Решение по дело №3002/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262774/8.11.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3002 по описа на Варненски районен съд за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 50115/ 25.07.2018 г. от „Е.м.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***-6 срещу С.Т.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от 877.42 лева, представляваща дължима главница за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2019 г. по договор за кредитна линия от 13.02.2017 г., сключен между „О. Б. Б.“ АД и С.Т.С., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.12.2019 г. в полза на „Е.М.” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 293.42 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2019 г., за които вземания по ч. гр. д. № 14878 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., е издадена Заповед № 271470/ 20.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, Претендира се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото производство разноски.

В исковата молба се излага, че на 13.02.2017 г. между „О. Б. Б.“ АД и С.Т.С. е сключен договор за кредитна линия, в изпълнение на задълженията си по който, на ответника е отпуснат кредитен лимит от 1000 лева, при уговорен е ГПР от 17.89 %. Срокът на действие на договора е изтекъл на 13.02.2017 г., към който момент непогасени са 877.42 лв. – главница и 293.42 лв. – възнаградителна лихва. На 05.12.2019 год. между „О. Б. Б.“АД и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество придобива вземането спрямо длъжника. Твърди се още, че със съобщение от 17.07.2020 год. длъжникът е уведомен за извършената цесия, като му е предоставен и срок за погасяване на задължението.

Ответникът – С.Т.С., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения относно неоснователността на исковете. Оспорва облигационна обвързаност между страните, при описани от ищеца параметри, включително и факта на предоставяне на главницата. Възразява и  срещу а също и надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. Релевира възражение за нищожност на клаузите, касаещи възнаградителната лихва. Отправя искане за отхвърляне на исковете.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На 3.02.2017 год. между „О. б. б.“ АД (кредитор) и С.Т.С. (кредитополучател) е сключен договор за кредитна линия, по силата на който на кредитора се задължава да предаде на кредитополучателя първоначална кредитна линия от 1000 лева. Предвидено е олихвяване за първите три месеца с фиксиран лихвен процент – 6.9 %. За остатъка от периода кредита следва да се олихвява с плаващ лихвен процент, формиран от 6- месечен Sofibor и надбавка от 12.35 %. Така ГПР на разходите е 17.89 %. Уговорено е ежемесечно връщане на усвоената сума, изцяло или от части, като месечната вноска следва да е не по – малка от 30.00 лева.

Видно е, от представените на л- 79 и 80 формуляри, че са предадени от банката на ответника банкова карта и ПИН- код.

Установява се, от представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 год. че „О. б. б.“ АД прехвърля на „Е.М.” ЕООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в Приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е и Приложение № 1, в което под № 1752са посочени имената на ответника, неговото ЕГН, номер и дата на договора, размерът на дължимите главница (877.42 лв.) и възнаградителна лихва (293.42 лв.).

С пълномощно от 09.06.2015 год., изпълнителния директор на „О. б. б.“ АД упълномощава адвокатско дружество, вписани адвокати и „Е.М.“ ЕООД, с правата да уведоми, от името на „О. б. б.“ АД, всички длъжници, по всички вземания, цедирани съгласно Рамков договор за цедиране на задължения от 31.01.2018 год. и всички допълнителни споразумения и протоколи към същия.

         От заключението на вещото лице Р.Х. по изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява следното: от „ОББ“ АД е предоставена на ответника кредитна линия, в размер на 1000 лева; сумата е усвоена от длъжника; общият размер на теглените суми е 1350 лева; извършени са погашения в общ размер от 555.67 лева; размерът на дължимата главница към датата на депозиране на заявлението е 877.33 лв., а на възнаградителната лихва, за периода 02.01.2018 год. – 19.11.2020 год., е 320.97 лв.

 

         Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

             Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 14878/ 2020 г. на ВРС.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.

В тежест на ответника е да установи възраженията си.

         Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

В настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и „О. б. б.“ АД, в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018 г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за кредит от 13.02.2017 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на длъжника. В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване на длъжника за сключения договор, преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на исковата молба. Уведомяването на длъжника за извършените прехвърляния на вземането е настъпило с получаването на преписа от исковата молба и приложените към същата документи, а именно - на 25.03.2021 год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено от съда. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/

На следващо място – цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „Обединена българска банк“ АД договор за кредитна линия от 17.02.2014 год., по силата на който за кредитора е възникнало задължението да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2600 лева. В хода на процеса, истиността на договора, в частта относно авторството на изявленията не е оспорена. Ето защо, следва да се приеме, че с подписа си, положен по договора, ответникът е удостоверил предаване на сумата по описания в договора начин.

Настоящият договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в редакцията ДВ бр. 59

 от 29.07.2016 г.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставената сума 1000 лева (чл. 1), общ размер на плащанията от, лихвения процент по кредита – фиксиран за първите три месеца, и референтен за останалия период, както и ГПР – 17.89 %. Посочени са размера на целия дълг – 1090.14 лв., минивалната погасителна вноска и конкретната падежна дата, поради което и изискването чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, следва да се приеме за изпълнено. недействителност на договора съобразно чл. 22 ЗПК. В чл. 12, ал. 2 от договора страните изрично са уговорили, че при забава в плащанията заемателят ще дължи наказателна надбавка, като по този начин формално е изпълнено и изискването за посочване на разходи, които се дължат при неизпълнение на договора. Същевременно, ответникът е удостоверил, че е получил от кредитора и преддоговорна информация.

На следващо място - по своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Заплащането на възнаградителните лихви не е обвързано с изправността на длъжника, като същите се дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа.

В настоящата хипотеза между страните е постигнато съгласие относно конкретния размер на договорната лихва, като уговорката е в съответствие с установения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода при догововаряне. Този размер и не надвишава драстично размерът на лихвата прилагана от банковите институции, като същия е е съобразен и с определения чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг.

По изложените съображения следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответника за несъответствие на договора с установените реквизити, съответно и не може да бъде споделена тезата за недействителност на договора в частта относно възнаградителната лихва..

Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните облигационна връзка по силата на договор за кредит, по който заемодателят е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на съответните падежни дати.

На следващо място – настъпил е и падежаи на последната погасителна вноска, а от заключението на вещото лице Пламен Илиев, кредитирано от съда като обективно всестранно и компетентно изготвено и кореспондиращо със събрания по делото доказателствен метериал, което не е оспорено и от страните, се установява, че размерът на дължимата главница към датата на депозиране на заявлението е 877.33 лв., а на възнаградителната лихва, за периода 02.01.2018 год. – 19.11.2020 год., е 1425.15 лв.

Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на задълженията за заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което се налага извод за основателност на тези претенции.

По изложените съображения, се налага извод за основателност на претенции съобразно предявените размери от 877.33 лв. – главница по договор за кредит и 293.42 лв. – възнаградителна лихва, поради което на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Недоказана, поради което и следва да бъде отхвърлена е претенцията за присъждане на горницата над посочения в ССч.Е размер на главницата от 877.33 лв. до пълния предявен размер от 877.42 лв.

         На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в размер на 24.99 лв., а също и тези в настоящото, възлизащи на 74.99 лева.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Т.С., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на Е.м.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-* сумите от 877.33 лв. (осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки), представляваща дължима главница за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2019 г. по договор за кредитна линия от 13.02.2017 г., сключен между „О. Б. Б.“ АД и С.Т.С., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.12.2019 г. в полза на „Е.М.” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 293.42 лв. (двеста деветдесет и три лева и четиридесет и две стотинки), представляваща договорна лихва, за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2019 г., за които вземания по ч. гр. д. № 14878 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., е издадена Заповед № 271470/ 20.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.м.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-* срещу С.Т.С., ЕГН: **********, с адрес: *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът дължи на ответника горницата над 877.33 лв. (осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) до пълния предявен размер от 877.42 лв. (осемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща дължима главница за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2019 г. по договор за кредитна линия от 13.02.2017 г., сключен между „О. Б. Б.“ АД и С.Т.С., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.12.2019 г. в полза на „Е.М.” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането за което вземания по ч. гр. д. № 14878 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., е издадена Заповед № 271470/ 20.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Е.м.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-*сумата от 74.99 лв. (седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Е.м.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***-* сумата от 24.99 лв. (двадесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: