподателят да се е укривал или да е
възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи и това
да е наложило ограничаване на личната му свобода за извършване на
неотложни оперативно – издирвателни мероприятия. По делото няма данни Т.
да е бил викан в полицията и да е отказал да се яви и даде обяснения по
случая. Напротив, след като е установен е приведен в 06 РУ-СДВР и са му
снети сведения, дори не е разпитан като свидетел по воденото ДП №22/2022г.,
след като е бил задържан за установяване съпричастно за извършване на
престъпление по чл.346, ал.1 от НК, за което е водено разследването по това
ДП. Ето защо с издадената Заповед се превишава целта на закона, поради
което задържането на жалбоподателя е непропорционално и съставлява акт на
неоснователна принуда, който противоречи на същността и предназначението
на ПАМ по чл.22 от ЗАНН.
6
По изложените съображения, задържането на Т. с оспорената Заповед е
незаконно, а Заповед за задържане рег.№230зз-30/10.01.2022г. следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на
съдебни разноски от процесуалните представители на жалбоподателя,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Т. направените от
него разноски, в размер на 910 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за едни адвокат, в размер на 900 лева и държавна такса за
образуване на делото, в размер на 10 лева.
Съдът не може да се съгласи, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно, както е направено възражението от юрк.Хр., предвид на
минималното адвокатско възнаграждение, проведените две съдебни
заседание, сторените процесуални действия от адвокатите на жалбоподателя,
както и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, а не на
последно място и спешността на реакцията и бързината на производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на П. ЛЮБ. Т. със Заповед за
задържане рег.№230зз-30/10.01.2022г. о чл.72, ал.1 от ЗМВР и ОТМЕНЯВА
тази Заповед.
ОСЪЖДА МВР да заплати на П. ЛЮБ. Т. направените от него разноски
по делото, в размер на 910.00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – София Град, в 14-дневен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7