РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Перник, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:НИНА М. КОРИТАРОВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА
в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251700600304 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на адв.А. В. от АК –***, защитник на
подсъдимия М. С. М. ЕГН **********, против присъда № 6 от 11.02.2025 г.,
постановена по НОХД № 1114/2024 г. по описа на Районен съд – Перник. С посочената
присъда подсъдимият М. С. М. с ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на
***, в с.***, общ.***, по ул.“***“, с посока на движение към ул.“***“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „190“, с рег.№
***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,78 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № ARBB-0017 - по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози - престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс, за
което на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57 ал.2 от Наказателния кодекс му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и глоба в
размер 400,00 /четиристотин/ лева. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от четири години.
На основание чл.343б ал.5 вр. ал.1 от НК подсъдимият е бил осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.Перник сумата от
1
1600,00 лв., представляваща равностойността на моторното превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес“,модел „190“, с регистрационен № ***, собственост на
Б.Р.Т., послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
В тежест на подсъдимия били възложени и разноските по делото.
В депозираната въззивна жалба, както и в допълнението към същата, се развиват
оплаквания за това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Твърди се, че първоинстанционният съд е направил погрешни фактически изводи
относно авторството на деянието по обвинението за престъпление по чл.343б ал.1 от
НК, като се поддържа, че неправилно РС-Перник е дал вяра единствено на показанията
на полицейските служители, а е игнорирал показанията на свидетелите Е.К. и С. М., от
които последният поддържа, че лично е управлявал процесното МПС на
инкриминираната дата. Моли се за отмяна на постановената присъда, като се
претендира подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Не е постъпило възражение от представител на Районна прокуратура – Перник срещу
депозираната въззивна жалба.
С постановеното по реда на чл. 327 от НПК определение не е допуснато събирането на
нови доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Перник в съдебно заседание моли съда
постановената от Районен съд – гр. Перник присъда да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, не
се явява. Защитникът на подсъдимия адв.А. В. от АК –Перник пледира обжалваната
присъда да бъде отменена, като въззивният съд постанови съдебен акт, с който
подсъдимият да бъде признат за невиновен по отношение на деянията, за които е
обвинен. Акцентира на обстоятелството, че първата инстанция неправилно не е
кредитирала дадените от подсъдимия обяснения, като същите са били подкрепени и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели Е.К. и С. М.. Поддържа, че
извършилите проверката полицейски служители не са били снабдени с „боди камери“,
което е попречило на установяване на обективната истина за авторството на деянието.
При условията на евентуалност моли определеното от първоинстанционния съд
наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, изтърпяването на което е
било отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от четири години, да бъде намалено
като явно несправедливо с оглед обществената опасност на деянието и дееца.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка
с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна.
2
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по внесен от прокурор при
РП –Перник обвинителен акт против М. С. М., с ЕГН:********** за престъпление по
чл. 343б ал. 1 от НК. След провеждане на разпоредително заседание за обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК съдебното производство пред първата инстанция е
протекло по общия ред, чрез събиране и проверка на доказателствата от досъдебното
производство.
Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото
фактически констатации на състава на първоинстанционния съд поради
обстоятелството, че същите почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните
по делото гласни и писмени доказателствени средства. В частност, решаващият
съдебен състав на първоинстанционния съд е извършил дължимия съгласно
процесуалните изисквания анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като мотивирано и обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените
средства приема за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива.
Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд -
Перник съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка
помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.
От фактическа страна е установено следното:
На ***, за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, свидетелите В.С.С., М.В.Л. и Р.К.В. –
мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Перник, изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на Първо
РУ – ОД МВР – Перник.
Около 18:15 часа на 09.03.2024г., със зачисления им служебен автомобил те
извършвали обход в с. ***, общ. ***, като се движели по ул. „***”, където се
разминали с лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № ***. Възприели, че в
автомобила се намира само водачът и решили да извършат проверка, поради което
променили посоката си на движение и последвали автомобила, без да губят визуална
връзка с него. Водачът продължил движението си по ул. „***“, като на първото
кръстовище завил наляво по ул. „***“ и след изминато кратко разстояние спрял косо
пред гараж на дом №*** на същата улица. Свидетелят В.С. – водач на патрулния
автомобил, спрял непосредствено до него, след което тримата служители на МВР
веднага се приближили до вратата на водача, който все още се намирал на
шофьорската седалка. Уверили се, че спреният за проверка водач е сам в превозното
средство. След като се представили, служителите на МВР поискали личен документ и
документи за автомобила. М. не представил никакви документи. Чрез служебната
РСОД установили самоличността му – М. С. М., с ЕГН:**********, адреса му, че не
притежава правоспособност за управление на МПС, както и че автомобилът, който
управлявал, е собственост на друго лице - Б.Р.Т., ЕГН ********** от с. ***.
