Решение по адм. дело №158/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Административното дело е образувано по искова молба от К. К. К. с [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], община Луковит, област Ловеч, [улица], чрез процесуален представител адвокат Р. М. М. от АК – Ловеч с адрес на кантората [населено място], [улица], срещу О. Д. на Министерство на вътрешните работи Ловеч, представлявано от Директор с адрес: [населено място], област Ловеч, [улица]на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 5 000 лв. (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес и психически страдания в следствие на незаконосъобразно издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022г., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от Н. П. Н., на длъжност полицейски инспектор в сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч както и законна лихва за забава, както и направените разноски по производство, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.

По делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 1953/ 02.07.2025 г., в която по отношение на иска за обезщетение в размер на 5000.00 лева неимуществени вреди възражения, че в конкретния случай не е налице нито едно от хипотезите на чл.1 от ЗОДОВ. Твърди се, че няма установени незаконосъобразни, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или органи от ОДМВР-Ловеч, които да са при или по повод на изпълнение на пряка административно дейност и да са в пряка и непосредствена връзка с претендираните имуществени вреди, липсват и влезли в сила актове, с които да е постановена незаконосъобразност на актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ОДМВР-Ловеч. На основание гореизложеното, моли да се остави без уважение иска, като бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск на изложените в исковата молба основания с подробни съображения по съществото на спора. Претендира също и адвокатски хонорар, който следва да бъде определен от съда на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Представя подробни писмени бележки с вх.№3088/17.11.2025г. по писа на Административен съд-Ловеч.

В съдебно заседание ответната страна-ОДМВР-Ловеч, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на исковата претенция по развитите в депозирания писмен отговор на ИМ съображения, като излага, че искът е неоснователен, поради липса на предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ. Посочва, че издадената от органа ПАМ не е оттеглена по отношение на ищеща, като същата е преустановила своето действие по закон, след отрицателната кръвна проба за употреба на опиати на К..

Участващият по делото на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение, че искът е неоснователен и недоказан. Счита, че следва да бъде отхвърлена претенцията за присъждане на претендираните неимуществени вреди.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като са разпитани двама свидетели. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към настоящото дело е приобщено прекратеното ДП №214/2022г. по описа на РУ-Луковит, преписка № 4005/2022г. по описа на Районна прокуратура-Ловеч, ТО-Троян.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, които обсъди по реда на чл. 12 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

От доказателствата по делото се установява, че ищецът К. К. К. на 13.08.2022г. в 23:55 ч. в [населено място], на [улица], с посока на движение към [населено място], управлява лек автомобил Д. Г. Ч. с рег.№ [рег. номер], собственост на К. К. К. от [населено място], е спрян за проверка от полицейски служители при ответника. Изпробван е за употреба на алкохол с отрицателен резултат. Съставен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, в който са отразени начинът на управление на МПС и начин на поведение по време на проверката. Отбелязано е, че по времена проверката настроение/поведение е възбудено; слизане от МПС-нормално; походка-сигурна; изговор-ясно; съмнителни признаци-треперене; мирис на алкохол-не; очи-без особеност; светлина на мястото на тестване-през нощта; зеници: дясно око 3.00мм и ляво око-3.00мм. Протоколът е подписан от К. без възражения. Тестван с Д. Д. 5000 с фабричен номер ARMD-0128, която проба отчела положителен резултат за Метамфетамин. Издаден е талон за изследване № 105758 от 14.08.2022 година. В него К. е посочил, че желае да се извърши медицинско и химическо изследване. Указано му е, че следва да се яви до 120 минути във ФСМП при МБАЛ Луковит. Талонът му е връчен в 00:55 часа на 14.08.2022г. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022г., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е постановено предварително изпълнение на Заповедта по силата на ЗДвП. Същата е връчена на 07.10.2022г. на К. К. К., баща на нарушителят.

В 01:20 часа на 14.08.2022г. часа ищеца се е явил в ФСМП при МБАЛ Луковит. Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози К. дал своето информирано съгласие, видно от положен подпис. Взет му е биологичен материал-кръв и урина.

