Р Е
Ш Е Н
И Е
№737
12.11.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №743 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Марчела Ауто“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Х., бул.„В.Л.“ , представлявано от З. Р. М., подадена чрез пълномощника му адв.Г.Х., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, с адрес: гр.С., ул.„Г..Й.В.Г.“..
Искът е с правно основание чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 350 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №811/2019 г. на Районен съд – Хасково, по което е постановено Решение №264/08.08.2019 г., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №45-0000161 от 10.06.2019 г. на Главен Инспектор при ОО „АА“ – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, до нейното окончателно изплащане. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът, Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ – София, в
подаден чрез процесуален представител отговор на исковата молба, оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че
приложените към исковата молба доказателства не установявали по безспорен начин
основния подлежащ на доказване факт, а именно, че сумата в размер на 350 лева
по договор за правна помощ била действително платена от ищеца на процесуалния
му представител. Претендира се отхвърляне на предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира иска за доказан както по основание, така и по размер, поради което предлага исковата претенция да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
„Марчела Ауто“ ООД, гр.Хасково, действащо чрез пълномощника си адвокат Г.Д.Х., е обжалвало пред Районен съд – Хасково издаденото му Наказателно постановление (НП) №45-0000161 от 10.06.2019 г. на Главен инспектор в ОО „АА“ – Хасково към ИА „АА“ и по тази негова жалба е било образувано АНД №811/2019 г. по описа на същия съд. С постановеното по делото Решение №264/08.08.2019 г., Районен съд – Хасково отменя Наказателно постановление №45-0000161 от 10.06.2019 г. на Главен инспектор в ОО „АА“ – Хасково, издадено въз основа на АУАН серия А-2018 №258539 от 10.05.2019 г., с което на „Марчела Ауто“ ООД, за нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба №Н-31 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. чл.18, ал.1, т.5, б.„д“ от същата Наредба, на основание чл.178а, ал.4, предл.2 от ЗАвтП, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Съгласно направената заверка, съдебното решение е влязло в сила на 13.09.2019 г.
Видно от
доказателствата, съдържащи се в приложеното към настоящото в оригинал АНД №811/2019 г. по описа на Районен съд –
Хасково, в производството пред районния съд „Марчела Ауто“ ООД е било представлявано
от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Г.Д.Х.. Като част от същото
дело (на лист 6) е представен Договор за правна защита и съдействие от
08.07.2019 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по
това дело в брой договорената сума от 350 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ – София. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №45-0000161 от 10.06.2019 г., издадено от Главен инспектор в ОО „АА“ – Хасково, което е отменено с влязло в законна сила Решение №264/08.08.2019 г., постановено по АНД №811/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ – София, която е юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“ и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни – имуществени санкции, от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №45-0000161 от 10.06.2019 г., издадено от Главен инспектор в ОО „АА“ – Хасково, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №264/08.08.2019 г., постановено по АНД №811/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление №45-0000161 от 10.06.2019 г. на Главен инспектор в ОО „АА“ – Хасково, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 350 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №811/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково, от представените по делото писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 08.07.2019 г., действително се установява заплащането на тази сума от страна на „Марчела Ауто“ ООД на адв.Г.Д.Х..
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че до влизането в сила на новите ал.3, ал.4 и ал.5 на чл.63 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство по ЗОДОВ.
Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път
наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на
ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът
приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение за отмяна на НП, до окончателното ѝ
изплащане.
Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по
чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по
делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от
13.09.2019 г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено
наказателното постановление. Предвид направеното искане от страна на ищеца,
лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер
на 350 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в
резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение
Наказателно постановление №45-0000161 от 10.06.2019 г., издадено от Главен
инспектор в ОО „АА“ – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.09.2019 г.
Предвид изхода на спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в общ
размер на 275 лева, от които 25 лева внесена държавна такса и 250 лева
заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и
съдействие от 14.10.2020 г.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, с адрес: гр.С., ул.„Г..Й.В.Г.“., да заплати на „Марчела Ауто“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Х., бул.„В.Л.“ , сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №45-0000161 от 10.06.2019 г. на Главен инспектор в ОО „АА“ – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“,
с адрес: гр.С., ул.„Г..Й.В.Г.“., да заплати на „Марчела Ауто“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Х., бул.„В.Л.“ , разноски по делото в
размер на 275 (двеста седемдесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: