№ 251
гр. Плевен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 491/02.06.2021 г., Пл.РС по гр. дело № 1627/2021 г. по описа
на същия съд е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 и ал.2 от
ЗМВР ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР- София да
заплати на ИЛ. Н. В., гр.Плевен, ЕГН********** , сумата от 532,20лв.
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за
периода 01.04.2019-01.08.2020г., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата,
считано от датата на ИМ-05.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР- София, ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. Н. В., гр.Плевен,
ЕГН********** на осн. чл. 86 от ЗЗД, сумата 53,19лв., представляваща лихва
за забава върху неизплатената главница за периода 01.07.2019Г.-05.03.2021г.
1
Осъдил е Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР- София, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пл.РС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 100лв., дължимата
държавна такса върху уважените претенции.
Осъдил е на осн.чл.38 от ЗА Главна дирекция“Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР- София, да заплати на адв.В.Н.-П. от АК-
Плевен, осъществявала безплатна адвокатска помощ на ищеца,адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. съгласно Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР -София против горепосоченото решение на Пл.РС, чрез
пълномощника ст.юрк.С.Н., като в жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на същото, неправилно прилагане на
материалния закон, изразяващо се в субсидиарното прилагане на
НСОРЗ,приета с ПМС №4/17.01.2007г. и изменяна и допълвана
впоследствие.Общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на
спора е неприложима. Въззивникът твърди, че ищецът има качеството на
държавен служител в системата на МВР по см. на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР
,като нормата разграничава държавните служители в т.1 и т.2,а също така в
системата на МВР работят и лица по трудово правоотношение-чл.142,ал.1,т.3
ЗМВР и статутът им се урежда по КТ.Следователно една и съща правна
материя за трите групи служители в МВР е регламентирана в три различни
нормативни акта-ЗМВР,КТ и ЗДСл.,т.е. ЗМВР съдържа специални правни
норми,които са относими само към конкретни правни субекти и
правоотношенията с тях изключват приложението на общите норми,
съдържащи се в КТ.КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на
държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР.
Въззивникът счита,че с оглед качеството на ищеца като държавен служител
по см на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,съдържанието на неговото правоотношение
с работодателя-ответник се определя от нормите на ЗМВР.В жалбата се
излагат подробни доводи за незаконосъобразно субсидиарно прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата . На
министъра на вътрешните работи е възложена преценката и делегирана
2
компетентност по издаване на наредби по чл.187,ал.9 от ЗМВР,както и за
въвеждането на коефициент за превръщане на нощния труд в дневен,така и за
отпадане на този коефициент,която е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол.Отсъствието на норма,която да регламентира
преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент,равен на отношението
на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната
продължителност на работното време през нощта не означава,че е налице
празнота в правната уредба,тъй като не се урежда такъв коефициент в нито
една действаща за периода наредба,защото по ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през деня и нощта е еднаква и този
коефициент е 1.
Израз на последователността на законодателя по този въпрос е и
последният ЗИД ЗМВР /Обн.Дв,бр..60 от 07.07.2020г./,в сила от 11.07.2020г.
За да се избегне нееднозначното тълкуване на нормата на чл.187 от
ЗМВР,която обосновава и разнородната съдебна практика на съдилищата в
страната при нейното прилагане на идентични с настоящият казус съдебни
спорове,в нейния текст са извършени редакции.В ал.1 на чл.187 от ЗМВР е
създадено изречение трето,съгласно което „нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период“.Следователно
уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна и съдържа пълна
регламентация на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР.При
паралелното действия на норми,уреждащи една и съща материя,приложение
намират специалните норми.
Също така въззивникът счита,че РС не е мотивирал извода си,на който се
основава и решението му,че при преизчисляване на положените часове нощен
труд в дневен ,на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд.Моли
Окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
решение на Пл.РС, като неправилно и по съществото на правния спор да
постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия ИЛ. Н. В., гр.Плевен, чрез
пълномощника му адв.В. П. от АК-Плевен.В писмения отговор се излагат
3
подробни доводи относно неоснователността на подадената жалба.Също така
въззиваемият е посочил,че претенцията му е съобразена и с изменението на
ЗМВР /Обн.Дв,бр.60 от 07.07.2020г./,в сила от 11.07.2020г.,като до този
период е изчислено дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд,вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд. С
изменение на иска по чл.214 от ГПК е претендирана като главница сумата до
датата на влизане в сила на горепосочените изменения на чл.187 от
ЗМВР,като са приети изчисленията в таблица 2,с краен период на претенцията
11.07.2020г.Въззиваемият моли окръжния съд да потвърди обжалваното
решение като правилно.Претендира се адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2
вр.ал.1 от ЗА.
В съдебно заседание се е явил процесуалния представител на
въззиваемия адв.П.,която е заявила,че обжалваното решение на Пл.РС като
правилно следва да бъде потвърдено.
Представено е писмено становище от ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР -София,чрез пълномощника ст.юрк. С.Н..
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
В исковата молба се твърди,че за процесния период 01.04.2019г.-
01.08.2020г. ,ищецът ИЛ. Н. В., гр.Плевен, е осъществявал трудовата си
дейност на длъжност „Командир на екип“ в РС“ПБЗН“-Плевен при
ОД“ПБЗН“-Плевен по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени - дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с продължителност 12/24часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.З от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично.Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
4
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период
е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в
сила от 10.01.2020г.В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОР3/ - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място,т.е.за процесния период за 800ч. нощен труд,
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 914,40ч. ,което води до 114,40ч.
извънреден труд извънреден труд, равняващ се на 915,20лв.
На основание чл.86 от ЗЗД ищецът е претендирал и лихва за забава в
размер на 50лв., за периода от 01.07.2019год.до 05.03.2021г.
В съдебно заседание пред Пл.РС,проведено на 31.05.2021г. ,е допуснато
изменение на размера на предявените искове на осн.чл.214,ал.1 от ГПК, като
искът за главница се счита предявен за сумата от 532,20лв., а искът за
мораторна лихва, се счита предявен за сумата от 53,19лв.
Въззивната инстанция споделя правните изводи на Пл.РС,относно
приложимия закон, уреждащ този вид обществени отношения. ЗМВР е
специален закон по отношение на ЗДСл. по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР
.Съгласно представените по делото писмени доказателства ,с оглед характера
на заеманата от И.В. длъжност през процесния период ,същият е полагал труд
и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съгласно
представената счетоводна справка е установено,че за процесния период от
време ищецът е полагал нощен труд общо 440часа.От същата
справка,представена от ответника пред РС е видно,че този нощен труд за
процесния период от време не е преобразуван, чрез преизчисляване с
коефициент 1,143. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални
5
празници и за времето на разположение.Съгласно чл. 179,ал.2 от ЗМВР
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1
се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер
– с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е
наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба
№8121з-36 / 07.01.2020г. ,в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните
работи. В двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил
предвиден в Наредба №8121 3-407 от 11.08.2014г. ,но в размер от 0.143/ чл.31
ал.2 от Наредбата/,а именно при сумарно отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№81213-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от
своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело
№5450 / 2016г.
В Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №81213-407 от 11.08.2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд. Наредба №8121з-776 /
29.07.2016г. е отменена с решение на ВАС-5-члевнен състав поради
нарушения и несъответствие с европейското законодателство и ЗНА.След
тази отмяна е издадена Наредба №8121з-36/0.01.2020г. на м-ра на вътрешните
работи,в която също липсва изрична разпоредба за преобразуване на нощните
часове в дневни.Правилни са изводите на РС,че липсата на такава норма не
следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на
положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи.
6
РС е уважил предявените искове, съгласно представените писмени
доказателства и посочени изчисления от ответника /счетоводна
справка/,които са приети от ищеца по Таблица 2 и не са оспорени по делото.
С направеното и прието изменение на исковите претенции досежно техния
размер по реда на чл.214,ал.1 от ГПК , е съобразено и изменението на ЗМВР
/Обн.Дв,бр.60 от 07.07.2020г./,в сила от 11.07.2020г.,като до този период е
изчислено и дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд,вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд в
размер на 532,20лв. по главния иск и в размер на 53,19лв. по иска с
пр.осн.чл.86 от ЗЗД.
Както е посочено и в мотивите на РС за процесния период са действали
две наредби,в които липсва изрично правило, съгласно което при сумарно
отчитане на отработеното време следва да бъде умножен общия брой часове
положен нощен труд с определен коефициент и по този начин,
преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143. При липса
на специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното
време по отношение на служителите в системата на МВР, нормативната
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС
като правилно.
Пред въззивната инстанция е представено от ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението“ МВР –София и прието за сведение Заключение на
генералния адвокат по преюдициално дело С-262/2020г. на Съда на ЕС по
запитване на РС-Луковит за тълкуване на нормите на Директива 2003/88/ЕО
на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организация на
работното време и съответствието им с националното законодателство.
Окръжният съд намира,че този документ няма характер на писмено
доказателство по настоящото дело,а също така не може да обвърже съда в
настоящото производство и не е задължително за него.По образуваното дело
пред Съда на ЕС С-262/2020г. няма произнасяне и не е постановено
решение,което по смисъла на чл.633 от ГПК ще бъде задължително за
7
българския съд.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР - София да заплати на адвокат В.
П. от Пл.АК, пълномощник на ищеца и въззиваем ИЛ. Н. В., гр.Плевен,
ЕГН********** , осъществявала безплатна адвокатска помощ за настоящата
въззивна инстанция ,адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение № 491 от 02.06.2021
г. на Пл.РС,постановено по гр. дело № 1627/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.38 от ЗА ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР - София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. П. от Пл.АК,
пълномощник на ищеца и въззиваем ИЛ. Н. В., гр.Плевен,
ЕГН**********,осъществявала безплатна адвокатска помощ за настоящата
въззивна инстанция ,адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. съгласно
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8