№ 227
гр. Варна , 31.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело
№ 20203100901144 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищцовото дружество „ВГ–4“ ЕООД, представлявано от К.-К.Д.,
редовно призовано, представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Ответното дружество „Енерго – Про Продажби“ АД , представлявано
от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., редовно призовано, представлява се от адв. Л. М.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Третото лице помагач на страна на ответника „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД, представлявано от И.Й., редовно призовано,
не изпраща представител.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
1
СЪДЪТ, докладва постъпило становище с вх. № 9534/20.05.2021 г. от
НЕК, с която същите за взели становище по неоснователността на
претенцията, както и са развили подборни съображения.
Адв. П.: Поддържаме исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорваме отговорите. Нямаме искания по доклада. Нямаме искания по
доказателствата. Няма да представяме други доказателства и моля, да
приемете представените.
Адв. М.: Поддържаме депозирания отговор и допълнителен такъв.
Оспорваме иска. Запознати сме с проекта за доклада. Нямаме възражение по
същия. Нямаме искания по доказателствата.
Адв. П.: Ние правим искане за спиране на производството, до
приключване на преюдициалното му производство по административно дело
№1719/2021 г., по описа на Административен съд – София–град, тъй като
считаме, че предметът на това дело е оспорването на Решение СП–5 на КЕВР
и това административно производство намираме за преюдициално спрямо
настоящото, като представяме разпореждане по административно дело
№1719/2021 г., с което доказваме висящността на това дело, както и предмета
му, а имено оспорването на Решение СП–5. Представяме е едно определение
на ВКС, с което решение на Варненски апелативен съд е допуснато до
касационно разглеждане, с аргументи за вероятна негова недопустимост, тъй
като Апелативен съд – Варна е отказал да спре търговското дело до
приключване на преюдициалното му административно дело. Налице са още
две подобни определения на ВКС. Представям за сведения на съда само едно
от тях.
Адв. М.: Моля, да оставите без уважение така направеното искане за
спиране на производството по следните аргументи:
На първо място – Запознати с това определение на Върховен
касационен съд, както и другите такива. С посочените определения в никакъв
случай, каквито са твърденията на процесуалния представител, не са
изложени аргументи за евентуална недопустимост, а просто е допусната
проверка на решение на Апелативен съд, с оглед това да се провери, дали това
решение е допустимо. Аргументи за недопустимост на решението, в никакъв
2
случай няма. Това дали решението е допустимо или не, тепърва ще се
проверява от ВКС. В този смисъл това определение, както и другите като него
не може и е недопустимо да се приемат, като видите ли предварителна
наведена аргументация за недопустимост на решението.
На следващо място, моля да съобразите и следно: Както настоящият
съд, така и Апелативен съд – Варна е разгледал множество подобни дела. В
самото началото отново имаше опити за спиране на производства, поради
обжалване тогава на СП–1, които спирания бяха отменени именно от
Върховния касационен съд. Бяха отменени именно с аргументацията, че не е
налице в случая преюдициалност на административното производство по
оспорване на СП, по отношение на един търговски спор, с правно основание
чл.79.
На първо място – Решението на КЕВР, в никакъв случай на е класическо
ценово решение, защото то не определя цена, а единствено оповестява един
факт, който е сложен назад във времето и това нетното специфично
производство използвано като елемент при формиране на цената по
съответното ценово решение, което обаче си е едни стабилен акт.
На следващо място, на основание чл. 13 от ЗЕ, това решение на КЕВР се
ползва с предварителна изпълняемост. Обжалването му по никакъв начин не
може да бъде основание, това решение да не бъде зачетено като такова.
Всъщност липсата на преюдициалност по отношение на спора, е видно най –
вече от факта, че по същество ако се отмени СП, това ще доведе до отпадане
на основанието на иска, така както е заведено в настоящото производство и
евентуално би било основание за един друг иск на плоскостта и евентуално на
неоснователно обогатяване.
Аргументите, които сега изложих, вече са възприети, както от съставите
на Окръжен съд – Варна, така и от съставите на Апелативен съд – Варна,
които въпреки представянето на тези определения и направените искания,
отхвърлят искането за спиране.
Не на последно място, ще Ви представя две решения: едното на
Административен съд – София–град и другото на Върховен административен
съд. Тези решения нямат касателство с настоящото дело, но те са постановени
3
във връзка с обжалвания на други решения СП и от тях е видно, че както
Административен съд – София–град, така Върховният административен съд,
вече са узрели за идеята, че това което посочва СП, като размер на нетно
специфично производство, независимо от това, колко пъти ще се отмени едно
такова решение, няма да се промени като цифра, защото това е един факт,
който вече съществува. Размерът на това нетно специфично производство е
част, елемент от ценообразуването по решение от 2011 година. Това решение
на КЕВР е издадено единствено с във връзка с едно законово изменение и
изрично възлагане на комисията, да издаде акт, с който да каже, какво е
ползвала преди, назад. Доколкото този акт единствено посоча, нещо което
вече съществува, няма как той да бъде преюдициален. Той не създава права и
задължения.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №479/
27.04.2021 година:
Постъпила е искова молба от ”ВГ-4” ЕООД, против “Енерго-Про
Продажби“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца дължими суми на основание Договор за
изкупуване на електроенергия №86 от 11.06.2009г., както следва: -сумата от
79520.93лв., представляваща обективирана в Дебитно известие
№130/31.10.2017г. към Фактура №129/11.10.2017г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м.09.2017г., както и сумата от 22332.03лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 01.01.2018г. до 11.10.2020г., и -сумата от 164041.57лв., представляваща
дължим остатък от обективирана във Фактура №131/31.10.2017г. цена на
произведена и доставена електроенергия през м.10.2017г., както и сумата от
46068.31лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, за периода от 01.01.2018г. до 11.10.2020г. Претендира се
присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от
предявяване на иска-12.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и на
деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
4
енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия,
произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от
КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от
ответника съгласно Договор за изкупуване на електроенергия №86 от
11.06.2009г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електроенергия
№ДУА-380/13.03.2008-3030-ВГ-14.03.2008-4024-ВГ-04.07.2008 от
04.08.2008г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия
ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия,
която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и
съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране
на цените на електрическата енергия. През м.септември 2017г., ищецът е
доставил на ответника електроенергия в размер на 391.752 MWh, произведена
след достигано на границата от 2000 MWh нетно специфично производство
на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е
достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 MWh
НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За въпросното количество ел.енергия
ищецът е издал Фактура №129/11.10.2017г. на стойност 8994.64лв. с ДДС,
като при фактурирането е ползвана продажна цена от 19.1334 лв./MWh, т.е.
цена за излишък на балансиращия пазар. Въпросната фактура е издадена по
посочената цена, тъй като количеството електроенергия, е произведено
докато централата е работила при надхвърлен праг от 2000 MWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа
работа и без да е достигнала прага от 2300 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност. През целият месец септември ВяЕЦ е работа под 2250 часа и без да
надхвърля прага от 2139 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Впоследствие ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е
достигнал прагът от 2250 часа ефективна работа, поради което е издадено
Дебитно известие №130/31.10.2017г. към Фактура №129/11.10.2017г. за
сумата от 79520.93лв. с ДДС, с което е коригирана продажната цена за
излишък до размера на преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение
СП-1 от 188.29лв./MWh за количеството електроенергия, произведено през
месец септември 2017г. През м.октомври 2017г. ВяЕЦ е достигнала прага от
2250 ефективни часа работа, но без е достигнала прага от 2300 MWh НСПЕ от
5
инсталиран 1 kW мощност, затова цялото количество произведена
електрическа енергия през този месец е подлежала на изкупуване по
преференциалната цена по т.1.7 от Решение СП-1. Твърди се, че ответникът
не е погасил задължението по Дебитно известие №130, поради което освен
главницата, дължи и обезщетение за забава в размер на 22332.03лв. за
периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на искова молба. През
м.10.2017г., процесната ВяЕЦ е произвела и доставила електроенергия в
размер на 806.035 MWh, за която е издадена Фактура №131/31.10.2017г. на
обща стойност от 178474.76лв., като продажната цена за 608.240 MWh е
188.29лв./MWh, т.е. преференциалната цена по т.1.8 от Решение СП-1, тъй
като ВяЕЦ е произвела това количество електроенергия при надхвърлен праг
от 2000 MWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди и достигнати
2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 MWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. Продажната цена за остатъка от 197.765 MWh,
които са произведени през същия месец, е в размер на 172.95лв./MWh, т.е.
преференциалната цена по т.1.9 от Решение СП-1, след преминаване над 2250
ефективни часа работа, но без да е достигнат прага от 2300 MWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. Ответникът не е погасил изцяло задължението по
Фактура №131, като дължимият остатъкът е в размер на 164041.57лв., върху
който се дължи и обезщетение за забава в размер на 46068.31лв. за периода от
01.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество
ел.енергия и период, е приложима преференциална цена съгласно чл.18, ал.1
от договора за изкупуване, която на основание ал.2 от посочената клауза от
договора, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за
изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между
страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да
бъде подписано допълнително споразумение между страните. С Решение
№Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи, като е въвел специален критерий-“наличен ресурс на първичния
енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на
ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни
часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни
6
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. С т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от
188.29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2250 часа и в
т.9 на решението е определена цена от 172.95лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили над 2250 часа. По силата на решението, до
достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа енергия
по преференциалната цена определена в т.8 и след достигането на тези часове
по цената определена в т.9 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната
преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия, като
според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми
източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето
на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от
възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална
цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената
разпоредба, крайният снабдител-ответникът, има задължение да изкупува
произведената електроенергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за
конкретните типове производители, а за количества произведена
електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа
произведени количества - по утвърдената от КЕВР цена по която
общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена,
подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез
въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното
специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за
надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за
излишък на балансиращия пазар. С Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР
установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са
7
определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ,
за които се прилага преференциална цена от Решение №Ц-010/30.03.2011г. в
зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, ответникът следва
да изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по
преференциална цена по т.8 и т.9 от решението, т.е. на цена от 188.29
лв./MWh, без ДДС до 2000 kWh за централи, работещи до 2250 часа и на цена
от 172.95 лв./MWh. без ДДС до 2300 kWh за централи, работещи над 2250
часа. Ето защо се поддържа, че до достигане на 2250 ефективни годишни
часове работа на вятърната електрическа централа на ищеца, ответникът
следва да изкупува произведените количества електроенергия, съответно по
т.8 до 2000 kWh и по т.9 от за горницата от 2000 kWh до 2300 kWh. На
следващо място се сочи, че след окончателната отмяна на т.1.7. от Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, е прието Решение №СП-5/28.03.2019г., с което
е определено НСПЕ на вятърни електрически централи при цените по т.8 и
т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. Понастоящем Решение №СП-
5/28.03.2019г., е обявено за нищожно с по адм.д.№4422/2019г. и тази
нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, респективно същото е
неприложимо в отношенията между страните. Развити са подробни
съображения за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия
нормативна уредба, включително касателно всички изменения /редакции/ на
същата. В заключение се поддържа, че неправилно и в противоречие с
нормативната уредба, и с условията на договорите между страните,
ответникът не е заплатил пълният размер на процесната произведената,
съответно фактурирана ел.енергия от ищеца. Моли се съдът да се произнесе
инцидентно по валидността на Решение №СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, като
релевантно за изхода на настоящия спор, като са развити подробни
съображения за неговата недействителност и незаконосъобразност.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба,
се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в
качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници
при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се
заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени
8
за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в
качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от количества
електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е задължен
да закупи по силата на чл.94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на
договора между страните и относимата нормативна уредба, регулираща
специфичните отношения по процесния договор, на ищеца е платена
съответната цена според установените лимити на производство, а именно
преференциална цена и цена на излишък на балансиращия пазар, определена
от “ЕСО“ ЕАД, в резултат, от което ищецът е получил дължимото му се
плащане. Поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че след
влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него нова
редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една
категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след
достигането на годишните ефективни часове по първата категория, би се
постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени
от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се поддържа, че в
противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е
определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия,
произведена от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното
специфично производство, по цена различна от цената за излишък на
балансиращия пазар. Развити са подробни съображения за приложимата към
договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително
настъпилите изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Доразвити са подробни
съображения в подкрепа на исковите претенция, както и за неоснователност
на възраженията на ответника.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите
за неоснователност на исковете. Оспорват се доводите на ищеца за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на Решение СП-
1/15.10.2020г. на КЕВР, като се поддържа, че не е налице първата
предпоставка за такъв контрол, доколкото решението преюдициално за
изхода на търговският спор между страните.
9
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са спорни и не се
нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства:
1. ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща
инсталирана мощност от 2000 kW, присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електроенергия №ДУА-380/13.03.2008-
3030-ВГ-14.03.2008-4024-ВГ-04.07.2008 от 04.08.2008г.;
2. ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е
титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия
№Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо
Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/;
3. между страните е сключен Договор за изкупуване на електроенергия
№86 от 11.06.2009г.;
4. за процесните периоди и централа, ищецът е издал Фактура
№129/11.10.2017г. на стойност 8994.64лв., Дебитно известие №130 от
31.10.2017г. към Фактура №129/11.10.2017г. за сумата от 79520.93лв. и
Фактура №131/31.10.2017г. на обща стойност от 178474.76лв., като
претендираните от ищеца суми неса заплатени от ответника;
5. изкупените количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ, са продадени
на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени
от обществения доставчик;
6. процесното количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния
предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното
облигационно правоотношение, а имено договор за изкупуване на ел.енергия
от собствената му ВяЕЦ. Следва да установи още, че е доставил на ответника
10
количеството ел.енергия в размерите, за които са издадени процесните
фактури и дебитно известие, както и че стойността на произведеното и
доставено на ответника количество енергия, е определена съобразно
решението на КЕВР за определяне преференциални цени. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си по договора за
доставената му ел.енергия, съответно възраженията си, че посочените от
ищеца цени са неприложими по отношение на процесните количества
ел.енергия.
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане в съдебно заседание писмени
доказателства представени от страните, следва да бъдат приобщени към
делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Извлечение от Търговския
регистър относно актуалното състояние на „Енерго – Про Продажби“ АД към
08.10.2020г.; Копие от Договор за закупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 86 от 11.06.2009 г. – 6
листа; Копие от Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия № ДУА–380/13.03.2008–3030–ВГ–
14.03.2008–4024–ВГ–04.07.2008 от 04.08.2008 г.; Копие от Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ ДУА–1090/14.08.2007–3072/27.09.2007– 4004–ВГ–15.02.2008; Копие от
фактура № 129/11.10.2017 г.; Копие от Дебитно известие № 130/31.10.2017 г.;
Копие от фактура № 131/ 31.10.2017 г.; Копие от писмо с изх. № Е–12–00–
646/30.05.2008 г.; Копие от писмо с изх. № Е–04–01–4/28.04.2015 г.; Копие от
писмо с изх. № PRS–151/18.01.2018 г.; Копие от Справка за корекция на
фактурирана енергия до размера на цената на балансиращ пазар; Копие от
писмо от НЕК с изх. № 26–1632–166/28.11.2017 г.; Копие от писмо от НЕК с
изх. № 26–16–32–173/ 11.12.2017 г.; Копие от Справка за закупена
електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни
източници за месец октомври 2017 г.; Копие от писмо от НЕК с изх. № 26–
1632–174/11.12.2017 г.; Изчисляване на законна лихва за просрочени
11
задължения от 04.10.2020 г. – 2броя; Банково извлечение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателства по делото,
представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
ответната страна документи, както следва: Копие от Решение №
3186/17.05.2021 г. по адм. д. №10872/2020 г., по описа на АДСГ, Трето
отделение, 7 състав – 14 листа; Копие от Решение № 3607/18.03.2021 г. по
адм. д. № 14462/2019 г., по описа на ВАС – 10 листа.
СЪДЪТ намира, искането на ищеца за спиране на настоящото
производство до приключване на адм.спор по обжалване на Решение СП–5 на
КЕВР, за неоснователно, предвид трайното наложилата се съдебна практика,
която понастоящем продължава да е актуална, с мотивите, че предвид
наличието на предварително изпълнение на атакуваното решение, не е налице
преюдициалност на проверката на законосъобразността на същото по
отношение на настоящия спор.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца страна за спиране на
настоящото производство до приключване на адм.спор с предмет облажване
на Решение СП–5 на КВЕР.
Адв. П.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък с
разноските по делото.
Адв. М.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък с
разноските по делото.
Адв. П.: Правим възражение за прекомерност.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
12
Адв. П.: Моля, да уважите предявените искове. Моля, да ми присъдите
сторените разноски. Молим, съдът да осъществи косвен съдебен контрол на
Решение СП–5, като съобрази всички предпоставки за нищожности
незаконосъобразност, посочени в исковата молба и допълнителната искова
молба, както и предпоставките по чл. 146 от АПК. Моля, да ни дадете
възможност за представим подробна писмена защита.
Адв. М.: Моля, да отхвърлите предявените искове. Съображения за
неоснователността на претенциите, подробно сме изложили, както в
депозирания отговор, така и в допълнителния такъв, които моля, да
възприемете при постановяване на си крайния си акт. Считаме, че не е налице
предпоставка за осъществяване на косвен съдебен контрол, с оглед отново
липсата на преюдициалност. Моля, да ми присъдите сторените в
производството разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, да представят писмена защита, в
едноседмичен срок, считано от днес.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13