О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№455
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на …12. 07.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№313/19г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от
ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В.Г.Д. чрез процесуалния му
представител адв.Б. Б. против определение №1083/02.04.2019г., постановено по
гр.д.№2620/18г. по описа на ВОС, гр.о., в
частта му, с която е прекратено като недопустимо производ -ството в частта му по предявените искове с пр.осн.
чл.23, ал.1 от СК, вр. чл.124 от ГПК и в условие на евентуалност искове с пр.осн.
чл.23, ал.2, вр. чл.124 от ГПК и чл.29, ал.3 от СК по отношение на следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №15, находящ се във вх.Б, на шести етаж,
състоящ се от коридор, дневна, баня с тоалет и една тераса, със застроена площ
от 40, 68 кв.м., при граници: на изток - стълб. клетка, вх. Б, на юг -
апартамент №16, вх. Б, на запад - ул.„К.", на север - апартамент №14, вх.Б,
заедно с прилежащата му изба №15, с площ от 3, 38 кв.м., при граници: на изток
- изба №16, вх.Б и коридор, на юг - изба №22, вх.Б, на запад - ул.„К.", на
север - изба №10, вх.Б, ведно с 0, 7975% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж в УПИ IV - 1 в кв.140 по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна, и
19, 49 кв.м. ид.ч. от ГАРАЖ, находящ се на първи надземен етаж, целият с площ от
449, 29 кв.м., включващ петнадесет паркоместа, ведно с правото на ползване на
ПАРКОМЯСТО №15, при граници: на изток - ул.„X.Е.", на юг - маневрено хале,
на запад - паркомясто №14, на север - УПИ III-1, заедно с 14, 33 кв.м. ид.ч. от
маневреното хале, ведно с 0, 5252 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж в УПИ № IV - 1 в кв.140 по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна.В
жалбата се твърди, че определение в обжалваната му част е неправилно по изложе
-ните в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявените искове.
Въззиваемата В.П.Д. в
депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
си представител адв.Б.Х. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
определението на ВОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Частната жалба е
подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на
обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е частично
основателна по следните съображения:
Производството по
гр.д.№2620/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя- вените от В.Г.Д. против В.П.Д. главни искове
с пр.осн. чл.23 от СК за признаване за установено по отношение на ответ
-ницата, че ищецът е изключителен собственик вследствие на пълна трансформация
на лични средства на следните недвижими имоти: 1/ апартамент №14, находящ се в гр.Варна, ул.”Х. Е.”№4, вх.Б, ет.6,
с площ от 60, 63 кв.м., ведно с прилежа щото му избено помещение №14 с площ от
2, 17 кв.м., както и 1, 1959% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, представляващо УПИ ІV-1, кв.140 по плана на 7 м.р.
на гр.Варна; 2/ апартамент №15,
находящ се в гр.Варна, ул.”Х. Е.”№4, вх.Б, ет.6, с площ от 40, 68 кв.м., ведно
с прилежащото му избено помещение №15 с площ от 3, 38 кв.м., както и 0, 7975%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
представ- ляващо УПИ ІV-1, кв.140 по плана на 7 м.р. на гр.Варна; 3/ 19, 49 кв.м. ид.ч. от гараж, находящ
се в гр.Варна, ул.”Х.Е.”№4, първи надземен етаж, целият с площ от 449, 29
кв.м., включващ 15 паркоместа, както и 14, 33 кв.м. ид.ч. от маневрено хале,
ведно с 0, 5252% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, представляващо УПИ ІV-1, кв.140 по плана на 7 м.р. на гр.Варна;
4/ 4.1 - 10, 80 кв.м. ид.ч. от УПИ
ІV-1, кв.140 по плана на 7 м.р. на гр.Варна, целият с площ от 903 кв.м.; 4.2 -
7, 20 кв.м. ид.ч. от УПИ ІV-1, кв.140 по плана на 7 м.р. на гр.Варна, целият с
площ от 903 кв.м.; 4.3 - 4, 74 кв.м. ид.ч. от УПИ ІV-1, кв.140 по плана на 7
м.р. на гр.Варна, целият с площ от 903 кв.м.При пълно или частично отхвърляне
на главните искове се предявява евентуален иск с пр.осн. чл.29, ал.3 от СК като
се претендира да се определи на ищеца по-голям дял, а именно 95% от придобитото
по време на брака общо имущество/включващо само горепосочените недвижими имоти/
поради обстоятелството, че приносът на ищеца за придобиването му значително
надхвърля приноса на ответницата.
В исковата молба се
излага, че страните са бивши съпрузи с брак сключен на 27.03.1996г. и прекратен
чрез развод на 07.11.2017г.По време на брака са придобили горепосочените
недвижими имоти, съответно ап.№14, ап.№15 и ид.ч. от гараж с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№175/05г. на нотариус с рег. №195, а ид.ч.
от дворно място с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№56/06г. на
нотариус с рег. №195.Вложените за закупуването на недвижимите имоти средства са
изцяло лични на ищеца - дарени от майка му, дивиденти от собствените му дружества,
банков влог, където са съхранявани средства, придобити само от развивания от
ищеца бизнес.В условие на евентуалност, ако не се установи, че вложените
средства са с личен произход/изцяло, евент. отчасти/, се твърди, че приносът на
ищеца за придобиване на общото имущество по време на брака, изчерпващо се с
горепосочените недвижими имоти, изразяващ се в получените доходи и положените
грижи за домакинството, значително надхвърля този на ищцата, поради което се
претендира да се определи на ищеца по-голям дял от общото имущество, а именно
95%.
С решение от
07.11.2017г., постановено по гр.д.№437/17г. по описа на РС-Генерал Тошево, с
което е прекратен бракът между страните чрез развод по взаимно съгласие, е
утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51, ал.1 от СК, включващо и
следната клауза: по време на брака страните са придобили в семейна имуществена
общност недвижим имот-семейно жилище, представляващ апартамент №15, находящ се
в гр.Варна, ул.”Х. Е.”№4, вх.Б, ет.6, с площ от 40, 68 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение №15 с площ от 3, 38 кв.м., както и 0, 7975%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
представляващо УПИ ІV-1, кв.140 по плана на 7 м.р. на гр.Варна, по отноше -ние
на който след развода двамата съпрузи остават обикновени съсобственици с равни
идеални части от по ½.
Съгласно разрешенията,
дадени в ТР 3/2015 от 29.11.2018г. на ОСГК на ВКС, след като в утвърденото
споразумение по чл.51, ал.1 от СК съпрузите са уговорили, че придобитият по
време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично
обема на правата в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се
установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на
негово лично имущество.Съответно обратното, когато в споразу -мението съпрузите
са изразили воля какви са квотите в съсобствеността, предви -дената в чл.9 и
чл.20а от ЗЗД законова възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението
с решението за развод изключва в следващ исков процес да се установява пълна
трансформация на лично имущество или различни квоти.
В постигнатото между
страните споразумение, утвърдено с решение от 07.11. 2017г. по гр.д.№437/17г.
по описа на РС-Генерал Тошево, същите уговорили да запа -зят съсобствеността
върху апартамент №15 и изрично са изразили воля какви са квотите в
съсобствеността им, а именно равни идеални части от по ½ ид.ч.След като
квотите на бившите съпрузи са посочени в споразумението, това препятства в
последващ исков процес да бъде разглеждан въпросът за различните /неравни/
дялове в съсобствеността, а с по-силен аргумент и за изцяло лична собственост
на които и да е от бившите съпрузи.
В подкрепа на
твърдението си в частната жалба, а именно, че с решението по гр.д.№437/17г. по
описа на РС-Генерал Тошево съдът сам е определил съотноше -нието на квотите в
съсобствеността - такова, каквото съответства на законовата презумпция, но
фактически страните по делото не са правили подобно искане, а единствено са
посочили, че съсобствеността остава обикновена дялова, жалбопода -телят не е
представил доказателства.Служебно известно е на настоящия съд/чрез портал за
достъп на съдебни дела в района на Апелативен съд Варна/, следящ служебно за
допустимостта на производството, постановеното по гр.д.№437/17г. по описа на
РС-Генерал Тошево решение от 18.06.2019г. по подадената от В.Г.Д. молба
вх.№1654/30.05.2019г. с пр.осн. чл.247 от ГПК, с която е претендирано да бъде
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в реше -ние от 07.11.2017г.,
постановено по гр.д.№437/17г. по описа на РС-Генерал Тошево, с твърдения, че
волята на страните, споделена пред процесуалния им представител по делото, била
след развода двамата съпрузи да останат в обикновена дялова съсобственост на
имота, поради което се претендира да се допусне поправка в диспозитива на съдебното
решение в този смисъл.По молбата В.П.Д. е изразила становище, че не е налице
противоречие между действителната воля на страните в споразумението и неговото
отразяване при одобряването му в диспозитива на решението от 07.11.2017г.С решението
от 18.06.2019г. молбата е оставена без уважение, като съгласно мотивната му
част в представеното пред съда писмено споразумение по чл.51, ал.1 от СК,
подписано от двамата съпрузи, изрично в т.2 е записано, че след развода двамата
съпрузи ще останат обикновени съсоб -ственици на имота по т.2/апартамент №15/
при равни квоти от по ½ ид.ч.На осн. чл.247, ал.4 от ГПК и т.к.
решението, с което е прекратен бракът чрез развод по взаимно съгласие и е
утвърдено споразумението по чл.51, ал.1 от СК, не подлежи на обжалване, така и
постановеното от РС-Генерал Тошево решение от 18.06.2019г. също не подлежи на
обжалване и влиза в сила при обявяването му /независимо от посоченото в
диспозитива, че подлежи на въззивно обжалване/.
Предвид одобреното между
страните споразумение по чл.51, ал.1 от СК досежно апартамент №15, находящ се в
гр.Варна, ул.”Халил Ефенди”№4, вх.Б, ет.6, с площ от 40, 68 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение №15 с площ от 3, 38 кв.м., както и 0, 7975%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
представляващо УПИ ІV-1, кв.140 по плана на 7 м.р. на гр.Варна, съгласно което
след развода същият остава съсобствен при квоти от по ½ ид.ч. за всеки
от бившите съпрузи, съдът приема, че предявеният иск с пр.осн. чл.23 от СК
досежно същия се явява недопустим и производството по него подлежи на прекра -
тяване.С оглед естеството на одобреното споразумение, а именно с характер на
договор за спогодба по чл.365 от ЗЗД, при който страните, вкл. чрез взаимни
отстъпки, могат да уговарят равенство на дяловете, независимо, че са налице
основания по СК за определяне на по-голям дял на единия от тях, вкл. защото
напр. приносът за придобиването на общото имущество на единия значително
надхвърля приноса на другия, съдът приема, че при така одобреното споразумение
е недопус -тимо в последващ исков процес да се иска и да се определят различни
квоти на бившите съпрузите чрез конститутивния иск по чл.29, ал.3 от СК за
определяне на по-голям дял от общото имущество поради значително надхвърлящ
принос на единия съпруг, защото така с евентуалното уважаване на иска и
определяне на по-голяма квота от цялото общо имущество/изменяването на дяловете
касае цялото имущество, а не вещ или група от вещи-ТР №63/84г. на ОСГК на ВС/
ще се достигне и до определянето на различен дял и за този имот.С оглед горното
и производството по иска с пр.осн. чл.29, ал.3 от СК следва да се развива за
всичкото останало общо имущество, извън това, предмет на утвърденото
споразумение по чл.51, ал.1 от СК.
Предвид гореизложеното
съдът приема, че досежно исковете относно апартамент №15, находящ се в
гр.Варна, ул.”Халил Ефенди”№4, вх.Б, ет.6, производството е недопустимо,
предвид което правилно с обжалваното определение е било прекра
-тено.Първоинстанционният съд е прекратил и производството по отношение на 19,
49 кв.м. ид.ч. от гараж, находящ се в гр.Варна, ул.”Х. Е.”№4, първи надзе -мен
етаж, целият с площ от 449, 29 кв.м., включващ 15 паркоместа, както и 14, 33
кв.м. ид.ч. от маневрено хале, ведно с 0, 5252% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ ІV-1,
кв.140 по плана на 7 м.р. на гр.Варна, приемайки, че същите съставляват
принадлежност към апартамент №15.Настоящата инстанция не споделя този
извод.Видно от договора, обективиран в н.а.№175/05г., е, че са продадени ид.ч.