Образувано е ДП № 214/2022 година по описа на РУ-Луковит, прокуророрска преписка №4005 по описа на Районна прокуратура-Ловеч за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В хода на досъдебното производство е изготвено химико-токсикологично изследване в Националния институт по криминалистика при МВР, Център за криминалистични изследвания. Видно от Експертна справка №23/ТКХ-96 от 13.03.2023г. е, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби – кръв и урина, не е установено наличие на наркотични вещества. Резултатът е отрицателен за бензодиазепини, барбитурати, трициклични антидепресанти, морфин(опиати), кокаин, метадон, оксикодон, метамфетамин, амфетамин, екстази, тетрахидроканабинол, респ. и на техни метаболити. Резултатът от анализа извършен чрез LC/MS/MS е, че в представената за анализ кръвна проба не се доказва присъствие на кокаин и метаболити. От анализа на пробата на кръв и урина на К. посредством имуноаналитично изследване посочват резултат: бензодиазепини, барбитурати, трициклични антидепресанти, морфин(опиати), кокаин, метадон, оксикодон, метамфетамин, амфетамин, екстази, тетрахидроканабинол, респ. и на техни метаболити. Заключението на експертите е, че в кръвната проба и проба урина от ищеца не е установено наличие на упойващи лекарствени форми и наркотични вещества, списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотици във връзка с чл.3 от ЗКНВП.

Въз основа на заключението на експертите с Постановление изх. № 4005/22 от 20.04.2023 година е прекратено наказателното производство против К. К. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

От справка за собственици на превозно средство се установява, че първата регистрация е извършена на 19.06.1996 година, като собственик на лек автомобил Д. Г. Ч. е бащата на ищеца - К. К. К..

С Протокол *********-10000 е прието, че на Дрегер Drag test 5000, с фабр. 5000 с фабричен номер ARMD-0128 е извършена периодична проверка на 11.10.2021 година, която е със срок на валидност 12 месеца, т.е. средството за измерване е годно към дата 14.08.2022 година. От опаковката на приложената по делото касета, с която е извършената проверката е видно, че същата е със срок на годност до месец февруари 2023 година.

Полицейския служител, извършил тестването за наркотични вещества е И. Г. Б.. Същият заема длъжност младши автоконтрольор и по силата на длъжността му използва в ежедневната си работа технически средства за осигуряване безопасността на движението по пътищата, в т.ч. има професионални умения за работа с уреди за контрол на скоростта, употребата на алкохол и упойващи вещества.

За установяване на претърпените от К. неимуществени вреди и неговото състояние непосредствено след инцидента са изслушани в съдебно заседание свидетелите К. К. К. и П. Ц. В..

Свидетеля К. К. К., който е баща на ищеца сочи в своите показания, че синът му е бил болен, като е пиел лекарства- парацетамол и бускулизин, и не е излизал два дни от тях. Посочва, че са му звъннали две-три момчета да ги закара до [населено място], като той му предложил да вземе лек автомобил джип Г. Ч., като синът му звъннал след малко, че е спрян от полиция и му правят проба за наркотици, като е излязло метамфетамин. Сочи, че тогава не знаел какво е това, като при разговора със сина си е чул от единият полицай, че да се подпише и, че за 5-6 месеца ще му вземат книжката, след което отива там. Излага, че след това го арестуват и го прибират. Твърди, че сутринта, след го пуснали от полицията са му направени два теста в частна клиника в [населено място], вземат му урина, правят му два теста, които са отрицателни. Сочи, че са малка общност там. Всички хора го сочат с пръст, че е наркоман, даже го пише в сводките на МВР. Посочва, че в училище и в къщи са правени тестове за наркотици, като с жена си стигнали до развод. Тя го обвинила, че той е виновен. Излага, че осем месеца и нещо, синът му не може да си вземе книжката, тогава излиза теста, даден е на прокурор в Троян. Свидетелят твърди, че от това е пропаднал неговия живот, почнал да пие хапчета за кръвно - 230/130, момчето се затворило, навсякъде го сочат като наркоман и сега в момента. Твърди също така, че щял да започне работа, но не го взели защото бил наркоман. Като е излизал с приятели го бъзикали, че е наркоман.

От свидетелските показания на П. Ц. В., дядо на ищеца е видно, че същият не е очевидец на полицейската проверка. Твърди, че когато хванали ищеща, той се стресирал, тъй като тези работи не ги употребява. Посочва, че в селото всички казвали: „Внука ти е дрогаджия“, че употребява дрога.

От доказателствата по делото се установява, че 14.08.2022 г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на К. К. К., затова, че на 13.08.2022г. в 23:55 ч. в [населено място], [улица], с посока на движение [населено място], управлява лек автомобил Д. Г. Ч. с рег.№ [рег. номер], собственост на К. К. К. от [населено място], като управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Д. Д. 5000 с фабричен номер ARMD-0128, като проба номер 114 в 00:01ч. на 14.08.2022г., като теста е отчел наличието на Метамфетамин. Издаден талон за медицинско изследване номер 05758 и 7 броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с номер [рег. номер]. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-като уреда е отчел 0 промила алкохол.

На база на съставения АУАН, Н. П. Н., на длъжност полицейски инспектор в сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, (упълномощен със Заповед № 295з-31/07.01.2022г.) е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022г.. С нея на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС [номер] и контролен талон №7736752.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действията или бездействията, се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая исковата претенция се основава на незаконосъобразни действия и незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден от служител при Сектор “Пътна полиция“ при ОМВР - Ловеч. Следователно пасивно легитимирана страна да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е ОДМВР - Ловеч, която съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР е юридическо лице. Исковата претенция е насочена именно към ОДМВР- Ловеч.

По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Искът за обезщетение може да се предяви пред съда по мястото на увреждане или по настоящ адрес или седалище на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. В случая настоящият адрес на ищеца е [населено място], общ.Луковит, обл. Ловеч, поради което компетентен за разгледа спора се явява Административен съд-Ловеч.

Разгледана по същество исковата молба е недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря за вреди, които са причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Тази разпоредба се съдържа в глава първа на Конституцията, което е посветена на основните начала на държавно устройство, но тя не представлява пряка защита на правата на гражданите, същата прогласява основен принцип, осъществяването, на който трябва да бъде уреден със закон. Такъв именно закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. В ЗОДОВ се разграничават два вида отговорност на държавата: първият вид е отговорност за дейността на администрацията, а вторият вид е отговорност за дейността на правозащитните органи. В чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вреди, които са причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност.

В разпоредбата на чл. 203 от АПК е регламентиран редът за предявяване на исковете за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, което е пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяването на незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а те касателно казуса са както следва: незаконосъобразност на оттеглен административен акт, и незаконосъобразност на действие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, на второ място настъпила вреда и причинна връзка между оттеглените актове и действия, и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Първият елемент е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавните органи или длъжностните лица при или по повод изпълнението на административната дейност. От своя страна наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице не само, че е елемент от фактическият състав, пораждащ отговорността на държавата, респективно на общината, но така също той се явява и положителна процесуална предпоставка за допустимост на самия иск.

По отношение на незаконосъобразното действие на административният орган, което се навява като довод в исковата претенция на ищеца настоящият съдебен състав приема, че под действие, респективно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира всяко такова, което е извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в съответствие/несъответствие с определена нормативна разпоредба, или иначе казано в настоящият случай под действие се разбира извършването на фактическо действие, което орган или длъжностно лице са задължени да извършват по силата на закона.

В конкретния случай се претендира, че настъпването на вредите е последица от незаконосъобразни действия, предвид което и с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на първо място съдът следва да установи налице ли са такива действия, които да се незаконосъобразни, и едва след това - налице ли е причинно следствена връзка между действията и настъпилите за ищеца вреди.

В обстоятелствената част на исковата молба действията, на които се основава основно претенцията за обезвреда се изразяват в следното: незаконосъобразно извършени действия за проверка на употреба на наркотични вещества, без да са налице съмнения в поведението му.

Защитата срещу неоснователни действия от страна на административен орган или длъжностно лице се уреждат в глава ХV, раздел I на АПК. В хипотезата на чл. 250 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.

Редът за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози е установен в Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.

В случая, от обсъдените по-горе доказателства се следва, че причина за спирането на автомобила е рутинна проверка. Като причина за извършения тест на водача на лекия автомобил е посочено видимото притеснение, съмнителни признаци-треперене; поведение: възбудено; зеници: дясно око 3.00мм и ляво око-3.00мм., изрично посочени в протокола за извършване на проверка за наркотици и упойващи вещества. Установеното поведение на нарушителя-възбудено с признаци на треперене, както и зеници с такива мм, които представляват свити зеници, води до съмнения относно състоянието на ищеца К.. Тестването е проведено от полицейски служител, младши автоконтрольор, в чиито служебни задължения влиза не само контрола на пътното движение и спазването на разпоредбите на ЗДвП, но също така и задължението да предотвратява и пресича престъпните и противообществените действия на гражданите (чл. 80, ал. 2, т. 18 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение), поради което се приема, че същият има компетентност да работи с такъв вид уреди за тестване. Съответно и в Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози също не регламентира кой може да проведе тест за употребата на наркотични вещества или техните аналози. В нея са разписани правила - чл. 5, ал. 1 за начина, по който се установява подобна употреба - чрез тест или медицинско изследване, както и за реда, по който се извършва медицинското изследване. Резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест е попълнен в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, в съответствие с чл. 5, ал. 2 от наредбата. При това положение се приема, че проверката е извършена при спазване изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Преценката дали на конкретния водач да бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и не подлежи на съдебен контрол, като е без значение отрицателните твърдения на водача, че не е използвал такива. При това положение твърденията за незаконосъобразност на действията на полицейските органи за извършената проверка за употреба на наркотични вещества, доколкото същите се основават на предпоставките предвидени в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/2017 година, са напълно неоснователни. По разбиране на съда подробна мотивировка за пристъпване към такава проверка не се налага, а в случая не е без значение и обстоятелството, че резултата от същата е бил положителен.

Предвид законността на извършената проверка, не може да се приеме, че в резултат на нея ищецът е претърпял неимуществени вреди. Дори и да е изпитал негативни изживявания, вследствие на които станал затворен в себе си, избягвал да излиза, освен на училище, срамувал се да излиза селото, за не бъде одумван от хората, тъй като се срамувал от мълвата, която се носила за него, всички те са резултат от неправилното му възприемане на незаконността на извършения контрол от полицейските служители. Обективно не е имало никакво основание ищецът да преживява психични страдания, след като е бил убеден, че не употребява наркотици. При горните изводи се приема, че искът за неимуществени вреди в резултат на извършената проверка е неоснователен.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия на полицейските органи по извършване на проверка за наличие на наркотични вещества, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Исковата претенция се основава на незаконосъобразно издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022г., издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и регистрационния талон на автомобила, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за която не се сочи да е отменена или оттеглена, както се сочи в исковата молба. С оглед това и като се взе предвид, че чл. 204, ал. 3 от АПК не поставя изискване за допустимост на иска по чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от оттеглен административен акт незаконосъобразността на този акт да бъде предварително установена, се прие допустимост на исковата претенция. Заповедта е връчена на ищеца на 07.10.2022г., чрез неговия баща, същата не е обжалвана, влязла е в законна сила и е стабилен административен акт.

В исковата молба е застъпено, че същата е оттеглена. До приключване на съдебното дирене обаче не се представи оттеглен акт, от който черпи права ищецът. Нормата на чл. 156, ал. 1 от АПК не въвежда конкретни изисквания за начина, по който следва да бъде извършено оттеглянето на оспорения индивидуален административен акт, тъй като по съществото си същото представлява нов индивидуален административен акт и за него следва да са съответно приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, а именно да е посочен неговия издател, който е компетентен да извърши оттеглянето му, да е в писмена форма, както и да са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не се представя и акт, издаден в условията на чл. 91 от АПК. Липсва резолюция, разпореждане или друг акт, от които да се установи изричната отмяна на процесната принудителна административна мярка, т.е. липсва оттеглен акт, който да обоснова възможност да се установи евентуалната незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка. До приключване на съдебното дирене по делото не се представиха и доказателства да има изрична отмяна на процесната принудителна административна мярка, т.е. липсват отменен акт, който да обосновава възможност да се установи евентуалната незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка. В тази връзка, е необходимо да се посочи, че прекратяването на образувано досъдебно производство, не влече след себе си автоматична отмяна на издадени в друго и то административно производство актове, в случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022г.,

Вземайки предвид обосновката в исковата молба, че вредите са произтекли от незаконосъобразна заповед, тъй като същата е издадена въз основа на резултатите от полевия тест, при наличие на оспорване на резултата от същия и даване на кръвна проба, която впоследствие е установила отрицателен резултат за наркотични вещества, сочи за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, относими към оспорване на административния акт, което в конкретния случай обаче не е сторено. Не може в исковото производство тепърва да се установява действие и/или бездействие на органите на ОД на МВР – Ловеч при издаване на административен акт. Това са все обстоятелства с дължимо доказване в производството по неговото оспорване. Следователно в настоящото производство не може да се установява самостоятелна незаконосъобразност на индивидуалния административен акт преюдициално от съда, разглеждащ иск за обезщетение – арг. чл. 204, ал. 3 от АПК, а допустимостта на иска е предпоставена от отмяната на административния акт по съответния ред – ал. 1 на чл. 204 от АПК, каквато в случая липсва.

При това положение се приема, че иска е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес и психически страдания вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ за отнемане на СУ на МПС, която не е отменена, нито е оттеглена по реда на чл. 156 от АПК с изричен акт. Горното обуславя недопустимостта на исковата претенция в тази й част.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице изискуемите кумулативно материални предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендирането на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия, вследствие извършена незаконосъобразна проверка на 13.08.2022 година за наличие на наркотични вещества или техни аналози, като исковата претенция следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати.

При този изход на спора ответникът по иска има право на разноски, но такива в настоящото производство не са направени и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К. К. К. с [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], община Луковит, област Ловеч, [улица], чрез процесуален представител адвокат Р. М. М. от АК – Ловеч с адрес на кантората [населено място], [улица], срещу О. Д. на Министерство на вътрешните работи Ловеч, представлявано от Директор с адрес: [населено място], област Ловеч, [улица]на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес и психически страдания в следствие на незаконосъобразно издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000241/14.08.2022г., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от Н. П. Н., на длъжност полицейски инспектор в сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.