3
В хода на проверката контролните органи възприели ясни признаци за употреба на
алкохол от М. – специфичен мирис и нестабилна походка след излизането му от
превозното средство. Същият признал пред служителите на МВР, че консумирал
алкохол /водка/, но отрекъл да е управлявал превозното средство. Основавайки се на
непосредствените си възприятия, служителите на МВР го приканили да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с №ARBB - 0017, което М. приел. Пробата, извършена в 18.17 часа, отчела
концентрация на алкохол в кръвта 2.78 промила. С оглед отчетения резултат
свидетелят М. Л., в присъствието на свидетелите В.С. и Р.В., съставил против М. М.
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, №*** за
констатираното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който предявил на нарушителя за
запознаване и подписване.
Подсъдимият подписал акта и приел връчения му препис. В съдържанието на
документа било отбелязано, че няма възражения. Срещу М. бил съставен и АУАН
серия GA, №*** за нарушения по чл.150а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. След като
служителите на МВР докладвали за случая, на мястото била изпратена дежурна
оперативна група с разследващ полицай. Междувременно, в 18.39 часа, от личния си
телефон подсъдимият подал сигнал на ЕЕН 112. Съобщил, че неоснователно
служители на МВР искат да му вземат колата и табелите с регистрационния номер.
Обяснил, че не я е управлявал, а се намирал в нея, за да вземе цигарите си, както и че
в колата няма ключове. За времето от 18.50 до 19.20 часа бил извършен оглед на
местопроизшествие с предмет лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № ***, при
което действие по разследването били установени местоположението на автомобила,
идентификационни данни – марка, модел, рег. номер, номер на рама, цвят, описано
било външното му състояние, в т.ч липсваща ключалка на багажника. Контактен ключ
за превозното средство не бил установен при огледа. С оглед съставения АУАН и
установената с техническото средство положителна концентрация за алкохол,
свидетелят В.С. попълнил талон за изследване с №***, който подсъдимият подписал.
Свидетелят му разяснил възможностите за алтернативно изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, при което М. заявил, че желае извършване на
медицинско и химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с
негов и на полицейския служител подпис.
Предвид установената с техническото средство концентрация на алкохол - над 1,2 на
хиляда, а именно 2,78 на хиляда, на основание задължението си по чл.7, ал.1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, полицейските органи
съпроводили подсъдимия до СПО на МБАЛ *** за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване, съобразно избора на
водача. В присъствието на придружаващите го полицейски служители дежурният
4
лекар в СПО при МБАЛ - Перник извършил медицинско изследване на М. относно
състоянието му, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му. Лекарят
отразил липса на субективни оплаквания, отсъствие на абстинентни явления, липса на
мирис на алкохол, запазена координация и равновесие, ясно съзнание, адекватно
поведение, активен словесен контакт. Събрал и анамнестични данни за заболявания на
лицето, за употребени лекарствени продукти, за теглото му и за употреба на алкохол.
М. съобщил за налично заболяване и прието лекарствено средство, но отрекъл
употреба на алкохол. Подсъдимият отказал да даде биологични проби за изследване.
Резултатът от изследването, събраните от лицето данни и отказът за даване на
биологични проби били удостоверени в съставен протокол /приложение №4 към чл.14,
ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/, подписан от
лекаря и от изследваното лице.
Извършената в хода на разследването оценителна експертиза дава заключение, че
стойността на лек автомобил лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № ***
възлиза на 1600,00 лева.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе на основата на събраните
пред първата инстанция гласни доказателства – отчасти въз основа на обясненията на
подсъдимия; показанията на свидетелите М.В.Л., В.С.С., Р.К.В., Е.К.К., С. М. М.,
дадени на етапа на съдебното следствие, а за последните четирима и пред орган на
досъдебното производство, приобщени чрез прочитане в отделни части при условията
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /за С., В. и К./ и чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2
от НПК /за М./; приетите писмени доказателства и доказателствени средства,
приложени по досъдебно производство №125/2024 по описа на Първо РУ – ОДМВР –
Перник: протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него, АУАН серия GA с
бланков № *** от ***, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, удостоверения за семейни връзки, имущество и трудови договори,
справка - картон на водач, издадена от КАТ ОДМВР – Перник, справка за собственост
от ЦБД – КАТ, протокол за периодична проверка на техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер № ARВВ-0017 от 17.11.2023г., разпечатка на резултати
от извършени проби с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер
№ ARВВ-0017 за 09.03.2024г., писмо от 30.05.2024г. от началник РЦ112 към Дирекция
„НС 112“, ведно със звукозаписи и ел. картони, справка за съдимост, справка за
движение на МПС от АИС „Пътна карта“; събраните в съдебно следствие писмени
доказателства: писмо, изх. №С240022-178 0015442/25.07.2024г. от публичен
изпълнител в ТД НАП до РП – Перник, писма, рег. №1483/21.01.2025г. и №
3307/10.02.2005г. от ДСИ при СИС към РС – Перник, писмо, изх. № 115800-
698/24.01.2025г. от директор ОДМВР Перник с приложени ежедневна форма на отчет
5
за 09.03.2024г. и ежедневна ведомост; извършената оценителна експертиза, както и
вещественото доказателство по делото /оптичен носител/, съдържащ звукозаписи и ел.
