Решение по дело №771/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 453
Дата: 20 ноември 2018 г.
Съдия: Силвия Цветкова Кръстева
Дело: 20184400500771
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                                  20.11.  2018г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар В.П.

 

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №771  по описа за 2018 год.

 

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

      Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба  от К.Г.М. срещу Решение № 1512/ 09.10.2018 г. по гр. д. № 6152/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд.

      Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлена молбата на Б.С.Г. за издаване на заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН и за налагне на въззивника на мерки за защита по чл. 5 от ЗЗДН, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

      Въззиваемата страна  Б.С.Г. не е изразила становище по въззивната жалба.

       ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

       Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       С обжалваното решение районният съд е постановил следното :

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, К.Г.М. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Б.С.Г. с ЕГН ********** и детето М. К. М. с ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за налагане на мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.

 ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената мярка за закрила.        

 ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН К.Г.М. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени  органите на прокуратурата.

 ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН К.Г.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.

  ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, К.Г.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Г. с ЕГН **********, сумата от 400лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено, че на 01. 08. 2018 г. и на 15. 08. 2018 г. въззивникът е осъществил по отношение на въззиваемата и на детето М. акт на домашно насилие чрез проявена вербална агресия посредством груб тон, обидни думи и заплашителни изрази, отправени към молителката в присъствието на детето, което съдът е квалифицирал като психическо насилие, т.к. е от естество да наруши нормалното психично състояние на лицето, към което е насочено, като съдът е констатирал, че тези действия на въззивника не са еднократни. Въз основа на доказателст-вата по делото съдът е приел, че между родителите е налице проблем в общуването по повод режима на лични контакти с детето, за което  усилия следва да бъдат положени от двете страни. Съдът е посочил, че са ирелевантни причините,  дори  установените в поведението на майката, които са провокирали проявата на вербална агресия от въззивника спрямо въззиваемата. Съдът правилно е приел, че след като конфликтите между родителите на 01. 08. 2018 г. и на 15. 08. 2018 г. са станали в присъствието на детето, спрямо него също е осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 , ал. 2 ЗЗДН, съгласно който за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Съдът е приел, че проявите на каквато и да е вербална агресия на единия родител спрямо другия в присъствието на детето неминуемо се отразява на неговото нормално психическо развитие. Съдът е съобразил констатациите в социалния доклад относно запазените емоционални връзки между бащата и детето, като е приел, че следва тези факти да се съобразят при определяне на адекватните мерки за закрила, като тези констатации не могат да повлияят на установения акт на домашно насилие  спрямо въззиваемата и детето.

Въз основа на фактическите си констатации и правни изводи районният съд е приел, че молбата по ЗЗДН е основателна, като следва да бъде наложена мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като въззивникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на въззиваемата Б.Г. и малолетното дете М. М..Съдът е приел, че не следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН за забрана на въззивника да  доближава пострадалите майка и дете, тяхното жилище, работа и местата за отдих и социални контакти, като е приел, че мярката по чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН е достатъчна и адекватна да защити въззиваемата и детето от  упражненото домашно насилие.

Въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционното решение досежно фактическите  констатации и правните изводи, както и досежно наложените адекватни мерки за защита от домашно насилие спрямо въззиваемата и детето. Съдът счита, че решението изцяло е постановено въз основа на правилната и точна преценка на събраните доказателства при съобразяване и съпоставка на фактите и показанията на свидетелите досежно относимите към спора обстоятелства. Въззивният съд счита, че  от доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че въззивникът е осъществил чрез вербална агресия, повишаване на тон, отправяне на обидни думи към въззиваемата в присъствието на детето, акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2  ЗЗДН, поради което е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН.

  С оглед изложеното съдът счита, че са неоснователни доводите на въззивника за неправилна оценка на събраните по делото доказателства, за недопускане на допълнителни свидетели досежно причините за предизвикване на установената вербална агресия от въззивника.  Основно оплакванията  в жалбата са досежно фактите, свързани с причината в поведението на въззивника, но  съдът счита, че те са ирелевантни за  установените прояви на домашно насилие от  въззивника, тъй като ЗЗДН не изисква установяване на виновно поведение от страна на извършващия акт на домашно насилие и не поставя критерии относно причините за тези прояви. Законовото изискване е да е налице извършен акт на домашно насилие съгласно законовата дефиниция, за да бъдат определени мерките за защита по чл. 5 ЗЗДН. В крайна сметка е установено, че детето е със съхранени емоционални положителни отношения и с двамата родители, поради което би следвало и двете страни да проявят необходимите усилия за запазване на добри и спокойни отношения като родителите на малолетното си дете, което е  преди всичко в негов интерес.

 По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно  и е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК, V граждански въззивен състав

 

 

                           Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  като правилно и законосъобразно Решение № 1512/ 09.10.2018 г. по гр. д. № 6152/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК К.Г.М. с ЕГН********** да заплати на Б.С.Г. с ЕГН********** направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :