РЕШЕНИЕ
№ 2709
гр. Бургас, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120101248 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..........., със седалище гр. Бургас, с
която моли приемане за установено, че ответникът – Община Бургас, дължи
на ищеца следните суми: 723,13 лева – главница за потребени услуги В и К по
фактури, издадени през периода 25.11.2021-25.10.2024 год., с отчетен период
28.09.2021-26.09.2024 год., за обект на потребление в гр. ............(аб. №
...........), и 119,79 лева – обезщетение за забава за периода 25.12.2021-
13.12.2024 год., както и законна лихва за забава върху главницата, начиная от
20.12.2024 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на
Заповед № 4405/23.12.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8742/2024 год. на БсРС.
В исковата молба са изложени следните фактически и правни
твърдения: ответникът е собственик на общински терен и е страна по
правоотношение с предмет предоставяне на услуги В и К по отношение на
описания водоснабден имот, считано от момента на придобиване на правото
на собственост върху имота, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004
год.; през процесния период са потребени услуги по доставена, отведена и
пречистена вода, а дължимата цена за тях не е погасена, съгласно издадените
от ищеца фактури; предоставянето на услугите В и К се извършва по силата на
публично известни общи условия на ищеца, одобрени от КЕВР, които са
публично известни и са публикувани на интернет страницата на водния
1
оператор; за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната
се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
устройство, поради което не съществува техническа възможност абонатът да
положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен
карнет; начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверява от
представеното към исковата молба заверено копие от справка- извлечение, в
която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на
отчитане, както и съответният режим на работа на електронното устройство;
ответникът не е заплатил задълженията си по издадените фактури в 30-дневен
срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал.
2 от общите условия, а това поставя автоматично ответника в забава,
съобразно клаузата на чл. 44 от общите условия; за заплащане на сумите е
подадено заявление по чл. 410, ГПК, което е уважено със Заповед №
4405/23.12.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 8742/2024 год. на БсРС, а срещу нея е подадено
възражение от длъжника по чл. 414, ГПК.
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните
разноски.
Правното основание на предявения положителен установителен иск е
чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът – Община Бургас, е депозирал
писмен отговор, с който е оспорил редовността на исковата молба и
основателността на исковете; навел е следните насрещни твърдения: Община
Бургас не е страна по посоченото в исковата молба облигационно
правооотношение; титуляр на партидата е физическото лице К. Й.; ответникът
не е потребител на услуги В и К; липсва писмен договор между страните,
ангажиращ отговорността на общината за заплащане цената на услугите;
общината не е титуляр на разкритата партиди; сумите са определени
неправомерно, а отчитането е извършвано без поставен в обекта водомер;
общината не е ползвала услугите на ищеца, не са й връчване фактури и
ищецът не е претендирал досега от нея заплащане на сумите за водоснабдения
обект; ищецът не е открил служебна партида на общината; вземанията са
погасени по давност.
С писмения си отговор по делото Община Бургас е поискала
конституиране на трето лице помагач – К. С..Й., с адрес гр. ...................и, в
условие на евентуалност – при уважаване на първоначалните искове, е
предявила обратни осъдителни искове срещу нея – за сумите, предмет на
предявените от ищеца-ЕАД срещу Община Бургас първоначални главен и
акцесорен искове.
Обратните искове са приети за разглеждане от съда с Определение №
2235/15.04.2025 год.
Ответникът-ищец по обратните искове ангажира доказателства, моли за
2
присъждане на деловодните разноски.
Третото лице помагач и ответник по обратните искове – К. С..Й., не е
представила отговор по делото, не е изразила становище по исковете и не е
ангажирала доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събраните доказателства, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, а и се установява от приетите доказателства, че
ищецът е предоставил процесните услуги В и К до поземлен имот с
идентификатор ..................., в който съществуват няколко сгради. Една от тези
сгради е с идентификатор ..............., с административен адрес гр. ............... (аб.
№ ...........), за която е разкрита партида с титуляр физическото лице К. С..Й.,
конституирана като трето лице помагач в настоящото производство. По делото
не се спори, че поземленият имот е частна общинска собственост; липсват
данни за отстъпено право на строеж или за издадени строителни книжа за
съществуващите в имота жилищни постройки.
По делото е прието заключение по техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице
сочи, че към поземления имот и сградите в него има едно водопроводно
отклонение, без водомерен възел и без измервателен уред – водомер;
жилищната сграда, обитавана от К. Й., е водоснабдена към настоящия момент;
откриването на партидата на К. Й. при ищеца-ЕАД е извършено преди 2000
год., но без други данни за това – липсват запазени документи; липсват данни
ответната община да е поискала предоставяне на услуги В и К в сградата по
откритата партида.
По делото е разпитан свид. Ж..К.., служител на ищеца-ЕАД, която сочи,
че водоснабдяването за абонатния номер ......се отнася за една къща на
посочения по-горе адрес, за която няма водомер, а се извършва служебно
начисление за консумация – по 5 куб. м. за 1 човек на месец.
По делото са представени преписи от първоинстанционното и
въззивното решения по гр. д. № 250/2022 год. на БсРС, постановени по спор
между същите страни и на същото основание. С тези съдебни актове, влезли в
законна сила, е прието за установено, че Община Бургас дължи на ищеца-ЕАД
цената на предоставени услуги В и К за същия водоснабден обект, но за
предходен отчетен период – 26.05.2017-25.08.2021 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените първоначални положителни установителни искове за
основателни. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на
релевантните за спора факти – легитимацията си на изправна страна-кредитор
на ответника по облигационно правоотношение за предоставяне на услуги В и
К, реалното предоставяне (чрез пълно и точно изпълнение) на тези услуги
3
през процесния период в обекта с посочения абонатен номер, легитимация на
ответника като длъжник по предоставените услуги В и К, размер на цената на
потребената услуга и настъпилата изискуемост за плащането й. Съдът намира,
че такова доказване е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК, като основава
решението си на влезлия в законна сила краен съдебен акт по гр. д. №
250/2022 год. на БсРС, установяващ материално-правните легитимации на
страните – на Община Бургас като длъжник на ищеца-кредитор за заплащане
цената на потребената услуга В и К за партида с аб. номер 945889. Тези
юридически факти – легитимацията на страните като кредитор и като
длъжник за посочената услуга, доставена в същия водоснабден обект, не могат
да бъдат предмет на нова съдебна преценка в настоящото производство,
доколкото не се наведени твърдения за настъпили нови обстоятелства.
Различието между предмета на приключилото производство и настоящия
процес се състои само в периода и в размера на претендираните главница и
обезщетение за забава. Съдът счита, че с решението по гр. д. № 250/2022 год.
на БсРС е формирана сила на пресъдено нещо за относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право – вж. т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/2016 год. от 22.04.2019 год. по тълк. д. № 3/2016 год. на ОСГТК
на ВКС, поради което настоящият състав е обвързан от съдебно установеното
обстоятелство, че Община Бургас е длъжник на ищеца-ЕАД за цената на
услуги В и К, доставени за обект с аб. № ......
Правилното определяне обема на потребената услуга и нейната цена са
установени със заключението на вещото лице, неоспорено от страните.
Експертът е посочил, че за процесния период начислението на консумация
студена вода е извършено за 5 куб. м. месечно за 1 потребител в сградата
(същото обстоятелство се потвърждава и с показанията на разпитания
свидетел), при спазване размера на дължимата сума, съгл. решение на ДКЕВР.
Размерите на дължимите суми са установени и с вписванията в счетоводните
книги на ищеца-ЕАД, които могат да служат като доказателство за тази
страна, на основание чл. 182, изр. второ, ГПК, тъй като редовността им не е
оспорена и те не противоречат на другите обстоятелства по делото.
Ответната община не е провела насрещно непълно доказване на
твърденията си за незаконосъобразен отчет или неправилно остойностяване на
цената на престираната от ищеца услуга. По изложените съображения съдът
приема, че главният първоначален иск е основателен, поради което той следва
да бъде уважен, ведно с обусловените акцесорни претенции за обезщетение за
забава за периода преди и след подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната община за
погасяване по давност на паричните вземания на ищеца. Предвид факта, че
паричните задължения са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“, ЗЗД, за тях
е приложима кратката, 3-годишна давност (съгл. Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 год. по тълк. д. № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС). Началото на
давността зависи от настъпване изискуемостта на задължението – чл. 114, ал.
1, ЗЗД, като до подаване на заявлението по чл. 410, ГПК на 20.12.2024 год., не
4
е изтекъл 3-годишен период.
Уважаването на първоначалните, положителни установителни искове
налага съдът да разгледа и се произнесе по същество на евентуалните обратни
осъдителни искове на Община Бургас срещу третото лице помагач, тъй като е
настъпило условието, под което те са предявени. Съдът намира тези искове за
основателни. По делото не се спори, че водоснабденият обект – жилищна
сграда, се обитава от К. Й., на чието име е разкрита партидата с аб. №
..............и която реално е ползвала предоставените от първоначалния ищец
услуги В и К. Срещу тези факти не са наведени възражения и не е проведено
насрещно пълно доказване от ответника К. Й.. С оглед изложеното, съдът
приеме, че е налице хипотезата на чл. 59, ЗЗД, тъй като ответникът по
обратните искове се е обогатил чрез спестяване на дължим разход – цената на
потребените услуги В и К за процесния период.
Изложеното мотивира съда да приеме, че обратните главен и акцесорни
искове са основателни, поради което те следва да бъдат уважени, но с
условност – дължимостта им възниква след като ищецът по тези искове
изпълни паричните си задължения към ищеца по първоначалните претенции,
съгл. издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8742/2024 год. на БсРС.
Основателността на първоначалните искове налага, в изпълнение
указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца разноските от 75 лева, направени в заповедното
производство. В полза на същия ищец следва да бъдат присъдени и
деловодните разноски, направени в настоящия исков процес – общо 575 лева,
която сума е сбор от доплатената държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК).
Уважаването на обратните искове налага в полза на Община Бургас да
бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 650 лева –
сбор от платените държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК, че Община Бургас, код по БУЛСТАТ .............., със седалище и адрес
на управление гр. ...........дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. ...........,............, следните
5
суми: 723,13 лева – главница за потребени услуги В и К по фактури, издадени
през периода 25.11.2021-25.10.2024 год., с отчетен период 28.09.2021-
26.09.2024 год., за обект на потребление в гр. ..(аб. № ...........), и 119,79 лева –
обезщетение за забава за периода 25.12.2021-13.12.2024 год., както и законна
лихва за забава върху главницата от 723,13 лева, начиная от 20.12.2024 год. до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед №
4405/23.12.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 8742/2024 год. на БсРС.
Решението е постановено при участие на К. С..Й., с адрес гр. ............, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника по първоначалните
искове – Община Бургас.
ОСЪЖДА К. С..Й., с адрес гр. .............., на основание чл. 59, чл. 84, ал.
1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Община Бургас, код по БУЛСТАТ ..........., със
седалище и адрес на управление гр. ...............следните суми: 723,13 лева –
главница за потребени услуги В и К по фактури, издадени през периода
25.11.2021-25.10.2024 год., с отчетен период 28.09.2021-26.09.2024 год., за
обект на потребление в гр. .................. (аб. № .............), и 119,79 лева –
обезщетение за забава за периода 25.12.2021-13.12.2024 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главницата от
723,13 лева, начиная от 20.12.2024 год. до окончателното й изплащане
Изпълнението на паричните задължения на ответника по обратните
искове – К. С..Й., към Община Бургас за главницата от 723,13 лева, за законна
лихва върху нея и за мораторната лихва от 119,79 лева да се считат дължими,
след като Община Бургас изпълни паричните си задължения за същите
парични вземания, чиято дължимост е установена с настоящото решение в
полза на ищеца по първоначалните искове – „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в
полза на Община Бургас суми могат да бъдат платени по следната й банкова
сметка – IBAN: ...................
ОСЪЖДА Община Бургас, код по БУЛСТАТ ............., със седалище и
адрес на управление гр. . ............, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес
на управление гр. . . .... сграда „............”, деловодни разноски в размер от 75
лева, направени в заповедното производство по гр. д. № 8742/2024 год. на
БсРС.
ОСЪЖДА Община Бургас, код по БУЛСТАТ ................, със седалище и
адрес на управление гр. ........... ............., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление гр. ............., кв. ............”, деловодни разноски
6
в размер от 575 лева, направени в исковото производство по гр. д. №
1248/2025 год. на БсРС.
ОСЪЖДА К. С..Й., ЕГН **********, с адрес гр. .................... на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Община Бургас, код по БУЛСТАТ
..........., със седалище и адрес на управление гр. ............. деловодни разноски в
размер от 650 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7