№ 853
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:М. Михайлов
Диана Василева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно
дело № 20251100607748 по описа за 2025 година
Производството е по глава 21 НПК.
Делото е образувано по постъпил в срок протест от прокурор при
Софийска районна прокуратура, с който се оспорва определение,
инкорпорирано в съдебен протокол от 20.10.2025 г. на Софийски районен съд,
НО, 104 състав, постановено по НОХД № 10660/2025 г., с което на осн. чл.
250, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство.
В протеста се излагат съображения за неправилност на атакувания
съдебен акт. Твърди се, че описаното в обвинителния акт деяние съставлява
престъпление. В него е посочено, че Р. П. С. на 03.05.2022г. около 14.00 часа в
село Подгумер, Столична община, район „Нови Искър", местност „Враняк”, в
тревна площ в района на кръстовището на ул. „Стара планина“ и асфалтов път
към кариера за пясък, проявил жестокост към гръбначно животно - куче от
женски пол, на възраст около три години, с неустановено име и порода,
собственост на Н. С. П., като го застрелял с револвер HOLEK, cal.22R. model
241. с фаб. № **********. вследствие на което противозаконно причинил
смъртта му - престъпление по чл. 325б, ал. 1 НК. Изразява несъгласие с извода
на СРС, че подсъдимият С. е действал при крайна необходимост, а именно, за
да спаси свои лични блага - здравето и живота си, като в случая причинените
вреди били по-малко значителни от предотвратените. Това било така,
доколкото С. бил нападнат от голям брой неконтролируеми от никого кучета,
1
които биха могли да нанесат увреждания и дори смърт на подсъдимия. Счита,
че приложението на чл. 250. ал. 1, т. 2 НК е мислимо единствено когато в
обвинителния акт е описано деяние, което флагрантно изпълва признаците на
административно нарушение, граждански деликт или изобщо постьпка, в
която не се съдържа нито един от обективните и субективните признаци на
престъпление по смисъла на НК. Според СРП, в настоящия случай безспорно
е описано такова, а именно престъпление по смисъла на чл. 325 б, ал. 1 НК.
Подсъдимият е причинил жестокост към гръбначно животно — куче, като е
застрелял същото и този изстрел е причинил смъртта на животното. Изразява
несъгласие, че деянието е било извършено при крайна необходимост и че този
институт може да се приложи при прекратяване на наказателното
производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК. Това е така, защото този
институт може да се приложи само с присъда, след провеждане на съдебно
следствие, надлежно приобщаване на събраните доказателства н анализ на
същите. До този извод не може да се стигне само при прочитане на
обвинителния акт. От въззивния съд се иска да отмени изцяло Определението
на СРС от 20.10.2025 г. като неправилно и делото да се върне за разглеждане
от друг състав на СРС.
За постъпилия частен протест по реда на чл. 321 НПК е съобщено на
подсъдимия и неговия защитник, които не са направили възражение.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав,
по отношение на редовността (допустимостта) на протеста, съдът пристъпи и
към преценка обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт.
С внесения обвинителен акт срещу подсъдимия Р. С. е повдигнато
обвинение за това, че: на 03.05.2022г. около 14.00 часа в село Подгумер,
Столична община, район „Нови Искър", местност „Враняк”, в тревна площ в
района на кръстовището на ул. „Стара планина“ и асфалтов път към кариера за
пясък, проявил жестокост към гръбначно животно - куче от женски пол, на
възраст около три години, с неустановено име и порода, собственост на Н. С.
П., като го застрелял с револвер HOLEK, cal.22R. model 241. с фаб. №
**********. вследствие на което противозаконно причинил смъртта му -
престъпление по чл. 325б, ал. 1 НК.
В хода на откритото разпоредително заседание на дата 20.10.2025г., СРС
е приел, че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление
поради това, че е извършено при крайна необходимост. От посочените в
обвинителния акт факти, е приел, че подсъдимият С. е действал при крайна
необходимост, а именно, за да спаси свои лични блага, а именно здравето и
живота си, като в случая причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените. Това е така, защото деецът е бил нападнат от
голям брой неконтролируеми от никого кучета, които със своя брой биха
могли да доведат до сериозни увреждания на здравето и дори до смърт на
2
подсъдимия.
Въззивният съд намира протестът за основателен по следните
съображения:
Възможността съдът да прекрати наказателното производство, когато
прецени, че деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява
престъпление, е предвидена в разпоредбата на чл. 250, ал.1, т. 2 НПК. С
посоченото правомощие на съда се цели оптимизиране на
правораздавателната дейност - да не се развива и реализира ненужно цялата
наказателна процедура, водеща до оправдаване на дееца, когато в
обвинителния акт е описано едно очевидно несъставомерно деяние. Това
законово разрешение кореспондира с принципа за разглеждане и решаване на
делата в разумен срок (чл. 22 НПК), като чрез него се цели икономия не само
на процесуално време, но и на материални средства (разходи за експертизи,
призоваване и заплащане на разноски на свидетели, възнаграждения на
съдебни заседатели и др.). Реализирането на правомощието по чл. 250, ал.1, т.
2 НПК е ограничено само до случаите, когато деянието, описано в
обвинителния акт /тъжбата/, не съставлява престъпление. То е такова, когато
не осъществява не само общите признаци на престъплението, очертани в
нормата на чл. 9, ал. 1 НК, но и съвкупността от признаци, чрез които се
очертават отделните видове престъпления в специалната част на Наказателния
кодекс. Иначе казано, деянието не съставлява престъпление, т. е. то е
„несъставомерно“, когато конкретната проява не осъществява всички
обективни и субективни признаци на даден вид престъпление.
На следващо място при реализирането на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2
НПК съдията – докладчик (чл. 247б, ал. 2, т.1 НПК), съответно съдът (чл. 248,
ал. 1, т. 2 НПК), е ограничен в рамките на описаните в обвинителния акт
фактически положения. Те не трябва да могат да бъдат субсумирани не само
под престъпния състав с посочената в обвинителния документ правна
квалификация, но и под друг такъв, предвиден в специалната част на
Наказателния кодекс. С оглед на това съдът не може да прекрати
наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт
факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като
хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство
прокурорът да измени обвинението, съобразно разпоредбата на чл. 287 НПК,
или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо
престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението.
Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал.1, т. 2 НПК е
изводът за несъставомерност на деянието да бъде направен единствено на
базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се
подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е.
дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може
да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата (вж. реш. №
3
281/28.06.2011 г. по н.д. №1519/2011 г., ІІ н. о. на ВКС; реш. № 396/ 2014 г. по
н.д. № 1237/2014 г. на ІІІ н. о., ВКС).
Тези принципни положения не са били съобразени от първоинстанционния
съд, определен да разгледа внесения обвинителен акт, като се е произнесъл по
въпроси, по които не е бил оправомощен да се произнесе на този стадий на
съдебното производство.
Първоинстанционният съд е приел на първо място, че подсъдимият С.
многократно предупреждавал свидетелят М. да каже на свидетеля Н. П. да си
връзва кучетата, в противен случай ще ги застреля. Така на 03.05.2022 г. около
14:00 часа подсъдимият С. отново преминал с велосипед през местността
„Враняк“ в района на кръстовището на ул. „Стара планина“ и „Асфалтов път“,
като десетина кучета се спуснали към него, при което С. произвел изстрел със
законно притежавания от него револвер и едно от кучетата било засегнато в
шийната област, което нараняване довело до масивен кръвоизлив и смърт на
това куче. От така посочените в обвинителния акт факти, СРС намерил, че
подсъдимият е действал при крайна необходимост, а именно, за да спаси свои
лични блага - здравето и живота си, като в случая причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените. С оглед на посочените
съображения е прекратил наказателното производство на основание чл. 250,
ал.1, т. 2 НПК.
За да достигне до тези изводи първоинстанционният съд в постановеното от
него определение е обсъдил обстоятелства, свързани с непосредствена
опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси,
лични или имотни блага, която деецът преодолява чрез причиняване на вреди.
Доктрината и съдебната практика са категорични по отношение на
субсидиарния характер на института на крайната необходимост, предвид
обстоятелството че при същата не се касае за увреждане на определени
обществени отношения, а за предхождащо го състояние, за избягването на
което се засягат юридически охранявани права, чието жертване е обществено
оправдано само при липса на алтернативност и на обективно дадени по-
незначителни причинени вреди от предотвратените. Визираната в чл.13, ал.1
НК опасност е конкретно фактическо положение, дължащо се на стихийни или
обществени бедствия /наводнение, пожар, буря, транспортна катастрофа/;на
физиологични и производствени нужди; на внезапни болестни състояния и
злополуки; на нападения от страна на хора и животни; и на други причини с
оглед многообразието на житейските ситуации, поднасяни от ежедневието и
социално-икономическите условия на живот, при които се създава висока
степен на вероятност за предстоящо, близко по време засягане на правно
защитени интереси. Посочените обстоятелства са част от предмета на
доказване / чл. 102, т.1 НПК/ или пряко са свързани с него, тъй като се отнасят
до конкретната обстановка и обстоятелства на извършеното деяние и
участието на подсъдимия в неговото осъществяване. Поради това те подлежат
на установяване и доказване в рамките на състезателен процес с участие на
страните, след събиране и оценка на доказателствата по делото. Отговор на
4
всички въпроси, свързани с посочените обстоятелства може да бъде даден
единствено с крайния съдебен акт – присъдата. При констатация за деяние,
извършено при условията на крайна необходимост, несъмнено деецът
следва да бъде оправдан с присъдата. За да е налице основание за
приложение на процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК обаче е необходимо
описаното в обвинителния акт деяние поначало да не съставлява
престъпление, т. е. неговата несъставомерност да е очевидна и да не се
извежда след доказателствен или правен анализ на описаните факти и чрез
извеждане на аргументи от константната съдебна практика по подобни казуси.
В обвинителния акт са описани всички елементи на престъплението по чл.
325б, ал. 1 НК, като са посочени неговите обективни и субективни признаци и
конкретните действия на подсъдимия С., чрез които те са осъществени.
Въпросите дали подсъдимият е действал при условията на крайна
необходимост са по съществото на делото. Посочените обстоятелства
подлежат на установяване и доказване, като съдът дължи отговор на
въпросите, свързани с тях, с присъдата. Приемайки, че деянието е
несъставомерно поради крайна необходимост, без да са събрани и обсъдени
доказателствата по делото в тази насока и без да се е произнесъл по тях с
присъда, а с определение, постановено в рамките на разпоредителното
заседание, СРС съществено е нарушил процесуалния закон.
В този смисъл настоящият състав приема, че изводите на първата
инстанция, отразени в протестираното определение са незаконосъобразни, а
протестът на СРП намира за основателен.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 20.10.2025г. на СРС, НО, 104 наказателен състав,
постановено по НОХД № 10660/2025 г., с което на осн. чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК
е прекратено наказателното производство.
ВРЪЩА делото на друг състав на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5