Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 14.03.2011 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На седми март 2011 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №6811 по описа за 2010 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.222 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ.
Ищецът
А.Н.А. твърди в исковата си молба, че по силата на Трудов договор
№38/24.06.2009г., подписан между него и представителя на ответното дружество,
бил назначен на работа като „монтажник метални конструкции” шифър по НКПД –
72142007 за неопределено време по чл.67 ал.1 т.1 КТ, при договореното основно
брутно трудово възнаграждение в размер на
1032,00 лв. Със Заповед №46/30.04.2010г. трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, поради намаление обема на
работа. Ищецът счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение на това
основание има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от
един месец, или 1032,00лв., което обезщетение работодателят не му е платил.
Ищецът твърди, че на основание чл.155, ал.1 и ал.2 КТ е придобил право на
годишен платен отпуск в размер на 20 дни и 5
дни допълнителен платен отпуск, поради характера на трудовата му дейност
/р.VІ.т.2.3. от тр.договор/. Претендира обезщетение за неползвания платен
годишен отпуск по чл.224 ал.1 и 2 КТ. Заявява, че с молба, изпратена до
работодателя, препоръчано с обратна разписка, получена на 28.09.2010г., ищецът
поискал да му бъде изплатено обезщетение за един месец и изплащане на
полагаемия му годишен платен отпуск за 2009г. и за 2010г., но до настоящия
момент това не било сторено.
Моли
съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на
1032,00 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане и обезщетение
по чл.224 ал.1 КТ за неползвания платен годишен отпуск за 2009г. в размер на 599,23 лв. и за 2010г. в размер на 399,48 лв. и общо за двете години неплатен отпуск в размер на
998,71 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на цялата
сума. Претендира за направените по делото разноски.
В
хода на делото на основание чл.214 ГПК ищецът е направил искане да се допусне
изменение на обективно съединения иск по чл.224 ал.1 от КТ, като същия да се
счита заведен за сумата от 722,80лв., вместо първоначално посочената от 998,71лв.,
което изменение е допуснато с протоколно определение от 07.03.2011г.
Ответникът „З.К.” ЕООД с.Бяло поле не представя отговор в
срока по чл.131 ГПК, не се явява в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно установено по делото е, че ищецът е работил в
ответното дружество по трудов договор №38/24.06.2009г., като трудовото му
правоотношение е прекратено със заповед №46/30.04.2010г. на основание чл.328
ал.1 т.3 от КТ, считано от 03.05.2010г.
По
отношение на иска за обезщетение по чл.222 ал.1 КТ, съдът намира за установено
следното: Правопораждащ факт за възникване правото на обезщетение по чл.222
ал.1 КТ е прекратяването на трудовото правоотношение, което в случая е станало
на 03.05.2010г., от който момент горепосоченото обезщетение е станала изискуемо
и ликвидно. Този вид обезщетение се заплаща при уволнение поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на
работа и спиране на работа за повече от 15 дни. Видно от представената по
делото заповед трудово правоотношение е прекратено поради намаляване обема на
работа. Визирания в чл.222 ал.1 от КТ размер на това обезщетение е брутното
трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е
останал без работа, но не за повече от 1 месец, като е предвидено, че с акт на
МС, КТД или ТД може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. В случая няма
данни да е предвидено обезщетение за по дълъг срок. Следователно съдът намира,
че работодателят дължи заплащане на еднократния размер на брутното трудово
възнаграждение, което ищецът е получил през месеца, предхождащ възникването на
правото на обезщетение. Видно от заключението на вещото лице, размерът на
обезщетението по чл.222 ал.1 КТ е 1032,00лв. Предвид горното съдът намира, че
искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
По
отношение на иска за обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, съдът намира за установено
следното: Съгласно разпоредбата на
чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за
определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда
на чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. От
заключението на вещото лице се установява, че за периода, през който е работил
в ответното дружество – от 26.06.2009г. до 03.05.2010г. на ищеца по делото се
полагат 21 дни платен отпуск, от които същия е ползвал 8 дни, или следва да му
бъде изплатено обезщетение за 13 дни неползван платен годишен отпуск. Установява
се също, че обезщетението по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск
за 13 работни дни, изчислено по правилата на чл.177 КТ към деня на прекратяване
на трудовото правоотношение възлиза на 722,80лв. С оглед на горното, както и
предвид допуснатото изменение на иска, съдът счита, че предявения иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер 722,80лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на
250,00лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ по делото в размер на 100,00лв.
и сумата от 50,00лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “З.К.” ЕООД с.Бяло поле, със седалище и адрес на
управление с.****, представлявано от З.З.К., ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.А.,
ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 1032,00 лв., представляваща обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва от завеждане на иска – 19.11.2010г. до окончателното
плащане; сумата от 722,80 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2009-2010г. в
размер на 13 дни, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 19.11.2010г.
до окончателното плащане; както и направените по делото разноски в размер на 250,00 лв.
ОСЪЖДА “З.К.” ЕООД с.Бяло поле, с п.а. да заплати по сметка на СтРС
ДТ в размер на 100,00 лв. и 50,00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :