№ 10604
гр. София, 24.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20221100509086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 от ГПК, вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и
чл.528, ал.3 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 18640/06.06.2022г. по описа ДСИ при СРС, 13
участък от М. Д. М. с ЕГН **********, в качеството му на взискател срещу
разпорежданията на държавния съдебен изпълнител от 03.05.2022г. и от 05.05.2022г. по
изп. дело №1719/2021г. по описа на Служба ДСИ при СРС, 13 участък, с които са
постановени откази на направените от него искания в заявления с вх.
№14329/27.04.2022г., вх.№14330/27.04.2022г. и вх.№214798/03.05.2022г. за налагане на
глоба на длъжника на основание чл.528, ал.3 ГПК, поради това, че не съдействала за
осъществяване на срещите по определения режим на лични отношения на детето Д. М.
с бащата.
Жалбоподателят поддържа, че отказа на съдебният изпълнител да наложи глоба на
длъжницата обктивиран в обжалваните разпореждания е незаконосъобразен и засяга
същинско изпълнително действие по предаване на дете. В жалбата се навеждат
твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваните откази. Жалбоподателят
твърди, че длъжницата не е изпълнявала съдебното решение, по което е издаден
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Застъпва
становище, че длъжницата не съдейства за предаване на детето Д. М. и за изпълнение
на определеният режим за лични отношения с бащата, което довело до родителско
отчуждение при малолетното дете. Освен това взискателят неколкократно бил искал от
ДСИ, за неизпълнение на длъжницата да и бъде наложена глоба, но той отказвал с
обжалваните разпореждания.
От правна страна в жалбата се поддържа, че, при конкретния случай съдебният
1
изпълнител не е изпълнил процедурата по чл. 528, ал. 1 от ГПК и счита, че тя трябва да
бъде провеждана за всяко предаване на детето, тъй като единственият път, когато била
уведомена по реда на чл. 528, ал. 1 ГПК длъжницата изпълнила решението на съда.
Иска се отмяна на атакуваните разпореждания и налагането глоба на длъжницата.
Длъжницата И. М.а - ответник по жалбата - е подала възражение, с което я
оспорва и излага подробни доводи. ДСИ при СРС е изложил подробни мотиви по
обжалваните действия. Описва действията по изпълнителното дело. Счита, че жалбата
е процесуално недопустима, пред вид това, че се обжалва отказ да бъде наложена
глоба, което не представлява изпълнително действие и не подлежи на обжалване от
взискателя.
Съдът, след като обсъди доводите на страната и прецени данните по делото,
прие следното:
Изпълнително дело №1719/2021г. по описа на ДСИ, 13 уч. при СРС е образувано
по молба на взискателя М. М. от гр. София, ж.к. „******* и на основание
изпълнителен лист от 31.08.2020Г., издаден за изпълнение на Определение №
287359/27.11.2019г по гр.д. № 72374/2018Г. по описа на СРС, 80 състав, с който се
определя режим на лични контакти между бащата М. д. М. и децатаД. М. М. с ЕГН
********** и К.М. М. с ЕГН ********** в молбата си за образуване на производството
взискателят е поискал да бъде изпратена ПДИ до длъжника за предаване на децата за
един месец през лятната ваканция съгласно изпълнителния лист.
На 27.04.2022г. по изпълнителното дело са депозирани три заявления с вх. №
14329, вх.№14330 и вх.№14331, подадени от М. М. с приложения към всяко едно, с
които е поискал да бъдат наложени глоби за неизпълнение на длъжника на 21.03.2022г.
и на 01.04.2022г. / стр.166-189 от приложеното изп.д.№1719/2021г. на ДСИ при СРС/ с
разпореждане от 03.05.2022г. държавният съдебен изпълнител е отхвърлил искането на
взискателя като неоснователно, тъй като по делото липсват доказателства, че се касае
за възпрепятстване на изпълнението на 21.03.2022г. и на 01.04.2022г. по вина на
длъжника и тъй като взискателят е поискал налагане на глоба по чл.528, ал.3 от ГПК,
която не представлява способ на изпълнение, а е санкция за неизпълнение на
задължението по чл.528, ал.2 от ГПК.
Преписи от разпореждането са връчени на страните /стр.217, 247 от изп.д.
№1719/2021г. на ДСИ при СРС/, като взискателят в срок е обжалвал направения отказ.
Със заявление от 03.05.2022г. М. М. е уведомил държавният съдебен изпълнител
за нежеланието на голямото дете Д. да прекарва с него определеното от съда време,
като е помолил да бъде изискана информация от ДСП, отдел „Закрила на детето“.
Възраждане за предприетите от тях мерки по негови сигнали. / стр. 199 изп.д.
2
№1719/2021г. на ДСИ при СРС/ . Със същото заявление взискателят отново е направил
искане за налагане на глоба по чл.528, ал.3 от ГПК на длъжника поради нереализиран
виртуален контакт с Д. М. на 19.04.2022г.
С разпореждането си от 05.05.2022г. /стр.201 от изп.д.№1719/2021г. на ДСИ при СРС /
ДСИ е оставил без уважение искането на взискателя за налагане на глоба, който в срок
го е обжалвал с настоящата жалба.
Настоящият съдебен състав счита подадената жалба против отказа на ДСИ да
наложи глоба на длъжника по чл. 528 ГПК за недопустима, доколкото обжалваното
действие не е от кръга на подлежащите на съдебен контрол. Налагането на глоба не е
изпълнително действие, а санкция за неизпълнение, поради което не подлежи на
съдебен контрол. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 1 постановлението за налагане на глоба
може да бъде обжалвано само от длъжника, а на осн. чл. 435, ал. 1 ГПК, взискателят
може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши конкретно изпълнително
действие, каквото в случая не е налице. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика, дадена с разрешението по т. 3 от ТР № 3/10.07.2017 г. постановено по т. д.
№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това, подадената жалба против отказа на ДСИ за налагане на глоба по
чл. 528 ГПК, е недопустима, тъй като обжалваният отказ за налагане на глоба не касае
изпълнително действие и поради това не подлежи на съдебен контрол по чл. 435, ал. 1,
т. 1 ГПК. В същия смисъл е и съдебната практика, формирана след постановяване на
горното тълкувателно решение (напр. Определение № 3358 от 1.10.2017 г. на САС по в.
гр. д. № 3860/2017 г.), съгласно която не всеки отказ на съдебния изпълнител подлежи
на обжалване от взискателя.
С оглед обстоятелството, че отказът да се наложи глоба на длъжника по чл. 528,
ал. 3 ГПК вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, не е сред изпълнителните действия посочени в чл.
435, ал. 1 ГПК, които взискателят може да обжалва, депозираната жалба се явява
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№18640/06.06.2022г. от М. Д. М.,
ЕГН ********** в качеството му на взискател срещу разпореждания на държавния
съдебен изпълнител от 03.05.2022г. и от 05.05.2022г. по изп. дело № 1719/2021г. по
описа на Служба ДСИ при СРС, 13 участък, с които са постановени откази на
направените от него искания със заявления с вх.№14329/27.04.2022г., вх.
№4330/27.04.2022г. и вх.№214798/03.05.2022г. за налагане на глоба на длъжника на
основание чл.528, ал.3 ГПК.
3
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
съобщението до жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4