РЕШЕНИЕ
№ 1202
гр. Пловдив, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330118449 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД срещу Н. Д..
Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в ******. Твърди, че за процесните периоди имал задължения за ползвани
от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ
размер на 842.94 лева и обезщетение за забава в размер на 94.37 лева, които не били
заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5
ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител, с който се оспорват претенциите. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение, обявяването на общите условия в един централен и
един местен ежедневник и правилното отчитане на услугите. Иска се отхвърляне на
претенциите.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
1
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр.
дело на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване
на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателност на претенцията, дружеството– ищец следва да докаже
наличието на валидно облигационно отношение с ответника за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода за обектa, в изпълнение на което е доставило на
ответника услуги в процесния период на посочената стойност, неизправността на
измервателното устройство, уведомяването на клиента за това и коректното
начисляване на количествата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198
„о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребители срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК
операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води. На правото на собственост се позовава и самият ищец в исковата
молба. По делото не се доказа ответникът да притежава право на собственост върху
обекта, за който се отнася претенцията. Представени са доказателства за правото на
собственост върху имот на адреса, но представляващ апартамент № 55. От
ангажираните от ищеца доказателства не се установява имотът да е идентичен с
процесния, а това обстоятелство не може да се предполага. Във всички представени
документи правото на собственост на ответната страна е удостоверено за апартамент
№ ****, като под № ***е налице записване единствено в карнетите, изготвени от
2
служител на ищеца.
Съгласно чл. 32 на Наредбата, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 22 от Общите
условия на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или
негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че
за процесния период са вписвани отчети по тарифата-„Т“ за двама обитатели.
Причината за това не се установява. Не се доказва от ангажираните доказателства да са
били налице и предпоставките за служебно начисляване на количествата вода. По
делото не бе представено известие за нередовен водомер, нито се установява за периода
водомерът да е бил неизправен и да са били извършвани проверки в тази насока.
Дори да е било така, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ
при констатирана нередовност на водомера операторът на ВиК услуги, съответно
неговия представител, първо трябва да даде предписание за отстраняване на повредата
на водомера и да определи срок за това, като демонтира пломбата на холендера. Едва
след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни
количества вода според броя на обитателите. От ангажираните по делото доказателства
не се установява изпълнението на това задължение. Не е представено известие за
нередовен водомер и няма данни такова да е било връчвано. След като няма
предписание, операторът е следвало да процедира по реда на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и чл.
26, ал. 2 ОУ, съответно чл. 34а и чл. 39 от Наредбата, като определи срок за
отстраняване на повредата, в рамките на който да определя месечното количество
изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната
година, и едва след изтичането на срока, ако повредата не е отстранена, да таксува по
реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Ищецът не ангажира доказателства и за броят на обитателите в обекта,
съответно дали имотът е бил ползван през процесния период.
Единствено представените от ищцовото дружество карнети не могат да
послужат за пълното доказване на посочените обстоятелства, защото представляват
частни свидетелстващи документи, съдържащи благоприятни за издателя данни, като
липсват подписи на потребител за целия период.
Предвид това съдът намира, че не се установява при условията на пълно и
главно доказване твърдението, че ответникът е ползвал услугите на ищеца за
процесния период в посочения обем. Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
3
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за
акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, срещу Н. В. Д., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. В. Д. дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата от 842.94 лева- главница,
представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект
находящ се в **** за периода от 18.05.2018 г. до 17.06.2021 г. и сумата от 94.37 лева-
обезщетение за забава за периода от 31.07.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на 29.06.2021 г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена Заповед № 5978 от 03.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 10716/2021г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4