РЕШЕНИЕ
№ 1801 27.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На четиринадесети юли две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 4839 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против
А. И. П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***. Предявен е иск за
установяване съществуването на следните парични задължения по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1042/ 2019г., дължими по
договор за заем, сключен с „Банка ДСК” ЕАД на 04.09.2017г. : 1 343,56 лв. – главница; 368,42 лв.
– договорна лихва за периода 04.11.2017г. - 13.06.2018г.; 61,74 лв. – обезщетение за забава за периода 04.11.2017г. –
31.01.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 01.02.2019г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира и присъждане на направените
разноски.
При условията на
евентуалност ищецът предявява осъдителни претенции за същите парични вземания.
Ищецът твърди, че
ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си до крайния падеж по договора -
04.09.2019г. Неизпълнените задължения били прехвърлени от кредитора „Банка ДСК“
ЕАД на ищеца с рамков договор за цесия от 11.04.2018г. и допълнително
споразумение към него от 13.06.2018г. Цесията била съобщена на ответника с две
писма, върнати като непотърсени. Ищецът се позовава на уведомяване за
извършената цесия с връчването на препис от исковата молба.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията на основание чл.47, ал.5 от ГПК. Назначеният особен
представител на ответника в преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД
цесията не е породила действие за длъжника, тъй като не му е съобщена надлежно,
а уведомяване в хода на исковото производство чрез особен представител не е
допустимо. Счита, че липсват доказателства за реалното сключване на договора за
заем, както и че не е доказана надлежно предсрочна изискуемост на кредита.
Прави възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва, определена в
противоречие с добрите нрави, като твърди и наличие на неравноправни клаузи в
договора за кредит и общите условия към него. Оспорва автентичността на
представените искане и договор за стоков кредит, като твърди, че подписите не
са положен от ответника.
След съвкупна преценка
на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите
на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с правно основание чл.422
вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1, чл.86 ал.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 1042/
2019г. по описа на БРС против длъжника А.И.П. е постановена заповед за
изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК № 1034/ 06.03.2019г. за плащане на
заявителя – кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на претендираните в
настоящото производство парични вземания, ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението на 01.02.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски
от 35,47 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 07.05.2019г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение е
редовно е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск относно вземането
си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 15.05.2019г. Настоящият иск е
предявен в срока по чл.415 ал.4 от ГПК – с искова молба, изпратена с куриер на 14.06.2019г.
На 04.09.2017г.
между заемодателя ”Банка ДСК” АД и ответника А. И. П. е сключен договор за стоков
кредит № *********/, съгласно който заемодателят предоставил на заемателя
сумата от общо 1 382,23 лв. за закупуване на пералня с цена 699 лв., хладилник
с цена 519 лв. и за сключване на застраховка с „Групама животозастраховане“ с
еднократна застрахователна премия от 164,23 лв. Договорен е 24-месечен срок за
издължаване, равни погасителни вноски от по 84,27 лв. съгласно приложен
погасителен план, платими на 4-о число на месеца. Уговореният фиксиран лихвен
процент е 39,59 % годишно с годишен процент на разходите 47,62 %, който подлежи
на промяна при предпоставки, предвидени в Общите условия, подписани от
кредитополучатели я и обявени за неразделна част от договора за кредита.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че цялата сума по предоставения
стоков кредит е усвоена на 04.09.2017г., а кредитополучателят е направил само
едно погасително плащане по договора на стойност 84,37 лв. от 16.10.2017г., с
което са погасени 38,67 лв. от главницата, 45,60 лв. от договорната лихва и
0,10 лв. санкционираща лихва за забава.
На 11.04.2018г.
между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ с допълнително
споразумение от 13.06.2018г., съгласно които предмет на прехвърляне са всички вземания
на „Банка ДСК“ ЕАД по предоставени стокови кредити на физически лица със забава
между 180 и 210 дни, ведно с изтеклите лихви. Прехвърлянето е писмено потвърдено
от цедента „Банка ДСК“ съгласно изискването на чл.99 ал.3 от ГПК. Законният
представител на ищцовото дружество – цесионер, действащ като пълномощник на цедента
„Банка ДСК“, е изпратил до ответника А.П. две уведомителни писма за цесията с
покани за доброволно изпълнение – от 02.07.2018г. и 09.10.2018г., второто от
които на 18.10.2018г. е връчено на адреса на родственик на длъжника с посочване
на трите му имена. Съдът не споделя доводите на ищеца за уведомяване на
длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като цитираните изпратени
уведомления се отнасят не съдържат изявления за обявена такава предсрочна
изискуемост, нито съдържат информация за нейното фактическо и правно основание.
Възраженията на
ответника за неавтентичност на договора за цесия и на искането за
предоставянето му не се доказват в настоящото производство.
Уведомление за
цесията е редовно връчено на ответника съобразно изявлението на ищеца в
исковата молба и с връчването на преписи от исковата молба и приложенията на
особения му представител на 25.11.2019г. Трайно съдебната практика приема, че
особеният представител на ответника в гражданския процес действа надлежно от
негово име с правомощия да прави и получава както процесуалноправни, така и
материалноправни изявления, каквото е уведомлението за цесията. Тъй като това
връчване е извършено след крайния падеж на договорните задължения –
04.09.2019г., ирелевантен е ефектът му на уведомяване за предрочна изискуемост.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено по делото следното :
Съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, правоотношението по който възниква от
предоставянето на заемната сума от заемодателя на заемателя. Предвид
установеното от вещото лице усвояване на кредитната сума съдът приема за
установено сключването на 04.09.2017г. на процесния реален договор за заем
между ответника и ”Банка ДСК” АД за сумата от 1 382,23 лв., която
ответникът се е задължил да върне на 24 месечни погасителни вноски ведно с
договорна лихва от по 84,27 лв.
При извършена
служебна проверка съгласно чл.7 ал.3 от ГПК съдът не установява наличие на
неравноправни клаузи в този потребителски договор.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява и липсата на плащания от страна на
длъжника по договора за кредит след 16.10.2017г., поради което от датата на
втората погасителна вноска 04.11.2017г. същият е в забава. Въпреки забавата на
длъжника, не се установява банката да е упражнила договорното си право да обяви
предсрочна изискуемост на кредита преди цедирането на договорните си вземания
на ищеца на 13.06.2018г. Към този момент ответникът е в неизпълнение за 8
месечни погасителни вноски, дължими в периода 04.11.2017г. – 04.06.2018г. От
така описаните просрочени погасителни вноски, само една отговаря на предмета на
договора за цесия – вземания по стоков кредит със забава между 180 и 210 дни, а
именно вноската за месец декември 2017г., която е със забава от 192 дни. Срокът
на забавата на всички останали дължими договорни вноски е извън посочения
период /вноската за месец ноември 2017г. е със забава повече от 210 дни, а
останалите вноски са с по-малко от 180 дни забава/.
По тези
съображения съдът приема, че процесният договор за цесия има прехвърлително
действие само за изискуемата забавена вноска за месец декември 2017г. в размер
на 84,27 лв. /включваща 41,26 лв. главница и 43,01 лв. договорна лихва/, за
която ищецът - цесионер е материалноправно легитимиран да получи изпълнение.
Всички останали претендирани парични вземания не попадат в предмета на цесията,
поради което не са преминали в патримониума на ищцовото дружество. Поради това
предявеният иск за главницата е основателен до посочения размер от 41,26 лв.,
като за разликата над тази сума до предявения размер искът е неоснователен и ще
бъде отхвърлен.
Основателно е
възражението на ответника за нищожност на договорената възнаградителна лихва,
като надвишаваща трикратния размер на установената законна лихва, която за
процесния период е 10 %. Поради това
тази договорка противоречи на добрите нрави и на основание чл.26 ал.4 вр.
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД дължимата договорна лихва следва да се определи в
размер на 30 %. На основание чл.162 от ГПК при използване на информационен
продукт Апис – финанси/ Изчислителни системи съдът определя размер на
договорната лихва за просрочената дължима главница от 41,26 лв. – 7,53 лв.,
дължима за предявения от ищеца период 04.11.2017г. - 13.06.2018г. За разликата
над тази сума до предявения размер от 368,42 лв. искът е неоснователен и ще
бъде отхвърлен.
Тъй като съгласно
договора за цесия вземанията се прехвърлят, ведно с изтеклите лихви, предвид
установената забава на ответника, на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД същият дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху придобитото от ищеца
вземане за главница в размер на 41,26 лв. За периода от забавата на това
задължение 04.12.2017г. до предявената крайна дата 31.01.2019г. на основание
чл.162 от ГПК съдът определя размера на това задължение на 4,86 лв., установен
при използване на информационен продукт Апис – финанси/ Изчислителни системи.
За разликата над тази сума до предявения размер от 61,74 лв. искът за
обезщетение за забава е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
По изложените
съображения за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита
преди договора за цесия и преди предявяването на иска, неоснователни са и
евентуално предявените осъдителни претенции за същите вземания.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и съдебните разноски, направени в
заповедното и в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважената част от
исковете. Разноските на ищеца са в размер на общо 859,26 лв., включващи : 35,47
лв. – държавна такса в заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 117,79 лв. – държавна такса за
исковото производство, 200 лв. – възнаграждение на вещо лице, 356 лв. –
възнаграждение на особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство, определено съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За тези разноски,
съразмерно с уважените искове ответницата му дължи сумата от 25,64 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А. И. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ
адрес ***, дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление,
гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, следните парични задължения по заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1042/ 2019г. : 41,26 лв. – дължима към 04.12.2017г. главница по договор за стоков
кредит, сключен с „Банка ДСК” ЕАД на 04.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на
заявлението на 01.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане; 7,53 лв. – договорна лихва върху тази
главница за периода 04.11.2017г. – 13.06.2018г.; 4,86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 04.12.2017г. - 31.01.2019г.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на следните парични
задължения по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1042/ 2019г. :
1. за главница по договора за стоков кредит от 04.09.2017г. – за разликата над
уважения размер от 41,26 лв. до предявения размер от 1 343,56 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от подаването на заявлението на
01.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане; 2. за договорна лихва за
периода 04.11.2017г. - 13.06.2018г. – за разликата над уважения размер от 7,53
лв. до предявения размер от 368,42 лв.; 3. за обезщетение за забава за периода
04.11.2017г. – 31.01.2019г. – за разликата над уважения размер от 4,86 лв. до
предявения размер от 61,74 лв.; както и осъдителните искове за тези вземания.
ОСЪЖДА А. И. П. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 25,64 лв. за направените съдебни разноски в заповедното и настоящото
производство, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД