РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Ямбол, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330100991 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Енерго- Про
Енергийни услуги“ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника „Хари Томач“ЕООД, че дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че ответникът е бил клиент на ищеца с кл. номер
***, във връзка с продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги за обект на потребление, находящ се в гр. С., ул.***.
Облигационните отношения между страните били регламентирани в договор за
комбинирани услуги от 07.10.2020 год., със срок на действие 12 месеца, като в случай
че до един месец преди изтичане на срока някоя от страните не уведоми другата, че
желае прекратяване на договора, същият се счита за продължен за неопределено време.
На 01.10.2022 год. ищецът получил уведомление от мрежовия оператор за извършена
смяна на доставчик/координатор от посочената дата, което довело до прекратяване на
договора. В чл. 19/5/ от същия било предвидено, че при прекратяване на договора, в
случай, че потвърждението от мрежовия оператор е получено след изтичане на срока
по чл. 4,ал.2 за съответния обет и по Приложение № ***, купувачът дължи неустойка в
размер на 350 лв. На 27.10.20222 год. до ответника било изпратено уведомление на
посочения в договора електронен адрес за дължимата неустойка, като същата станала
дължима 10 дни, считано от датата на писменото й предявяване /чл.19.7/. дължимата
лихва за забава била в размер на 0,97 лв. за периода 12.11.2022 год. – 21.11.2022 год.
Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски в
заповедното и исковото производство. Прави се възражение по чл. 78,ал.5 ГПК.
Отговор не е депозиран.
В съдебно ищецът, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмена
молба моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, за постановяване на
1
неприсъствено решение, евентуално за уважаване на иска по изложени съображения.
Ответникът , редовно уведомен, не изпраща представител. Преди о.с.з. е
депозирал молба, с която заявява, че признава иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид ,че длъжникът е депозирал
възражение по чл. 414 ГПК и и в едномесечния срок от уведомяването си за това
заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за комбинирани услуги № *** год. за покупко – продажба
на електрическа енергия, участие в стандартна балансирана група и заплащане на
мрежови услуги по условията на продукт *** сключен на 07.10.2020 год. между
страните под делото, по силата на който са се споразумели, ищецът в качеството на
продавач да продава и доставя на ответника в качеството на купувач количества нетна
активна електрическа енергия срещу цена в размер и при условия, уговорени в
договора. Договорът е сключен за срок от 12 месеца, като в чл. 4/3/ е предвидено, че в
случай че 1 месец преди изтичането му никоя от страните не уведоми другата, че
счита договора за прекратен , той бива продължен автоматично за неопределен срок.
Същевременно в чл. 19/5/ от договора страните са уговорили, в случай на
прекратяването му поради смяна на в следствие на инициирана от купувача процедура
по смяна на координационна група, купувачът да дължи на продавача неустойка в
размер на 350 лв.
По делото е представено Уведомление за прекратяване на договора, изпратено
на електронна поща до ответника, поради получено уведомление от мрежовия
оператор /също прието по делото в едно с Приложение №*** касаещо обекти на
клиенти преминали към друг доставчик/за извършена смяна на доставчик, с което е
отправено и искане за заплащане на неустойка в размер на 350 лв. в 10 – дневен срок.
Представена е и фактура № *** год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.
86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно,
че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, че между страните
е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на изпълнение, настъпване на
предпоставките за дължимостта й, вкл. размера на претенцията си.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чиито размери
са предварително определени от страните. Неустойката, съгласно чл. 92,ал.1 от ЗЗД,
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
2
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на
вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са
уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно
определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от
неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение, за
което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.
В случая, с оглед представените по делото доказателства, вкл. извършеното от
ответника признание на иска /и при липса на изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на решение при признание на иска/ , съдът намира за безспорно между
страните, че същите са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
договор за комбинирани услуги, както и че неустойката е била уговорена като вид
обезщетение за договорно неизпълнение от страните /чл. 19,ал.5 от договора/, вкл. е
настъпила предпоставката за начисляването й – смяна на доставчика на услуги от
страна на купувача – ответник в настоящото производство.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена в претендирания
размер от 350 лв.
В конкретния случай, при положение, че е налице паричен дълг, макар и под
формата на неустойка, то няма основание да се отрече възможността при
неизпълнението му на падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна
лихва в рамките на допустимите от законодателството предели. Доколкото неустойката
е предвидена в самия договор, очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за
страната, в чиято тежест е вменена. А когато е уговорена като парична сума,
неизпълнението на задължението за плащане нанеустойка ще бъде неизпълнение на
парично задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за
присъждане на обезщетение в размер на законната лихва. В този смисъл основателна е
и претенцията за заплащане на сумата от 0,97 лв. – лихва за забава за периода
12.11.2022 – 21.11.2022 год.
Съгласно ТР № *** год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за настоящата инстанция, в размер на 125 лв. – заплатена държавна
такса и юрисконсутско възнаграждение. В случая дължимата в производството
държавна такса е общо 50 лв./25 лв. за заповедното производство и 25 лв. за исковото
производство/, а не 100 лв. , тъй като след изменението на чл.72 ГПК с ДВ, бр.86 от
2017г. за размера на дължимата д.т. е без значение видът на съединяването на исковете
- кумулативно или при евентуалност, като от значение е единствено защитавания
интерес, който в случая е един - произтича от едно основание и е за присъждане на
вземания, чийто източник е един облигационен договор.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Хари Томач“ЕООД, ЕИК ***
, че дължи на „ЕНЕРГО- ПРО Енергийни услуги“ЕАД, ЕИК *** , сумата от 350 лв. –
3
главница за неустойка по чл. 19/5/ от Договор за комбинирани услуги от 07.10.2022
год., сумата от 0, 97 лв. – мораторна лихва за периода 12.11.2022 – 21.11.2022 год.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Хари Томач“ЕООД, ЕИК *** да заплати на „ЕНЕРГО- ПРО
Енергийни услуги“ЕАД, ЕИК *** сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 125 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
4