О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 15.10.2020 г.
Бургаски
окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия:
Диляна Йорданова
като
разгледа т. дело № 224 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Е.Д.Т., гражданин на Великобритания, роден на *** г. в Стоук
он Трент, Великобритания, чрез адвокатско
дружество Ч. и Янакиев, съдебен
адрес ***, тел./факс *********
срещу „И ЕС ЕС ТИ"
ООД - в ликвидация, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000, ул. ХАН КРУМ № 15 Б, ет. 2,
представлявано от ликвидатора Миглена
Димитрова Христова, с която е предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване
недопустимостта, а при условията на евентуалност нищожността на вписване №
20200611121238 на Агенцията по вписванията, с което Миглена Димитрова Христова
е назначена за ликвидатор на И ЕС ЕС ТИ" ООД - в ликвидация, ЕИК
*********, както и да се постанови
заличаването на вписването от ТРРЮЛНЦ.
Ищецът твърди, че е съдружник и управител на „И ЕС ЕС ТИ" ООД - в ликвидация, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. Хан Крум № 15 Б, ет. 2, като в края на 2019 г. е предявил иск с
правно основание чл. 155, т. 1 от ТЗ за прекратяване на дружеството, уважен с
влязло в сила решение № 80/05.03.2020 г. на БОС по т.д. № 507/2019 г., с което
„И ЕС ЕС ТИ" ООД е прекратено. Посочва, че на 05.06.2020 г. решението е
влязло в законна сила, след което е изпратено на Агенцията по вписванията за
започване на производство по ликвидация. Според изложеното от ищеца след
получаването на съдебния акт длъжностно лице при Агенцията по вписванията е
започнало производство по ликвидация, но вместо да впише като ликвидатор управителя Е.Т.,
на основание чл. 156, ал. 2 от ТЗ, е вписало като ликвидатор Миглена Димитрова
Христова. Поддържа, че съгласно
издадения акт за назначаване на ликвидатор № 20200611114524/11.06.2020 г., въз
основа на който е извършено вписване № 20200611121238, Миглена Христова е
назначена за ликвидатор на основание чл. 70, ал. 3 от ТЗ; чл. 517, ал. 3 от ГПК; чл. 41, ал. 2 от ЗК, § 5 ал. 2 и 3, и § 56, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Навежда
доводи, че така издаденият акт за назначаване на ликвидатор е постановен в съществено нарушение на закона,
поради което счита, че вписването № 20200611121238 на Миглена Христова за
ликвидатор е недопустимо, а при условията на евентуалност - нищожно. Позовава
се на разпоредбата на чл. 134. от Наредба
№ 1 от 14.02.2007 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ , съгласно която
длъжностното лице по регистрацията назначава служебно ликвидатор в случаите,
предвидени в закона, като случаите, в които законът предвижда служебно
назначаване на ликвидатор според ищеца са посочени в чл. 70, ал. 3 от ТЗ, чл.
41, ал. 2 от ЗК, § 5 ал. 2 и 3 от ЗТР. Намира, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 156, ал.2 от ТЗ, според която
ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на
общото събрание е определено друго лице. Ищецът посочва, че актът за назначаване на
ликвидатор № 20200611114524/11.06.2020 г., въз основа на който е извършено
вписване № 20200611121238 на Миглена Димитрова Христова е незаконосъобразен,
тъй като длъжностното лице не е имало компетентност да го постанови и
постановявайки акта и извършвайки вписването длъжностното лице се е
самосезирало и се е произнесло извън своите правомощия. Предвид това според
ищеца вписването следва да бъде заличено като недопустимо или евентуално
нищожно. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни. Позовава се на т.3 от ТР
№1от 06.12.2002г. по тълкувателно дело №1/2002г. на ОСГК, като счита, че се се
сочат обстоятелства, обуславящи недопустимост или нищожност на вписването по
смисъла на тълкувателното решение. Намира, че длъжностното лице по вписване е действало съобразно своята
компетентност, правомощия и съобразно постановено от съда решение №80 от
05.03.2020г. по т.д.№507/2019г. на БОС за прекратяване на търговско дружество,
поради което е налице валиден акт на Агенцията по вписванията за откриване на
производство по ликвидация и за назначаване на служебен ликвидатор. Развива
доводи, че назначаването на ликвидатор представлява отделно охранително
производство, като липсва изрично изявление от управителя до съда по
т.д.№507/2019г. на БОС, че желае да бъде назначен за ликвидатор. Счита, че
произнасянето по този въпрос на съда, без отправено искане, би означавало да се
самосезира и постановеният в тази връзка съдебен акт би бил недопустим, тъй
като съдът не може да се произнесе по собствено почин. Излага, че са налице
условията за служебно назначаване на ликвидатор по смисъла на чл. 134 от
Наредба№1/2007г. за водене, съхраняване и достъпа до ТРЮЛНЦ, като единствено
възможно и задължително е определеният ликвидатор да е лице от списъка на
ликвидаторите при Агенцията по вписванията. Допълва, че е необходимо или общо
събрание да конституира ищецът като ликвидатор или да е направил искане пред
съда на осн. чл. 156, ал.3 вр. чл. 266, ал.4 от ТЗ. Предвид това според
ответника правилно и законосъобразно, съобразно своята компетентност
длъжностното лице по регистрация е издало валиден акт за назначаване на
ликвидатор. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Депозирана е
допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, озаглавена „становище“, с която се оспорва изложеното в отговора, че
ищецът не е поискал да бъде назначен за ликвидатор в производството по
т.д.№507/2019г. на БОС. Твърди, че такова искане е отправено от ищеца в
исковата молба по посоченото търговско дело. Не е приложима според ищеца
разпоредбата на чл. 134 от Наредба№1/2007г. за водене, съхраняване и
достъпа до ТРЮЛНЦ и следва да се приложи общото правило на чл.156, ал.2 от ТЗ,
според което ликвидатор на дружеството е управителят. При условията на
евентуалност предявява искане за освобождаване на Миглена Христова като
ликвидатор на осн. чл. 266, ал.4 от ТЗ.
Постъпил е допълнителен отговор в срока по чл. 373,
ал.1 от ГПК, в който се сочи, че ищецът разполагал с възможност да поиска
допълване на решението по т.д.№507/2019г. на БОС щом
съдът не се е произнесъл по искането му за назначаване като ликвидатор.
Поддържа първоначалния отговор на исковата молба. По отношение на иска по
чл.266, ал.4 от ГПК, въведен с допълнителната искова молба, изразява становище,
че се касае за нов иск и възможността за предявяването му в настоящото
производство е преклудирана
С първоначалната искова молба са предявени искове с
правно основание чл.29 от ЗТР, които са допустими.
Искът по чл. 29 ал.1 от ЗТР е
специален установителен иск, с който
разполага всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност или
недопустимост на вписване в Търговския регистър, както и несъществуване на
вписано обстоятелство.
Успешното провеждане на установителния иск по чл. 29 ал.1 от ЗТР е обусловено
от установяването в хода на производството, че вписаното обстоятелство не е
валидно възникнало и не е съществувало към момента на вписването му в
Търговския регистър или нищожно, като доказателствената тежест е възложена на
ищеца.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1/06.12.02г. по тълк.д.№ 1/02г. на ОСГК на ВКС, постановено преди
приемане на Закона за търговския регистър, нищожно е вписването на неподлежащо
на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение,
което не отговаря на изискванията за валидност. Недопустимо е вписване, което е
постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или
вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. По висящите
искове за установяване недопустимост и нищожност на вписаното обстоятелството
проверката на съда не се простира по отношение на законосъобразността на самото
вписано обстоятелство.
По
делото липсват обстоятелства, ненуждаещи се от доказване или признания на факти
и права.
По
отношение на въведеното с допълнителна искова молба евентуално искане по
чл.266, ал.4 от ТЗ, съдът намира, че същото е несвоевременно въведено в процеса
от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.372, ал.2 от ТЗ в срока за допълнителна
искова молба ищецът може да измени предявения иск или да предяви инцидентен
установителен иск. В случая нито е
налице изменение на иска, нито предявяване на установителен иск относно преюдициално
за спора правоотношение, а въведено ново самостоятелно право-предмет на съдебна
защита, респективно нов петитум. С оглед на това производството по делото
следва да бъде прекратено като недопустимо, в частта по въведеното с
допълнителна искова молба от ищеца евентуално искане по чл.266, ал.4 от ТЗ.
Представените от страните при предварителната размяна
книжа писмени доказателства следва да бъдат допуснати по делото като допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Съдът
намира, че по делото не следва да бъде допуснати искания от ищцата свидетел и
обясненията по реда на чл.176 от ГПК, поискани от ответната страна, като
неотносими към предмета на доказване.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д. №224 по описа на БОС за
2020г., в частта, в която е образувано по
отношение на въведеното с допълнителна искова молба евентуално искане по
чл.266, ал.4 от Т за освобождаване на Миглена Христова като ликвидатор и
замяната й с ищеца Д.Т. като ликвидатор на нейно място.
ДОПУСКА представените от ищцата с допълнителната исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за
допускане на свидетел и искането на ответника за задължаване на ищеца да даде
обясненията по реда на чл.176 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните
проекта си за доклад на делото.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА
за 13.11.2020г. от 11,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на страните, на ищцата с препис от допълнителния
отговор.
СЪДИЯ: