Определение по адм. дело №2830/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл. АПК, вр. чл.195 ЗУТ

Образувано е по молба, подадена от Н. Т. Т. и Т. Н. Т. срещу Заповед №24РД09-84/14.02.2024г., издадена от кмет на район Северен при Община Пловдив. С молба вх.№1487/29.01.2025г. е направено искане от жалбоподателят Т. Н. Т. да му бъде предоставена правна помощ и да бъде освободен от заплащането на държавна такса. С разпореждане №1309/12.02.2025г е оставена жалбата без движение с указание в седмодневен срок да представи Декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК, вр. чл.144 АПК за получавани доходи, семейно и имуществено състояние. С молба вх.№3277/25.02.2025г е представена поисканата декларация.

Съдът като се запозна със събраните по делото материали, за да се произнесе, взе в предвид следното:

Съгласно представената Декларация от Т. Н. Т. по чл.83 ал.2 т.2 ГПК, вр. чл.144 АПК, същият получава доходи в размер на 1430 бева месечно като пенсионер, а съпругата му доходи в размер на 930 лева месечно от отпусната доживотна лична пенсия. Двамата притежават и МПС, произведено 1992 година. Излагат се обстоятелства по влошеното им здравословно състояние и на двамата, липса на други доходи извън получаваните по отпуснатите им лични пенсии, поради което счита за непосилни за него съдебните разходи за държавна такса и адвокатски възнаграждения.

Искането е неоснователно. За да формира преценката си, съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, трудова заетост, доказателства за здравословно състояние, както и други относими обстоятелства. В тази връзка от представената Декларация от Т. Н. Т. по чл.83 ал.2 т.2 ГПК, вр. чл.144 АПК е видно, че същият има редовен доход и притежава движимо имущество. За влошеното му здравословно състояние не се представят никакви доказателства. Предвид така установеното, безспорно е, че лицето за последните 12 месеца има получени доходи. Дължимата в това производство по обжалване на административен акт проста държавна такса е в размер на 10 /десет/ лева съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Този размер на нормативно определената ДТ е символичен и не би следвало да създава затруднения за всяко едно лице, което търси защита на съответното полагащо му се право. Всяка една нормативно закрепена такса цели да създаде дисциплиниращ ефект за гражданина във връзка със защита на увредените му права и на следващо място, да инициира основателно намерение в страната, че действително търси защита на своите права, които счита за нарушени. Ето защо в случаят не са налице обективните условия за освобождаване от държавна такса в размер 10 лева на жалбоподателят Т. Н. Т., като такава се дължи от негова страна. Необходимо е да се даде допълнителен срок на същият за отстраняване на нередовности с представяне на документ за внесена държавна такса.

По отношение на направеното искане от жалбоподателят Т. Н. Т. за предоставяне на правна помощ по делото, то същото се явява неоснователно и недоказано. За да са налице обективните предпоставки за предоставяне на правна помощ по реда на чл.23 ал.3 вр. ал.2 от ЗПрП и съдът да формира убеждението си за необходимостта от предоставяне на правна помощ, то следва да е налице случай, при който страна по административно производство не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като следва да се отчете здравословното състояние на страната, имущественото му състояние, както и другите необходими обстоятелства. Искането на лицето за предоставяне на такава помощ е недоказана. С представената от него декларация за семейно и имуществено състояние по чл.83 ал.2 т.2 ГПК, вр. чл.144 АПК е видно, че същият има редовен доход в размер на 1430.00 лева и притежава движимо имущество. По отношение на изложеното обстоятелство, че здравословното му състояние е влошено, доказателства не са представени. Липсват доказателства, от които съда може да се изгради съответната преценка, че ищеца няма средства да заплати съответното адвокатско възнаграждение. Безспорно в настоящият случай, че събраните доказателства са достатъчни, за да се формира и съответната за това преценка за наличие на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, още повече, че ищеца сам е посочил, че получава минимални суми. Ето защо са не налице обективни предпоставки, че същият не може сам да изпълнява необходимото процесуално представителство, а интересите на правосъдието изискват да му бъде предоставена правна помощ. С оглед на изложеното направеното от Т. Н. Т. искание за предоставяне на правна помощ по реда на чл.23 ЗПрП следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Административен съд- Пловдив, ХХVIІІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от жалбоподателят Т. Н. Т. молба вх.№1487/25.03.2024г. по опис на съда, с искане да му бъде предоставена правна помощ и да бъде освободен от заплащането на държавна такса.

ДАВА допълнителен седмодневен срок на жалбоподателат Т. Н. Т. да приложи документ за платена държавна такса в размер на 10 лева по актуална сметка Административен съд – Пловдив и да уточни жалбата си съгласно дадените указания с Разпореждане 11206 от 19.12.2024година, като му се разясни, че при неизпълнение в дадения срок, частната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство прекратено.

Определението подлежи на обжалване по реда на АПК с частна жалба пред Върховен Административен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страната.