картони, предявено на страните по реда на чл.284 от НПК на етапа на съдебното
следствие.
Съдебният състав на районния съд е изпълнил своите задължения, произтичащи от
разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК.
На базата на приетата като установена фактическа обстановка /споделяна изцяло и от
настояща инстанция като изводима от доказателствената съвкупност/, правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимият М. С. М. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК,
тъй като от доказателствата, събрани по делото, може да се направи обоснован и
несъмнен извод, че на датата ***, в с.***, общ.***, по ул.“***“, с посока на движение
към ул.“***“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „190“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 2,78 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB-0017 - по реда на Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Крайните изводи на първоинстанционния съд се базират на събраните по делото
доказателства, установени и проверени с различни доказателствени средства и
способи на доказване. Същите са непротиворечиви и взаимно се допълват. Липсва
нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, недопускаща присъдата да
почива на предположения, тъй като в настоящия случай събраните по делото
доказателства изобличават подсъдимия като извършител на деянието, за което му е
било повдигнато обвинение, поради и което правилно същият е бил признат за
виновен в неговото извършване.
От защитата е изразено възражение, свързано с недоказаност на авторството на
деянието. Въззивната инстанция намира същото за неоснователно. Показанията на
полицейските служители – свидетелите В.С.С., М.В.Л. и Р.К.В. кореспондират изцяло с
приложените по делото писмени доказателства. Тези гласни доказателствени
източници са били анализирани както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и са
били съпоставени с останалите доказателства по делото. Правилно първата инстанция
не е кредитирала обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че не е
управлявал МПС. Обясненията му в тази част остават изолирани и неподкрепени от
други доказателства, поради което и не могат да придадат целената от защитата
стойност – разколебаване на обвинението. Участниците в автопатрула са възприели
лично и непосредствено как подсъдимият управлява автомобила, спрян за проверка,
установили са самоличността му и че е бил сам в колата. Освен това проверката е
6
извършена в 18,15 часа, така че показанията на М., че лично е закарал подсъдимия до
дома, в който последният извършвал ремонт, взел ключа от неговия лек автомобил, а
след това със своя л.а.“Сеат“ рег.№*** заминал за гр.***, са нелогични, доколкото от
приобщените в хода на разследването справки от АИС „Пътен контрол“ се установява,
че на ***, за времето от 12,46 ч. до 13,25 ч. л.а.“Сеат“ рег.№*** е напуснал гр.*** по
направление *** - ПВ ***. По същия начин показанията на К., че на *** в късния
следобед, около 16,30 -17,00 часа, разхождал кучето си, когато в центъра на с. ***
видял белият „Мерцедес“ на майката на М. М., управляван от свидетеля М., дори да се
кредитират като достоверни в частта относно възприетото движение на „белия
Мерцедес“, лицата в него и водача му, то очевидно това е станало в значително по-
ранен момент спрямо момента, в който същият автомобил се е придвижил до дом
№*** на ул. „***“, където на подсъдимия е извършена проверка. При наличието на
тези вътрешни противоречия между показанията на свидетелите на защитата, както и
противоречието им с показанията на полицейските служители, извършили проверката
за алкохол, съдът прие, че първоинстанционният съдебен състав обосновано и
законосъобразно е отказал да ги кредитира с доверие и ги възприел единствено като
неуспешен опит да се изгради защитната теза на подсъдимия. В тази връзка логически
обоснован е и изводът на районния съд, че заявеният впоследствие спомен на
свидетеля М., че на визираната дата пътувал с друго свое превозно средство, а не с
посочения л.а.“Сеат“ рег.№*** и твърдението, че предоставял автомобилите си и на
други лица, се дължат на стремежа да се утвърди изложената в обясненията на
подсъдимия защитна версия.
От друга страна, кредитирани като достоверни са показанията на свидетелите С., Л. и
В., като последните, заедно със събраните по делото писмени доказателства, се
подкрепят и допълват от проведените способи за доказване, изграждайки еднопосочна
и ясна картина за събитията на инкриминираната дата – *** Всеки един от посочените
свидетели – полицейски служители, дава показания за факти и обстоятелства, които
лично е възприел, касаещи времето, мястото, начина на извършване на теста за
употреба на алкохол, поведението на подсъдимия М. след издаване на АУАН и на
талона за медицинско изследване, както и отказа за вземането на кръвна проба и това е
било надлежно отразено. Съществени противоречия между показанията на тези
свидетели не се установяват, поради което и въззивнят съд споделя извода на първата
инстанция, че полицейските служители не са заинтересовани свидетели, те изпълняват
служебните си задължения и липсват каквито и да е данни за тяхна лична
заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият съдебен състав не споделя и изложените от защитата доводи във връзка с
липса на запис от боди камерите на полицейските служители. За тези обстоятелства –
дали подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол, са били събрани от
първоинстанционния съд гласни доказателства, в частност чрез показанията на
7
полицейските служители, които са наблюдавали действията на подсъдимия по
управлението на МПС, както и писмени доказателства и доказателствени средства,
касаещи извършената проверка с техническо средство- дрегер. Когато фактите, за
които се отнася доказателственото искане, са били установени посредством други
доказателствени средства, не може да се поддържа, че правата на съответната страна
са били накърнени, още повече, че от представените по делото писмени доказателства
- писмо рег. №1158р-698 от 24.01.2025г. от директор ОД МВР – Перник, ежедневна
форма за отчет и ежедневна ведомост става видно, че зачисленият на наряда служебен
автомобил е бил с рег. № ***, както и че същият не е бил оборудван с камера. От друга
страна, свидетелите С. и Л. са категорични, че към м.03.2024 г. не са разполагали с
персонални полицейски камери /ППК, т.нар. боди камери/, тъй като с такива работят
от м.06.2024г.
Правилни са изводите на районния съд и за субективната съставомерност на деянието,
което се явява извършено при пряк умисъл с целени и съзнавани от подсъдимия
общественоопасни последици. Подсъдимият М., независимо от осигурената му от
проверяващите възможност в лечебното заведение, с подписа си е удостоверил отказа
си да даде кръв за медицинско изследване, като по този начин независимо от
предоставената му възможност, доброволно се е отказал от основното си средство за
защита срещу евентуален неправилен резултат на техническото средство. Цялостното
му поведение говори за съзнанието от негова страна за обществената противоправност
на употребата на алкохол и управлението на МПС след това.
Въззивният съд намира, че правилно първостепенният съд е отчел
индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства за извършеното
престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, като е съобразил предвиденото в нормата
наказание към момента на деянието.
Вярно и законосъобразно са отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства, а
именно - наличието на предходно осъждане, за което не е настъпила реабилитация,
високата концентрация на алкохол, отчетена при извършената проба, и най-вече в
допуснати предишни множество нарушения на правилата за движение /на подсъдимия
са съставени 25 наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, видно от
приложената по ДП справка на л.20-28/, довели до отнемане на всички контролни
точки и загуба на придобитата правоспособност за управление на моторно превозно
средство на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП от м.02.2019г., каквато правоспособност
подсъдимият не е притежавал и към датата на извършване на престъплението.
По изложените съображения въззивният състав намира, че така определеното
наказание от две години лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от четири
години, и глоба в размер на четиристотин лева, би постигнало нужния ефект, а именно
- поправяне и превъзпитание на лицето и оказването на необходимото
8
предупредително и възпиращо въздействие върху обществото. Размерът на
наказанието е правилен, законосъобразен и справедлив, защото според въззивния съд
той се явява относим към целите на наказанието и изведените в него генерална и
специална превенция, имайки предвид, че това е второ извършено от подсъдимия
престъпление против транспорта и в частност управление на МПС след употреба на
алкохол. От доказателствената съвкупност по делото не се установява наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват изменение на присъдата
в тази й част.
На следващо място, законосъобразно съдът е преценил, че са налице предпоставките
на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода, поради което и на това основание съдът е отложил същото за срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
В съответствие с разпоредбите на чл. 343б, ал. 5 от НК е и осъждането на подсъдимия
М. С. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Перник сумата от 1600 лева, представляваща равностойността на моторното превозно
средство - лек автомобил „Мерцедес“, модел „190“, рег. № ***, собственост на Б.Р.Т.,
послужило за извършване на престъплението.
Правилно и законосъобразно съдът е приложил правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК,
като е осъдил подсъдимия М. да заплати по сметка на ОД на МВР – Перник сумата от
195,90 лв., представляваща разноски от досъдебното производство.
По изложените съображения въззивният състав намира, че на основание чл. 338 от
НПК атакуваната присъда следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 11.02.2025 г., постановена по НОХД №
1114/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9