О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ……
гр. София, 20.03.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание на
двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч.
гр. д. № 3484 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а ПВ.
Образувано е по частни жалби на всяка от страните
по договор за доброволна делба – С.И.З., ЕГН ********** и М.Н.Ф.-З., ЕГН **********,
и „С.Г.“ АД, ЕИК ******, срещу отказ на съдия по вписванията при СРС,
обективиран в определение № 1418 от 13.12.2018 г. за вписване в имотния
регистър на договор за доброволна делба, съгласно молба, вх. № 85366/13.12.2018
г..
Жалбите са депозирани чрез един и същ процесуален – адв. М.П., поради което
имат идентично съдържание, затова и съдът ги обсъжда общо. Жалбоподателите
твърдят, че отказът, основан на съображенията, че след като предмет на делбата
е имот, попадащ в район с одобрена кадастрална карта, то имотът следва да е
описан с кадастралният си идентификатор, бил незаконосъобразен и се налагала неговата
отмяна, тъй като западната реално обособена част от процесния таван
продължавала да представлява принадлежност към главна вещ (апартамент №1), за
която принадлежност не съществували кадастрални данни. Мотивират
основателността на частните жалби с определение № 841/19.12.2013 г. на ВКС,
постановено по гр. д. №7664/2013 г., което разглеждало идентичен спор.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира от
правна и фактическа страна следното:
С молба, вх. № 85366/13.12.2018 г. на И.Н., нотариус, № 040 на НК, е
представен за вписване договор за доброволна делба № 131, том ІХ, общ рег. №
17460/2018 г., сключен между С.И.З., ЕГН ********** и М.Н.Ф.-З., ЕГН **********,
от една страна, и „С.Г.“ АД, ЕИК ******, от друга, с който страните прекратили
съсобствеността си върху бивш общ таван на сградата, източна част от който била
обособена в самостоятелен обект с идентификатор 68134.304.169.1.5 – за офис, а
западната част оставала таванско помещение, принадлежност към апартамент с
идентификатор 68134.304.169.1.8. Обжалвания отказ съдията по вписванията при
СРС постановил като приел, че западната реално обособена част от тавана не била
индивидуализирана чрез данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИРР.
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими, а разгледани по
същество са основателни.
В договора за доброволна делба с нотариално удостоверени подписи, дял ІІ,
възложен в собственост на С.И.З., ЕГН ********** и М.Н.Ф.-З., ЕГН **********, е
формиран и представлява реално обособена
част с площ от 77,15 кв. м. от бивш общ таван, като няма данни тази част да
представлява самостоятелен обект на вещни права, тъй като предназначението й на
таван не е променено, за разлика от източната част, която е трансформирана в
офис и по тази причина има кадастрален идентификатор - 68134.304.169.1.5.
Въпросът необходимо ли е да принадлежност към недвижим имот – таван да бъде
описана чрез посочване на кадастрален идентификатор е разрешен от ВКС в
посоченото от жалбоподателите определение, съществените мотиви на което
настоящият състав възпроизвежда.
При наличието на влязла в сила кадастрална карта за кадастралния район, в
който се намира прехвърляният имот, действително е необходимо той да бъде
описан съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР, каквото описание съдията
по вписванията е констатирал да липсва в договора за доброволна делба по
отношение на дял ІІ, но не е съобразил факта, че тази част няма характер на
самостоятелен обект, а остава вещ-принадлежност към главна такава.
Когато предмет на прехвърлителна сделка (включително договор за доброволна
делба) е принадлежност към недвижим имот (таван, мазе или друго складово
помещение), което се намира в район с одобрена кадастрална карта, правно
невъзможно е тя (принадлежността, в случая западната част от таванското
помещение) да бъде индивидуализирана съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР, тъй като таваните и мазетата не са обекти на кадастъра (чл. 23 ЗКИР), за
тях не съществуват основни кадастрални данни (чл. 27, ал. 1 ЗКИР), нито те
самите са основни кадастрални данни за имота, към който принадлежат. В
кадастралната карта и кадастралния регистър не съществуват данни за таваните и
мазетата, принадлежащи към самостоятелните обекти в сгради. Такива данни може
да съществуват в схемите на самостоятелните имоти в сгради към кадастралната карта
(чл. 29, ал. 2 ЗКИР), но тази възможност е факултативна, тъй като съгласно чл.
35, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри тези данни (за мазетата,
таваните и площта им, но не и за границите им) може да бъдат включени към
схемата по чл. 33 ЗКИР само по искане на собственика. (В случая данни за частта
от таванското помещение се съдържат в кадастралната схема на главната вещ.)
При вписване на договор за доброволна делба с предмет реална част от
таванско помещение, което не е с променено предназначение, не е необходимо то
да бъде описано съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР и да бъдат
представени схеми към кадастралната карта на самостоятелни имоти в сграда.
Съгласно т 6. ТР № 7/2012 ОСГКТК проверката, която съдията по вписванията
(съответно съдът по жалба срещу отказ за вписване) извършва съгласно чл. 32а
ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване
акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът
подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закон. След като предметът на сделката не е обект на кадастъра и е правно
невъзможно да бъде описан съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР, то отказът,
основан на липсата на кадастрален идентификатор за несамостоятелния обект е постановен
в неправилно приложение на ЗКИР и ПВ, поради което се налага да бъде отменен и
да се впише сключеният на 12.12.2018 г. между С.И.З., ЕГН ********** и М.Н.Ф.-З.,
ЕГН **********, от една страна, и „С.Г.“ АД, ЕИК ******, от друга, договор за
доброволна делба с нотариално удостоверени подписи.
Исканията на жалбоподателите за присъждане на
разноските за производството обаче е неоснователно. Достатъчно в тази връзка е
да се посочи, че производството по чл. 32а ПВ е едностранно, поради което и
независимо от изхода му разноски в полза на жалбоподателя не могат да бъдат
присъдени с крайния съдебен акт, съгласно чл. 78 ГПК. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 541 ГПК - сторените в рамките на охранително
производство разноски остават в тежест на молителя. Следва да се отбележи, че
съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не
са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото
съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, по жалба, вх. рег. №18-00-23/04.02.2019 г.
на С.И.З., ЕГН ********** и М.Н.Ф.-З., ЕГН ********** и жалба, вх. рег.
№18-00-26/11.02.2019 г. на „С.Г.“ АД, ЕИК ******, ОТКАЗА на съдия по
вписванията при СРС, обективиран в определение № 1418 от 13.12.2018 г.,
постановен по молба, вх. № 85366/13.12.2018 г..
УКАЗВА на съдията по вписванията при СРС да
извърши вписване, съгласно молба, вх. № 85366/13.12.2018 г. на И.Н. нотариус,
рег. № 040 на НК, с предмет вписване на договор за доброволна делба № 131, том
ІХ, общ рег. № 17460/2018 г., сключен на 12.12.2018 г. между С.И.З., ЕГН **********,
М.Н.Ф.-З., ЕГН ********** и „С.Г.“ АД, ЕИК ******.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.