от самостоятелен обект на пра- вото на собственост, а именно гараж, разположен
в първи надземен етаж на жилищ -на сграда, целият с площ от 449, 29 кв.м., с
разпределено право на ползване на паркомясто №15, ведно със съответните ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж.Съгласно схемата на обекта
от 11.09.2018г. същият съставлява самостоятелен обект с идентификатор
10135.1506.75.1.62 по КККР, одобрена със заповед от 10.11.2008г., с площ по
скица от 439, 04 кв.м., при съответни граници, изграден в сграда с идентификатор
10135.1506.75.1.Прехвърлянето на ид.ч. от самостоятелен обект гараж е сделка с
възможен предмет/в този см. Решение №1159/ 30.12.2008г. по гр.д.№3834/07г.,
ВКС, ІІІ гр.о. и др./, като ид.ч. от този самостоятелен обект на правото на
собственост не се явяват принадлежност към друга главна вещ.От своя страна
придобитите по време на брака 19, 49 кв.м. ид.ч. от гараж не са предмет на
утвърденото споразумение по чл.51, ал.1 от СК, с оглед което и няма пречка в
последващ исков процес да се установява трансформация на лично имущество с
установителен иск по чл.23 от СК, евентуално с конститутивен иск по чл.29, ал.3
от СК да се иска определяне на по-голяма квота поради значително надхвърлящ
принос на единия съпруг.Предвид горното и определението на ВОС в частта му, с
която е прекратено производството досежно исковете за този имот следва да бъде
отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдо -производствените
действия по тях.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№1083/02.04.2019г., постановено по гр.д.№2620/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е прекратено като
недопустимо производ -ството в частта му
по предявените искове с пр.осн. чл.23, ал.1 от СК, вр. чл.124 от ГПК и в условие
на евентуалност искове с пр.осн. чл.23, ал.2, вр. чл.124 от ГПК и чл.29, ал.3
от СК по отношение на следния недвижим имот, а именно: 19, 49 кв.м. ид.ч. от
ГАРАЖ, находящ се на първи надземен етаж, целият с площ от 449, 29 кв.м.,
включващ петнадесет паркоместа, ведно с правото на ползване на ПАРКОМЯСТО №15,
при граници: на изток - ул.„X.Е.", на юг - маневрено хале, на запад -
паркомясто №14, на север - УПИ III-1, заедно с 14, 33 кв.м. ид.ч. от
маневреното хале, ведно с 0, 5252 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж в УПИ № IV - 1 в кв.140 по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна, и
ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизвод -ствените действия по
посочените искове.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№1083/02.04.2019г., постановено по гр.д.№2620/ 18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е прекратено като
недопустимо производството в частта му
по предявените искове с пр.осн. чл.23, ал.1 от СК, вр. чл.124 от ГПК и в условие
на евентуалност искове с пр.осн. чл.23, ал.2, вр. чл.124 от ГПК и чл.29, ал.3
от СК по отношение на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №15, находящ
се във вх.Б, на шести етаж, състоящ се от коридор, дневна, баня с тоалет и една
тераса, със застроена площ от 40, 68 кв.м., при граници: на изток - стълб. клетка,
вх. Б, на юг - апартамент №16, вх.Б, на запад - ул. „К.", на север - апартамент
№14, вх.Б, заедно с прилежащата му изба №15, с площ от 3, 38 кв.м., при граници:
на изток - изба №16, вх.Б и коридор, на юг - изба №22, вх.Б, на запад - ул.„Козлодуй",
на север - изба №10, вх. Б, ведно с 0, 7975% ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж в УПИ IV - 1 в кв.140 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна.
Определението подлежи на
обжалване само в потвърдителната му част в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.В останалата част определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: