РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 7154 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 323112 от 25.01.2018 г., постановено
по гр. дело № 2177/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 118 състав, са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу Ч.В.Х. обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е установено съществуването на парични задължения,
удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. дело № 26769/2015
г. по описа на СРС, 118 състав, за сумата от 2213,67 лв., представляваща незаплатена
продажна цена за доставената топлинна енергия за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2014
г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********с абонатен номер *****, ведно
със законната мораторна лихва върху тази сума от 18.05.2015 г. до окончателното
й изплащане и за сумата от 390,33 лв., представляваща законна мораторна лихва
върху главницата, изтекла за периода от 31.05.2012 г. до 27.04.2015 г., като
този иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 417,49 лв. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 609,57 лв., представляващи разноски в
първоинстанционното производство и сумата 101,756 лв., разноски в заповедното
производство.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която обективно кумулативно съединените установителни искове са били
частично уважени е постъпила въззивна жалба ответника Ч.В.Х. с оплаквания за
неговата неправилност поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния, съществени процесуални нарушения
и необоснованост. Оспорва възприетото в обжалваното решение, че ищецът е
установил обема и стойността на доставената топлинна енергия. Изтъква, че не е
обвързан от ОУ, тъй като същите не преуреждали вече отминал период. Поддържа,
че ищецът не е установил изправността на измервателните средства и абонатната
станция, а заключенията на вещите лица по изслушаните по делото експертизи били
изготвени само въз основа на частни документи, базирани единствено на
счетоводни записвания при ищцовото дружество, като неправилно бил изчислен
отопляемият обем и неправилно били включени общите части. Моли съда да уважи
жалбата и отмени обжалваното решение като отхвърли предявените искове.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Н.“ ЕАД - третото
лице помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната жалба. С молба от
24.01.2019 г. въззиваемият „Т.С.” ЕАД, чрез процесуалния си представител е
подал молба, с която взема становище по същество на спора, като моли въззивният
съд да потвърди обжалваното решение.
Решението в частта, с която предявения
от ищеца акцесорен иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 390,33
лв. до пълния предявен размер от 417,49 лв. не е обжалвано от ищеца и е влязло
в законна сила.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
По отношение на наведеното във
възивната жалба оплакване дали и какво количество топлинна енергия ищцовото
дружество е доставяло следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия
състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ
се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период 01.04.2012
г. до 30.04.2014 г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********с абонатен
номер същата е на стойност 2213,67 лв. /включваща и сумата от 12,24 лв. за
дялово разпределение, която ищеца е овластен да събира по силата на чл. 36 ОУ,
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и чл. 10 от ОУ на договорите
между Т. и ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение/. Тази
сума представлява сбора между
прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за
доплащане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Във
връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че не е
установено по делото, че заключението на вещото лице по СТЕ е невярно по
смисъла на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията през процесния период са
извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Н.“ ЕАД,
като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на
доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този
момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение
на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон,
изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните
изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената
топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба методология. Нещо повече, вещото лице от
допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети
за процесните периоди, които са представени и по делото /лист 82 и 83 по делото
на СРС/ и от които се установява, че за отчетните периоди е бил осигуряван
достъп за отчет на уредите, като главните отчети с положен подпис от ответника Х.,
което удостоверява, че същите били предоставени. В този смисъл, ответникът чрез
полагане на своя подпис, е удостоверил, че обективираните в главните отчети
данни отговарят на действителната стойност на доставената топлинна енергия,
доколкото не е посочил че има забележки по отношение показанията на уредите за
топлинно отчитане.
Ето защо са необосновани оплакванията
във въззивната жалба, че събраните доказателства и изводите на съда са базирани
на компроментирани способи за събиране и проверка на
доказателства, а именно изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ. Не се установи по делото
вещите лица да са дали неверни заключения, включително че изводите на съда са базирани
единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество. В тази връзка следва
да се отбележи, че вещото лице изрично е посочило, че топломера в абонатната
станция е изправен и е преминал през съответните /на 2 години/ метрологични
проверки и отговаря на изискванията на БДС.
Следователно, отчитана е само действително, фактически реално
доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден обект, поради което
неоснователно е поддържаното пред настоящата съдебно инстанция, че способите за
отчитане количеството на продадена и доставена на ответника топлинна енергия не
е достоверно. Както се изясни, чрез съответно монтираните измервателни уреди,
съобразявайки и действителния отопляем обем – в кубически метри, дружеството за
дялово разпределение изчислява реално доставената топлинна енергия до
отопляемия апартамент, поради което потребителят на топлинна енергия заплаща
действителната цена за реално продадената движима вещ - доставената топлинна
енергия.
Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената до процесния имот през релевантния период
топлинна енергия е в размер на сумата 2213,67 лв., до който размер и
предявеният главен иск е бил уважен.
По отношение
оплакването , че от показанията на
свидетеля Коларов се установва, че именно той е използвал през процесния период
недвижимия имот, до който ищецът е доставял топлинна енергия, следва да се
отбележи, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
А по силата на определителната правна норма, регламентирана § 1, т. 42 (отм.)
ЗЕ, но действаща през част релевантния период, съответно на §1, т. 2а от ДР на
ЗЕ /след 17.07.2012 г./, „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, а не
фактическият държател, съответно „ползвател“.
Доколкото във въззивната жалба липсват
конкретни оплаквания относно предявения акцесорен иск, включително и относно
размера, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд
не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
По изложените съображения правни изводи
на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При този изход на спора на въззиваемият
макар и да има право на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй
като не се представени доказателства за реално направени такива, а и същият не
е извършил същинско процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
323112 от 25.01.2018 г., постановено по гр. дело № 2177/2016
г. по описа на СРС, І ГО, 118 състав.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Н.“
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: