Р Е Ш Е Н И Е
№
I-12
30.01.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1916 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано въз
основа на въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез
пълномощник Гергана Владимирова –юрисконсулт на ОДМВР Бургас против Решение №
2256/26.09.2019г. по гр.д. № 5189/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е
осъдил Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул.
„Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Д.К.Й. ЕГН **********,със
съдебен адрес: град Бургас, ул. „Раковски“ №2, сумата 1 614,38 лева /хиляда шестстотин и четиринадесет лева,
тридесет и осем стотинки/, представляваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 239,10 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода
от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. нощен труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2019г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушаване на
материалния закон и необоснованост. Сочи, че ищецът е държавен служител,
работещ на смени, положил е нощен труд, който бил отчитан ежемесечно с протокол
за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на
разположение и положен труд по време на официални празници. Твърди, че
положения нощен труд бил своевременно отчетен и заплатен съгласно заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
министъра на вътрешните работи, представени и приети като доказателства по
делото. Предвидено било, че за всеки отработен час през нощта се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Необоснован
бил изводът на съда за наличие на разлика между отчетен и заплатен нощен труд
на ищеца и положения от него, както и че този труд е извънреден и че следва да
се заплати съобразно часовата ставка за извънреден труд. Незаконосъобразно била
приложена субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като законодателството предвиждало редица
компенсаторни механизми за постигане на равно отношение пред закона с тези
работници и служители по трудово правоотношение - допълнително възнаграждение
за прослужено време, основния платен годишен отпуск, обезщетенията при
прекратяване на служебното правоотношение, условията за пенсиониране и пр. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не била
приложима, тъй като не били налице две от предвидените в ал. 1 предпоставки, а
именно продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на
дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.
Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с
една и съща продължителност и за държавните служители не била налице работа по
трудови норми. Не било отчетено обстоятелството, че в процесния период
действали подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за организация и
разпределение на работното време, неговото отчитане за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР – Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. като бил идентичен чл. 3, ал. 3, при работа на
смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч.,
като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Регламентация за преизчисляване при сумирано отчитане на работното
време по отношение на общия брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00
часа в двете наредби липсвал. Не била налице празнота в нормативната уредба, а
специална регламентация, която предвиждала друг ред за отчитане и заплащане на
нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР. Дори
да се приемело за законосъобразно препращането към НСОРЗ при приравняване на нощния
труд към дневен се получавал коефициент 1 (8часа нощен труд към 8 часа дневен),
а заявения с исковата молба 1,143 се получавал при равняване на 7 часа нощен
труд към 8 часа дневен труд, което било приложимо при трудови правоотношения по
КТ и ЗДСл, но не и в настоящия случай. Поддържа, че работникът не работил
извънредно. Счита за неоснователна претенцията за преобразуване на нощен труд в
извънреден с коефициент 1,143, както и заплащането на получения при
преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд. Моли да
се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на
ищеца. Няма искания по доказателствата.
Препис от въззивната жалба е връчен на Д.К.Й. чрез адв. Кралев
на 07.11.2019г. като в срок е постъпил писмен отговор чрез адв. Станко Кралев. По същество обжалваното решение се намира за
правилно и законосъобразно, излага подробни съображения.
Съдът като намери, че въззивна жалба е подадена
в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно
легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито
съдебно заседание.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят,
редовно призован, не се явява като представя молба - становище по същество, не
възразява да се даде ход на делото, поддържа въззивната жалба, както и че
неправилно е прието, че е налице празнота в нормативната уредба, разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не била приложима, липсвало полагане на извънреден труд,
в случай на уважаване на исковете, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Въззиваемият, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, за него се явява адв. Кралева, която представя пълномощно. Моли
за потвърждаване на решението, претендира разноски като представя договор за
правна защита и съдействие за заплатен хонорар в размер на 350 лева без ДДС и
420 лева с ДДС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по
вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба, с която Д.К.Й.
претендира, че като държавен служител – старши полицай в Пето Районен
управление Бургас е положил труд, извън установеното работно време за периода
от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., за което претендира да му се заплати
допълнително сумата в размер на 1448,30 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд от 241,384 часа за периода от 01.07.2016г.
до 30.06.2019г., които часове били в резултат на преизчисления положен нощен
труд с коефициент 1,143, заедно със законна лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
В законоустановения срок е депозиран отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират
нормите на ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и
издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014
г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
В съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като
е увеличен размерът на предявения иск, който се счита за предявен за сумата в
размер на 1614,38 лева, начислена за 239,10 часа извънреден труд.
Не е спорно, че ищецът е служител в МВР от 25.05.2010г.
съгласно удостоверение от ОД на МВР Бургас (л. 16) и е заемал длъжността „старши
полицай“ в група „охрана на обществения ред“ към сектор „охранителна полиция“
при Пето РУ на ОД МВР Бургас, считано от 20.01.2016г. до 15.03.2019г., ВПД
„Командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при Пето РУ на ОД МВР Бургас, считано от 15.03.2019г. до датата
на издаване на удостоверението - 11.07.2019г. Не е спорно, че за процесния
период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР,
както и че е полагал нощен труд. Представят се протоколи за отчитане на
отработеното време и платежни бележки.
По делото е допусната, изготвена и приета като
доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2016г.
до 30.06.2019г. ищецът е положил труд на 209 нощни смени от по 12 часа. За
периода са отчетени 1672 отработени часове нощен труд преизчислен в дневен с
коефициент 1,143 възлиза на 1911,10 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 239,10 часа и общия размер
на възнаграждението за извънреден труд е 1614,38 лева. Разликата в часовете
между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи обр. 6 нощен
труд не са отричани и заплащани от работодателя като извънреден труд. Заключението
на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по
делото.
С оглед така приетата фактическа обстановка,
която не е спорна между страните, от
правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предявеният
иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР).
Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
За процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
Основното възражение в жалбата на ОД на МВР е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
(подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на
отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата в ЗМВР разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без
да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема,
че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана. От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време – 01.07.2016 г. – 30.06.2019
г. ищецът е положил нощен труд в размер
на 1672 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно
време тези часове възлизат на 1911,10 часа, като разликата от 239,10 часа се
отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и
чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Експертизата
не е оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне на
допълнителна задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице. Дължимата
сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден
труд възлиза на сума в размер на 1614,38 лева. На ищеца се дължи и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо решението на първа инстанция е
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. При този извод обжалваното решение
следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски в размер на 420 лева с ДДС, представляващи възнаграждение за
един адвокат, платено при подписване на сключения между страните Договор за
правна защита и съдействие (л. 30). Претендираното възнаграждение за адвокат е
дължимо съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно правилото на § 2а от Наредбата поради което същото не е прекомерно и
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е основателно.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2256/26.09.2019г. по
гр.д. № 5189/2019г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявано от
Директора Калоян Калоянов, да заплати на Д.К.Й. ЕГН **********,със съдебен адрес: град
Бургас, ул. „Раковски“ №2, сумата в размер на 420
(четиристотин и двадесет) лева с ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.