№ 4204
гр. С. 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110115839 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците Д. Ч. В. и П. Ч. В. било налице
облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж.к. „К. с.“, ул. „П. 1, вх., ап, аб.№ ..., чиято
цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли ответниците да
бъдат осъдени да заплатят в условие на разделност (по 1/2 всеки от тях) следните суми:
сумата 558,14 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за реално потребена топлинна енергия, сумата от 116,00 лв. обезщетение
за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г., сумата от 38,38
лв. дължима главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2021 г. и сумата от 9,17 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за
дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г. ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответниците Д. Ч. В. и П. Ч. В. в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на
исковата молба, в който оспорват основанието за дължимостта на сумите, но не и
размера на претендираните сумите. Правят възражение за изтекла погасителна давност
на част от претендираното вземане. Молят да не се назначват ССчЕ и СТЕ. Молят
исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на разноски.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В
тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на
които основава своите искания или възражения.
По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по
договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.
По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с оглед заявеното от ответниците становище
следните обстоятелства: че до топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж.к. „К. с.“, ул.
„П. 1, вх., ап, аб.№ ...е реално доставена топлинна енергия в количества и стойности
посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в
пренедираните от ищеца размери. Спорни по делото са въпросите дали е налице
облигационно отношение между страните и погасени ли са вземанията по давност.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
2
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Въз основа на представения по делото договор за покупко-продажба на жилище
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (л. 85-86) и удостоверение за наследници (л. 84) се
установява, че ответниците, в качеството на наследници на Мария Цветанова В. са
придобили собствеността върху процесния имот при квоти по 1/2 всеки от тях.
Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период ответниците са имали
качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По изложените
съображения може да се направи обоснован извод, че ответниците са потребители на
топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между него и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение
е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На
съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги
е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „Т. С.“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения период. Не е спорно по
делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната
собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Т. С.“
еООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
3
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в
град С. одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния
обект: за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж.к. „К. с.“, ул. „П. 1, вх., ап, аб.№ ....
По силата на този договор ответниците отговарят за задълженията за процесния имот
съобразно притежавания от тях дял. Спорен е въпросът дали вземанията са погасени по
давност.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този
срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
4
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото
дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта
незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 19.01.2020 г. са
погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на исковата молба–
28.03.2023 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това по отношение на вземането за
главница за периода 01.05.2019 г. – 18.01.2020 г. вкл. следва да се счита погасено по
давност, като в тези суми се включват както вземанията на ищцовото дружество за
начислените месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата за
периода, така и по изравнителната сметка. Вземанията за месечните вноски се явяват
погасени по давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като
последващото издаване на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за
потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа на
изравнителната сметка не променя падежа на начислените през отоплителния сезон
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата.
Предвид изложеното, размерът на задължението за стойността на доставената
5
топлинна енергия за целия имот за периода, за който не е изтекла погасителната
давност /от 19.01.2020 г. до м. 30.04.2021 г./, определен по реда на чл. 162 ГПК е в
размер на 363,91 лева. От това следва, че исковете по отношение на главницата за
топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 363,91 лева и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер. Искът за главница за дялово разпределение също
не касае период погасен по давност и следва да бъде уважен изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота
на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид липсата на
извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
частичната основателност на иска за топлинна енергия, частично основателен е и искът
за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на която
съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 92,57 лева, като за горницата до 116 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция
в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в исковото
производство в размер на 50,00 лева – платена държавна такса в исковото
производство, 100 лева – депозит за ССчЕ и юрискунсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата
от 102,85 лева – разноски в исковото производство.
6
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции. Същите са заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 188,58 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ч. В., ЕГН ********** и П. Ч. В., ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес: гр. С. ул. „Л., да заплатят разделно на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „ЯЯ.“ № ..., при квоти по 1/2 всеки от тях
следните суми: сумата 363,91 лева незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за реално потребена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С. ж.к. „К. с.“, ул. „П. 1, вх., ап, аб.№ ..., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 92,57 лева лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2020 г. до 09.03.2023 г. и сумата от 38,38 лева дължима главница за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 363,91 лева до пълния предявен
размер от 558,14 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 18.01.2020 г., и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата
над 92,57 до претендирания размер до 116 лева - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, както и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от сумата
от и за сумата от 9,17 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.като КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Д. Ч. В., ЕГН ********** и П. Ч. В., ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес: гр. С. ул. „Л. да заплатят разделно (по ½) на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „ЯЯ.“ № ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 102,85 лева – разноски в настоящото производство
ОСЪЖДА„Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. ул.
„ЯЯ.“ № ... ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Ч. В., ЕГН ********** и П. Ч. В., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: гр. С. ул. „Л. на основания чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
188,58 лева разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т. С.“ ЕАД – „Т. С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8