Определение по дело №1979/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2252
Дата: 10 септември 2018 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20183100501979
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………….….../………………2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия Неделчева   

                                ЧЛЕНОВЕ: Красимир Василев

мл.с. Никола Дойчев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Никола Дойчев

ч.в.гр.д. № 1979 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по частна жалба с вх. № 51239/30.07.2018г. от „ТИП-ТОП КУРИЕР“ АД с ЕИК:********* срещу разпореждане № 23645/18.06.2018г. по гр.д. № 16357/2017г. на ВРС, с което е върната въззивна жалба с вх. № 24244/11.04.2018г. срещу решение № 936/09.03.2018г. на ВРС на ответника по делото „ТИП-ТОП КУРИЕР“ АД, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.

            Жалбоподателят посочва, че не се е явил в открито съдебно заседание на 23.02.2018г., в което ВРС е посочил, че на 19.03.2018г. ще се произнесе с решение по делото. Заявява, че не е получил копие от съдебния протокол, респективно, че не е бил уведомен за тази дата, предвид неявяването му в съдебно заседание. В тази връзка моли съдът да отмени разпореждането за връщане на въззивната жалба.

Жалбата е с правно основание чл. 262, ал. 3 от ГПК, вр. с ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Подадена е от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е в срок видно от книжата по делото – обжалваното разпореждане е получено на 25.07.2018г., а частната жалба е подадена на 30.07.2018г. в регистратурата на ВРС. Предвид тези констатации, съдът намира, че частната жалба е допустима.

            Съдът като разгледа подадената частна жалба, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Жалбоподателят е ответник по гр.д. № 16357/2017г. по описа на ВРС по трудов спор. На насроченото от съда открито съдебно заседание за 23.02.2018г., ответникът не се е явил, а е депозирал молба, в която е посочил делото да се разгледа в негово отсъствие. Видно от протокола о.с.з. от 23.02.2018г.  съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 09.03.2018г., от която дата започва да тече срокът за обжалване на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.  ВРС е обявил решението си на 09.03.2018г., като в него е посочено, че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 09.03.2018г. Отделно жалбоподателят е бил уведомен за решението със съобщение, получено на 26.03.2018г., като в съобщението е посочено, че решението подлежи на обжалване, така както е посочено в него. Ответникът е подал въззивна жалба 10.04.2018г., като делото е било изпратено на ВОС за произнасяне, който от своя страна го е върнал на първоинстанциония съд за извършване на проверка спазен ли е срока за обжалване. ВРС с разпореждане от 18.06.2018г. е приел, че въззивната жалба е подадена след двуседмичния срок за обжалване, поради което е върнал жалбата.

            Настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Предявените искове са правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и се разглеждат по реда на глава 25 ГПК - Бързо производство (чл. 310, ал. 1, т. 1 пр. 1 ГПК). В тези производства, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК, в съдебното заседание, в което първоинстанционният съд е изслушал устните състезания, той посочва деня, в който ще обяви решението си и срокът за обжалването му започва да тече от тази дата (в този смисъл и ТР № 12/2012г. по тълк.д. № 12/2012г. на ОСГК на ВКС). В случая ВРС изрично в съдебното заседание от 23.02.2018г. е посочил, че ще се произнесе с решение на 09.03.2018г., което е обявено именно на тази дата. В решението е посочено, че двуседмичният срок за обжалване тече, считано от 09.03.2018г., а в съобщението за връчването му, е вписано, че то подлежи на обжалване така както е посочено в него – тоест от 09.03.2018г. Срокът за обжалване е изтекъл на 23.03.2018г., поради което подадената на 10.04.2018г. въззивна жалба е след изтичане на законния срок.

Ответникът е бил редовно уведомен за насроченото съдебно заседание, проведено на 23.02.2018г., като е подал молба до ВРС делото да се разгледа в негово отсъствие. Без значение е обстоятелството, че ищецът не е присъствал в съдебното заседание, в което е посочен денят за обявяване на решението. Срокът е законен и съдът не е длъжен да уведомява страната, която не се е явила в съдебно заседание, за него. Принципното разрешение, че редовно призованите страни не се уведомяват за извършените в съдебно заседание процесуални действия, е възприето и в разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от от ГПК (която задължава такава страна сама да проследи за датата на отлагане на производството по делото, когато не се е явила без уважителни причини) и чл. 160, ал. 1 изр. 2 от ГПК (според която определеният от съда срок за внасяне на разноски тече от датата на заседанието и за страната, която не се е явила) – в този смисъл Определение № 519 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3754/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев.

Връчването на препис от решението, съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК, не променя началния момент на срока за подаване на жалба, освен ако в самия препис има различни указания относно обжалването или решението е обявено след датата, предварително посочена по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК (ТР № 12/11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС). В случая нито в изпратените до ответника съобщение и препис от решението има посочен друг срок за обжалване, нито решението е обявено след посочената от съда дата. Поради това връчването на преписа не променя срока за обжалване, който е изтекъл на 23.03.2018 г. Подадената на 10.04.2018 г. въззивна жалба е просрочена и като такава, подлежи на връщане. В този смисъл е разрешението, дадено от районния съд в обжалваното разпореждане, поради което частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

           

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 51239/30.07.2018г. от „ТИП-ТОП КУРИЕР“ АД с ЕИК:********* срещу разпореждане № 23645/18.06.2018г. по гр.д. № 16357/2017г. на ВРС, с което е върната въззивна жалба с вх. № 24244/11.04.2018г. срещу решение № 936/09.03.2018г. на ВРС на ответника по делото „ТИП-ТОП КУРИЕР“ АД, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаването му от жалбоподателя на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК

 

 

Председател:                                Членове: 1.                               2.