№ 791
гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЦВ.Ч.М.
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720101601 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ЕМ. Й. Г., ЕГН **********, и АНГ. Й.
Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****, чрез пълномощника им адв. К. П., срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че:
ЕМ. Й. Г., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на
сумата 983,30 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. –
30.04.2013 г., и сумата 173,45 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 30.06.2011 г. – 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата 173,45 лв.,
считано от 13.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 98,13 лв. – разноски,
представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя
му Б.С.А. по гр.д. № 3095/2014 г. на РС-Перник, и
АНГ. Й. Г., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на
сумата 983,30 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. –
30.04.2013 г., и сумата 173,45 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 30.06.2011 г. – 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата 173,45 лв.,
считано от 13.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 98,13 лв. – разноски,
представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя
му Б.С.А. по гр.д. № 3095/2014 г. на РС-Перник.
1
В исковата и уточняващата молба се излага, че в полза на ответника срещу
наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изп. д. № 1809/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник.
Твърдят, че не дължат принудително изпълнение на по ½ част от вземанията по
изпълнителния лист съобразно квотите си в наследството, тъй като същите са погасени с
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Молят за уважаване на предявените
искове и осъждане на ответника да им заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
давността за вземанията е прекъсната с образуване на изп. дело № 1809/2014 г. на ЧСИ
СТ.Б. и е спряла да тече до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. Навежда довод, че
перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава на
Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложения препис на изп.д. № 1809/2014 г. на ЧСИ СТ.Б. се установява, че е
образувано по молба с вх. № 12481/22.10.2014 г. от „Топлофикация-Перник“ АД, въз основа
на изпълнителния лист от 23.06.2014 г., с който на основание Заповед № 2691/14.05.2014 г.
по ч.гр.д. № 03095/2014 г. на РС-Перник Б.С.А., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
взискателя сумата 1966,60 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. вкл., сумата 346,90 лв. – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2011 г. до 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1966,60 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 13.05.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 46,27 лв. - държавна такса.
На 05.11.2014 г. е изискана справка от НАП за публични задължения на длъжника,
притежавани движими и недвижими имоти, трудови договори и данни за осигурител. На
06.11.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, за която е залепено
уведомление на 17.07.2015 г., и запорно съобщение за налагане на запор върху пенсията на
длъжника до РУ „СО“-гр. Перник.
По изпълнителното дело е приложена справка от НБД „Население“, извършена на
26.05.2015 г., съгласно която Б.С.А., ЕГН **********, е починала.
На 13.06.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения до страните, че
прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и до РУ „СО“-гр.
Перник, че вдига запора, наложен на Б.С.А., по изпълнителното дело.
От удостоверение с изх. № 378/22.03.2022 г., издадено от Община Перник, се
установява, че Б.С.А., ЕГН **********, е починала на 01.12.2014 г. като е оставила
2
наследници по закон двама низходящи: ЕМ. Й. Г., ЕГН **********, и АНГ. Й. Г., ЕГН
**********.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Към момента на провеждане на откритото съдебно заседание по делото, в което е
приключено съдебното дирене, съобщенията за прекратяване на изпълнителното дело не са
връчени на страните, поради което следва извод, че изпълнителното дело не е прекратено с
влязъл в сила акт на съдебния изпълнител. С оглед изложеното, доколкото в исковата молба
се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, за които в полза на ответното
дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело срещу
наследодателя на ищците, съдът приема, че предявените отрицателни установителни искове
са с правно основание чл. 439 ГПК.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищците твърдят, че не дължат в качеството на наследници на по ½ част
от задълженията на длъжника поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за
изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в
сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за
възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен
срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 23.06.2014 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
3
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 1809/2014 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б., приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено
с ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 22.10.2014 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е
спряла да тече по време на висящността му.
С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.
Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за
процесното вземане се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече
нова давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Тъй като изпълнителното дело не е прекратено към момента на
приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва
да се приеме, че новата давност започва да тече от постановяване на тълкувателния акт -
26.06.2015 г.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 26.06.2015 г. /датата, на която е
приет новия тълкувателен акт, с който ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл/. Тъй
като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече
до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да
тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 26.06.2015 г. е следвало да
изтече на 26.06.2020 г., следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два
месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла. Следователно
петгодишният давностен срок е изтекъл на 04.09.2020 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
4
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същите са сторили такива в размер на 100,39 лв. - държавна такса, и по
350,00 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение. По възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в отговора на исковата молба,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при предявения интерес от 1254,88 лв. е 300 лв. +
7 % за горницата над 1000 лв., т.е. 317,84 лв., който размер платеното такова не надвишава
значително, поради което не е налице основание за неговото намаляване. С оглед
изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна е неоснователно.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците
половината от внесената държавна такса за производството по делото, равняваща се на 50,19
лв., и платеното адвокатско възнаграждение в пълен размер /350,00 лв./, т.е. сума от по
400,19 лв. на всеки ищец.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕМ. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 983,30 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. –
30.04.2013 г., и сумата 173,45 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 30.06.2011 г. – 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата 173,45
лв., считано от 13.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 98,13 лв. –
разноски, представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
3095/2014 г. на РС-Перник срещу наследодателя му Б.С.А., за които е образувано изп. д. №
1809/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АНГ. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 983,30 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. –
30.04.2013 г., и сумата 173,45 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 30.06.2011 г. – 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата 173,45
лв., считано от 13.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 98,13 лв. –
разноски, представляващи 1/2 част от вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
3095/2014 г. на РС-Перник срещу наследодателя му Б.С.А., за които е образувано изп. д. №
5
1809/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. Й. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, сумата 400,19 лв. /четиристотин лева и деветнадесет
стотинки/ – разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на АНГ. Й. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, сумата 400,19 лв. /четиристотин лева и деветнадесет
стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6