Решение по дело №3322/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4741
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20231110203322
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4741
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110203322 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. К. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „Х. Смирненски“, бл. 19, вх. Д, ет. 8, ап. 117, срещу
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5138573 от 23.07.2021 г., с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложена "Глоба" в размер на 400. 00 лв. /четиристотин лева/ за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) е
незаконосъобразен, поради което се иска същият да бъде отменен. В подкрепа
на твърдението за незаконосъобразност се сочи, че от съдържанието на ЕФ не
става ясно кое е санкционираното лице и в какво качество е санкционирано –
дали жалбоподателят е санкциониран в лично качество или като законен
представител на търговското дружество, което е собственик на автомобила. В
подкрепа на претенцията за отмяна на атакувания ЕФ са изложени и
съображения за това, че ЕФ е акт, съставен автоматично от административно-
информационна система, въз основа на постъпили от машина и обработени от
машина данни за нарушителя от автоматизирани технически средства или
системи, с оглед на което се заявява, че ЕФ не е акт на конкретен правен
субект, а на машина, технически средство, както и че ЕФ не може да бъде
квалифициран като волеизявление на конкретен правен субект. Изтъква се
също, че ЕФ следва да се издаде веднага след установяване на
административното нарушение, което предполага кратко технологично време,
1
а при невъзможност ЕФ да се издаде в срок до 24 часа от установяване на
нарушението, следва да се премине към общия ред за провеждане на
административно-наказателно производство – чрез съставяне на АУАН и
издаване на НП. В конкретния случай ЕФ не бил издаден веднага след
нарушението, с оглед на което не била спазена и процедурата по
санкциониране на жалбоподателя. Претендира се присъждане в полза на
процесуалния представител да се присъди на адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 400 лева на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв поради оказана безплатна правна помощ.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява, но писмено информира съда, че поддържа жалбата по
изложените съображения и поддържа направените искания.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена
без уважение. Изложени са подробни съображения, поради които
въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни.
Сочи се, че в случая се касае за автомобил, който е собственост на
юридическо лице, поради което и на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, ЕФ е
издаден на неговия законен представител, на когото е наложена глобата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2021 г. в 12.54 ч. жалбоподателят Х. К. Х. е управлявал лек
автомобил марка „Субару“, модел „Импреза”, с рег. № СВ 1350 СН, в гр.
София, по бул. „Александър Малинов” 79, до хотел Грами, с посока на
движение от ул. „Самара” към ул. „Атанас Москов”. На посочения път е било
въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50
км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй като става въпрос за
населено място и липсват пътни знаци, които да предвиждат отклонение от
правилото. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото
място автомобилът е засечен да се движи със скорост от 83 км/ч., т. е.
превишаването на скоростта е с 33 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство ATSS ARH CAM S1 – мобилна система за
видеонаблюдение тип СПУКС № 11743F0. За така установеното превишаване
на скоростта е издаден електронен фиш Серия К № 5138573 на
жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание
„глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5138573 /л. 11/; снимков материал /л.
12-13/; справка относно собственост на автомобил с рег. № СВ 1350СН /л. 14/;
заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 15/; протокол от проверка № 10-С-
ИСИС от 08.03.2021 г. /л. 16/; удостоверение за одобрен тип средство за
2
измерване № 17.09.5126 /л. 17/; протокол от 23.07.2021 г. за използване на
автоматизирано техническо средство вид СПУКС № 1174F0 /л. 18/; списък с
намерени фишове /л. 19/; ежедневна форма на отчет на автопатрул от
23.07.2021 г. /л. 20/; справка картон на водача /л. 21-22/; разписка за връчване
на електронен фиш /л. 23/. Приобщените доказателствени източници
съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира
извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор
относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен
анализ на доказателствата по делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен
автомобилът и нарушителят - собственикът на автомобила.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В
случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от
3
ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен
аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Отделно от това, словесното описание на
нарушението, описано в електронния фиш съответства на дадената от
наказващия орган правна квалификация. Не се споделя твърдението на
жалбоподателя, че в случая е налице основание за издаване на НП, още
повече, че ЕФ е издаден своевременно.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, Когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на
23.07.2021 г. в 12.54 ч. жалбоподателят Х. К. Х. е управлявал лек автомобил
марка „Субару“, модел „Импреза”, с рег. № СВ 1350 СН, в гр. София, по бул.
„Александър Малинов” 79, до хотел Грами, с посока на движение от ул.
„Самара” към ул. „Атанас Москов”, като превишил максимално допустимата
скорост от 50 км/ч с 33 км/ч, тъй като се движил със скорост от 83 км/ч.
Установява се също, че лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза”, с
рег. № СВ 1350 СН е собственост на дружеството „Пебълс стайл“ ЕООД,
БУЛСТАТ/ЕИК: ********* и на физическото лице Х. К. Х., ЕГН: **********.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното.
По делото е налично съпроводително писмо от страна на ответника, с
което е изпратена преписката в съда и в което са посочени участъка от пътя с
описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговият вид и данни за извършена
метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 23.07.2021 г. за извършване на видеоконтрол на
4
скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по бул. „Александър Малинов”
79, до хотел „Грами“, с посока на движение от ул. „Самара” към ул. „Атанас
Москов”. От наличната доказателствена съвкупност става ясно, че посоченото
мобилно техническо средство е преминало съответните периодични проверки
и към датата на установяване на процесното нарушение средството за
измерване на скоростта е било технически изправно и годно да служи за
установяване на скоростта на движение на МПС.
От доказателствата по делото се установява, че мястото, на което е
управляван автомобила при констатираното нарушение се намира на
територията на населеното място, с оглед на което и при липсата на изрично
въведено с пътен знак отклонение от законовото правило, максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Установява се, че автомобилът,
който е собственост на жалбоподателя е управляван със скорост от 83 км/ч,
което надвишава с 33 км/ч максимално допустимата по закон скорост.
В случая се установява, че процесното МПС лек автомобил марка
„Субару“, модел „Импреза”, с рег. № СВ 1350 СН е собственост на
дружеството „Пебълс стайл“ ЕООД, ЕИК: ********* и на физическото лице
Х. К. Х., ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП, с ЕФ законосъобразно е наложено на неговия законен представител,
още повече, че липсва заявление от страна на жалбоподателя, с което да е
уведомил наказващия орган да е предоставял управлението на автомобила на
друг човек. Видно от съдържанието на ЕФ е, че глобата от 400 лева е
наложена на Х. К. Х. в качеството му на законен представител на „Пебълс
стайл“ ЕООД, което съобразно с установеното в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
правило сочи, че глобата е наложена правилно, а от самото съдържание на ЕФ
не се установява да е налице неяснота. ЕФ е издаден и с него в наложена
глоба на Х. К. Х., ЕГН **********, в качеството му на законен представител
на „Пебълс стайл“ ЕООД, ЕИК: *********, което е в пълно съответствие с
изискването на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и с установеното в ЗДвП правило, че
при управление на МПС с превишена скорост, наказанието се налага на
водача на МПС.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно която водач,
който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за
превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 400 лева, поради което наказанието е
определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.
Абсолютната погасителна давност за административното нарушение е 4
години и 6 месеца на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и тя
не е изтекла към датата на откритото съдебно заседание – 10.10.2023 г., тъй
като нарушението е извършено на 23.07.2021 г.
При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата
страна, в полза на която следва да се присъди сумата от 50.00 лева (петдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за участие в
производството по делото, изразяващо се в изготвяне на писмени бележки по
делото. Ето защо жалбоподателят следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН,
5
вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР направените в хода на настоящото съдебно
производство разноски.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5138573, издаден от
СДВР, с който на Х. К. Х., ЕГН: **********, в качеството на законен
представител на „Пебълс стайл“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН: **********, в качеството на законен
представител на „Пебълс стайл“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да
заплати в полза на СДВР сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща
направени в хода на настоящото съдебно производство разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6