Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 330 Дата  14.11. 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 6 ноември 2019 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 492 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 54 от 08.05.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 202/2018 г., с което съдът е решил следното:

„ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу „****“ АД /н/, ЕИК ****, представлявано от синдика И.Л.К., установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, на вземане в размер на 1 146.80  лева, представляващ сбора от  сумата от 322.80 лева – обезщетение за лишаване на правото на ползване  за периода от 1.08.2017 г. до 30.09.2017 г., върху 1/10 идеална част от площадка промишлено товаро-разтоварна и 824 лева – обезщетение за същия период върху 1/2 идеална част от сграда с промишлено предназначение с площ от 357 кв. м., находящи се в поземлен имот – производствен терен, с номер ****, в местността „****“ по картата на възстановената собственост на гр. ****, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Окръжен съд, ****, държавна такса в размер на 50 лева.

Решението е постановено на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ, при участие на синдика на несъстоятелното дружество И.Л.К. с адрес ***, както и при участието на трето лице помагач – Л.А.К. *** и комплекс ЕСТЕ, адв. О. Л., на страната на „****“ АД /н/, ЕИК ****, и има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на осн. чл. 694, ал. 8 ТЗ“.

Решението се обжалва от дружеството „С.“ ЕООД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Третото лице помагач е на мнение, че жалбата е неоснователна, а синдикът на „****“ АД /н/ е без становище.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

 

Предявените обективно съединени искове са за установяване съществуването на неприети вземания: първия иск е по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, а вторият – по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Както се вижда от цитирания по-горе диспозитив на обжалваното решение, окръжният съд не само не е направил определящото за съдържанието на списъците по чл. 686, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ разграничение на исковете по т. 1-ва и т. 2-ра на чл. 694, ал. 2 ТЗ, но – чрез използвания в решението израз „за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ“ – се е произнесъл по съвсем друг иск: по иск на кредитор с прието вземане, чиято правна характеристика по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ обаче, е била друга, различна от твърдяната от този кредитор „поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ“.

         Налице са условията по чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, обжалваното решение ще следва да се обезсили, а делото – да се върне на първоинстанционния съд, за произнасяне по предявените от ищеца искове, включително и по разноските, направени пред настоящата инстанция.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 54 от 08.05.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 202/2018 г. и ВРЪЩА делото на този съд, за съответно произнасяне по предявените от „С.“ ЕООД установителни искове.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.