Р Е
Ш Е Н
И Е
№
686, 18.11.2019 година,гр.Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд -Търговище , седми състав, публично съдебно заседание на двадесет и осми
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 806 по
описа за 2019 г. на РС -Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск за съществуване на вземане
с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
с ответника Л.А.Г. са имали сключени договори за мобилни услуги от 07.08.2013
година договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *************за срок от 24 месеца
и от 08.06.2016 година договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *************за срок от 24 месеца. Твърди, че ответникът
едностранно и предсрочно е прекратил договора от 07.08.2013 година, поради
което дължи неустойка в размер на 322.62 лв. Ответникът не е погасил
задълженията си по двата договора, за месечни абонаментни такси и използвани
услуги, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради това и
съгласно дадени указания е предявил настоящия иск. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено съществуване на вземането му от
ответника, в размер на 520.69 лв., представляваща задължения по двата договора,
за месечни абонаментни такси и използвани услуги. С допълнителна молба е уточнил, че вземането
включва 198.07 лв., неплатени мобилни услуги и 322.62 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************. Претендира да му бъдат
присъдени разноски в заповедното производство и в настоящото.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът
чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на два договора- договор от
07.08.2013 година за мобилни услуги с предпочетен номер *************за срок от 24 месеца
и от 08.06.2016 година договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *************за срок от 24 месеца. Срокът на договора от
07.08.2013 година, с допълнително
споразумение е продължен до 04.07.2017 година. По тези договори на
ответника са предоставяни мобилни услуги, за което са издавани съответните
фактури, приложени по делото. Ищецът твърди, че след издаване на фактурите,
ответникът е погасил част от задължението си за използвани от него мобилни
услуги, като размерът на задължението е останал 198.07 лв. Доколкото признава
неизгодни за него факти, то следва да се приеме за установено, че по двата
договора ответникът е погасил част от задължението си за използваните от него
мобилни услуги, като остава задължен за услуги, използвани от него, на стойност
198.07 лв. Към момента на подаване на заявлението, видно от фактурите, ответникът
не е погасил задължение по договорите, в размер на 520.69 лв. Ищецът твърди, че
ответникът едностранно и предсрочно е прекратил един от двата договора,
сключени между тях, но доказателства относно тези факти не са представени.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи: Настоящото производство е за
установяване съществуването на вземане в размер на 520.69 лв. от които 198.07
лв. стойността на използвани и неизплатени мобилни услуги по двата договора и
сумата от 322.62 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *************.
За това задължение на ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 220/19г. по описа на
РСТ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи съществуването
на двата договора от страна на ищеца към ответника. Безспорно е, че последният
не е изпълнил задълженията си за плащане на абонаментните такси и мобилни
услуги, в пълен размер. Доколкото сам е извършил плащане на част от
задълженията за използваните мобилни услуги, след издаване на фактурите, факт,
който се признава от кредитора-ищец, то следва да се приеме, че ответникът е
бил уведомен за размера на задълженията си, за използваните от него мобилни
услуги. Размерът на това задължение е 198.07 лв. Предявеният иск е за
установяване на вземане, в размер на 520.69 лв., като горницата от 322.62 лв.,
се претендира като неустойка за предсрочно погасяване на договор от страна на
ответника. В случая ищецът се позовава на правото
си да претендира неустойка, поради едностранно и предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *************, от страна на
ответника., поради което като потребител
следва да заплати неустойка. Дали ответникът е подал заявление за едностранно и
предсрочно прекратяване на този договор и кога, доказателства по делото не са
представени. Ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на
релевантните факти по предсрочното прекратяване на договора от страна на
ответника, обуславящи правото му да претендира заплащането на неустойка, като
последица от това прекратяване на договора. Поради горното, съдът приема, че не
е възникнало в полза на ищеца и правото да начислява претендираната
неустойка. Поради изложените мотиви, съдът приема, че предявеният установителен иск е основателен и доказан до размера от
198.07 лв., а до пълния от 520.69 лв., следва да се отхвърли като недоказан.
С оглед на събраните доказателства, съдът приема, че
претенцията за съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника за
сумата от 198.07 лв. за неплатени мобилни услуги, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 128/04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 220/19г. по
описа на РСТ, е основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-04.02.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати, сторените от ищеца разноски
в заповедното производство и в настоящото производство, съразмерно уважената
част от иска. В заповедното производство, разноските на ищеца са в размер на 385
лв., като следва да му бъдат присъдени, разноски в размер на 146.45 лв., а в настоящото са 625 лв., като следва да му
бъдат присъдени разноски, в размер на 237.73 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че вземането на "Теленор
България" ЕАД, ЕИК
********* гр.София, съдебен адрес ***0, адв. Н.А.Ш. САК от Л.А.Г. ЕГН ********** ***, представляван от назначения му
особен представител адв. Ц.И. ***, в размер на 198.07 лв., представляваща неплатени мобилни услуги
по договори за мобилни услуги от
07.08.2013 година за мобилни услуги с предпочетен номер *************за
срок от 24 месеца и от 08.06.2016 година договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************за срок от 24 месеца,, ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 от ГПК- 04.02.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 128
от 04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 220/19 г. по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, като ОТХЪВРЛЯ
предявеният иск за установяване на вземането до пълния размер от 520.69 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Л.А.Г. ЕГН
**********
***,
представляван от назначения му особен представител адв. Ц.И. ***, да заплати на
"Теленор България" ЕАД, ЕИК *********
гр.София, съдебен адрес ***0, адв. Н.А.Ш.
САК разноските
по ч.гр.д.№ 220/19 по описа на РСТ, в
размер на 146.65 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.А.Г. ЕГН
**********
***,
представляван от назначения му особен представител адв. Ц.И. ***, да заплати на
"Теленор България" ЕАД, ЕИК *********
гр.София, съдебен адрес ***0, адв. Н.А.Ш.
САК, разноските в настоящото произовдство, в размер на 237.73 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд- Търговище.
Съдия: