Р Е
Ш Е Н
И Е
N 205
гр.Русе, 06.06.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря
Т.Н. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гр.
дело N374 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание
чл.422 от ГПК.
Ищецът Община Две могили
твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 585/2013
г. по описа на БРС и въз основа на договор за отдаване под наем на земеделски
земи- пасища и мери от общинския поземлен фонд №337/11.06.2010 г., Решение №950/2011
г. на ОбС гр.Две могили, счетоводна справка Сдружение
на животновъдите с.Острица, представлявано от Н.А.К. упълномощен от Общото събрание
на животновъдите, бил осъден да заплати сумата в размер на 28 703.25 лв.-
главница, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2013 г. , 3152.25 лв.-
лихва за забава за периода 14.07.2012 г.- 09.08.2013 г., както и за направените
разноски за заповедното производство. Въз основа на издадената заповед за
изпълнение бил издаден изпълнителен лист и образувано изп.д.№
п159/2013 г. по описа на ДСИ при БРС. Ответникът подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, което пораждало и правният интерес от предявяването на
иска. Твърди се, че с решение №950/29.04.2011 г. на ОбС
гр.Две могили се отдавали под наем за общо ползване общински мери и пасища на
сдружения на животновъди, които ги ползвали за паша
на животните и с която земя наемателите кандидатствали пред ДФ „Земеделие“ на
финансово подпомагане по схемите и мерките за единно плащане на площ за 2011 г.
Това решение се отнасяло до тези сдружения на животновъди, които имали сключени
двугодишни договори през 2010 г. на основание решение № 658/23.04.2010 г. на ОбС Две могили, в което подробно били определени всички
условия за наема и ползването на земите. Съгласно решението на ОбС наемната цена, която наемателите следвало да
заплащат била 1/ 2 от субсидията, за
която кандидатстват. Размерът на субсидията за 2011 г. бил 22.50 лв. на дка или
дължимия наем бил в размер на 11.25 лв. за дка. Субсидиите се изплащали от ДФ
„Земеделие“ от м. февруари 2012 г. до 30.06.2012 г., а наема се дължал в четиринадесет дневен срок,
считано от 30.06.2012 г. Наемът се дължал от тези сдружения, които отказвали
самостоятелно да поддържат предоставените им пасища в добро екологично и
агротехническо състояние и тази дейност се поемала от Община Две могили чрез
възлагане на фирма по реда на обществените поръчки. На ответника били дадени
под наем пасища с площ 2603.4 дка, за което бил сключен договор за наем
№337/11.06.2010 г. за срок от две години. С тези земи ответникът кандидатствал
пред ДФ „Земеделие“ за финансово подпомагане по схемите и мерките за единно
плащане на площ за 2011 г. със заявление №УРН 422108/05.05.2011
г. В уговорения в договора срок ответникът не изпълнил задължението си да
заплати наемната цена, възлизаща на 28 703.25 лв. като от 14.07.2012 г.
изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава. Ответникът не изпълнил
задължението и след отпратената му покана, както и до момента, което задължение
било надлежно осчетоводено. Претендира, съдът да постановени решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците, че сдружение за
животновъдите с.Острица им дължи сумата в размер на 28 703.25
лв.-неплатена наемна цена, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2013 г. и
лихва за забава в размер на 3 125.25 лв. по издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 585/2013 г. по описа на БРС.
Ответниците Н.А.К. като упълномощен представител на Сдружение на
животновъдите с. Острица, Н.С.Д., И.Р.И., В.И.В., Р.Б.Т., Ц.Г.Ц., К.М.Й., Ц.Т.Ц.,
Т.Б.Т., В.Ц.Л., Г.И.С., Т.М.Т., М.С.К., С.П.Й., Р.П.Н., М.М.Т.,
Р.Д.Р., Н.Н.И., Л.Д.И., М. Д. М., Т.Х.Т., В.Й.С., П.Г.П., Т.И.Т., В.Й.С., П.Г.П., Т.И.Т.,
Н.Н.К., И.С.И., П.Х.П., , И.Г.М.- Г., н.И.Ц., К.Н.Ц.,
Й.С.М., Р.Т.Р., С.М.Д. и Д.С.Д. чрез процесуалния си представител адв. Г. оспорват основателността на иска по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба.
Ответницата З.М.П. чрез
особения си представител адв. Г. оспорва
основателността на иска.
Ответникът Й.С.Г. чрез
особения си представител адв. Ж. оспорва
основателността на иска.
Ответникът Н.Й.Н. чрез
особения си представител адв. И. оспорва
основателността на иска.
Ответникът М.Д.М. чрез
особения си представител адв. Г. оспорва
основателността на иска.
Ответниците Г.Г.Ц.
и Р.Д.Х. оспорват основателността на иска.
Ответниците Ц.Н.И., Р.И.А., С.И.С.,
Б.Т.Т., П.Р.М., Л.М.Е., М.П.П.
и Ц.Д.М. не вземат становище по основателността на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2010 г. в
гр.Две могили въз основа на решение №658 на ОбС Две
могили по протокол № 48/23.04.2010 г., изм. и допълнено с решение №682 по
протокол № 49/26.05.2010 г. между Община Две могили като наемодател и Н.А.К.,
упълномощено лице на Сдружение на животновъдите с. Острица съгласно протокол от
ОбС от 08.04.2010 г., в качеството на наемател, е бил
сключен договор №337 за отдаване под наем на земеделски земи- пасища и мери от
общински поземлен фонд. Предмет на договора са пасища и мери в землището на с.
Острица, представляващи 20 бр. БСЗ с обща площ 2603.4 дка, индивидуализирани в
договора. В чл.2 от договора било уговорено, че земеделската земя се предоставя
за общо ползване на наемателя за пасищно отглеждане на едър рогат добитък,
дребен рогат добитък и еднокопитни животни съгласно Национален стандарт 4.1 от
„Условия за поддържане на земята в добро екологично и земеделско състояние“. В раздел ІІ, чл.4 от
договора била уговорена наемната цена, а именно наемателят дължи заплащане на
наемна цена в размер на 50% от получените директни плащания на хектар по
Схемата за единно плащане на площ,
платима в 14-дневен срок след получаване на директните плащания. В
размер ІІІ и раздел ІV от договора страните са уговорили правата и задълженията
на всяка една от тях. Съгласно чл.18 договорът е бил сключен за срок от две
години, считано от 15.05.2010 г.
С решение №950 на ОбС- Две могили по протокол № 60/29.04.2011 г. е дадено
съгласие за стопанската 2011 г. общинските мери и пасища, за които имало
сключени двугодишни договори от 2010 г. за общо ползване по Приложение №1 да
продължат да се ползват от наемателите,
вкл. и от Сдружение на животновъдите с.Острица, представлявано от упълномощения
си представител Н.А.К..
Н.А.К. е подал заявление
за регистрация за стопанската 2011 г. до ДФ „Земеделие“- Разплащателна агенция
УРН 422108/2011 г. като за декларираните в заявлението за подпомагане за 2011 г. площи по СЕПП е поискана сума от 58318.48
лв. В резултат на извършени
административни проверки ДФ „Земеделие“- РА е отказала финансово подпомагане на основание чл.43,
ал.4 от ЗПЗП поради констатирани несъответствия в изискванията за подпомагане,
за което упълномощения представител е уведомен с писмо- изх.№ 02-180-6500/737
от 30.06.2012 г. В писмото са посочени и мотивите за извършения отказ-
декларирани площи, които заявителя не стопанисва. Същият по СЕПП е декларирал
площ от 260.33 ха, а установената площ възлизала на 151.58 ха, наддекларираната площ била от 108.75 ха, представляваща
71.74 % съгласно чл.58 от Регламент ЕО/1122/2009
и това е дало основание на ДФЗ-РА да наложи санкции за СЕПП в размер на 24361.88
лв.
Съгласно писмо на ДФЗ
определената ставка по СЕПП за 2011 г. е в размер на 224,02 лв./ ха. На тази
база Община Две могили е определила размера на дължимата наемна цена по
договора в размер на 28703.25 лв., надлежно осчетоводена. В изготвената
счетоводна справка е посочено, че сумата не е платена от ответниците като
членове на Сдружение на животновъдите с.Острица. ответното сдружение чрез
упълномощения си представител Н.К. е поканено да заплати дължимата наемна цена
като в отговор на поканата К. изпратил писмо, в което уведомява ищеца, че за
стопанската ********* г. не получили субсидии от ДФЗ- РА, поради което било
непосилно за тях да заплатят договорения наем.
За дължимата наемна цена
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№
585/2013 г. по описа на БРС и в полза на Община Две могили била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист за сумата в размер на 28 703.25 лв.- неплатена наемна цена, ведно със
законната лихва, считано от 10.08.2013 г. до окончателното плащане, за сумата в
размер на 3 152.25 лв.- лихва за забава за периода 14.07.2012 г.-
09.08.2013 г., както и за направените разноски в заповедното производство.
Срещу заповедта за изпълнение в срок е било подадено възражение от
упълномощения представител на длъжника- Сдружение на животновъдите с. Острица,
за което кредиторът е бил уведомен на 11.11.2013 г.
същият е предявил иск по чл.422 от ГПК на 11.12.2013 г. като е представил
препис от исковата молба по ч.гр.д.
Изложените обстоятелства
съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, както и въз основа на писмените доказателства по приложеното
ч.гр.д.№ 585/2013 г. по описа на БРС.
По делото е представена
Заповед №РД09-1214/22.12.2011 г. на Министъра на земеделието и храните,
послужила като основание за отказа на ДФЗ-РА да извърши плащане. С цитираната заповед е одобрен нов
специализиран слой площи, допустими за подпомагане като на земеделските
производители е дадена възможност да актуализират заявленията си, както и да подадат
възражения в определените в заповедта срокове. Н.К. е подал възражение срещу
обхвата на така актуализирания слой и е направил искане същият да бъде
преразгледан по отношение на посочените във възражението площи.
Установено е също, че за
предходната стопанска година дължимата наемна цена, определена по уговорения в
чл.4 от договора начин, е платена, което се установява с представената
счетоводна справка, неоспорена от ответниците.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявяването на
специалният установителен иск по чл.422 от ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 от ГПК. Подаването на възражение поражда правният
интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да
стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като
изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е
налице издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжника Сдружение на животновъдите
с.Острица, чиито членове са ответниците,
чрез упълномощения си представител Н.А.К. са подали възражение в срока по чл.
414 от ГПК, което е породило и правният интерес от търсената искова защита.
Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран в закона, поради което
същият е допустим.
Разгледан по същество
предявеният иск е основателен.
Вземането на ищеца-
предмет на установяване е за неизпълнение на задължение по договор и за
заплащане на обезщетение за забава.
По делото се установи,
че въз основа на решение на ОбС- Две могили между ищеца и Сдружение на животновъдите с.
Острица чрез упълномощения им представител Н.А.К. на 11.06.2010 г. е бил
сключен договор за наем на пасища и мери, находящи се
в землището на с.Острица с обща площ 2603.4 дка- за общо ползване на наемателя
за пасищно отглеждане на добитък.
Сключването на договора
е юридически факт, който поражда права и задължения за всяка от страните с
оглед неговия двустранен характер. За ищеца като наемодател е възникнало
задължението да предаде земеделските земи- предмет на договора в състояние,
което отговаря на ползването, за което е нает, а именно: за пасищно отглеждане
на животни. По делото няма преки доказателства, които да установят факта на
изпълнение на това задължение от страна на ищеца. Индиции
за това са платената наемна цена за стопанската 2010 г., както и факта, че тези
предоставените земеделски земи са били заявени от ответника за подпомагане пред
ДФЗ. Съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме, че
ищецът е изправна страна по договора и същият има качеството на кредитор по
смисъла на чл.79 от ЗЗД.
За ответника е
възникнало задължението, регламентирано в раздел ІІ от договора- да заплаща
дължимата наемна цена в уговорения срок.
По делото няма
доказателства, които да установяват факта на изпълнение на това задължение от
страна на ответника. Напротив, доказателствата по делото дават основание да се
приеме, че е налице пълно неизпълнение на това задължение от ответника. Същият
е навел доводи, че не се дължи наемна цена, тъй като за 2011 г. сдружението не
получило субсидии от ДФЗ и за него било непосилно плащане й. В този смисъл е
изпратеното до ищеца писмо в отговор на поканата за доброволно изпълнение на
задължението по договора.
Съдът намира
възраженията на ответника за недължимост на наемната
цена за неоснователно.
В чл.4 от договора
страните са постигнали съгласие наемната цена за съответната година да се
определя като процент от директните плащания на хектар по СЕПП- 50 %. Размерът
на наемната цена е определяем съобразно ставката
по СЕПП за съответната година, която е различна за всяка стопанска година. За процесния период определената ставка по СЕПП е 224.04 лв./
ха. За тази стопанска година Н.К. е подал заявление до ДФЗ за подпомагане като
е декларирал 260.33 ха земеделска площ. Това е цялата площ съобразно предмета
на договора като исканата сума възлизала на 58 318.43 лв.
На тази база следва да
бъде определена и дължимата наемна цена за процесния
период. От счетоводната справка, послужила като основание за издаване на
заповедта за изпълнение се установява, че размерът на дължимата наемна цена е
определен на база определената по СЕПП
ставка и уговореното в чл.4 от договора за площ 2551.4 дка / 255.14 ха/ и
възлиза на 28 703.25 лв. Тази сума се дължи от ответника като наемна цена
за съответната стопанска година.
Неоснователно е
възражението за недължимост на тази сума поради неизпълнения
на задълженията по договора и поради неполучени субсидии. За процесният период ответникът е ползвал предоставените под
наем площи и за това ползване дължи заплащане на наемна цена. Площите съгласно
чл.2 от договора за наем се предоставят за пасищно отглеждане на животни, а не
като допустими площи за финансово подпомагане по СЕПП. Обстоятелството, че само
част от тази площ е допустима за финансово подпомагане по СЕПП не освобождава
наемателя от заплащане на наемната цена за позването
на цялата площ- предмет на договора.
Обстоятелството, че ДФЗ-
РА е отказала финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП- поради
констатирани несъответствия в изискванията за подпомагане и е наложила санкция
по чл.58 от Регламент ЕО 1122/2009 за СЕПП- в размер на 24361.88 лв., не
освобождава наемателя от заплащане на наемната цена за ползването на площите,
за които са наети.
Неизпълнението на
задължението за заплащане на наемната цена в уговорените в договора размер и
срок е породи правото на кредитора да претендира реално изпълнение от
наемателя, заедно с обезщетение за забава.
Съдът приема, че
вземанията- предмет на иска, са доказани по основание. Същите са установени и
по размер- както със представената и неоспорена счетоводна справка, така и на
база другите доказателства по делото, вкл. и справка за законната лихва за
периода на забавата.
С оглед на изложеното
съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът дължи
направените от ищеца разноски както за заповедното производството в размер на 1407.11
лв., така и в исковото производство съобразно представения списък по чл.80 от ГПК- в размер на 2607.11 лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Сдружение на животновъдите- с.Острица- Н.А.К., Н.С.Д., И.Р.И., В.И.В.,
Р.Б.Т., Ц.Г.Ц., К.М.Й., Ц.Т.Ц., Т.Б.Т., В.Ц.Л., Г.И.С., Т.М.Т., М.С.К., С.П.Й.,
Р.П.Н., М.М.Т., Р.Д.Р., Н.Н.И.,
Л.Д.И., М. Далиев М., Т.Х.Т., В.Й.С., П.Г.П., Т.И.Т.,
В.Й.С., П.Г.П., Т.И.Т., Н.Н.К., И.С.И., П.Х.П., , И.Г.М.-
Г., н.И.Ц., К.Н.Ц., Й.С.М., Р.Т.Р., С.М.Д., Д.С.Д., З.М.П.
,Й.С.Г., Н.Й.Н., М.Д.М., Г.Г.Ц., Р.Д.Х., Ц.Н.И., Р.И.А., С.И.С., Б.Т.Т., П.Р.М., Л.М.Е., М.П.П. и Ц.Д.М.,
че съществува вземането на Община Две могили за сумата в размер на 28 703.25
лв.- неплатена наемна цена по договор от 11.06.2010 г. за стопанската 2011 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.08.2013 г. до окончателното плащане,
както и за сумата в размер на 3 152.25 лв.- лихва за забава за периода
14.07.2012 г.- 09.08.2013 г. по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 585/2013 г.
ОСЪЖДА Сдружение на
животновъдите с. Острица- Н.А.К., Н.С.Д., И.Р.И., В.И.В., Р.Б.Т., Ц.Г.Ц., К.М.Й.,
Ц.Т.Ц., Т.Б.Т., В.Ц.Л., Г.И.С., Т.М.Т., М.С.К., С.П.Й., Р.П.Н., М.М.Т., Р.Д.Р., Н.Н.И., Л.Д.И., М.
Д. М., Т.Х.Т., В.Й.С., П.Г.П.,
Т.И.Т., В.Й.С., П.Г.П., Т.И.Т., Н.Н.К., И.С.И., П.Х.П.,
, И.Г.М.- Г., н.И.Ц., К.Н.Ц., Й.С.М., Р.Т.Р., С.М.Д., Д.С.Д.,
З.М.П. ,Й.С.Г., Н.Й.Н., М.Д.М., Г.Г.Ц., Р.Д.Х., Ц.Н.И., Р.И.А., С.И.С., Б.Т.Т., П.Р.М., Л.М.Е., М.П.П. и Ц.Д.
*** сумата в размер на 1407.11 лв.- разноски за заповедното производство, както
и сумата в размер на 2607.11 лв.- разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: